О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 261003 Година
25.11.2020
Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети ноември Година 2020
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 3537 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140,
ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими. Това обаче не се отнася до предявените
с нея евентуални искове, които са недопустими, а мотивите за този правен извод
са следните:
С исковата си молба ищецът
А. е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника В.Н.Н., че му дължи сумата от 4300 лева за главница от
невърнат кредит по договор за потребителски кредит от 27.05.2016 г., с 3959.84
лева възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до 20.06.2021 г., с 1395.13 лева
обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до подаване на заявлението в съда и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането
й, за изпълнение на които парични задължения е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1971 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд, обективно съединени с евентуални осъдителни искове за осъждането на същия
ответник, в случай, че съдът не уважи предявените срещу него искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК, да заплати на ищеца, сумата от 4300 лева за главница от невърнат
кредит по договора за потребителски кредит от 27.05.2016 г., с 3959.84 лева
възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до 20.06.2021 г., с 2148.50 лева
обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до подаване на исковата молба в съда и
законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до
изплащането й.
Следователно, предмет
на исковете по делото – главни установителни и евентуални осъдителни – са все
вземания по договора за кредит, заявени като цедирани и предсрочно изискуеми в
успешно проведено заповедно производство, в което в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същите срещу ответника,
връчена на последния при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. При това положение,
уведомяването му за предсрочната изискуемост на кредита и/или за цесията, дори
да е направено в хода на настоящото исково производство – с връчване препис от
исковата молба (както поддържа ищеца),
има за последица настъпване на изискуемостта и уведомяването му за цесията от
този момент, но не променя основанието, на което са възникнали тези вземания и
е била издадена заповедта за тяхното изпълнение по чл. 410 ГПК. Поради това
разликата между предявените от ищеца по делото главни и евентуални искове е
само във вида на търсената с тях защита. А въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, е предпоставка за допустимост на съединяването с една
искова молба на осъдителен евентуален иск с положителен установителен иск по
чл. 422 ГПК за същото вземане, а случаят очевидно не е такъв (т.
11б от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК). При него заявеният
спорен предмет, и по главните, и по евентуалните искове, е все един и същ.
Поради това е налице недопустимо съединяване на същите от ищеца с исковата му
молба, което е основание за недопустимост на предявените с нея евентуални
искове (в този смисъл и Р 135-2018-II т.о.). Със
задължителното за настоящия съд определение по приложеното ч.гр.д. № 1477 по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд е прието само, че тези искове са
редовно предявени по смисъла на чл. 129 ГПК, но не и че са допустими. Ето защо
съдът намери, че това определение не е пречка съдът да ги остави без
разглеждане, след като е констатирал при повторната проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК тяхната недопустимост и да прекрати на това основание производството по
делото по същите (чл. 130 и чл. 140, ал. 1 ГПК).
В останалата му част, по предявените главни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, делото не следва да се прекратява, защото те са допустими,
а исковата молба, с която са предявени, е редовна
(чл. 140 ГПК).
За изясняване на делото
от фактическа страна по същите искове следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и
приложи заповедното ч.гр.д. № 1971/2019 г. на Старозагорския районен съд.
Следва да се назначи и
исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на
поставените към нея въпроси от същия в исковата му молба, както и на следните
възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е
размера на предоставения от Б. кредит на ответника по процесния договор от 27.05.2016
г., на коя дата/и е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани
ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания за погасяването му, на Б.
и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо,
както и какви точно по съдържание и размер задължения на ответника по същия договор
и/или погасителния план в него, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, наказателни
лихви/обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били погасени с
всяко от тях, като вещото лице посочи в заключението си и какви задължения (за
главница, лихви, неустойки, обезщетения, такси, комисиони и прочие) е посочено,
че се погасяват от/за длъжника с всяко плащане във всяко от платежните
нареждания/ПКО, с които е извършено, и какви задължения след това е погасило с
всяко от тези плащания Б. и/или ищеца в счетоводството си; 3/. какви точно по
съдържание и размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани
на ищеца, от Б., с подписаното на 27.07.2017 г. приложение № 1 към рамковия договор
за цесия от 27.07.2017 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от Б. процесния
кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно основание (поради
неплащане на кои точно задължения по него, с какво съдържание, размери, падежи
и неплатена част от същите, и период на забава за плащането им), и с какво
точно негово и/или на Б. волеизявление, и уведомяван ли е ответникът за тази
предсрочна изискуемост/волеизявление за обявяването й, от ищеца и/или от Б., на
коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или
по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и
на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответника по
него суми, и с какви точно размери, поотделно за главница, възнаградителни
лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към
датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора
падеж за връщането му, на подписване на посоченото приложение № 1 към договора
за цесия, на подаване в съда на заявлението за издаване на заповедта в
заповедното производство, на подаване в съда на исковата молба по настоящото
дело и на представяне на заключението на вещото лице по делото, както и в какъв
точно размер (процент – на действащата законна лихва или по-голям) е
била начислена лихвата/обезщетението за забава в плащането и на кои точно по
съдържание и размер вземания; за отговор на които въпроси съдът не разполага
със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя
назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ищец да го
внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото страните
нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения представител
на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустими, предявените от ищеца А. евентуални искове по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника В.Н.Н., в случай на отхвърляне на
главните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, да му заплати сумата от 4300 лева за
главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит от 27.05.2016
г., с 3959.84 лева възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до 20.06.2021 г., с
2148.50 лева обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до 08.07.2019 г. и законна
лихва върху главницата от 08.07.2019 г. до изплащането й, и ПРЕКРАТЯВА поради
това образуваното за разглеждането им производство по настоящото гражданско
дело № 3537 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ, по отношение
на същите евентуални искове.
ПРИКАНВА страните към
постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните
възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна
процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен
медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните
следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването
на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и
изразяват по същество в това, че на 27.07.2017 г. било подписано приложение 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г.,
на основание чл. 99 ЗЗД, между Б. и ищецът, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS-13340635 от дата
27.05.2016 г. между Б. и ответника било прехвърлено в полза на А. изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 от 27.07.2017
г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било
представено само с данните на длъжника, тъй като данните на останалите длъжници
били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2,
3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗЛД/ и книжата по
делото не се представяли само на съда. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017
г., ищецът в качеството си на цесионер се задължило от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което
А. имала изрично пълномощно от цедента Б. в качеството му на универсален
правоприемник на Б. за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В
изпълнение на изискванията на закона, на ответника били изпратени трикратно по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомления за извършената цесия, ведно с уведомления
за предсрочната изискуемост, от страна на Б., съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-13340635
от 01.08.2017 г., с изх. № УПЦ-С-БНП/PLUS-13340635 от 27.11.2018
г.ис изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-13340635 от 21.02.2019
г., които се върнали в цялост като неполучени. Позовава се на посочените в
исковата молба решения, съгласно които, ако към исковата молба по иск на
цесионера било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание
чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда, като факт от
значение за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.
47, ал.1 ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението
на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не било
погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника било ирелевантно за основателността на предявените
искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само,
ако едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед което
фактът кога и на кого било връчено уведомлението за прехвърленото вземане не било
от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установяло, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено. В
тази насока били посочените в исковата молба съдебни актове. В случай че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника особен представител, и последният възрази относно
редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от
исковата молба, моли съда да има предвид следното: установената фикция в чл.
47, ал. 1 и ал. 5 ГПК била приложима, когато ответникът не можел да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението. В този случай законът приемал връчването за редовно и с
изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е
получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С
назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
възниквало представителство по закон, не договорно представителство за назначения
адвокат и до назначаването му се стигало, след като съдът приемел, че
връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и
книжата към нея предхождали назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягали редовността на връчването на ответника. В подкрепа на
гореизложеното били решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 на PC С.
и решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 на PC В.. С оглед
гореизложеното съдът приемал, че с факта на редовното връчване на препис от
исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия, и
пълномощното, и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия
пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, с изтичането на срока за
получаването на книжата, длъжникът бил получил изходящото от цедента, чрез
пълномощник до него, уведомление. Получаването на уведомлението било факт,
настъпил в хода на процеса, който бил от значение за спорното право и поради
това следвало да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
се правила с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2, и тя предхождала назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения
представител било ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея. В този смисъл било посоченото в исковата молба решение.
Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл. 47, ал. 1-5 ГПК, с оглед охрана интересите на ответника, на последния се
назначавал особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника било надлежно, ако било направено на особения представител и от този
момент се пораждали свързаните с факта на връчване правни последици. Предвид
изложеното се налагал цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за
заплащане на суми по договор за кредит в исковата молба, по който било
обективирано изявление на кредитора, че упражнявал правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлявало надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Горното становище било
залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на ВКС,
посочено в исковата молба. На 27.05.2016 г. между Б., като кредитор, и ответника,
като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит №
PLUS-13340635, при спазване на разпоредбите на ЗПК. Редът и условията, при
които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора
за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", който
представлявал сбор от следните компоненти: размер на кредита за потребителски
цели: 4300 лева. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се бил
съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер на 107.50
лева, срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора,
при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се
заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал
сумата, посочена в поле „Такса ангажимент", от общия размер на кредита.
Кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията", която страните договорили да бъде
платена директно на застрахователния агент Д., като посочената сума в поле
„Застрахователна премия" в размер на 1444.80 лева била разделена на равен
брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски", и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„Месечна погасителна вноска". Така, предоставянето на посочената по-горе
сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в
поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното
изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент
бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 11 168.40 лева.
Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 5423.60 лева.
В погасителния план, съдържащ се в договора за кредит, застрахователната премия,
която била в размер на 1444.80 лева, била прибавена към договорната лихва,
която била в размер на 5423.60 лева, при което общата стойност била в размер на
6868.40 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.06.2021 г., на 60 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 186.14 лева, при първа
погасителна вноска 20.07.2016 г., съгласно погасителен план посочен в договора
за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 20.06.2021 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от
договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не бил
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията била настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от този договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да било необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на кредитополучателя
забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, настъпила
предсрочна изискуемост, считано от 20.04.2017 г., която дата представлявала
падежът на десета погасителна вноска. Въпреки липсата на законово или договорно
задължение за това по отношение на кредитора, кредитополучателят бил уведомен
за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с
известие за доставяне. В подкрепа на гореизложеното, моли съда да има предвид
следното: видно от представените по делото доказателства, към момента на
сключване на процесния договор за кредит Б. било небанкова финансова институция
и като такава попадало в обхвата на чл. 3 ЗКИ, съгласно който небанкова
финансова институция била лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което можела да бъде
отпускане на кредити със средства, които не били набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити било
банкова дейност, съставлявало основния предмет на дейност на Банките по силата
на чл. 2, ал. 1 ЗКИ и за да упражнявало тази дейност финансовата институция, следвало
да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството,
че финансовата институция извършвала банкова дейност в областта на
потребителското кредитиране обаче не я правило банка, поради което сключеният
между финансовата институция и ответниците договор за кредит нямал характера на
договор за банков кредит по чл. 430 ТЗ, а съставлявал договор за заем по чл.
240 ЗЗД. В този смисъл била налице задължителна практика на ВКС, посочена в
исковата молба. Освен липсата на законово или договорно задължение за кредитора
по процесния договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна
изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намирало приложение към настоящия
случай. Аргументите в тази насока били следните: ВКС приемал, че договорената
предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3,
ал. 1 ЗКИ настъпвала по право с изтичане на определения от съконтрахентите в
договора срок за заплащане на вноска и не било необходимо никакво допълнително
волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ била специална и не се прилагала в общите облигационни
отношения, за които била приложима договорната свобода при определяне
настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият
съд считал, че след като самият ЗКИ разграничавал финансовите институции (като
кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на
чл. 60 ЗКИ се намирала в глава относно банките, наименувана „Отношения между
банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по
аналогия било необосновано. Недопустимо било прилагане на специална разпоредба,
свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти.
По същите съображения било неприложимо към небанковите финансови институции и приетото
от ВКС изрично за банките в т. 18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на изложеното била посочената в исковата
молба съдебна практика. Съгласно условия към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На ответника била начислена лихва за забава за периода от
21.04.2017 г. /денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 1395.13
лева. Ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 1716.56 лева, с която били
погасени, както следва: договорна лихва: 1657.22 лева, главница: 59.34 лева. Предвид
изложеното за ищеца възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен
ред, с оглед на което било входирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника в деловодството
на Районен съд С.. Съдът уважил претенцията му и по образуваното ч.гр.д. №
1971/2019 г., 15 с-в на Районен съд С. била издадена заповед за изпълнение. Ответникът
не бил намерен на заявения от него адрес, което от своя страна обуславяло
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба. Моли съда да
приложи разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК в съответствие с дадените указания в
т. 9 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че съдът следвало да вземе под
внимание всички падежирали вноски до приключване на съдебното дирене,
настъпването на които падежи се явявали нововъзникнали факти от значение за
спорното право съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, в който смисъл била
посочената в исковата молба съдебна практика. В съответствие с трайната
практика на съдилищата, с настоящата искова молба уведомява ответника за
предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по
евентуалния осъдителен иск.
Искането е да се
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, сумата от
4300 лева за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит от
27.05.2016 г., с 3959.84 лева възнаградителна лихва от 20.10.2017 г. до
20.06.2021 г., с 1395.13 лева обезщетение за забава от 21.04.2017 г. до
подаване на заявлението в съда и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението в съда до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1971 по описа за
2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира разноски.
Правната квалификация
на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
С подадения в срок
отговор, назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника, заема становище, че предявеният иск бил допустим,
но неоснователен. По делото нямало доказателства, че заемателят (ответник по
делото) бил получил заемната сума, нито колко и какви суми бил платил, съгласно
представения погасителен план. На първо място, по отношение на действителността
на договор за потребителски паричен кредит PLUS-13340635 от 27.05.2016 г.,
сключен между Б. и ответника по делото, договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. по съществото си бил договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В чл. 10 и чл. 11 ЗПК били въведени
императивните изисквания, на които трябвало да отговаря договорът за кредит,
като неспазването на посочените норми обуславяло съгласно чл. 22 ЗПК неговата
недействителност. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представяли с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Видно от представеното заверено копие от
договора за кредит, размерът на шрифта бил видимо по 12. Предвид на горното
прави възражение за недействителност на договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. на основание чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно не били спазени изискванията на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което този договор бил недействителен на основание специалната
норма на чл. 22 ЗПК. В договор за потребителски паричен кредит PLUS-13340635 от
27.05.2016 г. не били посочени по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 ЗПК начин, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите от 46,01 %. Предвид на горното прави възражение за
недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS-13340635 от
27.05.2016 г. на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно
не били спазени изискванията на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което
този договор бил недействителен на основание специалната норма на чл. 22 ЗПК. При
недействителност на договора следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която, ако договорът за потребителски кредит бил обявен за
недействителен, то потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не
дължал лихва или други разходи по кредита. Съгласно сключения договор за
потребителски паричен кредит PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. бил договорен годишен
процент на разходите 46,01 % и годишен лихвен процент 37,06 %. Прави възражение
за нищожност на клаузите относно годишен процент на разходите - 46,01 % и
годишен лихвен процент - 37,06 %, като противоречащи на добрите нрави. На
следващо място, по отношение на уведомлението за цесия, извършена с вземането
по договора за потребителски паричен кредит, счита следното: Ищецът основавал
активната си материалноправна легитимация на рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., ведно с приложение № 1 към
него, сключен със Б.. Съгласно чл. 99 ЗЗД, кредиторът можел да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускали
това. Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
имало действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. По делото било налице изрично
пълномощно - 2 бр., с което ищецът - цесионер бил упълномощен от цедента и
предишен кредитор Б. от негово име писмено да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договори за кредит. На първо място, прави
възражение относно извършаването на уведомление за прехвърляне на вземането, а
именно: От представените с исковата молба три броя уведомления с идентични
изходящи номера, но от различни дати и приложени доказателства за доставяне било
видно следното: уведомително писмо от 01.08.2017 г. било изпратено от Б. -
цедент чрез "А." Е. - цесионер, без към този момент цесионерът да е
бил изрично упълномощен да стори това от името на цедента. Представените два
броя пълномощни били с дати по-късни от извършеното уведомление. Едното
пълномощно с номер 3196/2017 г. било без посочена дата, а ако изписаната такава
в горния десен ъгъл се приемела за достоверна, то пълномощното било издадено от
29.08.2017 г. - 28 дни след уведомлението. Другото пълномощно № 3230/2018 г. било
нотариално заверено и било с дата 25.01.2018 г. - няколко месеца след
уведомлението. Предвид горното, към 01.08.2017 г. "А." Е. - цесионер
не е имал право да уведоми длъжниците от името на първоначалния кредитор
/цедент/. Уведомителното писмо не било връчено на ответника по настоящото дело
/длъжник/, тъй като било върнато в цялост, като не доставена пратка. Уведомително
писмо от 27.11.2018 г. - нямало приложени доказателства същото да е изпратено
на длъжника /ответник по делото/. Към исковата молба били приложени два броя известия
за доставяне от една и съща дата с един и същ баркод. Уведомително писмо от
21.02.2019 г. - нямало приложени доказателства същото да е изпратено на
длъжника /ответник по делото/. Приложеното известие за доставяне било без
пощенско клеймо. От завереното копие на пощенски плик не било ясно какво му било
изпратено. Писмото не било връчено на ответника по настоящото дело /длъжник/,
тъй като било върнато в цялост, като недоставена пратка. Отделно от това и
трите представени уведомителни писма били изпратени на адрес, различен от този,
посочен като адрес на ответника в договора за кредит. От посоченото по-горе,
цедентът или ищецът /цесионер/ не бил изпълнил задължението си да съобщи за
цесията на ответника и съответно същата не била произвела действие по отношение
длъжника. На следващо място, прави възражение за нищожност на самия договор за
цесия в частта, с която били прехвърлени вземанията по договор за потребителски
паричен кредит PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. от кредитора Б. на ищеца по
настоящото дело чрез "А." Е.. Според нормата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
кредиторът можел да прехвърли своето вземане само, ако законът, договорът или
естеството на същото позволявали това. Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. представлявал такъв за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, а според чл. 24 ЗПК към него поради това се
прилагали и нормите на чл. 143-148 ЗЗП. А според чл. 143, т. 15 ЗЗП,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била и уговорката, която
давала възможност на търговеца или доставчика, без съгласието на потребителя,
да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това можело да
доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто бил и случаят.
Съгласно чл. 17 от процесния договор за потребителски кредит било предвидено,
че кредиторът можел незабавно след сключването на договора или по всяко друго
време да прехвърли правата си по този договор на избрано от него трето лице без
да било нужно предварително да получи съгласието на кредитополучателя, като още
с подписването му кредитополучателят се считал за уведомен съгласно чл. 99 ЗЗД.
Тези клаузи обаче били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, защото
давали възможност на кредитора да прехвърли през време на действието на
договора, без да искал съгласието на ответника, правата си по него на всяко
трето лице, което избере, а това несъмнено можело да доведе до намаляване на
гаранциите на ответника, защото за него, като длъжник, не било без значение кой
бил негов кредитор. В същото време в договора не била предвидена реципрочна
(равноправна) възможност/клауза, в която кредиторът да е дал още при
подписването му предварителното си съгласие, всяко трето лице, по избор на
ответника, да замести последния в задълженията му по същия договор по смисъла
на чл. 102 ЗЗД, което несъмнено било значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по този договор, и обуславяло поради това извод за
неравноправност на клаузата по чл. 17 договор за потребителски паричен кредит PLUS-13340635
от 27.05.2016 г. По делото не били представени доказателства за индивидуално
уговаряне на тази клауза, респективно да не са били изготвени предварително от
кредитора и поради това ответникът да е имал възможност да влияе върху
съдържанието им (чл. 146, ал. 2 ЗЗП). Според чл. 26 ЗПК, кредиторът можел да
прехвърли на трето лице вземането си по договора за потребителски кредит само,
при условие че договорът предвиждал такава възможност. В случая процесният
договор за кредит не предвиждал такава възможност, защото в него това не било
уговорено, а клаузата на чл. 17 била неравноправна съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП
и поради това нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК,
защото не били уговорени индивидуално, а други такива нямало уговорени в този
договор. Поради това Б. нямало законовата възможност да прехвърли на ищеца с
договора за цесия и процесните вземания срещу ответника по договора за кредит,
от който ищецът претендирал тяхното възникване и съществуване, защото договорът
не предвиждал такава възможност (чл. 26, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД). А след като цесията, с която процесните вземания били цедирани от Б. на
ищеца, била нищожна в тази й част, тя не била произвела в същата й част
присъщите й правни последици. Предвид горното, ищецът не е придобил процесните
вземания, те не съществували в неговия патримониум и той не бил активно
материалноправно легитимиран да иска плащането им от ответника с предявените искове,
поради което същите били неоснователни. В случай че съдът не приеме за
основателни направените възражения за нищожност на процесния договор за цесия,
в частта, с която били прехвърлени вземанията от ответника по договор за
потребителски паричен кредит PLUS-13340635 от 27.05.2016 г., то предявените
искове били неоснователни по размер. Направените по-горе в настоящия отговор
възражения за недействителност на договор за потребителски паричен кредит
PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. на основание чл. 22, във вр. с чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК обуславяли и прилагане на разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
съгласно която, ако договорът за потребителски кредит бил обявен за
недействителен, то потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не
дължал лихва или други разходи по кредита. Съгласно предявената искова молба
предсрочната изискуемост на вземанията по договор за потребителски паричен
кредит PLUS-13340635 от 27.05.2016 г. била настъпила на 20.04.2017 г., т.е.
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, като ищцовото дружество
признавало, че към момента на подаване на исковата молба ответникът бил погасил
задължения по договора за кредит в общ размер на 1716.56 лева /лихва и главница/.
В този смисъл основателен по размер щял да бъде само искът за неплатената
главница по договор, като изрично оспорва посочения в исковата молба размер -
4300 лева, тъй като със самата искова молба ищецът признава, че ответникът бил
извършвал плащания по процесния договор в общ размер на 1716.56 лева, като не било
ясно нито кога, нито как и какво било погасявано с тях, като се твърдяло, че 59.34
лева били отнесени към главицата. Неоснователни и на друго основание били
исковете за договорена /възнаградителна лихва/ след обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. Съгласно тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г.
по тълкувателно дело № 3 по описа за 2017 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегии на ВКС „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането.“. Неоснователен по размер бил искът за обезщетението за забавено
плащане /мораторна лихва/ от датата на предсрочната изискуемост 21.04.2017 г.
до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, тъй като същият бил
завишен значително. Предвид всичко посочено по-горе, ищецът по настоящото производство
не се явявал кредитор на ответника и следвало предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло. В случай че съдът приеме, че ищецът бил надлежен кредитор по
процесния договор за потребителски паричен кредит PLUS-13340635 от 27.05.2016 г.,
то ответникът дължал само връщане на неплатената част от главницата по договора
за кредит, като моли съда да приеме за неоснователен по размер иска за
главница, договорена възнаградителна лихва и обезщетение за забава за периода
от 21.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Моли
съда, като вземе предвид всичко посочено по-горе и обсъди събраните по делото
доказателства и направените възражения, да постанови решение, с което да
отхвърли предявения установителен иск изцяло. Относно основателността на
исковите претенции, направени с осъдителния иск при условията на евентуалност -
същите се явявали неоснователни за посочените в исковата молба суми на
основание направените възражения от настоящия отговор.
Тежестта за доказване
на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях
по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е
основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, респективно
носи тежестта да докаже посоченото в исковата му молба основание/правопораждащ
факт за възникване и съществуване на всяко едно от тях, и техния размер и
изискуемост, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени
обстоятелства, твърдени в отговора на особеният му представител, тъй като на
тях са основани възраженията за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-13340635/27.05.2016 г., ведно с условия по договора, сертификат
№ PLUS-13340635, ведно с общи условия, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-13340635/01.08.2017
г., уведомително писмо изх. № УПЦ-C-БНП/PLUS-13340635/27.11.2018 г., уведомително
писмо изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-13340635/21.02.2019 г., известие за доставяне,
ведно с обратна разписка – 3 бр., рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., писмено потвърждение от 27.07.2017 г. и приложение №
1/27.07.2017 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1971 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА по делото
съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след
като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в
счетоводството на ищеца и цедента, както и там, където това стане необходимо,
да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към
тази експертиза, посочени в исковата молба и обстоятелствената част на
настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.01.2021 г. от 10.50 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да
се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника. За тази
дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да
бъде обжалвано от страните само в частта му, с която частично се прекратява
производството по делото, с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в
едноседмичен срок връчването му на същите, а в останалата му част не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: