ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2783
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502921 по описа за 2022 година
Обжалвано е определение №561/26.10.2022г. на Г* Г*съдията по
вписвания при Пловдивския районен съд, с което отказва вписване на препис
от завещание на К* Д* Ц*, по преписка с вх. №37615/26.10.2022г., представен
за вписване от нотариус Мина Стоилова рег. № 473, с район на действие РС
Пловдив.
Частният жалбоподател Й. Г. Ц. с ЕГН ********** с адрес за
призоваване гр.*, бул.* №*, ет.*, оф.*, чрез адв.И. Й. моли съда да отмени
обжалваното определение по съображения, подробно изложени в жалбата и
върне преписката на Службата по вписванията – Пловдив за извършване на
поисканото вписване.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, като прецени
данните по делото, намира следното:
Отказа да разпореди заличаване на процесния договор за наем съдията
по вписванията е мотивирал, като е посочил, че не подлежат на вписване
завещанията по силата на нормата на чл.5 б.“в“ от ПВ, с изключение на
завещанията по чл.4 б. „к“ от от ПВ, които са обявените саморъчни
завещания, каквото процесното не се явява.
Този извод на съдията по вписванията е правилен. От представения
препис на завещанието на К* Д* Ц*от 13.06.2020г., е видно, че същото не е
1
саморъчно, а напечатано и подписано от завещателя и от двама свидетели,
като се сочи, че същото е съставено в щата Тексас, САЩ.
Прав е съдията по вписванията, че по нашето право на вписване
подлежат по нормата на чл.4 б. „к“ от от ПВ, само саморъчни завещания
които са обявени по предвидения в закона ред, каквото процесното не се
явява. Това е така, защото процесното завещание не е саморъчно написано и
не е обявено по предвидения в чл.27 от ЗН ред. Това че завещанието е
съставено в чужбина не е пречка същото да се впише, защото чл.4 б. „к“ от от
ПВ не поставя такова изискване саморъчното завещание да е съставено
единствено в България. Проблема в казуса е че това не е саморъчно
завещание.
По възраженията в жалбата с искането за прилагане на чл.61 и чл.90 от
КМЧП. Според въззивният съд следва да се разграничават правните
последици на правните акове, от тяхната форма и от изискванията за вписване
на същите. Нормата на чл.90 във връзка с чл.89 от КМЧП разглежда въпроса
за приложимото право по въпроса за завещаването и неговата форма при
международен елемент на правоотношението. Съобразно чл.90 ал.2 от КМЧП
завещанието е действително по форма ако отговаря на правото на чуждата
държава в определени хипотези, за една от които се твърди от жалбоподателя
да е налице в казуса. Спор по този въпрос по делото няма. А и настоящото
производство не се занимава с въпроса за правните последици от това
завещание, който въпрос ще се постави, едва когато това завещание се
представи пред съответния съд при евентуално възникнал правен спор /чл.118
КМЧП/, какъвто в това едностранно производство не може да съществува
принципно. Алтернативната форма на защита на правата е с предявен
установителен иск по чл.118 ал.2 от КМЧП. Съдията по вписванията не е
натоварен с подобни задължения по КМЧП да преценява приложимото право
и дали завещанието е породило валидни правни последици в България, при
конкретния казус. В тази връзка в т.6 на ТР №7/2012г. по т.д. № 7/2012г. на
ОСГТК ясно е записано, че при проверка на препис от обявено завещание с
предмет недвижими имоти съдията по вписванията не проверява правата на
завещателя. Пак в същото решение в т.6 също е записано, че съдията по
вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен
ако това не е изрично предвидено в закона.
2
При преценка на процесуалните предпоставки за вписване на
процесното завещание въззивният съд прецени следното. В казуса спорен е
въпроса дали завещание съставено във форма изискуема и спазена по правото
на чужда държава подлежи на вписване в България или не. Според
настоящият въззивен съд завещание с изискуема форма спазена според чужд
закон не подлежи на вписване по българския закон. Това е така, защото такава
хипотеза на вписване не е предвидена от българския процесуален закон, а
именно от Правилника за вписване или друг нормативен акт в България.
Също така чл.90 ал.2 от КМЧП ясно сочи че за действителността на формата
е достатъчно да е спазено изискването на чуждия закон, като не се изисква
към тази форма да се добавят определени елементи на формата предвидени от
българския закон. При липсата на правна норма в България изискваща
вписване на завещание съставено в чужбина по реда и формата предвидена в
чуждия закон, то неговото вписване по надлежния ред в България е
недопустимо. Изложеното налага извода, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 561/26.10.2022г. на Г* Г* съдията по
вписвания при Пловдивския районен съд, с което отказва вписване на препис
от завещание на К* Д* Ц*, по преписка с вх. №37615/26.10.2022г., представен
за вписване от нотариус Мина Стоилова рег. № 473, с район на действие РС
Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен
срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3