№ 60
гр. Варна, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела М.а
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела М.а Административно наказателно
дело № 20223110203271 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
И. М. - ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0819-003249 /
14.07.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което са му
наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в размер на
200 лева на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в
размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че постановлението е издадено при нарушение на
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, поради което и се иска отмяната му
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание , въз.М. редовно призован, не се явява. Представлява се
от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв.М.Н. отново пледира за отмяна на
постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за
това, че постановлението е правилно , обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2022г. около 18,00 ч. въз.М. управлявал л.а. „Шевролет Авео” с рег. №
1
В 11 96 РА, собственост на „Такси Сървиз-Варна“ ЕООД , като се движел по
бул.“Съборни“ .По същото време, след сградата на ДКЦ „Св.Климентина“, на
намиращата се там и обозначена със съответната маркировка пешеходна пътека от
дясно на ляво пресичала пешеходката В.С.-М.. Въз.М. обаче не я пропуснал да
премине , ударил я с предната дясна част на автомобила, като не спрял и продължил
движението си. От удара пешеходката получила травматични увреждания. Очевидец
на случилото се станал случаен минувач.За инцидента бил подаден сигнал в сектор
„ПП“-Варна като на място пристигнали полицейски служители.Те разговаряли с
пострадалата, която била отведена в МБАЛ „Св.Анна“-Варна за преглед.В
последствие въз.М. бил установен като водач на автомобила, участвал в ПТП.Той
попълнил декларация и написал обяснения.Такива били изготвени от очевидеца на
инцидента. След като било установено, че пострадалата е получила контузия на
дясното коляно, св. Д. Д.- мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД-МВР-Варна,
съставил против въз.М. акт за това, че като водач на ППС не е бил внимателен и
предпазлив към пешеходците, като е блъснал пресичащата от дясно на ляво на
обозначена пешеходна пътека жена, че като участник в ПТП не е изпълнил
задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентен орган на МВР и за това , че не представя контролен талон или акт към
СУМПС.Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.116 от ЗДвП, чл.123 ал.1
т.2 б.“б“ от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. При личното предявяване на акта
възражения не били направени.Същият ден св.Д.Д. изготвил докладна записка, в
която посочил, че при съставяне на акта е допуснал техническа грешка, като
нарушението по чл.116 от ЗДП следвало да се чете като такова по чл.119 ал.1 от ЗДвП.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.М. депозирал писмени възражения, в които
посочил че не е блъснал пресичащ пешеходец , не е ставал причина за ПТП , поради
което и не е останал на мястото. В заключение било формулирано искане да не бъде
издавано наказателно постановление.
По повод на тези възражения полицейските служители, които били обслужили
произшествието , изготвили докладни записки, в която описали направените на място
констатации. Те, възражението и всички доказателства събрани по преписката били
разгледани от нарочна комисия и с мотивирано становище било прието, че
възражението е неоснователно.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено
и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган
възприел описаната в него фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията като
такива по чл.119 ал.4 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП.За първото от тях на
основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП на въз.М. било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. , а за второто, на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП- „Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 3 месеца. С мотивирана резолюция № 22-0819-М000282 / 14.07.2022г.
производството за нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП било прекратено. Това,
както и обстоятелството, че постановлението се издава съгласно чл.53 ал.2 от ЗАНН,
било посочено в него.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. Д. Д.- актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От
тях стана ясно, че произшествието е било обслужено от други негови колеги, като той
е съставил акта против въз.М. след като е застъпил на смяна, въз основа на изготвените
обяснения, декларация, протокол за ПТП и др.
2
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Наказателното постановление 22-0819-003249/ 14.07.2022г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД-МВР -
Варна, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок. .В постановлението и в акта се съдържат
всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити и е направено пълно
описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, мястото на
извършването му и доказателствата, които го потвърждават. Изрично в
постановлението е посочено, че се издава на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН, която
норма дава възможност на наказващият орган да издаде наказателно постановление и
при допусната нередовност в акта, когато е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, както е
в настоящия случай. Вменените във вина на въз. М. нарушения са индивидуализирани
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията
са индивидуализирани. Депозираните от него възражения са били разгледани и приети
за неоснователни. Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения и по
никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е
упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция.
По пункт 1 от наказателното постановление :
Правилно административно-наказващият орган е съотнесъл установените
фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл.119
ал.1 от ЗДП предвижда, че при приближаване към пешеходна пътека, водачът на
ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая от събраните по делото
доказателства- показанията на св.Д., приложените по преписката докладни записки,
обяснения, протокол за ПТП и др., се установява, че пешеходката е пресичала пътното
платно по пешеходната пътека, като не е била пропусната от автомобила , управляван
от въз. М., който пък не намалил и скоростта си на движение. С неизпълнението на
вмененото му с чл.119 ал.1 задължение, въз. М. безспорно е създал предпоставка за
възникване на пътно-транспорно произшествие, каквото всъщност е и настъпило,
доколкото е бил реализиран удар по тялото на жената от автомобила. Именно
нарушението на чл.119 ал.1 от ЗДвП е в причинно –следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
3
Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като именно в чл.179 ал.2
вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП е предвидена санкция за водач на МПС, който причини ПТП
поради неспазване на правилата за предимство , каквото виновно поведение от страна
на въз. М. е налице.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не е
маловажен.Обстоятелството, че пострадалата е получила лека телесна повреда не води
до извод, че обществената опасност на извършеното от въз.М. нарушение е по-ниска в
сравнение с останалите нарушения от своя вид .Поради това съдът намира, че не следва
да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При индивидуализиране на вида и размера на наказанието , наказващият орган се
е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл.27 ал.2 от ЗАНН и правилно е
наложил на въз.М. наказание „Глоба“ в размер на 200лв., който е императивно
предвиден в закона.Това наказание като вид и размер е съответно на допуснатото
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление в
пункт 1 следва да бъде потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление:
От доказателствата по делото се установява, че след настъпване на пътно-
транспортното произшествие, въз. М. , макар и да е бил участник в него, го е напуснал
. Разпоредбата на чл.123 ал.1 т. 2 б. „б” от ЗДП сочи, че когато при произшествието
са пострадали хора водачът е длъжен да остане на мястото и да изчака пристигането на
компетентните органи на МВР. От доказателствата по делото се установява, че въз. М.
не е изпълнил това си задължение. Именно напускането на мястото на произшествието
е наложило въззивникът да бъде търсен и установяван допълнително от полицейските
служители. Следва да се отбележи, че с оглед механизма на настъпване на пътно-
транспортното произшествие, обективно не е било възможно въз.М. да не разбере, че
от една страна такова е настъпило, а от друга- че е участник в него. От приложените по
преписката писмени обяснения и докладни записки е видно, че поведението на въз.М.
е било възприето и от други хора, както и че пострадалата е останала на мястото до
идване на екип на „Спешна помощ“ и полицейски служители. В този смисъл съдът
намира , че правилно наказващият орган е приел, че въз. М. е допуснал нарушение и
на чл.123 ал.1 т.2 б.”б” от ЗДП.
Правилно е била наложена и санкционната норма, тъй като именно чл.175 ал.1
т.5 от ЗДП предвижда санкция за водач, който наруши задълженията си като участник
в ПТП.На това законово основание на въз. М. е наложено наказание „Глоба“ в размер
на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. Тези наказания
като размер и срок съответстват на обществената опасност на нарушението и
нарушителя.Видно от приложената по делото справка за нарушител е , че въз.М.
многократно санкциониран с влезли в сила наказателни постановления за множество
извършени нарушения на ЗДвП, включително и за такива от същия вид. От това може
да се направи извод, че случаят не е инцидентен и въззивникът е системен нарушител
на правилата за движение. Поради това и съдът намира, че наложените наказания са
съответни на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът намира, че наказателното постановление и в
пункт 2 следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на ОД-МВР- Варна да се присъди
4
юрисконсултско възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0819-003249 /
14.07.2022г. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД-МВР -Варна, с което на С.
И. М. са наложени следните административни наказания- по пункт 1 - "Глоба" в
размер на 200 лева на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 пр.4 от ЗДП и по пункт 2 –
„Глоба“ в размер на 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. И. М. - ЕГН ********** , да заплати на ОД-МВР-Варна ОД на
МВР-Варна , сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5