Решение по дело №3104/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 794
Дата: 4 май 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20217180703104
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 794

град Пловдив, 04.05.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Р. А. и участието на прокурор Анелия Трифонова като разгледа административно дело № 3104/2021г. описа на съда, докладвано от председателя, прие за установено следното:

Производство по Глава ХI АПК, вр. чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от И.С.С. ***, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. В.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение в размер на 70000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди, изразили се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт и резултатпоставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. от нарушения на специализираните органи по изпълнение на наказанията по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС с поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода“ и мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Ищецът сочи, че неимуществените вреди се претендират за периодите, през които е пребивавал в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 01.01.2007г. до м.09.2017г. и от 04.09.2019г. до датата на предявяване на исковата молба в Затвора гр.Пловдив; от 01.12.2018г. до 01.03.2019г. в Арест гр.Пловдив. Излага обстоятелства, че същите са пряк и непосредствен резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив и взетата спрямо него МНО, обективирани в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), лоши хигиенни условия в килиите, като липсва в тях вентилация за пречистване на въздуха, слабо осветление, лоши санитарни условия, защото в тях има дървеници и гризачи, липса на постоянно течаща топла вода, както и не му е предоставяна разходка на каре за период от 6 години. С така изложените обстоятелства счита, че са му нарушени правата по чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 3 от ЗИНЗС. В хода на съдебното производство поддържа предявеният иск и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество на спора счита, че иска е доказан по своето основание и размер и моли да бъде присъдено обезщетения според пълната му претенция. Претендира деловодни разноски.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, в която връзка ангажира писмени доказателства. С представеният отговор прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност на правото за обезщетение за периодите до 2017г.. По същество на спора счита, че иска не е доказан по своето основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Не претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявения иск и счита, че същият следва да бъде изцяло отхвърлен.

Съдът, като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Установява се от справка рег. №330/20 от 30.12.2021г. на Затвор-Пловдив, че И.С.С. е търпял наложено му наказание „лишаване от свобода“, по два броя влезли в сила присъди. Така от 04.08.2020г. до момента на предявяване на исковата молба /01.12.2021г./ е настанен в Затвора-Пловдив. Във връзка с извършено от него деяние на 18.09.2017г. той е бил с МНО“Задържане под стража“, като за периода 04.12.2017г до 22.03.2018г. е пребивавал в Арест – гр.Пловдив. За предходни негови осъждания е бил настанен в Затвора гр.Пловдив през периодите от 12.01.2001г до 21.08.2007г. и от 07.08.2009г. до 11.09.2017г.. През периодите на своето настаняване в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ ищецът е пребивавал както следва: от справка рег. №9986/21.12.2021г., изд. от ИСДВР към Затвора-Пловдив за периода от 21.08.2020г до датата на подаване на исковата молба е прибивавал в спално помещение №6 на пост VI, което е с квадратура 28.28 кв.м. за чиста жилищна площ, два отваряеми прозореца с размери 0.45м/1.10м и 0.50м/1.10м, допълнителна площ на санитарния възел 2.48 кв.м, притежаващ един отваряем прозорец с размери 0.35м/1.10м. За времето от 21.08.2020г. до 21.12.2021г в нея са настанявани в различни периоди от 6 до 9 бр лишени от свобода лица. Помещението е имало постоянно течаща студена вода и не е имало постоянно течаща топла вода, такава е била осигурявана по график в затворническата баня. Проветряването на полбещението е ставало чрез отваряне на прозорците. Хигиената се поддържа от самите настанени в него лица, за което те получават прибори. Постоянно е осъществявана дезинфекция и дезинсекция по график съобразно централно сключен договор с ЕТ Биоцид, ДДД-1 ООД и Фаворит ДДД Сервиз ООД. В тази връзка са приложени протоколи за извършената дейност за периода от 06.04.2012г. до  датата на подаване на исковата молба. Не са приложени доказателства относно осветяемостта на помещението. От справка рег.№6534/12.01.2022г. на инспектор СДВР към Затвора –Пловдив се сутановява, че не се съхраняват данни за пребиваването на ищеца в помещенията към затвора Пловдив за периода 01.01.2007г - 21.12.2012г.. Съгласно приложена по делото медицинска справка И.С. е бил устроен на работа като дюшекчия при условията на неплатен, доброволен труд, при 5 дневна работна седмица, 8 часов работен ден, като е отработил до датата на исковата молба 171 работни дни. С него е водена редовна корекционна работа за формиране на поведенчески стереотипи и самоактуализация на личността.

По делото са разпитани свидетелите Х.М.К. и Й.К.В.. В показанията си свидетелят К. сочи факта, че ищеца не е бил извеждан на престой на открито поради липса на каре. Посочва, че в спалните помещения няма топла вода, а гризачи, дървеници, хлебарки и птици са навсякъде. Посочва, че ищеца е работил по свое желание, като работният му ден като чистач към хотела е започвал в 5 часа.

В показанията си свидетелят В. излага факти, че е бил в едно спално помещение със С., който е работил, но никога не е бил извеждан на каре. Сочи, че осветлението в спалното помещение е луминисцентно, но е недостатъчно да изпълни изискванията за осветяемост. Излага своите възприятие, че ищеца се оплаквал от наличието на хлебарки и дървеници и дори е бил в алергичен шок след нахапване от тях, поради което непрекъснато е тъсил съдействие на администрацията, за да бъде осъществена дезинсекция спрямо тях. Също сочи, че в помещението няма постоянен достъп до топла вода. Проветряемост е ставало от двата налични прозореца, на които били счупени стъклата и това влияело на отопляемостта. Излага обстоятелства за постоянна пренаселеност на помещението.

В периода 01.12.2017г до 22.03.2018г съгласно приложената справка рег.№СА1885/21.12.2021г. И.С. е пребивавал в помещенията на Следствен арест към ОС „Изпълнение на наказанията“-Пловдив. Така той е бил настанен в помещение №206, която е с квадратура 14.74кв.м. и е бил заедно с още две лица. Инвентарът е бил три легла с размери 190/70см, като две от тях са разположени тип вишка, като има маса с размери 60/60см и два броя табуретки с диаметър 30 см.Полещението има собствен санитарен възел с квадратура 1.4 кв.м. с постоянно течаща студена вода, а топла вода се подава в рамките на деня. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление, която отговаря на стандартите за осветеност. На всеки един задържан е била осигурена чиста жилищна площ над 4 кв.м..На всеки един е осигурен престой на открито, което се осъществява посредство три броя карета,където може да се упражнява и спортна дейност. Приложени са протоколи за извършената обработка срещу вредители.

Горната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Така показанията на свидетелите Х.М.К. и Й.К.В. съдът кредитира като обективни, последователни, логични и взаимнодопълващи се, без възникнали съмнения в тяхната достоверност. Същите се подкрепят и от приобщените писмени доказателства- справка рег. №9986/21.12.2021г., на Затвора Пловдив с приложения, справка рег.№6534/12.01.2022г. на Затвора Пловдив с приложения, протоколи за извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция, които съдът кредитира.

При така изяснената фактическа обстановка, на  база събраните гласни и писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Исковата претенция е за присъждане на обезщетение в общ размер на 70000лева за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив и Арест -Пловдив, поделения към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Нормата на чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС определя, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода и на МНО „задържане под стража“, включва и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, която е административна дейност по своето естество.

Ищецът претендира обезщетение в общ размер на 70000лева във връзка с престоя си за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ и МНО „Задържане под стража“ за периодите, когато е пребивавал в Затвора-Пловдив и Арест –Пловдив. В исковата му молба те са определени на престой в Затвора гр.Пловдив за времето от 01.01.2007г. до м.09.2017г. и от 04.09.2019г. до 01.12.2021година /датата на предявяване на исковата молба/; както и за времето от 01.12.2018г. до 01.03.2019г. в Арест гр.Пловдив. В тази връзка е направено възражение от ответника за погасяване на иска поради изтичането на погасителна 5 годишна давност за исковите периоди преди 01.12.2016г., което се явява основателно. Съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.110 ЗЗД, „с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок“. След изтичане на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. В т.4 от ТР№3 от 22.04.2004г., поснановено по ТД№3/2004г. на ВКС на ОСГК е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им, без авторството и деянието да се установяват по специален ред. Несъмнено установено е с представените от отвеника доказателства, че по отношение на ищеца въззможността да претендира обезщетение на неимуществени вреди за преиода преди 01.12.2016г, което е предмет на претенцията по настоящото дело, е погасена по давност. Касае се за прекъснати, преустановени  действия по извършени нарушения за престоя му в Затвора –гр.Пловдив, които са погасени по давност и водят до неоснователност на претендираните обезщетения за периода от 01.01.2007г. до 30.11.2016г.вкл.. При така постъпилото възражение искът за този период е погасен поради изтичането на 5 годишната погасителна давност. По делото не се твърди настъпването на някое от обстоятелствата по чл.115 и чл.116 ЗЗД за спиране и прекъсване на давността. Предвид даденото от ОСГТК с посоченото тълкувателно решение разрешение, предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцеца от извършеното по отношение на него административна дейност е неоснователен поради заявяването на претенцията пред съда след погасяването на вземането по давност. С оглед на това искът следва да бъде отхвърлен. При това положение следва отхвърляне на предявения иск в посочените по – горе части, поради погасяването му по давност. Неоснователен е и обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната лихва, предявен за периода от преустановяване на незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника – Министерство на правосъдието и ГД „Изпълнение на наказанията“ – до окончателното изплащане на сумата.

Ето защо на разглеждане в настоящото производство подлежат само претендираните от ищеца обезщетения за неимуществени вреди, настъпили за периода от 01.12.2016г. до 01.12.2021г.. От събраните доказателства се установи, че ищецът е пребивавал в Арест- гр.Пловдив за времето от 04.12.2017г. до 22.03.2018г. и в изпълнение на влязла в сила на 22.07.2020г. присъда по НОХД №4708/2018г на Районен съд- гр.Пловдив в Затвора-Пловдив от 04.08.2020г., който престой е продължил и към 01.12.2021г, когато е депозирана исковата молба. Така за времето на престоя му в Затвора –гр.Пловдив са установени незаконосъобразни действия и бездействия от страна на затворническата администрация, по които вземането за обезщетение е станало изискуемо. В тази връзка от правна страна съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС, определяща, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тя се допълва от чл.3, ал. 2 ЗИНЗС, която  сочи, че за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Нормата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС определя, че всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, като тя се определя по общоприетите правила. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съотнасянето на описаните в исковата молба обстоятелства, събраните доказателства с цитираните правни норми, налага да се приеме извода, че по отношение на пребиваването на ищеца в спално помещени е №6, пост VI, в отделни периоди е било пренаселено с оглед на настанени в него изтърпяващи наказание лица, при което от страна на администрацията е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Това се отнася за периодите от 21.08.20година от 03.09.2020г., общо 14 дни, за времето от 09.11.20г. до 14.01.2021г., общо 67 дни,  за периода 05.04.21г. до 15.04.21г., общо 11 дни, за периода от 04.06.21г. до 13.06.21г. общо в размер на 10 дни, от 18.06.21г. до 15.07.21г., общо 27 дни. Общо дните на извършено нарушение на посочената разпоредба по отношение на ищеца са 129 дни, за които търсенето от него обзщетение за неимуществени вреди при изтърпяване на наложеното му наказание се явява основателно. Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

