Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 21 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.р. съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми октомври 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1142 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът А.М.М., действащ чрез своята майка и законен представител К.Д.Т., твърди, че като негов баща ответникът следва да участва със средства за осигуряване на материалните му потребности (храна, лекарства, такси за детско заведение), въпреки което той не давал редовно издръжка, а инцидентно предоставял суми за някакъв празник или когато счете за необходимо. Моли съда да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв., както и издръжка за период от една година преди предявяване на иска (т.е. от 08.08.2018 г. до 07.08.2019 г.) в същия месечен размер заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М.Н.М. оспорва предявения иск за сумата над 150 лв. с довода, че към момента е безработен и вследствие на счупване на крака има двигателни проблеми, които не му позволяват да упражнява тежък физически труд. Счита, че искът за заплащане на издръжка за минало време е неоснователен, тъй като в периода от една година преди завеждане на иска се е грижил за детето в дома си около една – две седмици месечно, поемал е таксите за детска градина (до м. март 2019 г. - по 50 лв. на месец, а от м. март 2019 г. до м. август 2019 г. – по 60 лв.), когато връщал сина си в дома на майката ответникът му давал по 20 – 30 лв., през м. август 2018 г. заплатил на майката 200 евро, през м. ноември – 200 лв., а през м. декември – 100 лв.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, 146, ал. 1 СК и чл. 149 СК.
Ищецът А.М.М. е роден на *** г., от връзката на своите родители К.Д.Т. и М.Н.М.. Не се спори, че към настоящия момент родителите са разделени и грижите за детето са поети от неговата майка, при която е установено местоживеенето му. Понастоящем ищецът е на близо 6-годишна възраст и е несъмнено е, че за задоволяване на своите материални нужди той се нуждае от средства за храна, облекло, отопление, консумативи, такси за детско заведение, лекарства. Паричното изражение на тези потребности не надвишава посочената в исковата молба сума, каквато всеки един от родителите следва да отдели, за да обезпечи нуждите на своето дете, поради което съдът приема, че размерът на претендираната издръжка е социално и икономически оправдан.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към момента 560 лв.). От показанията на свидетелката А. К., майка на ответника, стана ясно, че през м. октомври 2019 г. синът ѝ е постъпил на работа в Г., поради което съдът приема, че в бъдеще доходите му ще позволяват пълноценно участие в издръжката на неговия син и ще му гарантират възможност да отделя месечно за тази цел сума, съответна на исковата претенция. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че преди 5 – 7 години ответникът претърпял травма на долен крайник – фрактура, последвана от усложнения и поставяне на пирон в крака, поради което той срещал затруднения при извършване на тежка физическа работа, тъй като изпитвал болки в крака. Съдът счита, че това заболяване на ответника не е причина за ограничаване на финансовата му отговорност към неговия син, тъй като преживяната травма не е засегнала във висока степен неговата работоспособност с оглед липсата на решение на Т. в обратния смисъл. Ответникът се намира в трудоспособна възраст, която му позволява да се грижи за обезпечаване потребностите на своето дете и да се ангажира в пълен обем с родителските си задължения, което той следва да стори въпреки дискомфорта от здравословните си проблеми, щом последните не рефлектират съществено върху възможностите му да осъществява трудова дейност.
Съдът счита, че за периода преди м. октомври 2019 г. финансовото задължение на ответника към сина му следва да се фиксира на сумата от 160 лв., която е минимална от гледна точка на законовите критерии, съотнесени към възрастта на детето, поради което се дължи без оглед на обстоятелството дали бащата през този период е реализирал доходи, които позволяват нейното заплащане. Чл. 149 СК гласи, че издръжка за минало време може да се търси най – много за една година преди предявяване на иска. За периода от една година преди завеждане на иска (от 08.08.2018 г. до 07.08.2019 г.) ответникът е следвало да заплати общата сума от 1920 лв., която съгласно представените по делото доказателства на този етап не е погасена в пълен размер. Тук е мястото да се отбележи, че ищецът (чрез законния представител) отрече твърдението на ответника, че през последната година е заплащал таксите за детска градина, като призна единствено получаването на сумата от 100 лв. на всеки три месеца като цяло за всички потребности по неговата издръжка. Свидетелката А. К. заяви, че самата тя всеки месец отделяла сума за таксата за детската градина на своя внук - в размер на 50 лв. до м. март 2019 и по 60 лв. от м. април същата година, която синът й предавал на законния представител на детето, а понякога самата тя лично предоставяла на своята снаха. Приятелките на майката на ищеца – свидетелките Б. Б. и А. И. споделиха, че от общуването си с нея са запознати, че ответникът ѝ предоставя суми от около 100 лв. и понякога малко повече на тримесечие (свидетелката И.), съответно около 120 – 130 лв. (свидетелката Б.). При тези данни съдът приема като достоверно признанието на законния представител на ищеца пред свидетелката Борисова, че ответникът ѝ е заплатил общата сума от 520 лв. за периода от 08.08.2018 г. до 07.08.2019 г. (по 130 лв. на тримесечие), намирайки, че не са налице основания да се довери изцяло на убеждението на свидетелката К., че тази сума е 640 лв. (по 50 лв. на месец до м. март 2019 и по 60 лв. от м. април 2019 г.), тъй като според тази свидетелка една немалка част от сумата е била фактически предадена на законния представител на ищеца от нейния син, за което обаче липсват убедителни доказателства. Въпреки оспорването от страна на майката на ищеца, следва да се приеме, че тя е получила и сумата от 200 евро през м. август 2018 г., тъй като заплащането ѝ бе установено с показанията на свидетелката К., която заяви, че лично я е предала на снаха си. Съдът приема, че тази сума погасява издръжката на ищеца за м. август 2018 г. както и издръжки за предходни месеци, които не са включени в процесния период, тъй като няма данни, че сумата е предоставена за обезпечаване на бъдещите нужди на ищеца, т.е. за периода след м. август 2018 г. Майката признава и получаването на сумата от 200 лв. през м. ноември 2018 г. за подарък за рождения ден на сина си; предаването на сумата се установява и от показанията на свидетелката К., според която същата е била предназначена за почерпката на децата в училище по повод рождения ден на нейния внук. И в двете хипотези съдът намира, че сумата е била предадена на конкретно основание, различно от издръжката на ищеца, поради което тя не би могла да послужи за погасяване на именно това задължение на ответната страна. Същото е становището на съда и досежно сумата от 100 лв., предоставена според свидетелката К. за детето през м. декември 2018 г. за Нова година, тъй като закупуването на подарък или осигуряването на развлечения за празниците не обезпечава основните материални нужди на ищеца за месеца и средствата за тях не следва да се приспадат от дължимата издръжка, при положение че са предоставени на различно основание. Не се установи и заплащането на суми от порядъка на 20 – 30 лв. при всяко връщане на детето, поради което общата сума на издръжката за периода от (1920 лв.) следва да се намали със сумите от 520 лв. (сбора от предоставяните на тримесечие суми) и сумата от 124 лв. – издръжката за периода от 08.08.2019 г. до 31.08.2019 г., изчислена на база месечна издръжка от 160 лв., като искът за заплащане на издръжка за минало време се уважи до размера от 1276 лв. Съдът не споделя възраженията на ответника, че не дължи издръжка, тъй като детето пребивавало под неговите фактически и финансови грижи през половината време от месеца, тъй като от показанията на свидетелите К. и С. О., приятел на ответника, стана ясно, че бащата взема сина си два пъти месечно по три – четири дни и веднъж през лятото за две седмици, което съответства на обичаен режим на лични отношения между детето и родителя, при когото то не живее, дните от който не следва да се приспадат от общия брой на дните в месеца, за които се дължи издръжка.
За периода след завеждане на иска до м. октомври ответникът дължи издръжка в размер на 160 лв. месечно, т.е. за периода от 08.08.2019 г. до 31.08.2019 г. сумата от 124 лв.; от издръжката за м. септември следва да се приспадне заплатената на това основание след завеждане на иска сума от 150 лв., поради което искът следва да се уважи единствено до размера от 10 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да възстанови на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 280 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 288 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си А.М.М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Д.Т. с ЕГН ********** *** месечна издръжка за периода от 08.08.2019 г. до 31.08.2019 г. в размер на 124 лв. (сто двадесет и четири лв.), неизплатена част от издръжката за м. септември 2019 г. в размер на 10 лв. (десет лв.), както и месечна издръжка, считано от 01.10.2019 г. в размер на 200 лв. (двеста лв.), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелство, водещо до нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за присъждане на издръжка за периода от 08.08.2019 г. до 30.09.2019 г. над посочените по – горе размери.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на сина си А.М.М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Д.Т. с ЕГН ********** *** издръжка за периода от 08.08.2018 г. до 07.08.2019 г. в размер на 1276 лв. (хиляда двеста седемдесет и шест лв.), като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за присъждане на издръжка за посочения период над посочения размер.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати на сина си А.М.М. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Д.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 280 лв. (двеста и осемдесет лв.) за адвокатски хонорар.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.Н.М. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 288 лв. (двеста осемдесет и осем лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.10.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/