РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300503235 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и
следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, чрез адвокат П.Д., против решение № 262229/16.08.2021 г.,
постановено по г. д. № 4849/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е
отказано издаването на заповед за защита на жалбоподателката срещу Г. Й.
К., ЕГН ********** с адрес гр. ***** по повод заявени актове на насилие на
датите 07.04.2020г.; 09.04.2020г.; 16.04.2020г. и 22.04.2020г. в гр. ***** и е
осъдена да заплати на Г. Й. К. разноски в размер на 400,00 лева адвокатско
възнаграждение, както и 25,00 лева държавна такса за производството по
делото.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на решението, както и за постановяването му в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Поддържа се, че ангажираните от ответника
доказателства не са оборили материалната доказателствена сила на
1
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Изложени са оплаквания за
необосновано кредитиране на показанията на свидетелите М. К. и А. П., и
неотчитане на противоречието им с останалите събрани по делото
доказателства. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на
първостепенния съд, че молителката е преследвала ответника и
напръскването със спрей е реакция на нейното поведение, и представлява
действие на неизбежна отбрана. Моли се за отмяна на атакуваното решение и
уважаване на молбата за издаване на заповед за защита. Претендират се
разноски за първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Г. Й. К., чрез адвокат Д.Е., с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното решение и
се моли за неговото потвърждаване. Претендират се разноски за
първоинстанционното производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано въз основа на
молба с правна квалификация чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от В. Б. К. против
Г. Й. К.. В същата са изложени твърдения, че страните са били във
фактическо съжителство в периода 2015 – 2017 г., като повод за раздялата им
били системното ограничаване на личния живот на молителката, нейната
свобода и социални контакти, включително с родителите, следене на
телефонните разговори и болезнена ревност. След прекратяване на връзката
им ответникът продължил да търси контакт с молителката. Като конкретни
актове на домашно насилие, по повод на които се търси закрила, молителката
сочи действия на ответника на датите 07.04.2020г. около 13.00 часа на бул.
„*****, където ответникът преминавайки с автомобила си покрай
молителката започнал да крещи обидни думи: „*****“, „к*****“, „*****“,
„*****“, „*****“; 09.04.2020г. около 13.50 часа, когато близо до входа на
църквата „св. *****“ ответникът я нападнал и напръскал със спрей в лицето;
2
16.04.2020г. около 16.30 часа, на бул. „*****“, когато ответникът спрял
колата си и насочил фаровете към гърба на молителката, за да огледа задните
части на тялото , проследил я с автомобила си и я снимал и записвал, както и
на 22.04.2020г., около 17.30 часа, на ул. „*****, когато ответникът започнал
да крещи на молителката в присъствието на трети лица „*****“, „*****“,
„*****“. Отправено е искане ответникът да бъде задължен да се въздържа от
домашно насилие спрямо молителката, да му бъде забранено да приближава
на по – малко от 20 метра до жилището, работата, местата за социални
контакти и отдих на последната, както и тези на адреси в гр. ***** и ул.
„*****, места за отдих на територията на община **** и Х. за срок от 12
месеца, както и да му бъде наложена глоба в размер на 1000,00 лева.
В хода на първоинстанционното производство ответникът оспорва
молбата за защита и моли за нейното отхвърляне. Оспорва молителката да
попада в кръга на лицата, имащи право на защита по реда на ЗЗДН, тъй като
страните никога не са били във фактическо съжителство. Твърди, че
всъщност той е подложен на тормоз и преследване от страна на молителката,
която го следяла след прекратяване на връзката им, като съзнателно му
пречела да създаде пълноценна връзка с друга жена и да живее нормален
живот. Това го принудило сам да потърси защита по реда на ЗЗДН през 2017
г. Отрича да е виждал молителката на датите 07.04.2020 г. и 16.04.2020 г. За
датата 09.04.2020 г. не отрича да е напръскал молителката със спрей, но
твърди, че тя започнала да му крещи, да го нарича „****“, „*****“ и да плюе
и храчи по него, поради което и той я напръскал със спрей за самозащита. За
датата 22.04.2020 г. не отрича да е общувал с молителката, но отново сочи
различна фактическа обстановка – молителката била на пейка пред дома му с
пенсионер от блока, опитвала да привлече вниманието му и когато той не
реагирал, тя влезнала в близкия магазин и продължила да го наблюдава. Той
помолил да престане и тогава тя започнала да му вика и да го обижда.
За да постанови обжалваното решение, с което е отказано издаването
на заповед за защита, районен съд е приел за установено, че страните са били
във фактическо съжителство, че след раздялата им преследващата страна е
молителката, като последната няма поведение на жертва и постановяването на
мерки за защита при това положение е ненужно. Относно напръскването със
спрей е прието същото да представлява акт на защита, а не такъв на
нападение; относно осветяването с фарове е посочено, че същото не
3
представлява нито психическо, нито физическо насилие, а обидите и
псувните са приети за недоказани, като декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
не е кредитирана, доколкото пострадалата е всъщност преследвачът.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не се споделят доводите в отговора на жалбата, че
страните никога не са били във фактическо съжителство. На л. 176 от делото
на РС е представено копие от молба за защита от домашно насилие от Г. Й.
К., в която се съдържа изявление, че е живял известно време съвместно с
молителката в дома му на ул. „*****. Същото се цени като извънсъдебно
признание на неизгодно за страната обстоятелство, поради което настоящата
инстанция приема за установено, че страните в производството са били във
фактическо съжителство в период от 2015 г. до 2017 г. Това от своя страна
обосновава допустимостта на настоящото производство, доколкото
молителката попада в кръга на лицата, имащи право на защита, а ответникът в
кръга на лицата, посочени като извършители съгласно чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Молбата за защита е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок
по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН, поради което подлежи на разглеждане.
Относно основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на
понятията „психическо и емоционално насилие“, но наложеното в практиката
разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност
на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз,
сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на
обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на
жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у
нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи
психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от
ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко
4
третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е
винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на
индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на
сложените между страните взаимоотношения във времето.
С оглед специфичната сфера на проявление на така квалифицираното
противоправно поведение, в по-голяма част от случаите на такова насилие е
невъзможно доказването да се осъществи с доказателствените средства,
предвидени в ГПК. Поради това в разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, е
предвидено, че при липса на други доказателства съдът издава заповед за
защита само на основание декларация на молителя по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Последната се ползва със самостоятелна доказателствена стойност, която
обаче не следва да е разколебана с оглед останалия, събран по делото
доказателствен материал. При липса на проведено насрещно доказване от
ответната страна, декларацията има качеството на достатъчно доказателство
за основателност на депозираната молба.
В конкретният случай в производството са заявени четири отделни акта
на домашно насилие. За тяхното установяване пред първата инстанция са
ангажирани декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, писмени доказателства и
свидетелски показания. На свой ред ответникът е ангажирал свидетелски
показания и писмени доказателства, за опровергаване на декларираните от
молителя актове на домашно насилие. Във въззивното производство
допълнително са приети писмени доказателства – служебна бележка и два
броя трудова характеристика на жалбоподателката /л. 6-8/. Анализът на
доказателствата и тяхното отражение върху доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ще бъдат разгледани конкретно по
отношение на всеки един от сочените в молбата актове на домашно насилие.
Относно датата 07.04.2020 г. около 13.00 часа на бул. „*****, където
ответникът, преминавайки с автомобила си покрай молителката започнал
да крещи обидни думи: „*****“, „к*****“, „*****“, „*****“, „*****“:
Насрещно доказване на защитната теза на въззиваемия, че по това време
е бил на работа, не е успешно проведено. Показанията на свидетеля М. К. –
брат на въззиваемия не са убедителни, с оглед на това, че в конкретния ден
свидетелят признава, че не е бил в гр. **** и заявеното от него почива на
предположение, че както обикновено въззиваемият не е напускал работното
5
си място на обяд /л. 128 протокол от СЗ от 14.12.2020 г./ Поради това
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в тази
част не е разколебана и съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът следва да приеме
за установено извършването на заявения акт на насилие от 07.04.2020 г. и да
уважи молбата за защита в тази част, като издаде заповед за защита само на
основание декларацията на молителката. Същият се определя като акт на
психическо и емоционално насилие – употребени са обидни изрази и
квалификации, насочени пряко към засягане достойнството и намаляване
самочувствието на жертвата. Молбата в тази част е основателна.
