РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Благоевград, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20241210201048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. А. Ш. с ЕГН**********, с адрес гр. Б*********,
ул.”Ц*********, подадена чрез адв. А. С., АК-Благоевград с ЛАН ********** със съдебен
адрес град Б************, ул.“С*********** против Наказателно Постановление №21 -
0000459/03.07.2024г. на Началник отдел гр. Благоевград , определен от министъра на МТС
на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. София, с което за административно
нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на
основание чл.178а, ал.10, пр.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв.
В жалбата се твърди, че горепосоченото наказателно постановление е
незаконосъобразно, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неясно обвинение, неправилна квалификация на вмененото нарушение. Оспорва се приетата
от наказващия орган фактическа обстановка, моли се за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Алтернативно се застъпва становище за приложение на чл..28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, по същество моли
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като навежда доводи за допуснати
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, както и за
недоказаност на вмененото нарушение. Претендира разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован не изпращат представител, и не
изразява становище по същество. В придружително писмо се прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не изпращат представител и не
1
изразяват становище по същество.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.06.2024 г. свидетелите П. и Т.- инспектори при ОО"АА" Благоевград извършили
проверка на пункт за извършване на технически преглед на МПС, стопанисван от
„М********, находящ се в гр.Б********, ул.”П*********. В хода на проверката същите
извършили проверка на документите, съхранявани в пункта, като така установили, че на
04.06.2024г. е извършен технически преглед на МПС от кат. N3 - МАН ТГХ с per. №
Е5313МВ, за който е издаден протокол № 35577802 със заключение "Допуска се ППС да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване", като жалбоподателят като член на
комисия-технически специалист не е отразил данните от прегледа в точки 7.9, 7.10 е 7.12 в
протокола по приложение № 9. На място проверили документацията на пункта, като
уведомили жалбоподателя за констатираното от тях при проверката. Проверяващите приели,
че автомобила е оборудван с тахограф, устрройство за ограничаване на скоростта и ESC -
електронно управление на стабилността. Предвид констатациите си на 10.06.2024г., св.П. в
присъствието на св.Т. съставил на Ш. Акт за установяване на административно нарушение
№ 343546, в който констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.44, ал.1, т.1,
буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Актът е подписан от
жалбоподателя, без възражения. Такива са постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, като чрез
тях жалбоподателят изложил доводи, че се касае за технически пропуск и тахографа е
проверен.
Въз основа на този акт и след като приел възраженията за неоснователни
административнонаказващият орган на 03.07.2024г. издал атакуваното наказателно
постановление, с което наложил на основание чл.178а, ал. 10, пр.2 от Закона за движение
по пътищата на Ш. глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „а“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 23.07.2024 г.
В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите П. и Т., които поддържат
констатациите в АУАН и посочват, че са установили нарушението при преглед на документи.
Чрез показанията им се установяват обстоятелства свързани с извършената проверка,
констатираното в хода на същата, както и процедурата по съставяне на АУАН.
В хода на съдебното производство са разпитани по искане на защитата св.Н. и св.К., чрез
показанията на които се установяват обстоятелства свързани с отношението им към
проверката, техниката на работа на пункта, като конкретно св.Н. при разпита си сочи, че той
като председател отговаря за протокола.
В хода на съдебното производство са изискани и представени от наказващия орган КП от
извършената проверка както и списък на техническите специалисти в пункта.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените
2
по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели,
чиито показания съдът кредитира, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават
на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна :
Жалбата е процесуална допустима, като подадена от надлежно лице и в
законоустановения срок-четиринадесет дни от датата на връчване на наказателното
постановление, за което по делото са представени доказателства. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на
тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на
чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в
съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е
съставен от св.П., инспектор, който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на св.Т.. Чрез изпълнение на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на
нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно
основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази
насока. При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни
признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН
и НП правна квалификация. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице
формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените
от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.
В случая Ш. е санкциониран за нарушение на чл. 44, ал.1, т.1, б."а" от Наредба №Н-32
от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства. Според посочената материална норма при извършване на
периодични прегледи на ППС техническия специалист извършва визуалната проверка на
3
превозното средство, съгласно част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал.1 и отразява
данните от прегледа в протокола по приложения № 9, 10 и 11. В конкретния случай не е
спорно, а и се установява от предстваните по делото доказателства /списък на технически
специалисти/, че жалбоподателят е бил технически специалист на пункта. Установява се и че
същия е бил член на комисията, извършил прегледа и изготвила протокола, поради което
съдът намира, че правилно е определен субекта на отговорност. В тази връзка възраженията,
че отговорността е на председателя на комисията са неоснователни. С посочената
разпоредба законодателят по изричен начин е регламентирал задълженията при извършване
на преглед и отговорното лице, поради което и показанията в обратна насока на св.Н. не
могат да бъдат споделени. На следващо място с оглед представения протокол от технически
преглед и показанията на св.П. и Т. по категоричен начин се установява, че посочените
показатели не са попълнени, което не се оспорва и от жалбоподателя, поради което според
съда от обективна страна се доказа, че като не е отразил в протокола резултатите от
проверката по посочените показатели Ш. формално е осъществил деянието. От субективна
страна нарушението е извършено виновно, доколкото същия като специалист е бил наясно
със задълженията си при извършване на преглед.
Настоящият съдебен състав счита обаче, че в конкретния случай извършеното от
жалбоподателя нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, по
следните съображения. При преценката дали са налице основания за прилагане на чл.28 от
ЗАНН е необходимо да се изследват начина, времето и мястото на извършване на
нарушението, мотивите на нарушителя, настъпилите вредни последици, които в своята
съвкупност да свидетелстват за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От една страна, регулираните
обществените отношения се отличават с висока степен на обществена опасност и контролът
спрямо дейността е засилен. От друга страна, съдебният състав намира, че непопълването на
посочените показатели се дължи на техническа грешка и пропуск. По делото чрез
показанията на св.Н., се установява, че тахографа е проверен, дори е вписан номера му,
което се установява и от самия протокол и констативния протокол за извършена проверка.
На следващо място по отношение на втория реквизит се установява, че автомобила е
разполагал с такъв с оглед установените посредством показанията на свидетелите
характеристика, що се отнася до третия, въпреки че в атакуваното наказателно
постановление е прието, че автомобила е разполагал с ЕSC, по делото не се установи такъв
да е имало, а от показанията на св.Т. се установява, че при липса на определени
характеристики на автомобила в протокола не отразява нищо. Ето защо в случая според
съда неотразяването в протокола за технически преглед на посочените три реквизита не се
дължи на липсата на извършен преглед от жалбоподателя, а на технически пропуск при
попълване на протокола. В случая не са налице други липсващи законоустановени
реквизити, което се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ето
защо констатираната липса на отразяване според съда би могло да бъде възприето като
малозначителна, отчитайки и липсата на други нарушения от страна на жалбоподателя,
респективно други налагани санкции за нарушения на този закон, както и липсата на данни
4
спрямо Ш. да е било отправяне предупреждение по реда на чл. 28 ЗАНН. Ето защо съдът
приема, че се касае за инцидентна проява и според настоящия състав деянието е с
изключително ниска степен на обществена опасност и може да се квалифицира като
маловажно. Касае се за нарушение, което значително се различава от другите случаи на
подобни нарушения, в които липсва попълване на множество реквизити или преглед въобще
не е извършен. Ето защо съдът намира, че и отправянето на предупреждение до
санкционираното лице ще постигне целите на генералната и специалната превенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 11 от ЗАНН при определяне на наказанието,
административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. В случая, ако наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба
правилно, се стига до извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителят, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В атакуваното
НП въпросът за маловажността на нарушението е коментиран бланкетно и не са изложени
никакви конкретни мотиви защо се счита, че същото не покрива тези критерии. В
заключение съдът приема, че обществената опасност както на деянието, така и на дееца не
са завишени и се приемат за по-ниски спрямо типичните хипотези за такъв вид нарушения.
Съдът намира, че за постигане на преследваните в процеса цели достатъчно е отправянето на
предупреждение до жалбоподателя по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да е необходимо
налагането на имуществена санкция. По тези съображения наказателното постановление
трябва да бъде отменено, като вместо това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН
жалбоподателят бъде предупреден, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебното решение, за това друго нарушение ще му бъде наложена
глоба.
При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, като се претендират
такива в размер на 400 лв. От ответната страна се прави възражение за прекомерност, което
е неоснователно. Отчитайки фактическата и правна сложност на делото, положените
процесуални усилия от страна на защитата в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на
ОО“Автомобилна администрация“, която е юридическото лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от
ЗАвтПр, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното
наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.4 ЗАНН, Районен съд – Благоевград
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №21 -0000459/03.07.2024г. на Началник отдел гр.
Благоевград , определен от министъра на МТС на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. София, с което за административно нарушение на чл.44, ал.1, т.1,
буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС, на основание чл.178а, ал.10, пр.2
от ЗДвП на К. А. Ш. с ЕГН**********, с адрес гр. Б********, ул.”Ц******* е наложена
глоба в размер на 500 лв, като вместо това
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН К. А. Ш. с
ЕГН**********, с адрес гр. Б********, ул.”Ц************, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на решението, за това друго нарушение ще му бъде
наложена имуществена санкция.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН ОО“Автомобилна администрация“ ДА
ЗАПЛАТИ на К. А. Ш. с ЕГН**********, с адрес гр. Б**********, ул.”Ц* С******* сумата
в размер 400 лева (четиристотин лева), представляваща направени в хода на съдебното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Благоевград в 14-дневен срок от
съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6