№ 526
гр. Търговище, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530100396 по описа за 2021 година
Предявен е иск за сумата в размер на 50 лв. – частичен, целия за сумата 4308 лв.,
представляваща недължимо платени суми, обезщетение за неоснователно обогатяване, на
осн. чл.55 ал.1 предлож.1 от ЗЗД. В първото открито заседание е допуснато изменение на
иска по размер, а именно от 50 лв. е увеличен на 3612.75 лв., на осн-. чл.214 ал.1 ГПК.
Ищецът-Б. СТ. КР. твърди в исковата си молба, че с ответника-„Кеш Кредит Мобайл“
сключили договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № *************** от
19.12.2018г. В договора е посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по
кредита е 200.00 лева, кредитния лимит е 3000.00 лева, лихвения процент при максимален
срок на кредита е 36 %, а Годишния процент на разходите /ГПР/ при максимален срок на
кредита е 50 % при подробно описани в договора допускания. В договора е посочено, че за
кредита следва да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две
физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно
възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна банкова
гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от
Кредитодателя дружество. В погасителен план към кредит № ********* към договор за
кредитна линия № *************** било посочено, че погасителният план има силата на
споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 3000.0 лева за срок от
18 месеца, размерът на месечната погасителна вноска е 218.13 лева, като сумата от 3000.00
лева по кредита е усвоена в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит.
Отново на същия ден /19.12.2018 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № *************** ищецът сключил Договор за възлагане на
поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с „Кредит гаранция“ ЕООД.
Ищецът е погасил изцяло сумата по предоставения заем, а именно в общ размер на 7306.00
1
лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. Последната е
изплатена изцяло и единствено на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД.
Гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановените императивни правила:
- на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма;
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита;
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя. ГПР е посочен единствено като
процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. На отделно основание липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ГПР от 50.00 %, е в
пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от ЗПК; В ДПК е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в
размер на 95.73 % за конкретния договор, с който е предоставена сумата в размер на 3000.00
лева/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от ищеца.;
- По Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а
именно с „Кредит гаранция“ ЕООД, ищецът е заплатил такса /3381.66 лева/, по-голяма от
размера на отпуснатия заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова
страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за
поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК, е тя да
бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде
направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и
дали ще е необходимо обезпечение/. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да
сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и
възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Сумата в размер на 3381.66 лева е част от общо дължимата
сума по кредита и макар в договора да е посочено, че същата представлява възнаграждение
за поръчителство, предоставено от „Кредит гаранция“ ЕООД същата е заплатена от ишеца
на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД /което не я е прехвърлило впоследствие на „Кредит
гаранция“ ЕООД / като част от дължимите суми по самия кредит. Нарушено е
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включило
възнаграждението за поръчител от 3381.66 лева в размера на ГПР. При условие, че същото
2
беше законосъобразно посочено, действителният ГПР щеше да възлиза на 95.73 %.
Грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви
за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Липсва посочване на общата дължима сума,
като в предоставения погасителен план е посочено, че се дължат 18 месечни вноски по
218.13 лева всяка (или в общ размер на 3926.94 лева), но кредитополучателят реално е
изплатил на „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД сумата в общ размер на 7308.00 лева. По този
начин е нарушена и втората част от задължителното съдържание на договора, уредена в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй
като липсва посочване на лихвения процент по кредита /ГЛП/. В договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ № *************** е посочен размер на ГПЛ от 36.00 %, но
същият не се отнася до размера на ГЛП по конкретно предоставения заем от 3000.00 лева.;
- на основание чл. 11,ал. 1,т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването;
- на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен
елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както
и за размера на лихвения процент на ден;
- нищожността на процесния Договор за паричен заем води до нищожност и на
свързания с него Договор за предоставяне на поръчителство;
- В случай, че се приеме, че процесиите договори за валидни, същите са унищожаеми
на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД - поради измама или евентуално на основание чл. 28, ал. 1 -
поради грешка. В съзнанието на ищеца са били наведени неверни представи относно
съществените елементи от тяхното съдържание. „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД е въвело в
заблуждение Б.К. относно действителните размери на отпуснатия заем, на общата сума,
която следва да върне, на ГПР и на погасителните вноски. При условие, че ищецът е бил
запознат с действителното съдържание на тези многобройни и съществени уговорки, той със
сигурност нямаше да сключи процесния договор.
