№ 12329
гр. София, 21.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
Гражданско дело № 20211110131540 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:52 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. Б. А. – редовно призован за днешното съдебно заседание,
се явява лично и с адв. С., за когото няма представено пълномощно по
делото.
ИЩЕЦЪТ А. (лично): Упълномощавам адв. С. да ме представлява в
производството по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОТВЕТНИКЪТ [фирма-О] – редовно призовани, явява се юрк. Д. с
пълномощно, представено днес.
АДВ. С.: Считам, че не трябва да се дава ход на делото от състави на
Софийския районен съд, тъй като от практиката ни всички състави издават
заповеди по чл. 410 в противоречие на изложеното от нас основание за
нищожност. Ето защо считаме, че за процесуална икономия делото да бъде
препратено на друг районен съд, където няма [фирма] и който не се е
произнесъл, тъй като става въпрос за конфликт на интереси. Вие не може да
постановите обективно решение върху заповед на Ваш колега, при положение
че Вие по други дела сте издавали същите заповеди. Това е едното основание
за отвод. Второ, искам да подчертая само, че не става въпрос за нищо лично.
Става въпрос за една вътрешна разпоредба, която не подлежи на съдебен
контрол, за разпределяне на лицата, които ще гледат делата. В това
разпределение не участват всички съдии. Искам само да подчертая, че тук не
става въпрос за лично отношение към съдията, става въпрос за принципни
неща.
СЪДЪТ, като изслуша становището на ищеца, представляван от адв. С.
в производството, и като взе предвид, че по делото на 20.09.2022 г. е
постъпило искане, подадено лично от ищеца, с което са изложени идентични
съображения на изложените днес от процесуалния представител на страната, а
също и други такива, а именно за нарушаване на принципа на чл. 9 от ЗСВ,
въз основа на които е поискан отвод на председателя на 41-ви съдебен състав
на І гражданско отделение на Софийски районен съд, докладва на страните,
че в закрито заседание на 20.09.2022 г. съдът е разгледал постъпилото искане,
както и съображенията, изложени в същото за отвод на състава на съда, и е
оставил същото без уважение.
За процесуална икономия и за запознаване съдът връчи на
процесуалните представители на страните определението си, постановено в
1
закрито заседание на 20.09.2022 г, в което са изложени съображения защо
намира искането за отвод на съдията за неоснователно и е оставил същото без
уважение.
От друга страна, искането на адв. С. за процесуална икономия делото да
бъде препратено в друг съдебен район, няма как да бъде уважено от
настоящия съдебен състав, доколкото, за да бъде препратено делото на друг
местнокомпетентен съд, то следва всички съдии от настоящия съд да са се
отвели от разглеждане на същото, които предпоставки не са налице.
Така мотивиран и като препраща към мотивите, изложени в
определението си от 20.09.2022 г.,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ повторно БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отвод на
председателя на 41-ви съдебен състав, І гражданско отделение на СРС.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА определение по чл. 140 ГПК от 25.07.2022 г., съдържащо
проект за доклад на делото и с което е изискано от СГС, ІV-Г въззивен състав
ч. гр. дело № 80756 по описа за 2015 г. на СРС, 29 състав.
ДОКЛАДВА, че по делото изисканото частно гражданско дело е
постъпило за целите на настоящото производство.
АДВ. С.: Поддържам предявения иск, но считам, че не са посочени
всички основания за нищожност на заповедта по чл. 410 в исковата молба.
Има и допълнителни основания, които допълнително ще посоча. Мога да ги
изложа устно, а може и, ако ми дадете срок, да ги представя писмено, за да се
запознае и другата страна.
ЮРК. Д.: Оспорвам предявения иск. Поддържам изцяло депозирания
отговор на исковата молба. Нямам възражения по проектодоклада.
АДВ. С.: Първо, заповедта е недопустима с оглед противоречия с
правото на Европейския съд, обективирано в редица решения като
несъответстващо изложеното в ГПК, както и становище на Европейската
комисия и Европейския парламент от 2019 г. за несъответствие на
заповедното ни производство с правото на Европейския съюз. В това
становище на Комисията изрично са посочени несъответствията, които
обективно се изразяват в невъзможност на ответника да се защити в това
производство, тъй като по принцип е допустимо производство за издаване на
изпълнителен титул в полза на кредитор, но с оглед равнопоставеност на
страните в процеса, основно начало в правото, днес е недопустимо да се
създава процес в полза на кредитора. Ето защо заповедното производство в
България е уредено като производство в полза на кредитора, а не за
равнопоставеност на страните, за улеснен начин за издаване на изпълнителен
титул.
Второто основание: Няма издаден предхождащ акт – определение. Аз
казвам, че трябва да бъде определение, а не разпореждане.
Следващо основание: Разгледано по същество, няма предпоставките на
ал. 3 на чл. 410, към заповедта не е приложен писменият договор по чл. 149.
