Решение по дело №2363/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1633
Дата: 7 декември 2022 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Станислава Петкова Стоева
Дело: 20227050702363
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

_______

 

 

гр. Варна,___________________________2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                               

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВА СТОЕВА

 

при секретаря Деница Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2363 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба З.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.П. ***, срещу Мълчалив отказ на Областен управител на област с административен център Варна за заверка на молба-декларация по заявление № ОП-22-9400-440/16.09.2022 г. за имот с идентификатор ПИ *****по КККР на гр. Варна, съставен ли е акт за държавна собственост или не.

Жалбоподателката твърди, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Твърди, че към заявлението й са приложени всички необходими документи, изискващи се  за предоставянето на административната услуга, платена е дължимата такса в размер на 10 лева. В този случай, за Областния управител е възникнало задължение в 7- дневен срок да извърши услугата. Поради непроизнасянето в срока, за жалбоподателката е възникнало правото да обжалва мълчаливия отказ, който счита за незаконосъобразен, тъй като задължението на областния управител се изчерпва с това да удостовери единствено факта дали за посочения имот е налице акт за държавна собственост или не и моли за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката.

Ответната страна - Областен управител на област с административен център Варна, чрез юрк. Г. Д., оспорва жалбата. В придружаващото преписката писмо с вх. № 15254/13.10.2022г. прави възражение за недопустимост на оспорването поради липсата на формиран мълчалив отказ, тъй като спецификата на производството поизвършване на административна услуга изисква извършването й или изричен отказ в писмена форма с посочване на основанията за това.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Д., която поддържа становището за недопустимост на оспорването поради липса на формиран мълчалив отказ. Сочи, че след постъпване на отговор от заинтересованото лице, данни за каквото има в издаденото от община Варна удостоверение, исканото удостоверение ще бъде издадено. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 16.09.2022г. със заявление вх. № ОП-22-9400-440 жалбоподателката З.М.Д., чрез адв. П.П. подава до областния управител на област с административен център Варна заявление за заверка на молба-декларация за удостоверяване, че за имот с идентификатор *****по КККР на гр. Варна, представляващ апартамент с площ 42.02 кв.м., прилежащо складово помещение № 22 с площ 1.02 кв.м. и 1.3630% идеални части от общите части на сградата, не е съставен акт за държавна собственост. Към заявлението са приложени документ за платена такса, 2 броя молба-декларация, заверени от Община Варна и Дирекция „Местни данъци“, удостоверение № АУ039605ВН_003ВН/26.05.2022г. на Община Варна, Договор № 19/1996г., удостоверение за данъчна оценка, схема на самостоятелен обект в сграда.

С писмо № ОП-22-9400-440/2/24.10.2022г. областният управител е поискал от Община Варна информация за постоянния и настоящ адрес на Ивелин Йорданов Иванов, посочен като съсобственик в приложения договор за покупка на имота и след получаването на исканата информация, с писмо № ОП-22-9400-440/4/03.11.2022г., го е уведомил да започналото производство по заверка на молбата-декларация на З.Д..

Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства областният управител на област с административен център Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателите за заверка на молбата-декларация и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за процесния имот.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 587 ал.2 от ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност. В нотариалното производство по чл. 587 ал.2 от ГПК  се извършва проверка за това актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателите административна услуга – за издаване на удостоверение дали имотът е актуван като държавна собственост и за заверка на молбата декларация, приложена към заявлението, представлява административна услуга по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на Закона за администрацията, тъй като почива на законово изискване.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В конкретния случай заявлението за извършване на услугата е подадено на 16.09.2022г. На основание чл. 57 ал. 2,  вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството, т.е. срокът за заверка на молбата и издаване на удостоверението изтича на 23.09.2022г.петък, присъствен ден. До изтичане на така определения срок молбата не е била заверена и удостоверението не е издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена на 11.10.2022г. 

Неоснователно ответната страна поддържа, че липсва формиран мълчалив отказ и оспорването е недопустимо, т.к. в случая е следвало да бъдат извършени действия по уведомяване на заинтересовани лица, респ. че преди да бъде извършена услугата, е следвало да се изчака постъпването на техните възражения или становища. Както правилно сочи процесуалният представител на жалбоподателката, в случая административният орган е длъжен при условията на обвързана компетентност, да удостовери само обстоятелството дали имотът е актуван или не като държавна собственост. Обстоятелството има ли записано  трето лице в документа за собственост за имота, не е пречка за извършване на услугата, респ. за удължаване на срока за произнасяне по заявлението за извършване на услугата.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК за извършване на заявената административна услуга.

 С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежни страни, срещу годен за оспорване акт и в указания от чл. 149 ал. 2 от АПК 1 месечен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заверката на молба-декларация, че имотът не е държавна собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21 ал. 3 от АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл. 58 ал. 1 от АПК, са индивидуални административни актове  и подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, съответно – на съдебен контрол за законосъобразност.

В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация  за удостоверяване дали имотът е актуван или не като държавна собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК. При подадено заявление за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за държавна собственост или не.

Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката, при положение, че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като държавна собственост или съответно не е.

При установяване, че не е налице АДС областният управител, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като държавни, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е държавен, респективно, каква част от него е държавен и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

В случая, от доказателствата по делото, не се установява в срока по чл. 57 ал. 2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е държавен или не. Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това, областният управител на област с административен център Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на З.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.П. ***-22-9400-440 /16.09.2022г., при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 174 вр. чл. 57 ал. 2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, като съдът намира за основателно възражението от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В ДВ бр. 88/04.11.2022г. е публикувано изменение на Наредба № 1/2004г., с което са променени размерите на минималните адвокатски възнаграждения и по дела без материален интерес минималното възнаграждение от 500 лева става 1000 лева. Представеният договор за правна помощ обаче е без дата, поради което не може да бъде прието, че  посоченият като платен в него размер на възнаграждението съответства на минималния размер, съгласно посоченото изменение. Предвид това, разноските, които се дължат на жалбоподателката, съдът определя в размер общо на 510 лева - 10 лв. за платена държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, преди изменението на същата.

 

            На основание чл. 172 ал. 2, чл. 173 ал. 2 предл. второ и чл. 174 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на областния управител на област Варна да се произнесе по заявление с вх. ОП-22-9400-440/16.09.2022г. на З.М.Д., ЕГН ********** *** за заверка на молба декларация за удостоверяване за наличие или липса на акт за държавна собственост за ПИ с идентификатор  *****по КККР на гр. Варна.

 

ВРЪЩА преписката на областния управител на област с административен център Варна за произнасяне по заявление с вх. ОП-22-9400-440/16.09.2022г. на З.М.Д., ЕГН ********** *** при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление с вх. ОП-22-9400-440/16.09.2022г. на З.М.Д., ЕГН ********** ***, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Областна администрация - Варна да заплати на З.М.Д., ЕГН ********** ***, разноски за производството в размер на 510 лева.

 

Препис от съдебното решение, на основание чл. 174 от АПК да се изпрати на Главен инспекторат към МС за предприемане на действия по чл. 307 ал. 3, вр. чл. 302 от АПК.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: