РЕШЕНИЕ
№ 584
гр. гр. Хасково, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на Т. К. Г. и С. Р. Г. за обявяване нищожността на
Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019г. на Областен управител на област Хасково, с която е
одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на ж.р. „Каменец“ в землището на гр.
Хасково, в частта на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.744.573.
Жалбоподателите твърдят, че в режим на съсобственост /СИО/ закупили имот с
идентификатор № 77195.744.385, в последствие трансформиран в ПИ с идентификатор
77195.744.573 по КК на гр. Хасково с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
Нотариален акт № 81, том V, рег. № 7447, дело 449 от 25.08.2016 г. по опис на Нотариус К.
Г. вписан в регистър към АВ - Имотен регистър с вх.рег.№ 6550 дв. вх. рег. № 6537 от 2016
г., като в нотариалното производство изрично бил представен нотариалния акт, доказващ
собствеността на продавачите. С Решение по гр.д.№ 700 от 2008г. по опис на Районен съд
Хасково се констатирало по безспорен начин, че имот с идентификатор № 77195.744.385 по
КК на гр. Хасково не принадлежи на Община Хасково. На 10.10.2016г. между
жалбоподателите и останалите съсобственици на имот 77195.744.385 била извършена
доброволна делба на съсобствен поземлен имот № 71, том VI, peг. № 8810, дело 546 от 2016
г., сключен пред нотариус К. Г. и вписан в АВ на 10.10.2016 г. под № 300, дв.вх.рег.№ 7770,
като след така описаната доброволна делба жалбоподателите получили в дял имот с
идентификатор 77195.744.573. На 23.08.2018г. било издадено Разрешение за строеж №
1
209/23.08.2018 г. с което било разрешено изграждане на „Еднофамилна жилищна сграда“ в
ПИ с идентификатор 77195.744.573 в ж.р. Каменец, гр.Хасково, като непосредствено след
издаването на Разрешението за строеж започнали СМР. На 20.09.2018 г. била открита
строителна площадка. Според акт за приемане на конструкция, към датата на проверката -
18.02.2019 г. била реализирана сградата до тухлен зид на първи етаж. Актът за приемане на
конструкцията бил издаден на 07.05.2021 г.
При тези фактически обстоятелства се поддържа от жалбоподателите наличие на
основания за прогласяване нищожността на оспорваната заповед, тъй като липсвали данни
както в графичната част, така и в таблицата към картата за наличието на собственост от
страна на жалбоподателите, в това число и за реално изградената постройка. Това водело до
накърняване интересите както на жалбоподателите, така и на наследниците на Х. Г. Г., тъй
като възстановеният им парцел не бил празен, а застроен, респ. не можел да се ползва
самостоятелно. Липсвали данни за настоящите и реални собственици на парцела, които
данни били налични в Община Хасково, което затруднило жалбоподателите да разберат, че
именно техният имот бил определен за възстановяване, липсвало каквото и да било
разгласяване, както и включването им в списъка на заинтересованите лица при издаване в
последствие на Заповед на Кмета на Община Хасково за възстановяване на ПИ. Развилото се
пред Община Хасково производство било опорочено, което водело и до порок на Заповед №
ДС-28-3/18.09.2019г., до степен, правещ я нищожна.
Чл. 19 на ЗСПЗЗ, изменен с ДВ бр. 13 от 2007 г., предвиждал, че остатъчният
общински поземлен фонд става собственост на съответната Община. Същата, ползвайки се
от това обстоятелство, претендирала в определен момент собственост върху процесния имот
на това основание, като следвало да се обърне внимание , че остатъчният общински
поземлен фонд се ползвал в процедурата по чл. 10б от ЗСПЗЗ и по отношение на него била
неприложима разпоредбата на §4 и следващите от ЗСПЗЗ. Така, при развилото се
производство собствениците към онзи момент доказали, че притежаваната от тях земя е
тяхна собственост, а не на Община Хасково, а по какви причини имотът е бил включен в
списъка на имоти по § 4 оставало необяснимо при положение, че не бил вече земеделска
земя и по отношение на него била неприложима разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Било
необяснимо и защо Община Хасково като възложител не поддържала и представила на
изготвящото ПНИ дружество актуални данни по отношение на реалните собственици на
имота и реалното състояние на имота, доколкото същият бил надлежно деклариран пред
Община Хасково и за него регулярно били заплащани данък недвижим имот и такса битови
отпадъци.
На съда било известно, че в район Каменец е налице преномериране на имоти, без
същото да било извършено по надлежен ред и способ, като по този начин общинската
администрация създавала хаос, водещ до загубване на собственост и придобИ.е на такава от
лица без право на такава. Било налице анкетиране, при което имотът на жалбоподателите не
бил посочен като такъв с претенции, а бил посочен друг имот, който към датата на
анкетирането носил номер 2100, но към датата на анкетирането стартирало от 1999 г. до
2
2001 г. имотът бил с друг номер, а именно „2103" или др. В тази връзка се поддържа, че този
имот не попадал в хипотезата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. не била налице и възможност за
провеждане на процедура по ЗСПЗЗ, доколкото липсвали данни имотът да е бил
отчуждаван, липсвали данни имотът да е бил част от ТКЗС или сродна организация,
липсвали данни да е било възможно по отношение на този имот да се проведе процедура за
заплащане от страна на ползватели, липсват и данни от анкетните листи да се удостоверява,
че именно този имот следва да се възстанови на наследниците на Х. Г.. Включването на
процесния имот в ПНИ било плод на груба грешка от страна на Общинската
администрация, мултиплицирала се и в оспорвания като нищожен административен акт,
доколкото липсвало правно основание имот с идентификатор 77195.744.573 по КК на гр.
Хасково, да бъде включен изначално в процедурата по §4 от ЗСПЗЗ.
Жалбоподателите считат, че административният акт бил издаден извън пределите на
компетентността на административният орган, тъй като следвало да се извърши пълно
проучване по отношение на собствеността, правното основание и характеристиките на
имота, каквато проверка не била извършена нито от Община Хасково, нито от Областна
администрация, още повече, че Община Хасково била наясно за наличието на собственост
върху имота, с придобИ.ето на собствеността от страна на жалбоподателите, както и имотът
бил деклариран пред Местни приходи пред Община Хасково. Така подготвящият
документите възложител за изготвяне на ПНИ и издаващият оспорената заповед
административен орган действали извън своята компетентност, доколкото включили имот
частна собственост в процедура по реда на §4 от ЗСПЗЗ, без да било налице основание за
такова включване. Тези обстоятелства обосновавали и същественото нарушение на
административно производствените правила, което по съществото си било самостоятелно
основание за нищожност. Това нарушение било толкова сериозно, че довело до липса на
компетентност на административният орган да издаде оспорената Заповед по отношение на
процесния имот и извън пределите на предоставените му компетентности. ЗС предвиждал
специален ред за отчуждаване на недвижими имоти, частна собственост, който ред в
настоящото производство не бил спазен. Така можело да се приеме, че била налице и липса
на форма на административният акт, доколкото поземлен имот, който не попадал в
хипотезата на §4 от ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по този ред, на практика бил
отчужден. Жалбоподателите дори не били конституирани като страна в проведеното
административно производство, респ. нямали възможност да защитят правата си. Налице
била пълна липса на условията и предпоставките за издаване на оспорения административен
акт, които порок довел до пълна липса на основание за издаването му. Включването на
процесния имот по § 4 ЗСПЗЗ противоречало на духа и на буквата на закона. Абсолютна
процесуална предпоставка за прогласяване на нищожност било и разминаването на
издадената заповед за одобрение на ПНИ, в който липсвали данни за реалните собственици
към датата на издаване на заповедта, за издаденото през 2018 г. разрешение за строеж, за
реално съществуващата сграда в имота и нейния етап на завършеност.
По изложените доводи се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
3
прогласена нищожността на заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областния управител на
област Хасково, с която е одобрен план за новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен
район „Каменец" в землището на гр. Хасково, община Хасково, в частта на ПИ
77195.744.573, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани не се явяват,
представляват се от надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв. Т. Т.
от АК - Хасково, който поддържа всички изложени в жалбата доводи, вкл. и в депозирани
писмени бележки като претендира направените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се представлява в открито
съдебно заседание и не взема писмено становище по жалбата.
Заинтересованите страни Р. И. К., Г. И. К., К. И. К., И. М. К., Х. Г. Г., М. А. Д., Д. И.
Д., Б. И. Д. и М. И. Д., последните трима конституирани на мястото на починалата в хода на
производството Д. Г. Г., редовно уведомени не се явяват в съдебно заседание и не вземат
становище по жалбата.
Заинтересованата страна И. Л. И., действащ чрез своята майка и законен
представител И. И. Г., оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли като
му присъди разноски.
Заинтересованата страна К. М. П., счита жалбата за неоснователна. Претендира
разноски.
Заинтересованата страна А. Л. И., чрез назначения й особен представител – адв. Р. Ж.
от АК – Хасково, също оспорва жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково се сочи
за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за
администрацията и въз основа на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед №
РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за
определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ „Каменец“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията
по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. „Каменец“, същият е
обнародван в ДВ, бр.77 от 01.10.2019 г. Не се спори, че посочената заповед е влязла в сила
на 15.10.2019 г. и не е обжалвана от страна на жалбоподателите в 14-дневния срок от
обнародването й в ДВ по отношение на ПИ с идентификатор 77195.744.573.
По отношение на разгласяване на процесната заповед са представени от ответника и
извадки от националните ежедневници, в които са публикувани съобщения за издадената
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г., а именно вестник „Марица“, брой 233 от 08.10.2019 г. и
вестник „Сега“, брой 235 от 08.10.2019 г., както и разпечатка от сайта на ОА с публикувано
съобщение за издадената Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г.
4
Към доказателствения материал са приобщени още представените от ответника
Протоколи № 1/26.02.2019г., № 2/14.03.2019г., № 3/23.04.2019г., № 4/16.05.2019г., №
5/20.06.2019г., № 6/16.07.2019г., № 7/16.09.2019г. от заседания на комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от ПЗРЗСПЗЗ за
ж.р. „Каменец", Техническо задание за изработване на планове на новообразуваните имоти
на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана", ж.р."Орфей", ж.р."Изгрев", ж.р."Куба-1" и местност
„Халилово-юг" в землището на гр.Хасково, Справка по чл.18ж, ал.1 от ЗСПЗЗ, График за
анкетиране на собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, землище на гр.Хасково, ведно с Протокол от проведена анкета, както и
Допълнителен график за анкетиране, Списък на ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР
на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на които трябва да се изплати обезщетение за
ж.р."Каменец", както и техническа документация относно изработването на ПНИ, вкл. и
Решение № 67 по Протокол № 6 от 29.02.2000г. на Общински съвет Хасково, с което на
основание чл.105, ал.3 от ППЗТСУ е одобрен околовръстен полигон на земите по ал.2 §4 от
ЗСПЗЗ като селищно образувание „Кекличево стопанство“, както и околовръстния полигон
на земите по ал.3, §4 от ЗСПЗЗ като в строителните граници на гр.Хасково, се включат
зоните „Кенана“, „Куба“, „Орфей“, „Изгрев“ и „Каменец“, ведно с Писмо на МРРБ № 08-Х-
16/12.05.2000 г.
В представеното извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Каменец“, гр.Хасково, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно
предназначение урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“ фигурира и
процесния новообразуван имот № 77195.744.573 с площ от 466 кв.м., идентичен по номер и
площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот;
със стар № 2100, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – Х. Г. Г., без данни за акт за
собственост към датата на приемане на помощния план, за удостоверение за ползване,
издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ;
с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот - № по заявление 51647;
име на стария собственик – Х. Г. Г.; Решение на ПК – 36-51/01.04.1998 г.
С писмо с рег. индекс 11-03-01-124≠1 от 14.03.2023 г. Община Хасково прилагат
скица извадка от Помощен план за 2000 и Графика на КП одобрен през 1988.
Относно процесния имот е представено по делото от ответника Решение /дубликат/
№ 36-51 от 01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на град Хасково на наследниците на
Х. Г. Г., на Поземлена комисия – Хасково. С решението се признава и възстановява правото
на собственост на наследниците на Х. Г. Г. в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху четири ниви от 2.200 дка, 1.500 дка, 12.900 дка и 1.000 дка, находящи се в
терен по § 4 на гр.Хасково, в местността Старо новите лозя. Посочено е, че това
възстановяване ще се извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще
5
се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9
ППЗСПЗЗ.
Не е спорно още обстоятелството, макар да не са представени писмени доказателства
в тази насока, че конституираните заинтересовани страни по делото са пълният кръг
наследници на Х. Г. Г..
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от
страна на жалбоподателите са представени Договор за доброволна делба на съсобствени
поземлени имоти № 071, том 06, рег. № 8810, дело № 564/2016 г., с нотариална заверка на
подписите с рег. № 8810/10.10.2016г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 081, том 05, рег. № 7447, дело № 449/2016 г. на Нотариус с рег. № 353, с Район на
действие РС–Хасково; Разрешение за строеж № 209/23.08.2018 г. V-та категория, съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 5а от ЗУТ и чл. 10, т. 1, от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете
строежи, издадена от Община Хасково, Област Хасково; Акт за приемане на конструкцията
от 07.05.2021 г.; Решение № 115 от 19.02.2009 г. по гр.дело № 700/2008 г. по описа на
Районен съд–Хасково. Приложена по тяхно искане от Община Хасково е и цялата преписка
във връзка с издаденото разрешение за строеж.
С Решение № 115 от 19.02.2009 г. , постановено по гр.дело № 700/2008 г. по описа на
Районен съд–Хасково, е прието за установено по отношение на Община Хасково, че Й. В.
Ж. и В. В. Ж. са собственици по ½ ид. част на имот с идентификатор 77195.744.385 с площ
931 кв.м., местност Каменец, стар номер 2100 и на имот с идентификатор 77195.744.386 с
площ 866 кв.м., местност Каменец, стар номер 2101, ведно с находящата се в имота сграда с
идентификатор 77195.744.386.1, представляваща еднофамилна едноетажна вилна сграда с
площ 14 кв.м.
Според Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 081, том 05, рег.
№ 7447, дело № 449/2016 г. от 25.08.2016 г. на нотариус К. Г. с рег. № 353, с Район на
действие РС–Хасково, Й. В. Ж. и В. В. Ж. продават поравно на Т. К. Г. и на М. С. Г.
съсобствения си недвижим имот, а именно: ПИ с идентификатор № 77195.744.385 по КККР
на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК –
София с площ 931 кв. м., находящ се в гр.Хасково, ж.р.“Каменец“, с предназначение на
територията „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор няма, с номер по предходен план 2100, при съседи: 77195.744.386,
77195.744.383, 77195.744.384, 77195.744.471.
С Договор за доброволна делба на съсобствени поземлени имоти № 071, том 06, рег.
№ 8810, дело № 564/2016 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 8810/10.10.2016 г.
от 10.10.2016 г. в дял на двамата жалбоподатели като съпрузи са поставени и те са станали
изключителни собственици на ПИ с идентификатор № 77195.744.573 по КККР на
гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на изп. директор на АК – София
с площ 466 кв. м., находящ се в гр.Хасково, ж.р.“Каменец“, с предназначение на територията
„урбанизирана“, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор –
имот № 77195.744.385, с номер по предходен план 2100, при съседи: 77195.744.574,
6
77195.744.383, 77195.744.384, 77195.744.471.
