РЕШЕНИЕ
№. 1915
гр. Пловдив, 21.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIX състав в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря благовеста каракашева и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1430 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Д.И.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Решение № 260072 от 06.04.2021 г.,
постановено по а.н.д № 105 по описа за 2021 г.,
на Районен съд – Асеновград, III – ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ №20-0239-000882/10.08.2020г.
издадено от Началник Районно управление - Асеновград към Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което на оспорващия,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1,т.4 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, са наложени административни наказания: „глоба” в размер на 100 /сто/
лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок
от три месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че нарушението е безспорно установено. Твърди се, че
районният съд неправилно е възприел установената по делото фактическа
обстановка, поради което е достигнал до погрешни изводи за законосъобразност на
издаденото наказателно постановление. Поддържа се, че административно нарушение
не е извършено, тъй като органите на полицията не са подавали сигнал към оспорващия
да спре управляваното от него моторно превозно средство. Претендира се отмяна
на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Алтернативно се иска намаляване размера на наложените наказания,
тъй като оспорващият чрез процесното МПС полага грижи за здравословното
състояние на съпругата си.
3. Ответникът по
касационната жалба – РУ - Асеновград към ОДМВР - Пловдив, чрез процесуалния си
представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспорения
съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира се присъждане на съдебни
разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №20-0239-000882/10.08.2020г.
издадено от Началник РУ - Асеновград към ОДМВР - Пловдив. Наказателното
постановление било издадено въз основа на АУАН № АА878580/04.07.2020 г.,
съставен от Д. И.К.– на длъжност младши автоконтрольор при РУ - Асеновград към
ОДМВР - Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: На
04.07.2020г. в 22:00 часа, в с. Долнослав на ул. „Александър Стамболийски“
срещу № 20, в посока гр. Асеновград, като водач на лек автомобил „Нисан“ с
рег. № *** Д.И.С., на осветен участък от пътя при подаден сигнал със стоп
палка по образец „МВР“ от униформен полицейски служител, не спира плътно в
дясно, не изпълнява указанията на контролните органи и продължава движението си
в посока към гр. Асеновград, с което осъществил състава на чл. 103 от ЗДвП.
Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който отказал да ги подпише. Това обстоятелство било
удостоверено с подпис на един свидетел.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
наложил на нарушителя глоба в размер на 100 лева и лишаване да управлява МПС за
срок от три месеца.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд бил разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта.
Събрани били и показанията
на свидетеля П.Г.И.- служител на ОДМВР - Пловдив, който заявява че на процесната
дата е изпълнявал задълженията си по контрол на безопасността на движението в
с. Долнослав. Около 22:30 часа, с колегата му - Н.Б., били застанали в центъра
на селото на осветено място, на основаната линия на пътя. Бил с униформа и светлоотразителни жилетка, когато подал сигнал със стоп
палка на движещ се към него автомобил, но той подминал дори без да намали.
Настигнали автомобила на 2-3 к.м. от мястото, на което подал сигнал, и го
спрели с включени светлини и сирени.
Заявената от свидетелите
фактическа обстановка се потвърждава от представените по преписката докладни
записки и обяснения на контролните органи, датиращи от месец юли 2020г. и от
представения план - разстановка за провеждане на
специализирана полицейска операция на територията на РУ - Асеновград в периода
03.07.2020г. - 10.07.2020г.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания
за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.
Според нормата
на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно чл. 61,
ал.1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /обн., ДВ, бр. 90 от
31.10.2014 г./ знаците и сигналите за спиране на водачите на превозни средства
се подават от полицейския служител своевременно със стоп палка или с ръка, като
се посочва мястото за спиране на превозните средства. През нощта и в условията
на намалена или ограничена видимост може да се използва и червен светлинен
сигнал. Правилото на ал. 5 от същата правна норма изисква, когато нарядът се
движи с автомобил или мотоциклет, спирането на превозните средства да става със
стоп палка или с ръка при изравняването с тях или след изпреварването им.
При наличието на
свидетелски показания и доказателства за провеждания от органите на МВР контрол
за безопасността на движението, чрез подаване на сигнал за спиране по
установената от закона форма и ред, за оспорващия като водач на МПС е
възникнало задължението за предписаното в чл. 103 от ЗДвП поведение. Липсата на
познавателни възприятия у водача за подадения сигнал от полицейските органи не
изключва съставомерността на деянието. Според чл. 20 от ЗДвП водачът е длъжен
да управлява МПС по начин и с внимание, които да му позволят да спре, когато е
необходимо. Тоест, когато подаденият сигнал към водача обективно позволява
неговото възприемане, субективното поведение на водача е ирелевантно за състава
на нарушението по чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП и невъзприемането на този сигнал
било волно или неволно (непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал.3 от НК,
във връзка с чл. 11 от ЗАНН) винаги ще води до извършване на административно
нарушение.
По делото не се
установява спор за самоличността на водача на МПС, датата и мястото на
извършване на нарушението.
Относно размера
на наложеното название, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят
изцяло от касационната инстанция. Според чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне
на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. Обстоятелство, че нарушителят полага грижи за
здравословното състояние на съпругата си посредством процесното МПС, не е
достатъчно да обоснове налагане на административното наказание в предвидените в
чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП минимални размери. Правилна е преценката на районния
съд, че в случая надделяват отегчаващите вината обстоятелства, доколкото
нарушителят не само не е реагирал адекватно на подадения му от контролните
органи сигнал със стоп - палка, но е трябвало и да бъде преследван в
продължение на километри, за да бъде принудително спрян. Това поведение без
съмнение е в ясно изразен разрез с установения ред на държавно управление,
поради което за да се постигната целите на административно наказване - да се
предупреди и превъзпита нарушителят към неговото спазване, е законосъобразно и
оправдано налагането на административно наказание в границите над установения
миниум.
По делото не се
твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл.
28 от ЗАНН. За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме
това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или
незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93,
т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус не са
налице обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIX състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260072 от 06.04.2021 г.,
постановено по а.н.д № 105 по описа за 2021 г., на Районен съд – Асеновград,
III – ти наказателен състав.
ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.