Решение по дело №503/2022 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 60
Дата: 27 април 2023 г.
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20222220200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Нова Загора, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
Административно наказателно дело № 20222220200503 по описа за 2022
година
Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена от К. Ц. Ц. ЕГН **********,с постоянен адрес:
****, чрез процесуален представител и съдебен адресат: адв. М. П. М. АК Сливен, адв. №
**********, служебен адрес: **** против: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-
0306-001770/ 12.10.2022г, на ВПД Началник Сектор в ОДМВР Сливен,РУ Нова Загора.
В жалбата се твърди,че жалбоподателят останал недоволен от наказателното
постановление, връчено му на 25.10.2022г., с което са му наложени административни
наказания: «глоба» в размер на 200, 00лв. и «лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца» на посочено основание от наказващия орган -чл. 175, ал.З, пр.1 от ЗДвП, «глоба» в
размер на 10лв. - на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и «глоба» в размер на 10лв.,
на основание -чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което и в законовия срок го обжалва
пред съда.
Наказателното постановление било незаконосъобразно и неправилно, изложената
фактическа обстановка в АУАН и в НП не отговаряла на истината.
Жалбоподателят не изпълнил от обективна и субективна страна
административните нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Жалбоподателят не е управлявал товарния автомобил „ЗИЛ 555" на път,
отворен за обществено ползване.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП, въз основа на него, са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита и са
абсолютно отменително основание.
АУАН и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани
съответно в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Посочената от наказващия орган фактическа обстановка не съответствала на дадената
от него правна квалификация на административното нарушение.
1
Налице било несъответствие между дадената в актовете на
административнонаказателното производство правна квалификация на нарушението и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Наказателното постановление било издадено от орган, който не е оправомощен да
издава и подписва НП за нарушения по ЗДвП.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да се отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
По делото е постъпило писмено становище от Областна дирекция на МВР - Сливен,
представлявана от старши комисар Д.В., чрез упълномощен представител ст. юрисконсулт
Д.К..
От името на директора на ОД МВР Сливен оспорва жалбата на К. Ц. Ц. против НИ
№ 22-0306-001770/12.10.2022 г., като счита същата за неоснователна.
Моли съда да приеме представените писмени доказателства по преписката. Няма
други доказателствени искания.
В случай, че се счете делото за изяснено от фактическа страна и се даде ход по
същество, моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно
обжалваното наказателно постановление.
Събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства
безспорно сочели за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Установено е, че на дата 20.09.2022 г. около 08.50 ч. в с. Любенова махала, общ.
Нова Загора, по ул. “Цар Симеон Велики“, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил
„Зил 555“, с рама № 25456, който не е регистриран по надлежния ред и без табели с
регистрационен номер. Водачът не носи СУМПС и КТ към него.
Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която е приета за нарушена, предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Последната се отнася за всеки водач, като собствеността върху
превозното средство е без значение. Именно поради това, административнонаказателната
разпоредба на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП предвижда общ, а не особен субект на нарушението.
Обстоятелствата, че към момента на извършване на проверката процесното МПС не е
регистрирано и е без регистрационни табели не се оспорват от жалбоподателя, като и това,
че тези обстоятелства са били известни на последния преди да предприеме управлението на
процесното МПС.
Твърдението в жалбата, че жалбоподателят не е управлявал автомобила по път
отворен за обществено ползване, счита за неоснователно. Безспорно е, че мястото, на което е
извършено нарушението, се явява път, отворен за обществено ползване. На първо място, то
се явява "път" по смисъла на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, съгласно която "път" е всяка земна
площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни
превозни средства или на пешеходци. Всеки път предназначен или обикновено ползван за
движение на превозни средства, разкрива белезите на "път" по смисъла на ЗДвП. От друга
страна ЗДвП регламентира, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за
използване на които са еднакви за всички участници в движението, като същата разпоредба
сочи, че е възможно някои от пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, като
2
вменява задължение на лицата, които ги стопанисват, да ги обозначат по съответния начин.
Това разграничение е от особена важност, тъй като съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП,
компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за
обществено ползване. В конкретния случай не са представени доказателства, а и не се
твърди, че мястото на извършване на деянието е било обозначено като път, който не е
отворен за обществено ползване. Ако жалбоподателят счита, че мястото, на което е
установено извършеното от него нарушение, не представлява път, отворен за обществено
ползване, то в негова тежест е да докаже тази своя теза с годни и допустими доказателства и
доказателствени средства. Напротив, в извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, жалбоподателят не е оборил или опровергал
фактическите констатации в акта, т.е. презумптивната доказателствена сила на съставения
АУАН.
Предвид гореизложеното счита, че административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 140, ал. 1
ЗДвП. Нарушената разпоредба правилно била обвързана със санкционната норма на чл. 175,
ал. 3, предл.2 от ЗДвП. Наложените административни наказания са в минимално предвиден
размер - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца и съответстват на тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение.
По т. 2 от обжалваното НП - нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП. Безспорно е
установено, че към момента на проверката жалбоподателят не е изпълнил задължението си -
при управление на МПС, да носи и представи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролен талон към него. В случая
законосъобразно и правилно деянието е подведено под хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДВП, като административнонаказващият орган правилно е приложил за така установеното
нарушение и съответната санкционна разпоредба, като за нарушението правилно е наложил
административно наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗДвП, абсолютно
определено по вид и размер.
Счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството. При ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са били спазени
изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е установено по надлежния ред.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е пълно
и ясно описание на конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, като са
посочени всички елементи от фактическия състав на посочената като нарушена правна
норма.
В случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в разпоредбата
на чл. 189з от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят е
предвидил, че за нарушения на този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да се
потвърди като законосъобразно обжалваното наказателно постановление.
В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и
моли да се намали техния размер до установения минимум в НМРАВ.
3
Районна прокуратура –Сливен не изразява становище по жалбата.
В проведеното открито с.з.се явява единствено адв.М.М. процесуален
представител на жалбоподателя.Заявява,че поддържа жалбата на изтъкнатите в същата
основания и допълва,че нито за момент жалбоподателят не е управлявал процесния
автомобил по пътища,предназначени за обществено ползване.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Против жалбоподателя е съставен АУАН бл.№358731/20.09.2022г.от полицейски
служител –св.Д.Д. затова,че на дата 20.09.2022 г. около 08.50 ч. в с. Любенова махала, общ.
Нова Загора, по ул. “Цар Симеон Велики“, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил
„Зил 555“, с рама № 25456, който не е регистриран по надлежния ред и без табели с
регистрационен номер. Водачът не носи СУМПС и КТ към него.
В тази връзка по делото,като свидетели бяха разпитани актосъставителят-Д.Д. и
полицейските служители Св.К. и Я.С..
Всички те заявяват,че в рамките на специализирана полицейска операция
съвместно с жандармерията от Бургас били разпределени в няколко села,измежду които и
с.Люб.махала.Св.Д. твърди,че забелязал процесния автомобил по една от улиците на
селото,разминавайки се с него.После с полицейския автомобил извършили маневра „обратен
завой“ и настигнали автомобила извън селото/“проверката извършихме след последната
къща,на около 50 метра“-св.Д./.Другите двама свидетели не могат със сигурност да кажат
къде е извършена проверката на автомобила,къде е бил управляван и т.н.
Разпитани бяха и свидетелите Д.Ц. и А.А.,които твърдят,че процесния товарен
автомобил се използва единствено,като склад и за превоз на семена и само извън населено
място,тъй като не е регистриран от няколко години.
Видно от писмо изх.№213/23.02.2023г.на Община Н.Загора разстоянието от
последната жилищна сграда,находяща се на ул.“Цар Симеон Велики“ до уличната
регулационна линия е 41 метра,като към писмото е приложена и скица.
Районна прокуратура-Сливен е постановила прекратяване на наказателното
производство образувано по случая с дата 27.09.2022г.,като е счела че се касае за маловажен
случай и изпратила материалите на АНО.Последният/Началника на РУ Н.Загора/ издал
обжалваното НП,с което на жалбоподателя за гореописаните административни
нарушения,претворени в АУАН му са наложени няколко административни наказания:по
чл.175,ал.3,пр.1-глоба в размер на 200 лева и ЛПУМПС за срок от шест месеца,по
чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП-глоба в размер на 10 лева и по чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП -
също глоба в размер на 10 лева.
Видно от самото НП,препис от същото е бил връчен на жалбоподателя на
25.10.2022г.,а жалбата е подадена на 03.11.2022г.
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима,тъй като е подадена в законовия срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН
и от лице имащо правен интерес-срещу него е издадено атакуваното с жалбата НП.
Разгледана по същество съдът я намира за основателна.
Събраха се гласни и писмени доказателства,от които недвусмислено се
установи,че жалбоподателят е знаел и е бил наясно,че управлява МПС,което не е
регистрирано по надлежния ред.Дори брата на жалбоподателя изрично заяви,че процесния
4
товарен автомобил не е регистриран.
Спори се,обаче,относно мястото на извършването на деянието и по –общо казано
начина на осъществяването му.Жалбоподателят твърди,че е бил спрян за проверка извън
населеното място и на път,който не бил предназначен за обществено ползване,а на
т.нар.“черен път“.
Съдът счита,че полицейските служители дават обективни показания.Те заявяват и
най-вече актосъставителя,че забелязали процесното МПС да се движи по някаква улица в
с.Люб.махала в срещуположна на тяхната посока,обърнали и го последвали,като едва извън
населеното място успели да спрат автомобила и да започнат проверката.Видно от скицата и
писмото на Община Н.Загора разстоянието от последната жилищна сграда,находяща се на
ул.“Цар Симеон Велики“ до уличната регулационна линия е 41 метра.Актосъставителят
заяви,че са спрели автомобила на около 50 метра от последната къща.Освен това се
установи,че движейки се в противоположни посоки,полицейският автомобил се е наложило
да обърне посоката си на движение и да направи опит да настигне автомобила на
жалбоподателя.От това следва,че автомобила на жалбоподателя е изминал не повече от
няколко десетки или няколко стотин метра по посочената улица,поради краткостта на
периода от време от разминаването до спирането.
Тогава,обаче, автомобила на жалбоподателя е навлязъл и е бил спрян на място,за
което съдът изразява съмнения относно наличие на компетентност у контролните органи. В
становището си юрк.К. също отбелязва,че съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗДвП, компетентността на
органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за обществено ползване.Ако
мястото,на което е бил спрян за проверка жалбоподателя попада извън компетентността на
КАТ,то следва да се приеме,че отговорността на жалбоподателя не може да бъде
ангажирана.Възникналите съмнения следва да се тълкуват в полза на жалбоподателя,като се
приеме,че мястото на нарушението е довършено извън компетенциите на контролните
органи.
Това води до отмяна на обжалваното НП,тъй като е постановен незаконосъобразен
акт.
Жалбоподателят не претендира разноски и въпреки изхода на делото,такива не
следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0306-001770/ 12.10.2022г, на
ВПД Началник Сектор в ОДМВР Сливен,РУ Нова Загора,с което на К. Ц. Ц. ЕГН
**********,с постоянен адрес: **** са му наложени административни наказания: «глоба» в
размер на 200, 00лв. и «лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца» на основание -чл.
175, ал.З, пр.1 от ЗДвП, «глоба» в размер на 10лв. - на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 от
ЗДвП и «глоба» в размер на 10лв., на основание -чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП,като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаването на
5
съобщението,пред Сливенски административен съд,по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6