РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500106 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 106/2022г. по описа на Апелативен съд
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК * чрез
адв.Г.Д., против решение №240/17.12.2021г. по гр.дело №382/2021г. по описа
на Сливенския окръжен съд в частта, с която е осъдено дружеството да
заплати на АН. Д. ИВ. сумата от 25 200 лв. над размера от 18 200 лв. Иска се
отмяна в обжалваната част на решението като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че е нарушен принципа на справедливост,
установен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Навеждат се оплаквания, че при
определяне на обезщетението съдът не е съобразил икономическите условия
към момента на увреждането. Страната възразява, че критериите на съда за
определяне на обезщетението са неясни-описан е броят и видът на телесните
увреждания, продължителността на лечебния и на възстановителния период,
възрастта на пострадалата, последиците за нейното здраве и прогнозите за
бъдещото и здравословно състояние, но не са конкретизирани обществено
икономическите условия в страната към датата на настъпване на
застрахователното събитие. На следващо място въпреки, че е определил
наличие на съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 30%, съдът е
намалил обезщетението не от претендираната сума, а от определен от него
размер на неимуществените вреди. Счита,че след приспадане на
съпричиняването, обезщетението следва да възлезе на сумата от 18 200 лв.
1
Сума над този размер би довела до дисбаланс между вредите и тяхното
парично измерение, тъй като ищцата не е установила притежаването на
стандарт на живот, надвишаващ средния за страната.
В отговор на въззивната жалба, подаден от А. Д. И. чрез пълномощника
адв.К.К., се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира, че
са доказани и настъпилите за нея имуществени вреди, исковете са доказани и
по основание, и по размер. Предвид обстоятелството, че при настъпване на
ПТП е пътувала полегнала на задната седалка, без поставен предпазен колан,
с оглед съпричиняването от нейна страна, което не оспорва, размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е намален на сумата от
26 000 лв. Счита оплакванията за неотразяване на икономическата
конюнктура в страната за несъстоятелни и моли да бъде потвърдено
решението и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното:
С обжалваното решение съдът е осъдил застрахователно дружество
„БУЛ ИНС АД“ АД, да заплати на ищцата по делото, по иска и с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ, сумата 25 200 (двадесет и пет хиляди и двеста)
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
ведно със законната лихва за забава, считано от 16.11.2020г. до
окончателното и изплащане.
За да присъди обезщетение в този размер съдът приел, че в конкретния
случай за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определено
обезщетение в размер на 36 000 лв. Съдът отчел и следните конкретни
обстоятелства: в резултат на травмата ищцата е претърпяла счупване на
пубисната кост с дислокация, което е било много болезнено. То е довело до
усложнения –наложила се операция, преди която и след това, ищцата също е
търпяла силни болки; към настоящия момент тя не е напълно възстановена,
тъй като изпитва болки при продължително стоене права, което се налага от
естеството на работата и; травмата е наложила ищцата да прекъсне
обучението си; отразила се е неблагоприятно на психиката и- ищцата станала
затворена, не искала да общува с приятели и роднини. Отделно са получени и
множество леки наранявания – рани и охлузвания от удара по главата и
тялото. При анализа на представените по делото доказателства въззивният
състав не намира основание да приеме различни изводи по фактите, още
повече и при липсата на оспорване.
Прието е за доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищцата.
Несъмнено и според въззивния състав, от събраните доказателства се
установява, че травмите получени от нея не биха били толкова тежки, ако тя е
била с поставен предпазен колан. При този извод на вещото лице е налице
основание от правна страна да се приеме наличие на основание за
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото с бездействие ищцата е
2
допринесла за получаване на вредите в конкретния обем. При съпоставяне на
относителния дял на поведението на ищцата към общия обем на вредите
съдът го определя на 30% и въз основа на това намалява общия размер на
обезщетението до размера на 25 200лв.
По въззивното оплакване за определяне на общия размер на
обезщетението над посочения от ищцата в исковата молба.
По този въпрос е налице противоречива съдебна практика и към
момента е образувано пред ВКС тълкувателно дело № 1/21г. на ОСГТК.
Настоящият състав възприема за допустим подхода в обжалваното
решение, общият размер на обезщетението да се определя спрямо
действителния размер на доказаните по делото вреди и определения за тях
паричен еквивалент, съобразно критерия за справедливост на обезщетението
при условията на чл.52 ЗЗД. Това задължение на съда произтича от предмета
на иска – определяне на обезщетение за всички понесени вреди, които са в
причинна връзка с увреждането по справедливост. Оценъчната дейност на
съда следва да бъде подчинена на утвърдените от съдебната практика
критерии, които да бъдат взети предвид поотделно и в съвкупност, като
паричния еквивалент бъде съответен на общите икономически условия към
момента на увреждането. Дали и доколко самостоятелните преценки за общия
размер на обезщетението на съда и страната ще съвпаднат, е от значение
единствено за спазване на принципа за забрана за произнасяне над заявения
петитум, защото този въпрос не се поставя в случаите, когато съдът присъжда
обезщетение под заявения петитум, което би следвало да става при същите
правила на оценъчната дейност.
След като съобразно утвърдените в съдебната практика общи критерии,
въз основа на които се изследва правния въпрос за справедливото
обезщетение, съдът достига до извод за общ размер на обезщетението от 36
000лв., намалява го съобразно установеното по делото съпричиняване от
страна на пострадалата в размер на 30% и достига до извод за дължимо
обезщетение, което е в рамките на предявения размер и не е налице
недопустимо произнасяне, както се твърди в жалбата.
Неоснователно е оплакването и по отношение несъобразяването на
присъдения размер с общите икономически условия.
Паричният еквивалент на обезщетението следва да е съответен на
икономическата среда към момента на увреждането, защото основната му цел
е да репарира последиците от увреждането, а не да представлява източник на
неоснователно обогатяване.
За конкретния случай – телесно увреждане, настъпило през 2017г.
определеният от въззивния съд размер на обезщетението от 36 000лв.
съответства на общите икономически условия, съпоставим е и с други
възприети в съдебната практика за подобни увреждания обезщетения,
присъдени за увреждане по време близко до 2017г. и не обосновава извод за
неоснователно обогатяване. В този смисъл са решение № 69 от 26.07.2019г.
по тър.д.№2556 по описа за 2018г. на ВКС, решение № 112 от 21.06.2017 по
3
тър.дело N 60334 /2016г., на ВКС, определение №232 по тър.дело
№2607/2017г. на 1-во тър. отделение, търговска колегия на ВКС, в които
съобразени в общият контекст за вреди представляващи телесни увреждания
– костни фрактури, съставите са определили съпоставими по размер
обезщетения.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с изложените в обжалваното решение, поради което го
потвърждава.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд – Бургас, граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №240/17.12.2021г. по гр.дело №382/2021г.
по описа на Сливенския окръжен съд в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4