- Процесиите договори са унищожаеми на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед
сключването им поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Ищецът бил принуден да
сключи Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ и свързания с него
Договор за възлагане на поръчителство, предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна
3
нужда. Към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи
своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални
услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Именно тези обстоятелства са оказали
влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договорите.; Налице са
явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации. Доверителят ми е получил сумата в
размер на 3000.0 лева, като впоследствие е върнал сумата от 7308.00 лева, респективно
ответното дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на
4308.00 лева или печалба за предоставената услуга в размер на повече от 100 %. Това
обстоятелство явно не съответства на пазарните и икономически условна в страната към
момента на предоставяне на заема - 19/12/2018 г.;
-В случай, че се приеме, че договорите са действителни, то нищожни са отделните
клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на
закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита“. Налице правен интерес от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК
вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за претърпените имуществени вреди в размер на сумата от
2778 лева /4308 лв./ - разликата между заплатената от ищеца на ответното дружество сума
(7308.00 лева) и получената от него сума (3000.00 лева).
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 50 лева, увеличен в последствие на 3612.75 лв. като частичен иск от
сумата в размер на 4308.00 лева, представляваща недължимо платени суми по
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба-19.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Редовно
призован ищецът не се яви лично в открито заседание. Постъпи писмено становище от
упълномощения му процесуален представител – адв. В.Н., който моли искът да бъде уважен.
Подробни съображения са изложени и в писмени бележки.
Ответникът - -„Кеш Кредит Мобайл“ , редовно уведомен за исковата молба, в
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор, видно от който
счита иска за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Твърди, че договорът за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № *************** от 19.12.2018г. съдържа
всички, /подробно описани в текста на договора/, предвидени в чл. 11 от ЗПК реквизити,
като включително отговаря на всички изисквания на действащото в Република България
законодателство, предвид което същият е действителен. Неоснователни и недоказани са
изложените твърдения за унищожаемост на договорите на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД-
поради измама или евентуално на основание чл. 28, ал. 1, от ЗЗД - поради грешка.
Изложените твърдения за сключване на договора поради крайна нужда не отговарят на
4
действителността и същите са недоказани. Към момента на сключване на процесния
договор, ищецът е бил упражнявал трудови функции по трудов договор, като е декларирал
получаване на заплата в размер на над три хиляди лева. Редовно призован в открито
заседание ответникът няма процесуален представител. Постъпила е писмена молба, с която
поддържа писмения отговор и моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения договор № *************** от 19.12.2018г. сключен в гр.
Русе /оригинал-лист 80 по делото/, кредитодателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД-София
предоставя на кредитополучателя – Б. СТ. КР. от гр. Търговище, описан в договора
потребителски кредит под формата на кредитен тип „Кредитна линия“, а
кредитополучателят го усвоява при предвидените в договора срок и условия в
съответствие с Общите условия за ползване на услугите на кеш Кредит, в актуалната им
редакция. Параметрите на кредита са посочени в чл.1 ал.4 от договора: минимална сума за
усвояване – 200 лв.; кредитен лимит – 3000 лв.; лихвен процент при максимален срок на
кредита – 36 %; обезпечение – поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен
трудов договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500 лв.
или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или
поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество; начин на усвояване-по банков път,
в брой или съгласно други налични способи; условия за издължаване-анюитетни вноски
съгласно погасителен план за всяка усвоена сума; годишен процент на разходите /ГПР/ - 50
% при следните допускания: приема се, че кредитът се предоставя за срок от 1 /една/
година, считано от датата на първоначалното му усвояване, и че окончателното плащане ,
направено от кредитополучателя погасява остатъка от главницата, лихвата и другите
разходи, ако има такива, главницата се погасява на равни месечни вноски и погасяването
започва един месец след датата на първоначалното му усвояване; и пр.
В чл.4 и чл.5 от договора е уговорено правото на кредитополучателя в 14-дневен срок
от датата на неговото сключване да се откаже от договора.
В чл.6 от договора е уговорено правото на кредитополучателя да изисква при
погасяване на главницата по договора, да получи безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания.
В чл.7 от договора е фиксирана лихва за просрочени плащания с годишен лихвен
процент в размер на 10 % и са определени разходите на кредитодателя в случай на
просрочие на вноска по кредита и/или други дължими суми: съдебни и извънсъдебни
разходи за събиране на вземането вкл. разходи за изпращане на SMS и напомнителни
писма, разходи за извършване на напомнителни обаждания, разходи за посещения на
служител на посочения от кредитополучателя адрес; разходи за ангажиране на човешки
ресурс в процеса на събиране на вземането, като размерът на дължимите разходи за
събиране на вземането да не надвишава 100 лв. месечно. В чл.9 от договора е уговорено, че
5
в случай на частично плащане първо се погасяват дължимите разноски, лихви по кредита и
накрая – главницата.
Съгласно чл.10 и 11 от договора, същият е сключен за неопределен срок, като
кредитополучателят има право да го прекрати с 1-месечно писмено предизвестие, а
кредитодателя има право да го прекрати с 2-месечно предизвестие.
На осн. чл.16 ал.1 от договора, по всички въпроси, неуредени с този договор,
приложими са Общите условия, а в случай на противоречие между клаузи от ОУ и клаузи
по настоящия договор, приоритет имат клаузите по договора. Както договора, ОУ-всяка
страница, така и погасителните планове са подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл.21 от визирания по-горе договор, страните се съгласяват да прекратят
по взаимно съгласие считано от датата на подписване на този договор, следните рамкови
договори за кредит тип „Кредитна линия“, сключени помежду им: Рамков договор №
*****************. Преди подписване на договор № *************** от 19.12.2018г. за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ кредитополучателят е отправил към
кредитодателя искане ********* от 19.12.2018г. за кредитна линия. Съгласно чл.16 ал.2 от
цитирания договор, кредитополучателят потвърждава, че е получил задължителната
преддоговорна информация по ЗПК и ЗФУР. Представено е Приложение № 1 от
19.12.2018г. където в табличен вид е показан размера на месечната вноска при ГПР 50 %,
като например за изтеглен кредит в размер на 3000 лв. при 18 бр. месечни вноски размера
на вноската е общо 218.13 лв., а общо дължимата сума за изтеглен кредит в размер на 3000
лв. при 18 бр. месечни вноски е в размер на 3926.34 лв. Не става ясно при ГПР 50 % какво
се включва още в него напр. какви разходи, възнаграждения, такси и пр. освен лихва от 36
%.
Видно от погасителен план към кредит № ********* /това е № на искането за
кредитна линия/ към договор за кредитна линия № ***************, страните са се
споразумели за размера на усвоената сума – 3000 лв. и срок от 18 месеца, месечните
погасителни вноски са 18 бр., всяка с падеж – 19-о число на месеца, като първата дата на
плащане е 19.01.2019г. , а последната – 19.06.2020г., размерът на анюитетната месечна
погасителна вноска е 218.13 лв., като главницата нараства, лихвата намалява, таксите са в
размер 0.00 лв. и за всеки месец е посочен остатъчен дълг. Реално сборът на 18 бр. месечни
вноски, всяка от които по 218.13 лв., е равен на 3926.34 лв., което е сбор от главница и
договорна лихва.
Съществува е и е представен и друг погасителен план-с включено възнаграждение за
обезпечение, от който е видно, че за всеки от 18 месеца на договора е предвиден месечен
размер на възнаграждение за поръчителство – 187.87 лв. или общо възнаграждението за
поръчителство е 3381.66 лв. т.е. надвишава размера на кредита от 3000 лв. и почти
колкото сборната сума за главница и лихва /3926.34 лв./. С месечното възнаграждение за
поръчителство размерът на месечната вноска по кредита възлиза на 406 лв. /218.13
лв.+187.18 лв./ . Цялото задължение на кредитополучателя е 7308 лв. /3926.34 лв.+ 3381.66
6
лв./, без да са посочени някъде разходите по чл.7 от договора.
Вторият визиран погасителен план е във връзка с договор за възлагане на
поръчителство от 19.12.2018г., сключен между „Кредит Гаранция“ ЕООД-София, като
поръчител , и Б. СТ. КР. от гр. Търговище, като клиент/кредитополучател. По силата на този
договор, поръчителят поема задължение да отговаря солидарно за всички задължения на
клиента при условията и за срока на договора за потребителски кредит тип „Кредитна
линия“ № *************** от 19.12.2018г. между клиента и кредитодателя „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД. Съгласно чл.1 ал.2 от договора за възлагане на поръчителство, същият влиза
в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие, само ако
кредитополучателят: в 5-дневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в
рамките на кредитния лимит по договора за потребителски кредит не осигури като
обезпечение по кредита - поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение в размер на 1500
лв., одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или - неотменима и безусловна
банкова гаранция, от одобрена от кредитодателя банка и не представи съответни
доказателства за това. В чл.2 ал.1 от договора за възлагане на поръчителство е уредено
възнаграждението на поръчителя , представляващо сбор от вноските по погасителния план.
