№ 922
гр. Б., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120205117 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на „С.“ ООД с ЕИК ..., със
седалище в гр.Б. и адрес на управление ул.... представлявано от А. А. против наказателно
постановление № 22-0000605/ 01.11.2021 г.,а издадено от и.д. директор на РД „АА“ -Б., с
което за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на
основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лева.
С жалбата се моли отмяна на постановлението, като се сочи, че нарушението не било
описано достатъчно ясно, не било уточнено мястото на извършването му.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят й да е
извършил нарушението. Претендира присъждането на разноски.
Наказващият орган се представлява от упълномощен ЮК. Счита, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП. Представя
писмени бележки. Претендира се ЮК възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 03.11.2021 г., а жалбата е депозирана
пред АНО на 10.11.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 19.10.2021г на дружеството–жалбоподател били съставен АУАН (лист 10 от делото)
за това , ч(е на същата дата в гр.Б. , около 13,10 часа на бул.... при извършване на проверка
връзка с писмо с рег.№11-36-128/7/12.10.2021г дружеството в качеството си на товародател
е допуснало натоварването на състав от ППС марка ДАФ с peг.№ ... с прикачено
полуремарке Вилтон Н13-3 с рег.№... на 02.09.2021г като масата на натовареното ППС е
надвишила максимално допустимата маса отразена в свидетелството за регистрация на
ППС. Нарушението е било установено на 02.09.29021г с АУАН №294003 от 02.09.2021г
1
съставен на водача Д. П. Т. с ЕГН ********** (лист 11 от делото).
В последствие на 01.11.2021г, въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление №22-0000605, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението.
На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството било санкционирано с имуществена
санкция в размер на 5000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът
счита, че няма основания да не бъдат кредитирани показанията на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34 от
ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Независимо от горното, съдът намира, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин.
Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 от
ЗАвП за това, че като товародател е допуснал масата или натоварването на ос на пътно
превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му
за регистрация с повече от пет тона.
С оглед законовата разпоредба следва да се докаже, че именно дружеството е
товародател, като някое лице от състава му е допуснало натоварването на съответното МПС
в разрез със закона. Съдът намира, че е доказано, че действително е било управлявано МПС
с маса, надвишаваща максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН. По мнение
на настоящия състав обаче, качеството „товародател“ на дружеството не е доказано по
несъмнен начин.
По делото е налична единствено Заповед (лист 8), от която е видно, че ръководител
транспорт в дружеството е заповядал да се извърши превоз за собствена сметка на зърно за
периода от 2.09.2021г до 03.09.2021г с влекач с рег.№... с водач Д.Т. по маршрут О.-К. с час
на тръгване 10,00 часа, където върху подписа е положен печат на дружеството. По време на
проверката на ППС е била използвана електронна везна (ЕМВ) и при допустима маса на
ППС с 5 оси от 40 тона се оказало, че ППС е с маса от 55, 025 тона (л.28 от делото).
Въпреки, че свидетелят П. твърди, че заедно с АУАН №294003 от 02.09.2021г е била
представена и кантарна бележка, такава по делото не е налична. Иначе казано, настоящият
АУАН е съставен на основание на друг АУАН и резултат от измерването с електронна везна
и Заповед, която не посочва маршрут от гр.Г., обл.С. З. към гр.Б.. При липсата на
товарителница издадена от дружеството-жалбоподател и при липсата на каквито и да е
други документи, изхождащи от него или от друго място, които да сочат по категоричен
начин, че именно „С.“ ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. е товародател, няма как това
обстоятелство да бъде прието за доказано. Действително в процеса всички релевантни
обстоятелства могат да бъдат доказвани с всички доказателствени средства, но по делото на
практика липсват каквито и да е доказателства за своеобразното авторство на деянието
(доколкото отговорността на юридическите лица е безвиновна).
2
След като не може да се установят конкретните обстоятелства, съдът намира, че
нарушението е недоказано, тъй като се касае за предположение, което би означавало
наказване в нарушение на чл. 303 НПК, който не допуска признаване на вина на база на
предположения.
Предвид изложеното, обжалваното постановление следва да бъде отменено като
недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представено пълномощно, но в него
не е отразено, че е налице заплатено в брой адвокатско възнаграждение, поради което съдът
не следва да се произнася.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Б.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0000605/01.11.2021г., издадено от и.д.
директор на РД „АА“ -Б., с което за нарушение на чл.56 ал.2 от Закона за автомобилните
превози, на основание чл. 98б, т.3 от ЗАвП на „С.“ ООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и
адрес на управление ул.... представлявано от А. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3