Във връзка с наличието на построена в ПИ с идентификатор 77195.744.573
еднофамилна жилищна сграда са представени от жалбоподателите Разрешение за строеж V-
та категория № 209/23.08.2018 г. издадено от ВРиД Главен архитект на Община Хасково и
Акт за приемане на конструкцията от 07.05.2021 г., а от страна на Община Хасково още и
всички документи, свързани с реализиране на това строителство.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 АПК, съдът достига до следните правни
изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно
легитимирани лица, имащи правен интерес от оспорване на акта в съответната част.
Релевирани са основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което
жалбата не е ограничена във времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна като съображенията
за това са следните:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните
имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в
съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ се нанасят имотите на три
категории лица: 1.ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини
правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на
собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост
(независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по
земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ
за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС,
ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които
никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили
собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред
настоящите собственици. В случая, във втората от описаните хипотези се намират
7
конституираните заинтересовани страни по делото в качеството им на наследници на Х. Г.
Г., на когото е било възстановено от поземлена комисия правото на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а жалбоподателите попадат
в третата такава като настоящи собственици и именно този приоритет според настоящия
съдебен състав е бил следван при изработване на ПНИ, респ. при възстановяване на
собствеността въз основа на него.
Тук е мястото да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за
нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания
за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая
не е налице, тъй като обжалваният административен акт е издаден от областния
управител по местонахождение на имотите, т.е. от материално и териториално компетентен
орган, доколкото съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител, противно на становището на
жалбоподателите.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата
е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е
предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез
конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто
безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на
административно-производствените правила при издаване на административен акт по
начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за
нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават
8
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение №
5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова
сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените по съществото
си нарушения на материалния закон при изработване на плана на новообразуваните имоти,
на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган
да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е
налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че
се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът
материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във
всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че
изложените доводи от жалбоподателите, обосноваващи тезата му за нищожност на
заповедта на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й
поради противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с
интензитет, който да изведе заключение за нищожност на процесната заповед.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателите, свързани с
твърденията им за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва, че е
налице спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото
производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на
този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
9
влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019 г. на Областен управител на област Хасково, с която на основание §4к, ал. 6 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на
новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р.
„Каменец“ в землището на гр. Хасково, в частта й касаещи ПИ с идентификатор
77195.744.573, не е нищожна, а доводите на жалбоподателите са неоснователни, поради
което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на заинтересованите страни И. Л. И. и К. М. П. за
разноски, като жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на И. Л. И. сумата от 300,00 лв.,
представляваща платено възнаграждение за адвокат, както и сумата от 500,00 лв. на К. М.
П., представляваща заплатено и от нея адвокатско възнаграждение. Възражението на
процесуалния представител на жалбоподателите за прекомерност на претендираното
възнаграждение за адвокат е неоснователно, доколкото тези размери не надвишават
определения съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимум от 500,00 лева към момента на сключване на
договорите за правна защита и съдействие, а и съответстват на фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. К. Г., ЕГН ********** и С. Р. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: с.****************н, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“***********, адв.Т.
Т. от АК - Хасково, против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на Областен управител на
Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен
район „Каменец", в землището на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.744.573.
ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН ********** и С. Р. Г., ЕГН **********, двамата с адрес:
с.****************н, да заплатят на И. Л. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка
и законен представител И. И. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: от гр.**********,
направените по делото разноски в размер на 300,00 лева, представляващи възнаграждение за
адвокат.
ОСЪЖДА Т. К. Г., ЕГН ********** и С. Р. Г., ЕГН **********, двамата с адрес:
с.****************н, да заплатят на К. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Кърджали,
ул.“******* направените по делото разноски в размер на 500,00 лева, представляващи
възнаграждение за адвокат.
10
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Хасково в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
11