Решение по дело №920/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 566
Дата: 17 октомври 2022 г.
Съдия: Вера Георгиева Коева
Дело: 20221210100920
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Благоевград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева

при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20221210100920 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Т. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. община Б., със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения: гр. Б.ул. „Т.А.” № , ет. с която против „П. И Г.- Б.“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК със седалище и
адрес на управление: град Б. пл. "Г.И. №, представлявано от Управителя И. И. Ч., при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени искове за:
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца - Т. И. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., община Б., извършено със Заповед № 05/15.02.2022г. на управителя на „П. И Г.- Б.“ ЕООД, ЕИК и за отмяна като
незаконосъобразна Заповед № 05/15.02.2022г. на управителя на „П. И Г.- Б.“ ЕООД;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца — Т. И. А., с ЕГН **********, на заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност при работодателя - „Главен счетоводител“;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ - за осъждане на ответника - „П. И Г.- Б.“ ЕООД, ЕИК
представлявано от управителя на дружеството, да заплати на ищеца - Т. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община Б. сумата в
размер на 8700,00 лв. (осем хиляди и седемстотин лева), представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, а именно за времето, считано от 15.02.2022 год. до 15.08.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се от ищеца, че с трудов договор № 102 от 30.10.2012г. е била назначена по трудово правоотношение в
предприятието на работодателя на длъжността Главен счетоводител. Твърди се, че на 14.02.2022г. й било връчено от ответника
Предизвестие № 00018, с което й било отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия й договор, като било
посочено, че същият ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, при неспазване на неговия срок, считано от
15.02.2022г., като за неспазеното предизвестие ще ми бъде изплатено обезщетение, като със ЗАПОВЕД № 05 / 15.02.2022 год. на
Управителя на „П.И И Г.- Б.“ ЕООД, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, било прекратено трудовото й правоотношение за
длъжността „Главен счетоводител“, код по НКПД 24116002, считано от 15.02.2022г., на основание - съкращаване на щата. Твърди се,
че работодателят е упражнил незаконосъобразно потестативното си право на уволнение.
Изтъква се, че в предизвестието работодателят не е посочил изрично на кое основание прекратява правоотношението, а само
е отбелязана нормата на чл.328, ал.1, т.2 от КТ, съдържаща две самостоятелни основания за уволнение и поради това се поддържа
твърдението, че от работодателя не било направено изрично разграничение на двете основания. На това основание се обосновава
твърдението за немотивираност на заповедта, което се определя като съществено нарушение, накърняващо правото на защита на
ищеца. Сочи се, че немотивираността на акта, с който се прекратяване правоотношението не може да се санира с посочване в заповед
№ 05/15.02.2022г., че трудовият договор се прекратява поради съкращаване в щата.
Оспорва се и се твърди, че не е налице реално съкращаване на щата. Твърди се, че към периода на прекратяване на
правоотношението и след това в предприятието на работодателя трудовата функция по заеманата от ищеца длъжност Главен
счетоводител продължава да се изпълнява.
Твърди се, че в предприятието продължава да съществува длъжността Главен счетоводител и това се установявало от
издаденото от самия работодател удостоверение - образец Обр.- УП 2, издадено на 04.04.2022г. с изх.№ 032 от същата дата, подписано
от Главен счетоводител.
Освен това се твърди, че работодателят е обвързан от системата на двойния подпис, като към настоящия момент се сочи, че
1
трудовите функции на ищцата се изпълняват от лицето И. Т. Х..
Обосновават се подробни твърдения, че с оглед организационната структура и начин на функциониране на ответника като
общинско дружество с едноличен собственик на капитала - общината, на основание чл.2, ал. 1 от ЗПП, като публично предприятие не
би могло да осъществява своята дейност без лице, което да изпълнява длъжността на Главен счетоводител. Подробно се аргументира
дейността на Гл.счетоводител, която следва да изпълнява за осигуряване дейността на ответника.
Обосновава се нуждата от главен счетоводител и с оглед задълженията по ЗСч, системата на двойния подпис, обективната
невъзможност да функционира без длъжността, заеманата от ищцата. При тези аргументи се обобщава твърдението за липсата на
реално съкращаване на заеманата от ищеца длъжност.
На самостоятелно основание се твърди, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор по чл.329 КТ. Твърди се, че в
предприятието е имало други близки, сходни длъжности, за които е бил длъжен да извърши подбор, като за сходството се държи
сметка не от наименованието, а от трудовите функции за длъжностите.
Изтъква се, че към датата на прекратяване на правоотношението щатното разписание не е било влязло в законна сила.
Прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно според ищеца и защото не е извършено от компетентен орган и
по надлежния за това ред. Твърди се липса на решението на компетентния орган за съкращаване в щата. Сочи се, че липсват
необходимите съгласувания и одобрения на извършените промени, съобразно вътрешните правила за организация и дейността на
предприятието.
Отделно от горното и като относими към повдигнатото възражение за незаконосъобразност на прекратяване на трудовия
договор (от некомпетентен орган и в нарушение на установения за това ред), се сочат и следните аргументи: сключеният договор за
управление между дружеството и новия управител, издал уволнителната заповед, не се квалифицира като Договор за управление на
общинско предприятие, не са заложени изискуемите цели и задачи, не е определена бизнес - задачата, не е предвидено изпълнение на
конкретна бизнес програма, няма изготвен, представен и по надлежния ред одобрен от Общински съвет Благоевград, бизнес план.