Относно 09.04.2020г. около 13.50 часа, когато близо до входа на
църквата „св. *****“ въззиваемият нападнал и напръскал със спрей в лицето
жалбоподателката:
Не се спори, че на посоченото време и място въззиваемият е напръскал
със спрей жалбоподателката. Това се потвърждава и от показанията на
свидетелите К. /баща на жалбоподателката/ и К. /брат на въззиваемия/, чиито
показания в тази им част съдът кредитира, доколкото кореспондират на
останалите доказателства по делото. Те не са очевидци на случилото се, но
еднопосочно го установяват като разказано им от страните. След инцидента
свидетелят К. е видял дъщеря му да е със зачервени очи, а от писмените
доказателства, представени на л. 231- 234 от делото на РС /лист за преглед на
пациент от 09.04.2020 г., консултация с оториноларинголог и болничен лист
от 13.04.2020 г./ се установява, че в процесния ден на жалбоподателката е
поставена диагноза – химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак,
причинена е хиперемия по кожата на лицето, също по устните, които са с лек
оток. Спорно се явява това дали жалбоподателката е предизвикала
въззиваемия да я напръска със спрей в лицето и дали тези му действия
представляват акт на защита. Настоящата инстанция не приема защитната
теза на въззиваемия, че действието му по напръскване със спрей на лицето на
жалбоподателката е такова на самозащита. Самозащита би могло да има при
нападение и докато последното трае. В тази връзка соченото от самия
въззиваем поведение на жалбоподателата в конкретната ситуация е следното:
тя му се развикала, в резултат на провокиран от него самия разговор,
започнала да го храчи и плюе, докато стоял в колата си. Не се установява по
безусловен начин от събраните доказателства, жалбоподателката да е
крещяла, плюла и храчила по въззиваемия. Дори обаче тези обстоятелства да
6
бяха установени,, нито едно от посочените действия не налага и не оправдава
използването на спрей. Недопустимо е защитата срещу твърдяната вербална
агресия да се състои в посегателство срещу физическа неприкосновеност. В
случая е налице проява на физическа агресия от страна на въззиваемия
спрямо жалбоподателката, която не намира своето оправдание в действие на
самозащита. Поради това за този посочен акт на домашно насилие
жалбоподателката следва да получи предоставената от ЗЗДН закрила, с оглед
на което молбата в тази част, се явява основателна.
По отношение на 16.04.2020г. около 16.30 часа, на бул. „*****“, когато
ответникът спрял колата си и насочил фаровете към гърба на
молителката, за да огледа задните части на тялото , проследил я с
автомобила си и я снимал и записвал:
За опровергаване на този посочен акт на насилие възиваемият е
ангажирал в първоинстанционното производство извадка за изгрев и залез на
сочената дата /л. 193 от делото на РС/. Същата не е оспорена. От нея се
установява, че на 16.04.2020 г. изгревът в гр. **** е настъпил в 6,38 часа, а
залезът в 20,03 часа. Предвид посочените данни, липсва разумно обяснение,
за усещането на жалбоподателката, че въззиваемият е насочил фаровете на
автомобила си към задните части, в рамките на светлата част от
денонощието. При това положение доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, включително за проследяването с
автомобила и снимането и записването, е разколебана. Доказателства за
конкретния акт на насилие извън декларацията не са ангажирани, поради
което същият се приема за недоказан по делото. Проведеното успешно
опровергаване от страна на въззиваемия обосновава неоснователност на
молбата за защита в тази част, поради което и същата следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна в сочената част.
