РЕШЕНИЕ
№ 1509
гр. Велико Търново, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110101996 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **********
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски **** за обект с абонатен номер *****намиращ се
в гр.******. В исковата молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към
ищцовото дружество в общ размер на 214,81 лв., като в посочената сума са включени
незаплатени фактури за ел.енергия в размер на 206,77 лв., представляваща главница по
фактури издадени в периода 16.08.2022г15.09.2022г, както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 8,04 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 09.02.2023г, посочени в извлечение от сметка на ответника по кл.
№********** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно
изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №612/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, която е връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми по
процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което
да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение №220 от 28.02.2023г. по частно гражданско дело
№612/2023г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
1
който е изложил, че е заплатил на 05.09.2023г претендираните от ищеца суми за ел.енергия.
Твърди, че причината да не е била платена до посочения момент ел.енергията е, че
ответникът живее и работи в чужбина и когато е научил за делото е заплатил задълженията
си.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните доказателства се установи, че ответникът е ползвал електроенергия
доставяна му от „*********** която е следвало да заплаща на ищеца за обект на
потребление находящ се в ***********. За ползването на предоставените услуги по
партидата на ответника за периода от 16.08.2022г. до 15.09.2022г., ищецът издал следните
фактури на обща стойност 206,77лв., приложени към исковата молба, а именно: ФП
№********** от 16.08.2022г на стойност 50,41лв., с падеж 05.09.2022г.; ФП №**********
от 15.09.2022г. на стойност 156,36 лв. с падеж 05.10.2022г. Поради липсата на изпълнение
на задълженията по партидата на ответника, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу него относно изплащането на сумите от 206,77лв. за
консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактури издадени в периода
16.08.2022г-15.09.2022г. и 8,04 лв., представляваща обезщетение за забава считано от
падежа на всяка фактура до 09.02.2023г., във връзка, с което е образувано частно гражданско
дело №612/2023г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът е издал заповед за
изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК и ищецът предявил установителни искове по чл.422 от ГПК, по които
на 07.07.2023г е образувано настоящото производство.
По делото с отговора на исковата молба са представени и приети като доказателства
касови бонове за извършени плащания на стойността на съответната фактура. Плащането на
ел.енергия по тези фактури, видно от отразеното върху фискалните бонове, е извършено на
05.09.2023г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по
силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия.
Отношенията между страните са подробно регламентирани в публично известни Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила.
Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на
потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.
Между страните не е спорно, че в процесния обект е доставена и потребена
ел.енергия, която се претендира за заплащане. Това от своя страна е довело до възникване на
2
задължението на ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената
на потребената от него електроенергия за процесния период, без да е необходимо
предварителното му уведомяване за размера на плащанията, като при неизпълнение на
падежа той дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В настоящото производство ответникът навежда правопогасяващо възражение, че е
заплатил сумите претендирани от ищеца за главница за потребена ел. енергия по процесните
фактури и лихви с представените по делото касови бонове от 25.07.2023г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, представените от
ответника платежни документи, приема, че със същите ответникът е заплатил на ищеца
претендираните суми за потребена ел.енергия и лихви за забава. Това обстоятелство се
признава и от страна на ищцовото дружество в молба от 03.11.2023г. В квитанциите е
посочено по кои фактури се отнасят плащанията, като сумите изцяло покриват стойностите
на процесните фактури, поради което съдът намира, че ответникът доказа изпълнение на
задължението си чрез плащане на дължимите суми за ел.енергия и обезщетение за забава.
Плащането е извършено в хода на производството, но съдът по реда на чл.235 ал.3 от ГПК
следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право. След като ответникът доказа изпълнение на задължението си,
то следователно след извършеното плащане не съществува задължение към ищцовото
дружество по исковите претенции и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
погасени, поради това, че ответникът е платил дължимите суми в хода на производството.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази, че плащането на
задължението е станало след издаване на заповедта за изпълнение на длъжника и след
образуване на настоящото исково производство, т.е. в хода на производството, намира, че на
ищеца се дължат разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както за
заповедното производство, така и за настоящото исково производство, тъй като ответникът е
станал причина за завеждане на делото, предвид на това, че не е погасил своевременно
задълженията си, предмет на исковите претенции. С оглед гореизложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в
размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
както и 75лв. за държавна такса за исковото производство. По претенцията за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съдът намира, че предвид на
това, че делото не е голяма фактическа и правна сложност следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. Общият размер на
разноските на ищеца за заповедното и исковото производство е 250лв., които с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****************срещу М. М. М. с ЕГН **********,
с настоящ адрес в г*********** искове относно установяване съществуването на
вземанията от 206.77 лева (двеста и шест лева и седемдесет и седем стотинки) - главница за
незаплатена ел. енергия и мрежови услуги по издадени 2 бр. фактури за периода от
16.08.2022 год. до 15.09.2022 год. за обект с клиентски ************ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението 27.02.2023 год. до изплащане на вземането,
сумата от 8.04 лева (осем лева и четири стотинки) - мораторна лихва за периода от падежа
на всяка една от фактурите до 09.02.2023 год, за които е издадена заповед за изпълнение
№220 от 28.02.2023г. по частно гражданско дело №612/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд, като погасени чрез извършено плащане на
задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА М. М. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„**********, сумата общо 250 лв./двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в заповедното производство
по частно гр.дело 612/2023г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№612/2023г. на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4