Несъмнено е, че този договор за възлагане на поръчителство от 19.12.2018г., сключен между
„Кредит Гаранция“ ЕООД-София, като поръчител , и Б. СТ. КР. от гр. Търговище, като
клиент/кредитополучател е свързан и отговаря на т.4 предлож.трето в таблицата за
параметрите по чл.1 ал.4 от договора № *************** за потребителски кредит тип
кредитна линия от 19.12.2018г., доколкото в последния е посочено като трета алтернатива
за обезпечение и: „Поръчителство от одобрено от Кредитотдателя дружество“. Поръчителят
е предварително одобрен от кредитора и кредитополучателят не може да влияе на това
условие, а освен това съгласно чл. 2 ал.3 от договора за възлагане на поръчителство,
клиентът ще заплаща възнаграждението по чл.2 ал.1 по посочената „банкова сметка на
Посредника“ или в брой „в търговските обекти на Посредника.“ Възнаграждението за
поръчителство, уговорено като обезпечение в договора за кредит, си е друг разход по
кредита, въпреки че формално кредитополучателя е сключил отделен договор за възлагане
на поръчителство.
От писмо изх.№ **********/02.06.2021г. от „Изипей“ АД се установи, че в периода
от 19.12.2018г. до момента на изготвяне на справката за кредитополучателя не са открити
данни за извършени парични преводи и плащания през системата на „Изипей“АД в полза на
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
От представената от ответника справка-общи данни за извършени плащания по
процесния договор /лист 72/ се установи, че кредитополучателят е изплатил в период от
14.01.2019г. до 16.01.2020г. общо сумата от 3831.31 лв. , като начина на плащане е на каса –
в офис Русе 2 или офис Велико Търново и веднъж по банков път-на администрация.
От писменото заключение по съдебна икономическа експертиза, прието като
обосновано и компетентно извършено и потвърдено в открито заседание на 03.11.2021г. от
7
вещото лице- Ел. Б. В. се установи безспорно следното: 1. Общата сума, която е изплатена
на „Кеш Кредит Мобайл“ЕАД по Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ №
***************/19.12.2018г.и свързаното с него Искане за кредитна линия №********* е
6 612.75лв., от които платена сума по кредита 3831.31лв. и платена сума по договор за
възлагане на поръчителство 2781.44лв.,; 2. а/. По погасителния план към Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ***************/19.12.2018г. общо
дължимата сума следва да е 3926.34 лв., от която 3000 лв.-главница и 926.34 лв.-лихва; б/.
По представената от ответника справка и приложена по делото за извършените плащания от
ищеца се установи, че реално постъпилите, изплатените суми от общо 3831.31 лв. са
разпределени от кредитодателя, както следва: 3000 лв.-главница и 831.32 лв.- за лихва.; в/.
По погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение общо дължимата сума е
7308 лв., от която 3926.34 лв. – общо за вноски по кредита и 3381.66 лв.-общо за
възнаграждението за поръчителство. ; 3. Съгласно Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ №3-1 -10272-184793 отпуснатия кредит е бил в размер на 3000.00лв.
Общо реално изплатената вече сума по кредита е 6612.75лв. Действителния, реалният
размер на ГПР е 276.47%, като изчисленията са показани подробно в посочената таблица. В
открито заседание вещото лице поясни, че ГПР е изчислен върху цялата сума към момента
на сключване на договора и че при задаване на данните в калкулатора автоматично излиза
същия погасителен план, който и приложен и по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният от ищцата против ответника иск е за обезщетение за неоснователно
обогатяване на последния, с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД. По силата на посочената
разпоредба, който е получил нещо без основание в смисъл без валидно облигационно
отношение като основание за разместване на блага, е длъжен да го върне.
Страните по делото са обвързани от договор за потребителски кредит тип кредитна
линия № *************** от 19.12.2018г., ведно с ОУ към него, сключен между
кредитодателят „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД-София и кредитополучателя – Б. СТ. КР. от гр.
Търговище.
Съдът намира, че процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор е сключен в
писмена форма по разбираем начин; посочен е общият размер на кредита /3000 лв./,
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК; лихвеният процент по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК – фиксиран /36 %/;
условията за издължаване на кредита – включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, съгласно чл.11 ал.1 т.11; информацията по чл.11 ал.1 т.12 / в чл.6 от договора/;
8
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това
право може да бъде упражнено, съгласно чл.11 ал.1 т.20 / в чл.4 и чл.5 от договора/ ;
общите условия, които са неразделна част от договора , съгласно чл.11 ал.2 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като
абсолютна процентна стойност-50%. Липсва посочване на общите положения и какви
допълнителни допускания се имат предвид при изчисляване на ГПР по точно определения в
Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК. Според
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
случая в договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения
ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна
е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен начин - чл. 10, ал. 1
ЗПК. На следващо място не става ясно как е формиран ГПР от 50% и какво друго е
включено него извън фиксирания годишен лихвен процент от 36 %, поради което
кредитополучателят не би могъл да прецени дали така посочения ГПР е вярно изчислен и
дали в действителност не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид
забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което съдът приема, че посочения ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от
потребителя е нарушено императивното изискване по чл. 11 ал.1 т.10 от ГПК,
обстоятелство, обуславящо недействителността на договора изцяло, на осн. чл. 22 вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Възнаграждението за поръчителство също се явява "друг разход по
кредита", дължимо е на осн. т.4 предлож.трето в таблицата за параметрите по чл.1 ал.4 от
договора № *************** за потребителски кредит тип кредитна линия от 19.12.2018г.,
9
доколкото в последния е посочено като трета алтернатива за обезпечение и:
„Поръчителство от одобрено от Кредитотдателя дружество“. Както се установи по-горе от
погасителния план с включено възнаграждение за обезпечение и от писменото заключение
по ССЕ, възнаграждението за поръчителство е прекомерно - в размер 3381.66 лв. т.е.
надвишава размера на кредита от 3000 лв. и почти колкото сборната сума за главница и
лихва /3926.34 лв./. Освен това, както се установи от писменото заключение по съдебна
счетоводна експертиза в хода на исковия процес, действителния, реалният ГПР е 276.47 %
и надхвърля 5.53 пъти законовия максимум за ГПР, императивно регламентиран в чл.19
ал.4 от ЗПК.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че клаузата за ГПР в договора е
нищожна, като противоречаща на закона на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. чл.11 ал.1 т.10, чл.19
ал.1 и 4 от ЗПК и чл.10 ал.1 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него
не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е
възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид на това, при съобразяване и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК нищожността на
посочената клауза по договора обуславя недействителността на целия договор, обуславящо
основателност на предявения иск.
Липсата на всяко едно от посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания води до
настъпване на последиците, визирани в тази законова норма - изначална недействителност.
Тя е по-особена по вид, тъй като с оглед последиците, предвидени в чл. 23 ЗПК, в този
случай отговорността на заемателя не отпада изцяло - той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, а не и на лихвата и на други разходи. В този смисъл след като
кредитополучателят е изплатил 6612.75 лв. при главница по кредита 3000 лв., то сумата от
3312.75 лв. се явява получена от ответника като кредитор без основание т.е. при начална
липса на основание, поради което дължи връщане. Искът се явява доказан по основание и
размер, поради което следва да бъде уважен. Поради основателността на главния иск, съдът
не дължи произнасяне по евентуалните.
Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски и те са 50
лв. – първоначално внесена държавна такса; 250 лв. – депозит за ССЕ; 550 лв. – адвокатски
хонорар и 94.51 лв. – довнесена държавна такса или общо 944.51 лв., на осн. чл.78 ал.1 от
ГПК. Представени са писмени доказателства и списък на разноските по чл.80 от СК.
Искането на ответника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
представител на ищеца, на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно.
10
Заплатеното от ищеца възнаграждение на адвоката не е прекомерно с оглед действителната
правна и фактическа сложност по делото, за която има принос и пасивното поведение на
ответната страна. От депозиране на исковата молба и писмените доказателства до
представянето в указания срок на писмени бележки, както и с явяването си в първото
открито заседание на 08.09.2021г. , упълномощеният процесуален представител на ищеца
участва активно по делото с оглед бързо и ефективно изясняване на спора от фактическа
страна. Предявените обективно съединени - главен и при условие, че бъде отхвърлен като
неоснователен – няколко евентуални искове, на различни основания, отделно усложняват
предмета на спора. Ответникът също иска присъждане на адвокатско възнаграждение, но не
представи писмени доказателства за това.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София-1309, район Илинден, Ж.К. „Света Троица“, ул. „Зографски
манастир“ № 15, вх.Г, ет.6, представлявано от изпълнителните директори З.К.Я. и Л.О.Т.,
чрез адв. П.П. от САК, съдебен адрес гр. София-1309, район Илинден, Ж.К. „Света Троица“,
ул. „Зографски манастир“ № 15, вх.Г, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на Б. СТ. КР., ЕГН **********,
с постоянен адрес гр. *****************************************, чрез упълномощен
процесуален представител адв. В.Н. от САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Иван Денкоглу“
№ 7, ет.5, ап.9, сумата от 3612.75 лв., представляваща получена без основание по нищожен
като противоречащ на закона договор за потребителски кредит тип кредитна линия №
*************** от 19.12.2018г., на осн. чл.55 ал.1 предлож.1-во ЗЗД във вр. чл.26 ал.1 ЗЗД
и чл.23 ЗПК във вр. чл.22 ЗПК, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба – 19.03.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 944.51 лв.у
представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11