№ 16477
гр. С., 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110120060 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „С.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. Б/адрес/, ет. 3, представлявано от управителя Ц.В.
против „А ....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр.С. и адрес на управление ул.‘К.“,
представлявано от А.Д. и М.М..
Ищецът твърди, че с ответника са се намирали в облигационни отношения по
сключени между тях договор за предоставяне на мобилни услуги № 103099/15.02.2021
г., приложение №1, приложение №2 към договора, анекс към договор №
103099/15.02.2019 г., договор за продажба на изплащане № *********/21.11.2019 г.,
анекс към договор № *********/21.11.2019 г., допълнение към анекс към договор №
*********/21.11.2019 г. и договор за предоставяне на Busines cloud услуги, по силата
на които ответникът предоставял на ищеца следните мобилни услуги: мобилни
телефонни услуги, мобилен интернет, фиксирани телефонни услуги и пакетни услуги,
както и мобилен апарат на изплащане. Твърди, че на 21.01.2021 г. е подал заявление за
прекратяване на услугите по договор №103099, като и след изтичане срокът на
договор №103099, ответникът е продължил да начислява такси за прекратените
услуги, кото ищецът е платил, а именно: сумата от 87,86 лв. по фактура
№*********/17.03.21г. за периода от 14.02.21г. до 13.03.21г., платена на 09.04.2021г.;
393,18 лв. по фактура № **********/17.03.21г. за периода от 14.02.21г. до 13.03.21г.,
платена на 12.04.2021г.; 513,67 лв. по фактура № **********/16.04.21г. за периода от
14.03.21г. до 16.04.21г., платена на 17.05.2021г.; 87,86 лв. по фактура №
**********/16.04.21г. за периода от 14.03.21г. до 16.04.21г., платена на 14.05.2021г.
Твърди, че на 18.03.2021 г. е подал ново заявление за незабавно прекратяване на
всички услуги по договор за продажба на изплащане № *********/21.11.2019 г., анекс
към договор № *********/21.11.2019 г., с изключение на услугата „ТВ“ по договор №
*********, по договор за предоставяне на Busines cloud услуги. Ето защо предявява
настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1
1082,57 лв., представляващи недължимо платени от страна на ищеца суми по
горепосочените фактури, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
14.04.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски по
производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск. Не се
оспорват обстоятелствата, че между страните са били налице облигационни
отношения по договори № 103099 и № ********* с предмет предоставяне на
електронно съобщителни услуги, както и че ищецът е заплатил следните суми: 87,86
лв. по фактура № **********/17.03.2021 г.; 87,86 лв. по фактура №
**********/16.04.2021 г., 393,18 лв. по фактура № **********/17.03.2021 г.; 87,86 лв.
по фактура № **********/16.04.2021 г. Твърди, че на 21.01.2021 г. и 18.03.2021 г.
ищецът е подал предизвестия за прекратяване на договора за конкретно посочени
номера на услуги, както и че същият е прекратен на 29.04.2021 г., като във връзка с
прекратяването са били направени и преизчисления на задните фактури. Твърди също,
че процесните договори не били прекратени за всички услуги, като ползването на
непрекратените услуги е продължило и след 29.04.2021 г. Излага, че във връзка с
преизчислението е била възстановена на ищеца сума в размер на 889,58 лв., като
поради наличието на задължения от страна на ищеца, е било направено прихващане
със възстановената сума от 889,58 лв. Ето защо моли за отхвърляне на иска, като
претендира и разноски по делото.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД,
като изцяло в тежест на ищеца е да докаже своето обедняване - заплащането на сумата
в размер на 1082,57 лв.; обогатяване на ответника – получаването на сумата в размер
на 1082,57 лв.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че са се намирали в облигационни отношения по силата на Договор за
електронни съобщителни услуги № 103099, приложение №1, приложение №2 към
договора, анекс към договор № 103099/15.02.2019 г., договор за продажба на
изплащане № *********/21.11.2019 г., анекс към договор № *********/21.11.2019 г.,
допълнение към анекс към договор № *********/21.11.2019 г. и договор за
предоставяне на Busines cloud услуги.
Не се спори още и се установява от представените по делото 4 броя преводни
нареждания, че ищцовото дружество е заплатило на 09.04.2021 г. сумата в размер на
90,13 лв. по фактура № **********/17.03.2021 г., представляваща начислени
абонаментни такси за периода от 14.02.2021 г. до 13.03.2021 г., на 12.04.2021 г. сумата
в размер на 461,69 лв. по фактура № **********/17.03.2021 г., представляваща
начислени абонаментни такси за периода от 14.02.2021 г. до 13.03.2021 г., на 17.05.2021
г. сумата в размер на 518,14 лв. по фактура № **********/16.04.2021 г.,
представляваща начислени абонаментни такси за периода от 14.03.2021 г. до
13.04.2021 г. и на 14.05.2021 г. сумата от 87,86 лв. по фактура №
**********/16.04.2021 г., представляваща начислени абонаментни такси за периода от
14.03.2021 г. до 13.04.2021 г.
2
Посоченото се подкрепя и от приетото по делото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като
компетентно и обективно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице
платените суми от ищеца по процесните фактури възлизат на сумата в общ размер на
1 157,24 лв., като същата не е върната на ищцовото дружество. Вещото лице посочва
още, че не се установяват съставени протоколи за прихващане – двустранно подписани
от двете страни.
Спорът между страните се концентрира върху обстоятелството дали е налице
валидно правно основание за плащане на процесните суми.
Съгласно чл. 4.1 от представения по делото анекс към договор №
103099/15.02.2019 г. срокът на ползване на услугите по договора се удължава с 24
месеца, считано от 15.02.2019 г. Съгласно чл. 4.2.2. от анекса, в случай че в рамките на
последния месечен таксуващ период от срока на ползване, абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен по отношение на услугите с
изтичане на този срок или, че желае да продължи ползването на услугите за нов срок
при определени условия, ползването на услугите по приложението продължава за
неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с
едномесечно писмено предизвестие от всяка страна без неустойки, а съгласно чл. 4.2.1
преди изтичане на срока на ползване абонатът няма право да спира временно достъпа
до мрежата или да прекратява договора, за която и да е услуга по него, освен след
заплащане на дължимата неустойка, съгласно Приложение № 1, или в случаите на
неизпълнение от страна на оператора, посочени в приложимите общи условия.
Неустойка за предсрочно прекратяване не се дължат в случаите, когато договорът се
прекратява по отношение на услугите в това Приложение по причини, за които
операторът отговаря. Съгласно чл. 4.2.3, в случай че при прекратяване на договора за
дадена услуга, ползвана чрез номерата по т. 3 или в останалите случаи, определени в
Общите условия, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на
абоната, бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато,
операторът има право да получи от абоната неустойка или обезщетение в размер
съгласно действащия ценоразпис на оператора.
От приетите по делото доказателства се установява, че с писмо, изпратено чрез
електронна поща на 21.01.2021 г. от ищеца до ответника, е отправено искане
за прекратяване на посочените в заявлението мобилни услуги, предоставяни от
ответника, като на 18.03.2021 г. от страна на ищцовото дружество отново е било
изпратено искане за прекратяване на посочените услуги.
С оглед на изложеното и предвид разпоредбите на чл. 4.1 и чл. 4.2.2. от анекс
към договор № 103099/15.02.2019 г., съдът намира, че срокът на действие на
предоставяните по договор № 103099 услуги е изтекъл на 15.02.2021 г., доколкото в
предвидения в чл. 4.2.2. от анекс към договор № 103099/15.02.2019 г. срок абонатът е
изпратил писмено уведомление за прекратяване на посочените в уведомлението
услуги. Така съдът намира, че считано от 15.02.2021 г. посочените в заявлението
21.01.2021 г. услуги по договор № 103099 са били прекратени, поради изтичане срока
на договора. Следователно търсените от ответника с процесните фактури вземания са
били неоснователно начислени, доколкото същите обхващат период след прекратяване
на договора и липсва правно основание за начисляването им.
Ето защо предявеният иск се явява основателен в своята цялост.
По възражението за прихващане от страна на ответника съдът намира същото за
3
неоснователно, поради следното: С отговора на исковата молба ответникът е релевирал
възражение за извършено извънсъдебно прихващане със свои непогасени вземания
към ищеца, като не е посочен нито размера на вземанията, нито тяхното основание,
същите не се установяват и от събраните по делото доказателства. Ето защо съдът
намира възражението за прихващане за недоказано и неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А ....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр.С. и адрес на управление
ул.‘К.“, представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. Б/адрес/, ет. 3, представлявано от управителя Ц.В.,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 1082,57 лв., представляващи
недължимо платени от страна на ищеца суми по фактури № **********/17.03.2021 г.,
№ **********/17.03.2021 г., № **********/16.04.2021 г. и № **********/16.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 14.04.2022 г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „А ....“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр.С. и адрес на управление
ул.‘К.“, представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на „С.“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр. Б/адрес/, ет. 3, представлявано от управителя Ц.В.,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4