Според мен, това е основание за нищожност. Това е абсолютна предпоставка
за доказване на процесуалната легитимност на кредитора, тъй като това е
изискване, направено именно по препоръка и по наше искане. Във връзка с
2
това искане е изменен през 2019 г. ГПК да се прилагат към заявленията по чл.
410 и договори, сключени с потребител, и Общите условия към същия. Де
факто заявлението, с което се издава заповедта, се приравнява на ценна книга,
само че издадена от кредитора, а не от длъжника, което е абсолютно
недопустимо. Тук е объркан основният принцип, за да се докаже дали едно
вземане е спорно или безспорно. Може да каже само длъжникът, но не и
кредиторът. На кредитора може да му се иска да е безспорно, но длъжникът е
този, който ще каже дали е спорно или безспорно вземането. Въобще цялото
заповедно производство в този смисъл е обърнато обратно. Тук трябва да се
приложи разпоредбата на чл. 237 ГПК, като допълнително трябва да се даде
възможност да изрази становище.
Съгласно конституционната разпоредба на чл. 8, Вие сте тези, които
трябва да контролират и изпълнителната, и законодателната власт. В
Народното събрание са хора, които нямат абсолютно никаква юридическа
подготовка и издават закони! В изпълнение на конституционните си
задължения съдебната система е длъжна да ги възпре! Това е основен
принцип! Това са допълнителните основания, които бих искал да добавя като
основание на предявения иск за нищожност на основание чл. 214, ал. 1 ГПК.
ЮРК. Д.: Възразявам срещу така установените основания в днешното
съдебно заседание. Същите по никакъв начин не водят до нищожност на
процесната заповед за изпълнение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и с оглед
разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, съгласно която ищецът може да измени
основанието на своя иск, в т.ч. и чрез добавяне на друго основание, като
преценката дали да допусне изменението на иска за това е на съда. В
конкретния случай съдът прецени, че с оглед защитата на ответника
изменението на иска чрез добавяне на основания не се явява уместно, защото
би затруднило защитата на ответника, с оглед на което изменението не следва
да бъде допуснато.
Измененията на иска чрез добавяне на основания могат да бъдат
релевирани от ищеца в друг процес, доколкото неразглеждането им в
настоящия процес не погасява правото на иск на ищеца да поиска съдът да се
произнесе по различни основания в друго исково производство.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца чрез адв. С. за
изменение на предявения иск чрез добавяне на нови основания по реда на чл.
214, ал. 1 ГПК.
Определението, като непреграждащо правото на защита на страната, не
подлежи на обжалване.
АДВ. С.: Да се приложи за послужване постъпилото частно гражданско
дело.
ЮРК. Д.: Моля да се приложи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА частно гражданско дело № 80756 по описа за 2015 г. на СРС,
29 състав.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други доказателствени искания.
С оглед липсата на искания по доказателства и като намери делото за
изяснено от фактическа страна,
СЪДЪТ
3
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. С.: Госпожо съдия, това, което казахте, е основание да Ви
поискам отвод за пореден път, този път вече на основание, тъй като Вие се
базирахте на чл. 214 относно изменение на петитума на исковата молба. Тази
разпоредба не е в сила по отношение на нищожност. Точно обратното!
Законът вменява задължение на всеки един съдебен състав служебно да следи
за нищожността на актовете, така че на всеки един етап от процеса може да се
предяви основание за нищожност. Ако съдът не си е изпълнил задълженията,
то не само страната – всеки един гражданин може да предяви основания за
нищожност, тъй като нищожността съгласно българската доктрина и
европейската, континенталната, нищожността не поражда правни действия, те
не са част от правото. Затова е вменено задължение да следите служебно.
Затова искам и писмени бележки, подробно да изложа основанията за
нищожност, а Вие, в случай че не се произнесете по тях, по всяко едно от тях,
това е реален отказ от правосъдие. Първо се произнесете по отвода, тъй като
Вие тотално опорочихте процеса и тотално опорочихте основния принцип в
правото въобще. Претендирам разноски и да ми се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38.
ЮРК. Д.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло
исковата претенция. Същата се явява изцяло неоснователна и недоказана.
Моля да ни бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Считам, че не
са налице предпоставки за отвод.
По искането за отвод на съдията съдът намира същото за
неоснователно, доколкото аргументите на адв. С. относно задължението на
съда да следи служебно за нищожност са важими, но не и по искове,
предявени за прогласяване нищожността било на правна сделка, било на
съдебен акт. По този вид дела всяко основание за нищожност представлява
отделен иск и само ищецът е този, който определя предмета на спора,
пределите на търсената защита и то с исковата молба. По исковете за
нищожност настоящият състав счита, че няма задължение да следи служебно
за основания за нищожност, които не са наведени от ищеца.
По отношение разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК съдът вече изложи
мотивите си в горечетеното определение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ за трети път БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдията.
ПРЕДОСТАВЯ седмичен срок на адв. С. за депозиране на писмена
защита по делото.
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК.
Съдебното заседание приключи в 12:17 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4