Изтъква се, че поради извършеното прекратяване на трудовия договор ищцата е останала без работа, като към настоящия
момент не е ангажирана по трудово правоотношение. В резултат на незаконно извършеното прекратяване на трудовото й
правоотношение търпи вреди, които се изразяват в пропуснато трудово възнаграждение, поради което се обосновава и правен интерес
от предявяване на осъдителен иск за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за максималния срок от 6 месеца.
По изложеното ищецът обоснова правния си интерес от предявяване на исковете и тяхното уважаване.
Доказателствените искания на ищеца са за: приемане на писмени доказателства, за задължаване на ответната страна да
представи препис на: цялото лично трудово досие на ищцата; заверен препис на длъжностни характеристики за длъжностите:
„Счетоводител, оперативен“, връчена на лицето, заемащо посочената длъжност; „Касиер, счетоводство“ , връчена на лицето, заемащо
посочената длъжност по последното действащо щатно разписание на длъжностите, преди извършената промяна, дала „основание“ на
работодателя да прекрати трудовото ми правоотношение; поименно длъжностно разписание на „П. и г. — Б.“ ЕООД в сила от
01.07.2021г. /последното действащо щатно разписание, преди промяната/, ведно със Заповед № 22 / 06.10.2021г.; Правилник за
организацията и дейността на ответното дружество; Счетоводна политика на „П. и г.— Б.ЕООД,Приложение към ГФО на
дружеството - последната утвърдена такава;. Договор за управление и контрол, сключен между новия управител — И. Ч. и Община
Б.;. Доказателства, по силата на които „П. И Г.- Б. ЕООД, вписано в ТР с ЕИК , е възложило функции на лицето И. Т. Х.
Поискано е допускане събиране на гласни доказателства в лицето на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба, както и от община Б., да бъде изискана Справка от системата за
идентификация, контрола на достъп и охраната на Община Б., в периода, считано от 14.02.2022 год. до датата на депозиране на
исковата молба.
ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Не се оспорва от ответника твърдението на ищеца, че помежду им е съществувало трудово правоотношение на основание
трудов договор № 102 от 30.10.2012г., по силата на който ищецът е осъществявала трудова дейност на длъжността „Главен
счетоводител“ , че трудовото правоотношение е прекратено с връчване на предизвестие от № 00018/14.02.2022г. и Заповед №
05/15.02.2022 година, на законния представител на дружеството-работодател, на основание - съкращаване на щата.
От ответната страна, във връзка с оспорванията на ищеца, се сочат следните факти:
Посочва се, че със Заповед № 06/14.02.2022 година на управителя на „П. и г. Б.“ ЕООД, е утвърдено и поименно щатно
разписание на длъжностите в дружеството, което влиза в сила считано от 15.02.2022 г.
На 15.02.2022 г. между „П. и г.-Б.“ ЕООД, като възложител и „Т. Е.А.“ ЕООД, като изпълнител е сключен договор с предмет
счетоводно-консултантско обслужване, с предмет конкретизиран в чл. 1 от договора, а именно: писмени и устни счетоводно-
консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно
законодателство; счетоводно обслужване в съответствие със Закона за счетоводството, Националните счетоводни стандарти и
материалните закони на страната.
2
Сочи се, че въз основа на така сключения договор със Заповед № 07/15.02.2022 година на управителя на „П. и г.-Б.“ ЕООД, е
наредено на лицата Т. В. Х. - законен представител на „Т.Е. А.“ ЕООД, И. Т. Х. - „управител, счетоводни услуги“ в „Т. Е. А.“ ЕООД и
В. Д. К. - „оператор, въвеждане на данни“ в „Т.Е.А.“ ЕООД, да бъде осигурен достъп до работните помещения в дружеството, до
информационните и счетоводните софтуери и до всички първични счетоводни документи, справки, декларации, отчети и всички други
за изпълнение на задълженията по договор за счетоводно-консултантско обслужване от 15.02.2022 година, да обработват, изготвят и
подават всички необходими счетоводни документи на място в дружеството или в офиса на изпълнителя в удобно за тях време в
рамките на законовите срокове, да подписват всички изходящи документи от името на „П. и г.-Б.“ ЕООД, върху които следва да има
подпис на „главен счетоводител“, междинните и годишните финансови отчети да се съставят и подписват от работник/служител,
представител на счетоводна къща „Т. Е. А.“ ЕООД, отговарящ на условията на чл. 17 и чл. 18 от Закона за счетоводството.
Посочва се още, че със Заповед № 08/15.02.2022 година на управителя на „Паркинги и гаражи-Благоевград“ ЕООД е
утвърдена допълнителна разпоредба № 1 към „Счетоводната политика“ на дружеството, с която предвид сключен договор за външни
счетоводни услуги се променя част от счетоводната политика, като съставител на годишния финансов отчет на дружеството е
работник/служител, представител на счетоводна къща „Ти Ейч Акаунт“ ЕООД, отговарящ на условията на чл. 17 и чл. 18 от Закона за
счетоводството.
Оспорва се твърдението на ищеца, че прекратяването на правоотношението е незаконосъобразно, поради непосочено
фактическото основание за прекратяване на правоотношението във връченото предизвестие. Обосновава се, че дори и работникът да
не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, уволнението не може да бъде
отменено като незаконно само на това основание, както и че връчването на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ не съставлява условие за законност на заповедта за уволнение, респективно
невръчването му само по себе си не я прави незаконна.
Оспорва се твърдението на ищеца за немотивираност на заповедта. Посочва се, че мотивите на заповедта за уволнение могат
да се изчерпят само с цитиране на съответната правна норма или само с възпроизвеждане на текста на съответния фактически състав и
ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на закона,
но работникът/служителят, при връчване на заповедта е узнал правното основание, на което се прекратява трудовото му
правоотношение, целта на закона е постигната - интересите на уволненото лице са защитени.
Оспорва се и твърдението, че не е налице реално съкращаване в щата се посочва, че управителя на ответника със Заповед №
05/14.02.2022г. е утвърдил ново щатно разписание на длъжностите в дружеството, което влиза в сила считано от 15.02.2022 година, с
което общият щат в предприятието е определен на 42 (четиридесет и две) щатни бройки, като от структурата на щата на
предприятието се премахват длъжностите „главен счетоводител“ и „оперативен счетоводител“. Твърди се, че за всяко предприятие е
въпрос на управленско решение, дали счетоводното обслужване и отчетност да се води от щатен персонал или чрез използване на
външна услуга, предоставена от специализирано предприятие.
Изтъква се, че от представените към отговора писмени доказателства се установява, че в структурата на предприятието,
считано от 15.02.2022г. , не се предвиждат щатни бройки за длъжностите „главен счетоводител“ и „оперативен счетоводител. Твърди
се, че е налице управленско решение занапред счетоводното обслужване и отчетност да бъде осъществявано, чрез използване на
външна услуга предоставена от специализирано предприятие, на лица от което предприятие е предоставен необходимия достъп до
първичните счетоводни документи на ответника, както и е налице утвърдена допълнителна разпоредба № 1 към „Счетоводната
политика“ на дружеството, с която предвид сключен договор за външни счетоводни услуги се променя част от счетоводната политика,
като е указано, че съставител на годишния финансов отчет на дружеството е работник/служител, представител на счетоводна къща
„Т.Е. А.“ ЕООД, отговарящо на условията на чл. 17 и чл. 18 от Закона за счетоводството.
Предвид изложеното се оспорват твърденията на ищеца, че не е налице реално съкращаване в щата.
Оспорват се твърденията и доводите в исковата молба, че счетоводното обслужване и отчетност в предприятието може да се
осъществява само от лице, назначено по трудово правоотношение, тоест лице, което е част от щатното разписание на длъжностите в
дружеството, като се сочи, че това противоречи на принципите на правовата държава, както и на принципите на пазарната икономика.
Не се оспорва, че едноличен собственик на капитала на ответника е Община Б., предвид което не е спорно, че дружеството е
публично предприятие, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия, но се счита за неоснователно твърдението, че
ответника като публично предприятие, не би могло да осъществява своята дейност без да разполага с лице, изпълняващо трудовите
функции на „Главен счетоводител“.
Оспорва се, че е нарушена разпоредбата на чл. 329 от КТ, която според ищеца работодателят е задължен да приложи.
Твърди се, че в случая става дума за право, а не за задължение на работодателя, тъй като в случая ставало дума за съкращаване на
единствена щатна бройка за съответната длъжност.
По изложеното предявените искове се определят като неоснователни и се иска отхвърлянето им, с присъждане на разноски.
Доказателствените искания на страната са за: приемане на писмени доказателства.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца чл.146, ал.1, т.2 от ГПК - Предявени са от ищеца при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
3
По делото са приети писмени доказателства. Събрани са и гласни такива чрез разпит на свидетели. Допусната и назначена е
съдебно – счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице – основна и допълнителна.
На основание чл.214, ал.1 от ГПК, в съдебно заседание от 23.08.2022г. е допуснато изменение на размера на осъдителния
иск с пр.основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, като е допуснато изменение на размера на иска вместо за първоначално
заявения размер за сумата от 11031,00 лв.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на страните, сочи на установено
следното:
Не е спорно между страните, че със заповед № 5/15.02.20002г. считано от същата дата е прекратено трудовото
правоотношение по трудов договор № 102/30.10.2012г. с ищеца Т. И. А. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване на щата.
Върху заповедта е положен подпис от ищеца за получил заповедта на същата дата на издаването й – 15.02.2022г. На 14.02.2022г. на
ищеца от ответника е връчено и предизвестие № 18, с което работодателят е отправил едномесечено предизвестие до ищеца за
прекратяване на трудовия договор, както и поради неспазване на предизвестието работодателят е посочил, че ще й изплати
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Според представеното от ищеца утвърдено и получена на 01.11.2012 г. длъжностна характеристика ищцата е заемала при
ответника длъжността „главен счетоводител“. Основните длъжностни задължения за ищеца по тази характеристика са: организира,
планира, ръководи и контролира цялостната финансово счетоводна дейност на предприятието, да съставя и подписва годишния
финансово счетоводен отчет, да изготвя необходимите справки във връзка с финансово счетоводната дейност и ги предоставя на
ръководството при вземане на управленски решения, да ръководи планирането на финансовата дейност и участва при разработването
на счетоводната политика на предприятието, да контролира дейността на подчинените служители във връзка с финансово
счетоводната дейност на предприятието, да осъществява вътрешен финансов контрол, да подписва трудовите книжки, да организира и
отговаря за съхранението на счетоводната информация, за сметните взаимоотношения с кредитори, Банки, данъчни и осигурителни
институции и други, да организира годишните инвентаризации, да разработва вътрешните нормативни документи на предприятието,
да предлага назначаване, освобождаване, награждаване или налагане на дисциплинарни наказания на подчинените му служители, да
предоставя информация на юрисконсулта при сключване на сделки, както и да изпълнява допълнително възложена от ръководителя на
предприятието работа във връзка с финансово счетоводната дейност.
Според тази характеристика длъжността, заемана от ищеца иерархически е била подчинена на управителя на
предприятието. Не е спорно, че работата е предполагала осем часов пълен работен ден. Според допълнение към длъжностната
характеристика, получена от ищцата на 12.10.2015г. на ищеца са възложени задължения на финансов контрольор в дружеството, да
осъществява предварителен финансов контрол, съгласно действащите законови и подзаконови нормативни документи и да спазва
издадените от управителя вътрешни документи, свързани с вменените й функции на финансов контрольор.
Видно от представената трудова книжка и констатациите от записванията към същата, включително и към датата на
приключване на устните състезания, а така също и от служебна бележка с изх. № 60-08-01-9292/08.04.2022г. от Агенция по заетостта
се установява, че ищцата не е започнала работа при друг работодател след прекратяване на трудовото й правоотношение с ищцовото
дружество.
От представените от ответното дружеството Договор за възлагане управлението на еднолично дружество с ограничена
отговорност „Паркинги и гаражи“ – Благоевград ЕООД № 20ЧР-Д/19.01.2022г. се установява, че на посочената дата в изпълнение на
решение № 543 по протокол № 19 от заседание на Общински Съвет Благоевград от 17.12.2021г. е сключен Договор между Община Б.
в качеството на доверител от една страна и И.И. Ч. в качеството на управител, с предмет на договора – възлагане от доверителя и
приемане от управителя да управлява и представлява П. и г.ЕООД с едноличен собственик на капитала Община Б..
Със заповед № 2/04.01.2022г. на лист 94 от делото се установява, че е утвърдено щатно разписание на длъжностите при
ответника от предходен управител, в което считано от 01.01.2022г. в длъжностната структура на ответното дружество са предвидени
общо 43 бройки персонал, от които една щатна бройка за главен счетоводител. Според поименното щатно разписание, утвърдено със
заповед № 3/04.01.2022г. се установява, считано от 01.01.2022г. в щатното разписание фигурира името на ищцата на длъжността
„главен счетоводител“.
Със Заповед № 5/14.02.2022г. управителят на „П.и и г.“ ЕООД Б.е утвърдил ново поименно щатно разписание в сила от
15.02.2022г., в което са предвидени общо четиринадесет длъжности, но в същото не фигурира длъжността „главен счетоводител“.
Със заповед № 6/14.02.2022г., считано от 15.02.2022г. е утвърдено и поименно щатно разписание на длъжностите при
ответника, в което не фигурира името на ищеца и длъжност „главен счетоводител“.
На 15.02.2022г. между ответника „П. и г.“- Б. ЕООД и дружество – „Т. Е. А.“ ЕООД е сключен договор за счетоводно
обслужване, с предмет на договора възлагане от ответника, в качеството на възложител на дружеството „Т. Е. А.“ ЕООД, в качеството
на изпълнител срещу възнаграждение да извършва писмени и устни счетоводно консултантски услуги, обезпечаващи
функционирането на дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство и да извършва счетоводно
обслужване със Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и материалните закони на страната. На основание този
договор управителят на ответното дружество е наредил на три лица от това дружество да се осигури достъп до работните места, до
4
информационните счетоводни софтуери и до всички първични счетоводни документи, справки, декларации и други за изпълнение на
задълженията по договор за счетоводни услуги, както и да обработват, изготвят и подават всички необходими счетоводни документи в
удобно за тях време в рамките на законовите срокове.
Според свидетелските показания се установява следното:
Свидетелят Б. сочи, че е работил с ищцата почти шест години, като е заемал длъжността „координатор“ при ответника. С
ищцата работили в един и същи офис. Посочва, че същото е бил съкратен на заеманата от него длъжност. Твърди, че преди
прекратяване на правоотношение на ищцата е разговарял с управителя на дружеството, който му заявил, че от сега нататък
дружеството ще работи с външно счетоводство, тъй като имало сключен договор със счетоводна къща. Свидетелят твърди, че
служителят на длъжността „касиер-счетоводство“ е участвал пълноценно в извършването на предварителния финансов контрол.
Свидетелят твърди, че ангажиментите на „касиер-счетоводство“ и на „главен счетоводител“ били идентично, специално по отношение
на тази дейност, и по-конкретно при изискване за извършване на разход. Твърди, че служителите, които са заемали двете длъжности
са използвали един и същи програмен продукт, като „касиер-счетоводителят“ е имал достъп до програмния продукт. Не му е известно
дали е работил с него, но твърди, че е имал право да работи с него, но не му е известно дали го е използвал фактически. След
уволнението на ищцата твърди, че на нейно място в офиса са дошли двама представители на счетоводната къща, с която бил сключен
договор за външно счетоводство и конкретно работното място на ищцата е било заето от лицето Ивелина Христова, която е идвала
почти ежедневно. Твърди, че ищцата е издавала фактурите.
Свидетелят Ф. също твърди, че е работил с ищцата при ответното дружество, като „инкасатор- контрольор“ и твърди, че се
отчитал при ищцата, която е заемала длъжността „главен счетоводител“. След съкращаването на А. твърди, че на нейно място дошло
едно момиче – И. Х. и твърди, че се отчитал на нея няколко пъти, а след това и на В. К., която е заемала длъжността „касиер“.
Според показанията на свидетелката К. – заемаща длъжността „касиер“ при ответника сочи, че е работила с ищцата до
прекратяване на трудовото й правоотношение. Посочва, че не е правила работните заплати, а е изготвяла присъствената форма,
съхранявала е болничните. Потвърждава, че са работили с ищцата на програмен продукт, но тя е изготвяла необходимите неща на
хартиен носител и ги е предавала на ищцата А.. Не знае кой е отразявал данните в програмния продукт, като посочва, че е обработвала
информацията само на хартиен носител. РПВ са изготвяни от ищцата и тя е подписвала и фишовете с информацията за заплатите на
работещите. Свидетелката посочва, че е съставяла приходните и разходните касови ордери, както и че е водила касовата книга на
хартиен носител, като в последствие данни в нея е вписвал и оперативния счетоводител. Във връзка с финансовия контрол посочва, че
е имала задължения само като – заявител. При нейно отсъствие била замествана от лицето Е. М.. Фактурите са били издавани и
подписвани от А.. След прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата РПВ се изготвят от външна фирма.
Според приетата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило три програмни продукта, които се ползват от
ответника – за издаване на фактури, в които като съставители преди прекратяване на правоотношението е вписана ищцата и още две
лица, но не и свидетелката К., заемаща длъжността „касиер-счетоводител“, а след прекратяване на правоотношението вещо лице сочи,
че в този програмен продукт са посочени имената на лицата – И. Х. и В.К., които по последното утвърдено поименно щатно
разписание не са служители на ответното дружество по трудов договор. По втория програмен продукт вещото лице е установило, че
по данните от софтуера присъства името на ищцата до прекратяване на правоотношението, а след това – служители от счетоводната
къща. Идентично е и това, което вещото лице е установило като обработка на данни и в третия програмен продукт. Както по делото
така и в експертизата не са събрани данни и доказателства за наличието на общи или спорни трудови задължения на длъжността
„касиер-счетоводство“ и „ главен счетоводител“. Експертизата не е установила заповеди, с които да има възлагане на функции от
едната длъжност на другата. Вещото лице сочи, че както към 14.02.2022г., така и към 15.02.2022г. не е налице сходство и/или близост
в длъжностите „главен счетоводител“ и „касиер-счетоводство“ при ответника. По делото като доказателство е представена и
длъжностната характеристика за длъжността „касиер-счетоводство“, като анализът на основните трудови задължения изписани в нея,
както съдебният състав, така и вещото лице установяват наличието на различни фактически задължения, вменени на лицата, заемащи
тези длъжности. Подробно в експертизата вещото лице е посочило коя длъжност какви конкретни задължения му е възложено да
изпълнява и между които не е налице близост и/или сходство.
Както експертизата, така и съдебният състав от анализа на всички представени длъжностни характеристики на лицата по
щатното разписание, в сила от 15.02.2022г. при ответника не се установи наличието на преразпределение на функциите на длъжността
„главен счетоводител“ върху други щатни длъжности.
По въпроса за идентичност на длъжностите „касиер-счетоводство“ и „главен счетоводител“ вещото лице е посочило, че се
касае за наличието на допълнителни и различни длъжностни характеристики между тях, включително и във връзка с изпълнението на
предварителния финансов контрол. Вещото лице е установило, че длъжността „касиер-счетоводство“ не присъства като съставител
или автор на нито един от документите от трите счетоводни продукта, с които работи ответника. И тези действия не са били
извършвани от „касиер-счетоводителя“ по информация, получена лично от нея. Вещото лице подробно е посочило какви конкретни
фактически действия е извършвало лицето, заемащо длъжността „касиер-счетоводител“, което по съществени белези предвид
основните трудови задължения и според експертизата сочи на различни длъжности по тази заемаща длъжността „главен
счетоводител“ и липсата на каквато и да била сходство и/или близост на тези две длъжности.
Според допълнителната експертиза вещото лице е посочило, че последния пълен обратен месец от ищеца преди
5
прекратяване на правоотношението му е месец януари 2022г. Начислената брутна работна заплата на ищеца за този месец е в размер
на 1838.50 лв., като включва: основна заплата от 1450 лв. и допълнително възнаграждение за професионален опит от 13%-188.50 лв. и
социални разходи от 200 лв. Определянето на последната сума е на основание чл. 12 от Вътрешните правила за работната заплата при
ответника. На това основание за периода: 15.02.2022г. до 15.08.2022г. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 11031.00 лв.
Необсъдените писмени доказателства съдът счита за неотносими към основния предмет на доказване.
Така установеното, сочи на съответните правни изводи:
Изложените твърдения и искането за защита, сочат предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
конститутивни искове с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и осъдителния иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Исковете са процесуално допустими - предявени са при спазване наличието на положителните процесуални предпоставки и
при липсата на процесуални пречки за надлежното им упражняване, като правото на иск е надлежно упражнено чрез подаване на
редовна искова молба.
По същество: По иска с пр.основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ вр. с чл.328, ал.1, т.2 от КТ:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Заповед № 5/15.02.2022г., издадена от управителя на „П. и г.– Б.“
ЕООД, с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Като причини за прекратяване
на трудовия договор е посочено – съкращаване в щата.
При спорове относно законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в тежест на работодателя е да проведе
пълно и главно доказване на фактите и основанията, на които се е позовал и упражнил потестативното си право на уволнение. Според
съдебната практика обаче това следва да става само въз основа на тези факти и обстоятелства, които изрично са оспорени от ищеца и
на които тази страна изрично се е позовала, било в исковата молба, било най - късно в срока по чл.312, ал.2 вр. с чл.314 ГПК -
едноседмичен срок от получаване на разпореждането, с което делото се насрочва в открито съдебно заседание и се прави доклад.
Става дума за преклузивен срок, който предвид и диспозитивното начало в гражданския процес сочи, че при спор за законосъобразно
прекратяване на трудово правоотношение предмет на спора са само тези основания, които са заявени от ищеца, а не изобщо.
В тази връзка аргументите следва оплакванията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението.
Неоснователно е оспорването на ищеца, че в заповедта не е посочено фактическото основание за прекратяване на
правоотношението и от работодателя не било направено необходимото разграничение на двата състава, които са визирани в текста на
чл.328, ал.1, т.2 КТ.
Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което се
извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. От значение е именно
основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, като е възможно и посочване на повече от едно основание за уволнение. Причините за уволнение могат да
бъдат посочени и в друг документ, към който препраща заповедта, стига той да е известен на работника или служителя. Възможно е
работодателят да не е посочил правно основание или да е объркал правната квалификация – от значение са изложените обстоятелства,
а не правното им квалифициране /в тази насока напр. Определение №13 от по гр. дело №656/2011г. на 4-то гр. отделение, Гражданска
колегия на ВКС и мн.други на състави на ВКС/. В случая в заповедта изрично е посочено като фактическо основание за издаването й
– съкращаване в щата. Това е именно основанието, на което работодателят се е позовавал, за да прекрати правоотношението. Липсата
на конкретизация на коя от двете хипотези на чл.328, ал.1, т.2 КТ, една от които е и фактически изписана в заповедта – съкращаване в
щата, се позовава работодателят е без правно значение, доколкото от значение са посочените фактически мотиви – причини –
съкращаване в щата, а е без значение правното им квалифициране. При противоречие между изложено фактическо основание и
правна квалификация, значение има фактически посоченото.
В тази насока съдебната практика е категорична и непротиворечива. При тези мотиви е неоснователно оплакването на
ищеца за немотивираност на заповедта за уволнение. Достатъчно е работодателят да е изписал в заповедта точното словесно
основание, на което прекратява правоотношението, без да е необходимо да посочва допълнителни факти и обстоятелства, както и да
дава вярната правна квалификация на основанието.
Неоснователно е и оспорването на ищеца, че не е налице реално съкращаване на щата, а и фиктивно такова, като се твърди,
че и след прекратяването на правоотношението с ищеца трудовата функция Главен счетоводител е продължила да се изпълнява.
В тази връзка, в случая съдът дължи преценка дали е налице ново щатно разписание, в сила към датата на прекратяване на
правоотношението с ищеца и дали това е реално, т.е. дали в щатната численост на работодателя е продължила да фигурира трудовата
функция „Главен счетоводител“, изпълнявана от ищеца, да се изпълнява от друго лице или лица, по начин, че да не е загубила
основната си водеща същност и определяща я за съответната длъжност, т.е. единствената преценка е при извършване на съпоставяне
на щатното разписание преди уволнението и това към датата на извършването му дали съдържа щатната длъжност, заемана от ищеца.
Или основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално - т.е.
когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като
съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното наименование.
6
По въпроса за извода дали съкращаването в щата е реално има многобройна и трайна съдебна практика - в насока, че реално
е съкращаването, когато едни щатни бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се
запазват всички или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови
задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т.е.
разлика в същността на извършваната работа - В този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1279/2010 г., III г. о., ГК.
Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а нейните функции са разпределени и поети от други
работници и служители или част от тях /или изцяло/ са възложени за извършване от лица по граждански договор /който граждански
договор е бил сключен към датата на вземане на решението за съкращаване на щата, в т.ч. и към момента на уволнението/ - В този
смисъл Решение № 1266 от 06.07.2005 г. на ВКС по гр.д. № 767/2003 г. III г. о., ГК, Определение № 1428 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 532/2012 г., III г. о., ГК и Определение № 1039 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., III г. о., ГК.
Това е въпрос на целесъобразност от компетентността единствено на работодателя и не подлежи на съдебен
контрол.Обратното е равносилно на недопустима намеса на съда в организационната структура и управлението на работодателя /В
тази насока е разбирането на ВКС, изразено напр.определение № 1039/11 г., Определение № 1428/12г, III ГО на ВКС, но и в Решение
№ 1266/05г по гр.д.№ 767/03 г., Решение № 1396/05г, III ГО на ВКС и др.). Решение № 17/13г на IV ГО на ВКС. "Съкращаването в
щата" означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите.
Причините за това могат да бъдат различни и наличието им се преценява от работодателя, но това е въпрос на преценка за
целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на дружеството, който не подлежи на съдебен контрол.
Ето защо, в случая е неоснователно твърдението на ищеца, че след прекратяване на правоотношението при работодателя са
останали длъжности, които да изпълняват част или изцяло съкратената длъжност. В щатното разписание, в сила от 15.02.2022г. - към
датата на прекратяване на правоотношението, изцяло е премахната 1 щатна бройка за длъжността „Главен счетоводител“, която е била
предвидена за предходно действащото щатно разписание, в сила от 01.01.2022г. Не се установи длъжност, на която да са прехвърлени
част от съществените трудови задължения, изпълнявани на ищеца, по начин, че прехвърлените задължения да са станали водещи и
определящи за длъжността, към която са придадени. Също така от писмените доказателства – анализа на щатните разписания, в сила
след уволнението на ищеца, длъжностните характеристики на останалите да работят при ответника лица след прекратяване на
правоотношението с ищеца, както и от данни на експертизата, не се установи каквито и да било идентични – изцяло или отчасти или
сходни трудови функции на останалите на работа служители с трудовите функции, изпълнявани от ищеца. По специално както от
анализа и съпоставката на трудовите задължения на двете длъжности – „Касиер, счетоводство“ и „Главен счетоводител“, така и от
данните на експертизата липсва сходство между двете длъжности по отношение на основните трудови функции, а така също и във
връзка с вменения финансов контрол. Касае се до две различни длъжности, за които разликата в трудовите функции дори е и
частично нормативно установено. Фактически не се установи при работодателя след прекратяване на правоотношението трудовите
функции на ищеца изцяло или отчасти да са прехвърлени на друг служител от структурата на предприятието.
Без значение е обстоятелството, че работодателят със заповеди е възлагал на служители от предприятието, сред които и
ищеца, на функции по Закона за защита на личните данни, доколкото трудови функции и задължения по този закон не са определящи
и същностни за заеманата от ищеца и съкратена длъжност, нито са били определящи и основни за други трудови функции, останали
несъкратени при работодателя.
В тази насока са неоснователни тезите на ищеца, че предвид естеството на работата на предприятието същото не може да
функционира без главен счетоводител. За изпълнението на тези функции ответният работодател е сключил граждански договор.
Сключването на граждански договор с предмет възлагане осъществяване на счетоводно обслужване на работодателя не засяга
законосъобразността на уволнението. Този факт не води до извод за фиктивно съкращаване на щата. Въпрос на преценка за
целесъобразното и ефективно осъществяване на дейността на работодателя при реализирането на работата е дали определени
длъжности да се извършват от лица, наети по трудово правоотношение. От представените по делото писмени доказателства не се
установи, че след уволнението на ищеца в дружеството е съществувала щатна длъжност “главен счетоводител” при ответника. Няма
данни, че след прекратяването на правоотношението с ответника функциите на длъжността, заемана от ищеца да са продължили да се
осъществяват като трудови. За да се преценява дали съкращаването в щата е реално или фиктивно е необходимо и двете длъжности
/премахнатата и новата/ да са в щата, т.е. да се изпълняват по трудово правоотношение. При сходен казус е налице формирана
практика на ОС Благоевград по в.гр.д.№ 364/2022г. по описа на съда с решение № 511 от 01.09.2022г.
За пълнота следва да се отбележи, че сключването на гражданки договор с предмет - възлагане счетоводно обслужване
представлява по естеството си договор за предоставяне на трудов резултат, а не за престиране на работна сила, което е наложено от
практиката. Да се отрече правния ефект и изобщо възможността от сключване на такива договори, означава да се отрече принципа на
свободата на договаряне и възможността за сключване изобщо на такива правоотношения, което е недопустимо. Недопустимо е
съдебна преценка на основаният на работодателя за това, както и намесата в свободата на договаряне между трети лица. Не на
последно място следва да се държи сметка за спецификите на всеки един от договорите - трудов или граждански. Като изцяло в
преценка на страните, които договарят свободно, кой договор да предпочетат да служат, предвид фактът, че при гражданските
7
договори се дължи резултат, а не регулярно работна сила, различни са принципите на осигуряване, признаване на стажа като трудов,
респ.осигурителен , ползване на отпуски, на отпуск, поради временна нетрудоспособност и др.Ето защо изцяло в преценката на
равнопоставените гражданско правни субекти е какъв вид договор и с какво съдържание да сключат, с оглед конкретния им интерес,
вкл. и предвид целените най - целесъобразни икономически и стопански резултати, което е извън предмета на съдебен контрол.
Неоснователно е позоваването на ищеца за неизвършен от работодателя подбор по реда и критериите на чл.329 КТ.
Според трайно установената съдебна практика подборът е част от задължението на работодателя при прекратяване на
трудово правоотношение на основание съкращаване в щата само в случаите, когато остават на работа същите или сходни по трудови
функции длъжности, но не и в случаите когато се съкращава една единствена щатна длъжност. В последния случай преценката дали
да се извърши или не подбор е изцяло на работодателя и е негово право, което ако не го упражни не влияе върху законосъобразността
на уволнението. В случая при работодателя е имало една единствена щатна длъжност „Главен счетоводител“, която в последно е
утвърденото и в сила към датата на прекратяване на уволнението длъжност няма, поради което за работодателят не е възникнало
задължението да извършва подбор.
Последното предполага наличието на сходство на длъжности измежду които да се извърши сравняване на квалификация и
фактически опит и реално справяне с поставените трудови функции.
Неоснователно е и оспорването от ищеца за липса на компетентност на органа, взел решение за промяна на щата. Това е
изцяло в правомощията на управителя на работодател, който самостоятелно наема работна ръка и има качеството на работодател по
см. на §1, т.1 от ДР на КТ.
Ответното дружество, макар и с общинско участие, представлява самостоятелно търговско дружество, с определен
управител, с който собственика на капитала е сключил договор за възлагане на управлението, като в договора /л.76 и сл./ изрично е
посочено и цитирано в изпълнение на кое решение на Общински съвет Благоевград/. Неоснователно е оспорването естеството на този
договор. Правата и задълженията в него сочат именно на сключен между управителя и собственика на капитала на търговското
дружество на отговор за възлагане на управление. Изрично в Раздел IV, т.1 от договора на управителя на ответното дружество е
възложено правомощието да извършва промени в щатните разписания на дружеството, налагащи се в процеса на дейността му. По
тези съображения оспорването за липса на компетентност на управителя на ответния работодател да извършва промени в щатната му
структура е неоснователно. Наличието или не на утвърдена бизнес задача към договор за управление няма отношение към спора за
законосъобразно прекратяване на трудово правоотношение на основание съкращаване в щата, а е въведено само от съд.практика /но
не и нормативно установено като материално основание/, само по отношение прекратяване на трудово правоотношение на различно
основание от спорното, а именно по реда на чл. 328, ал.2 КТ.
Позовавайки се на изложеното съдът намира, че уволнението е извършено законосъобразно на оспорените в срок и
непреклудирани оспорвания от ищеца, поради което искът за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с
която е извършено, е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че останалите два иска/за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за
заплащане на обезщетение поради оставянето на ищеца без работа след уволнението/ са обусловени от първия иск, то поради
неоснователността на първия иск следва да се отхвърлят като неоснователни и другите два иска - за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение, поради незаконно уволнение, доколкото елемент от фактическия състав по
материалната им основателност включва установяване незаконност на уволнението.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
1420,00лв.-за платено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства, че тези разноски са направени както по основание
/сключен договор за адв.защита/ и по размер /представени са доказателства, че е уговорено и са заплатени такива по банков път/.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност, предвид предявяването и защита по три иска. За първите два иска се дължи
възнаграждение в размер на минималната работна заплата към датата на сключване на договора за защита – чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а за осъдителния - в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата, като се вземат предвид и броя на проведените съдебни заседания след второто, за които се дължи допълнително
доплащане на сумата от по 100 лв. – арг. чл.7, ал. 9 от Наредбата.
Водим от горното и на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община Б., със съдебен адрес за връчване на книжа и
съобщения: гр. Б., ул. „Т. А.” №, ет. против „П. И Г.- Б.“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК , със седалище и адрес на управление: град Б.,
пл. "Г. И." № , представлявано от Управителя И. И. Ч. обективно кумулативно предявени искове за:
8
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване за незаконно уволнението на ищеца - Т. И. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., община Б. извършено със Заповед № 05/15.02.2022г. на управителя на „П. И Г. - Б.Д“ ЕООД, ЕИК и за
отмяна като незаконосъобразна Заповед № 05/15.02.2022г. на управителя на „П.И И Г. - Б.“ ЕООД;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца — Т. И. А., с ЕГН **********, на заеманата
преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност при работодателя - „Главен счетоводител“;
- на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ - за осъждане на ответника - „П. И Г. - Б.“ ЕООД, ЕИК ,
представлявано от управителя на дружеството И. И. Ч. да заплати на ищеца - Т. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община Б.
сумата в размер на 11 031,00 лв. (единадесет хиляди и тридесет и един лева), представляваща обезщетение за времето, през което е
останал без работа поради незаконното уволнение за срок от шест месеца, а именно за времето, считано от 15.02.2022 год. до
15.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ОСЪЖДА Т. И. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община Б., със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения: гр. Б., ул. „Т. А.” № , ет. да заплати на „П. И Г.- Б.“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК, със седалище и
адрес на управление: град Б., пл. "Г. И." № , представлявано от Управителя И. И. Ч. сумата от 1420,00 /хиляда четиристотин и
двадесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба, подадена чрез РС - Б. пред ОС - Б. в 2 - седмичен срок от
датата на обявяването му - 18.10.2022г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9