Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 23/04.08.2006 г., постановено по гр.д. № 123/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявеният от “Еконт експрес” ЕООД – гр.Русе против Арсен Петров Попов от гр.Кърджали иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на сумата в размер на 2 318.25 лв. – главница и 311.16 лв. мораторна лихва като неоснователен. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Еконт Експрес” ЕООД – гр.Русе, който чрез своя процесуален представител го обжалва като постановено в нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата и съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че от представените доказателства се установявало наличието на трудово правоотношение с въззиваемия за времето от 01.09.2003 г. до 03.12.2003 г., който бил назначен на длъжността “Ръководител офис” в гр.Кърджали. В това си качество ответникът получавал суми от клиенти на дружеството за извършени услуги. Ответникът подписал декларация, че дължи посочената сума, което представлявало извънсъдебно признание. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС – Кърджали като уважи предявените искове. В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Въззиваемият Арсен Петров Попов оспорва жалбата. Сочи, че не прочел какво подписва, тъй като му било обяснено, че документите са за вътрешнофирмена информация. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. От представените като доказателства по делото заверени копия от трудов договор № 664/29.08.2003 г., уведомление по чл.62, ал.4 от КТ, заповед № 638/03.12.2003 г. се установява, че въззиваемият Арсен Попов е работил в “Еконт Експрес” ЕООД – гр.Русе като “Ръководител офис” в гр. Кърджали за времето от 29.08.2003 г. до 03.12.2003 г., когато е било прекратено трудовото му правоотношение. С протокол за засечка на каса в офис Кърджали с дата 23.10.2003 г. била установена липса в размер на 2226.69 лв. На 29.10.2003 г. Арсен Попов подписал декларация за дължими суми към касата на “Еконт Експрес” ЕООД – гр.Кърджали в размер на 2859.55 лв., която сума се задължил да изплати до края на месец ноември. С покана, връчена с обратна разписка на 23.07.2004 г., Арсен Попов бил поканен да заплати на “Еконт Експрес” ЕООД – гр.Кърджали сумата в размер на 2318.25 лв. От показанията на разпитания от настоящата инстанция свидетел Николай Славов се установява, че при извършване на проверката не съществувала каса на офиса, а парите държали в джобовете. От писменото заключение на вещото лице Стела Събева по назначената от съдебно-икономическа експертиза, както и от разпита на същата пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че размерът на лихвата за забава върху сумата от 2318.25 лв. за периода от 01.12.2003 г. до 22.12.2004 г. е в размер на 311.16 лв. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен и недоказан, а решението на Кърджалийския е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. От събраните по делото доказателства не се установи, че въззиваемият Арсен Попов е лице, на което е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. За да се реализира пълната имуществена отговорност на работника или служителя следва същият да изпълнява материално-отчетнически дейности, т.е. същият да е материално-отговорно лице. В случая не се установи по безспорен начин, че единствено въззиваемият Попов е изпълнявал такива дейност, тъй като в офис Кърджали на ищцовото дружество са работели и други двама служители, които също са събирали и отчитали парични средства. От показанията на разпитания от настоящата инстанция свидетел Николай Славов се установява, че при извършване на проверката не съществувала каса на офиса, а парите държали в джобовете. Затова не може да бъде направен извод, че Попов е бил материално отговорно лице, поради което не може да бъде реализирана пълната имуществена отговорност. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 23/04.08.2006 г., постановено от КърджалийсÛия районен съд по гр.д. № 123 по описа за 2006 г. на същия съд. Разноски не се претендират, а и такива не са направени, поради което не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/04.08.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 123 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1. 2.
|