Относно датата 22.04.2020г., около 17.30 часа, на ул. „*****, когато
ответникът започнал да крещи на молителката в присъствието на трети
лица „*****“, „*****“, „*****“:
Не е спорно между страните, че на посочените дата и час
жалбоподателката е била на ул. „*****, където по същото време е присъствал
и въззиваемият. Спорно е това, в какво се е изразявал контактът и
разменените при срещата им реплики. В подкрепа на твърденията си
7
жалбоподателката е ангажирала гласни доказателства – тези на свидетеля И.
Н. /разпит СЗ от 31.05.2021 г. – л. 245/, които се кредитират като
последователни, логични и обосновани, не се опровергават от други
доказателства и няма основания да бъдат дискредитирани. Свидетелят е
присъствал на инцидента и е възприел лично как въззиваемият започнал да
обижда и псува на силен глас жалбоподателката, докато стояла до кафе
автомат, като е казал: „*****“ „*****“ „*****“. Въззиваемият не опровергава
така установеното – показанията на свидетелите К. и П. не касаят
установяване на обстоятелства, свързани с процесната дата. Касае се за акт
на психическо и емоционално насилие – употребени са обидни изрази и
квалификации, насочени пряко към засягане достойнството и намаляване
самочувствието на жертвата, а квалифициран като домашно насилие по ЗЗДН
е дори само опитът за такова. Поради това и за този посочен акт ,молителката
следва да получи предоставената от ЗЗДН закрила.Молбата в тази част се
явява основателна.
В останалата им част показанията на свидетелите К., К., Н. и П. не
касаят пряко обстоятелства относно процесните четири акта на домашно
насилие, но се вземат предвид от съда с оглед изясняване цялостната
ретроспективна картина на взаимоотношенията между страните. Въпреки, че
не може да се разграничи напълно кои от изложените от тях събития са в
периода на фактическото им съжителство и кои след него, като и четиримата
свидетели обяснимо разказват предимно за случки, на които не са
присъствали лично, а са им пресъздадени от самите страни и съществува
вероятност за тяхното преекспониране, съдът намира за установено, че се
касае за сложни, емоционално наситени, на моменти конфликтни и кризисни
взаимоотношения, с подчертана несдържаност и у двете страни. Причините за
тях се коренят в начина на общуване между страните, сложен от
продължилите след раздялата им контакти. В тази посока са както
показанията на четиримата посочени свидетели, така и представените
писмени доказателства - тъжба вх.№ 21270/05.04.2018 г. по описа на РС
Пловдив от В.К. против Г.К. за нанасяне на лека телесна повреда, както и
съдебномедицинско удостоверение /л. 53 от делото на РС/, издадено на В.К.
на 12.10.2017 г. за установени на последната травми : контузия на главата и
тялото с включена контузия на гръден кош; кръвонасядания по главата,
корема и двата горни крайника; постановление от 02.01.2018г. на РП Пловдив
8
на л. 66 от делото на РС – във връзка с унищожаване на предна дясна гума на
автомобил, управляван от К.; постановление от 12.11.2020 г. на РП Пловдив
на л. 180 от делото на РС – относно отказ да се образува досъдебно
производство срещу К.; копие от преписка № 4170/2020 на РП Пловдив /л.
200-240 от делото на РС/; протокол за предупреждение от 04.05.2020 г.,
издаден от ОДМВР Пловдив /л. 179 от делото на РС. Независимо от
причината за установената раздяла и дали и до колко всеки от тях успява да
продължи живота си без другия, разрешението на създадената ситуация и
конфликт между двамата не може да се изразява в упражняването на
физическо или психическо и емоционално насилие. Що се отнася до
действията на самата В.К., то в случай, че въззиваемият е считал, че с оглед
на същите той се нуждае от предприемане на мерки за защита по реда на
ЗЗДН, за него е съществувала възможността да поиска такива, като подаде
съответната молба за защита.
Не е налице ограничаване на личния живот, свободата и социалните
контакти на жалбоподателката, тъй като от събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че тя сама избира да посещава места, на
които има голяма вероятност да се срещне въззиваемия – жилището му, както
и това на децата му.
Разпечатките на л. 58, л. 61, л. 62 и л. 182- л. 192 от делото на РС –
кореспонденция по мобилно приложение и хронология на телефонни
повиквания, както и служебна бележка и два броя трудова характеристика на
жалбоподателката /л. 6-8 от делото на ОС/ не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка относно процесните актове на домашно насилие,
доколкото по делото не е установено, че посоченият в тях телефонен номер е
на въззиваемия, а декларираното от работодателите на жалбоподателката,
касае оценка на качествата на жалбоподателката във връзка с работата , но
не и извън нея.
От изложеното до тук се налага несъмнен извод за осъществени спрямо
жалбоподателката актове на физическо и вербално психическо и емоционално
насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. С оглед характера на извършеното
насилие, неговия интензитет и продължителност, адекватни се явяват
мерките, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, последната за срок от
шест месеца, както и налагане на размер от 200,00 лева глоба, съгласно чл. 5,
9
ал. 4 от ЗЗДН.
Предвид несъвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
относно сочения акт на домашно насилие от 16.04.2020 г. и отменено относно
тези на датите 07.04.2020 г., 9.04.2020 г. и 20.04.2020 г., вместо което следва
да бъде издадена заповед за защита .
С оглед крайния изход от спора всяка от страните следва да понесе за
своя сметка сторените разноски във връзка с осъществената от адвокат
защита пред първата инстанция. Въззиваемата страна следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по сметка на ОС
Пловдив на основание чл. 11, ал. 2, вр. с чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, в общ размер
от 37, 50 лева, от които 25,00 лева за първоинстанционното производство,
съгласно чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и 12,50 лева за въззивното, съгласно чл. 18, във вр. с чл.
16 от посочената тарифа.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1076/08.04.2020 г., постановено по гр.д. №
19745/2019 г., по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е отказано
издаване на заповед за защита по молба вх.№ 22820/07.05.2020 г. по описа на
РС Пловдив, подадена от В. Б. К., ЕГН ********** за постановяване на мерки
за защита срещу Г. Й. К., ЕГН ********** по повод извършени спрямо нея
актове на домашно насилие на 07.04.2020 г., 09.04.2020 г. и 22.04.2020 г. в гр.
****,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Г. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да се
въздържа от извършване на ВСЯКАКЪВ АКТ на физическо и/или
психическо, емоционално и друга форма на насилие по отношение на В. Б. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. *****.
ЗАБРАНЯВА на Г. Й. К., ЕГН ********** да приближава В. Б. К., ЕГН
**********, жилището, находящо се в гр. *****., местоработата, находяща
се в гр.***** и местата за социални контакти и отдих на същата, за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от датата на постановяване на настоящото
10
решение.
НАЛАГА на Г. Й. К., ЕГН **********, за извършените от него на
07.04.2020 г., 09.04.2020 г. и 22.04.2020 г. в гр. **** прояви на домашно
насилие спрямо В. Б. К., ЕГН **********, ГЛОБА в размер на 200,00 лева
(двеста лева), на основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която се отразят последиците от
неизпълнението по чл.21, ал.2 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на
заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ПОТВЪРЖДАВА Р ешение № 262229/16.08.2021 г., постановено по г.
д. № 4849/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е
отказано издаване на заповед за защита по молба вх.№ 22820/07.05.2020 г. по
описа на РС Пловдив, подадена от В. Б. К., ЕГН ********** за постановяване
на мерки за защита срещу Г. Й. К., ЕГН ********** по повод извършен
спрямо нея акт на домашно насилие на 16.04.2020 г. в гр. *****.
ОСЪЖДА Г. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. *****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Пловдив
сума в размер на 37,50 лева дължима държавна такса за първоинстанционното
и въззивното производство.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните, както и на
Районно управление на МВР гр. **** на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11