Основателни са изложените от ищеца обстоятелства по отношение на установената липса на изисквания за покриване на стандарт за осветяемост с изкуствено осветление на посоченото помещение. В тази връзка от ответника не се ангажираха никакви доказателства, които да оборят твърденията на С.. С оглед изместената тежест на доказване съгласно разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС, то тези вреди се считат за настъпили до тяхното оборване, което в настоящият случай не е неправено. Същевременно от показаниятана свидетеля В. се установява, че наличното осветление е недостатъчно да осигури добра зрителна способност, а от там и нормални жилищни условия. Ето защо за тях също се дължи съответното обезщетение за причинени неимуществени вреди. В този смисъл, на осн.чл. 284, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗИНЗС следва да се приеме, че С. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния и дължащи се на обитаване на помещения, в който не му е била предоставена жизнена площ от минимум 4 кв.м. при доказана липса на стандарт на осветяемост на помещението с изкуствени осветителни тела. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изложена последователно от ЕСПЧ за нарушения на чл.3 от ЕКПЧ по осъдителни решения срещу България по делата Чобанов и КойрушкиЙорданов и Джелебов и Иванов и други.

По отношение на останалите изложени в исковата молба обстоятелства от ищеца, съдът счита, че те са неоснователни. Събраните по делото доказателства, касаещи представените от ищеца справки оборват изложеното от С., че при изтърпяване на наказанието му и той не е разполагал с постоянно течаща топла вода, липсвала е вентилация на помещенията, лоша хигиена на помещенията /прашни и задушни/ в съчетание с налични вредители, както и че не му е осигуряван престой на открито за времето, когато е бил на работа. Установи се, че вентилацията е осигурявана посредство два броя прозорци, които осигуряват пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Събраните доказателства сочат, че тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за почистването. 

Съдът приема за неоснователно и твръдението за наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, доколкото от страна на ответника се представиха писмени доказателства за извършвани дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Относно твърдението на свидетелят В., че именно за това ищецът е имал здравословен проблем през разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, но безспорно се установи, че не му е било оказвано медицинско обслужване и достъп до специализирано медицинско заведение и специализирано лечение в тази връзка. От представената медицинска справка се установява, че еиднствено е имал стоматологичен проблем, който своевременно е бил подлаган на лечение.  Неоснователно е и изложеното обстоятелство, че не му е осигуряван престой на открито за времето, през което той е работел. Установява се, че полаганият от него труд е неплатен доброволен труд при петдневна седмица и 8 часов работен ден, който не е в противоречие с изискването за престой на открито и служи за облекчаване на престоя му в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

Неоснователни са и претендираните вреди за престоя на ищеца в Арест- Пловдив за времето от 04.12.2017г. до 22.03.2018г.. Представените писмени доказателства от ответника- справка рег.№ СА-1885/21.12.2021г. оборват изложените от ищеца обстоятелства за осъществени нарушения по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, дължащи се на действия/бездействия на администрацията при ответника.

С оглед на така изясненото, на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди във престоя му в затвора- Пловдив, през който е осъществено нарушение по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС от поставянето му в неблагоприятни условия за изпълнение на наказанието „лишаване от сволода“. Констатираните нарушения са свързани с липсата на елементарни условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на С.. Конкретният размер на следващото се на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в посочените периоди от 129 дни, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, като съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. То се определя и съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от §1 от ДРЗОДОВ, според която размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 2500.00 лева, който размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него неимуществени вреди, свързани с нарушения на администрацията по пренаселеност и липса на стандартна осветяемост с изкуствено осветление на спалните помещения. В останалата си част над размера от 2500 лева до претендирания размер от 70000.00лева искът се явява неоснователен, недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Съответно, спрямо този уважен размер на предявения иск от 2500.00 лева, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2021г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите деловодни разноски в размер на 10.00лв за платена ДТ.

Така мотивиран и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на И.С.С. ***, ЕГН********** понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за претърпени неимуществени вреди за различни периода от 21.08.2020г. до 15.07.2021г., както и законовата лихва върху тази сума, считано от 01.12.2021г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата,

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска до пълния размер от 70000 лева.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати в полза на И.С.С. ***, ЕГН********** сумата от 10,00/десет/лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне по реда на АПК.

СЪДИЯ: