Р Е
Ш Е Н
И Е № 1506
гр. Пловдив,
13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното
заседание на 13.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1431 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 19838/28.06.2019г. на адв. Н.Г.С.,
като пълномощник на В.Л.С., ЕГН ********** против решение № 961 от
11.03.2019г., постановено по гр. д. № 3161 по описа на Пловдивски районен съд
за 2018г., XVII гр. с., с което се признава за установено по предявен иск с
правна квалификация чл. 134, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК от
„Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адв. Т.В., действащ в качеството си на
процесуален субституент на „Агройокон-92“, ЕИК ********* с управител Л.Я.С., че
дружество „Агройокон-92“ ООД, ЕИК ********* с управител Л.Я.С. притежава
правото на собственост върху: Производствен обект – цех за безалкохолни напитки
с идентификатор 501.727.8; Производствен обект – котелно, с идентификатор
501.727.9; Промишлен обект – сондажен кладенец, с идентификатор 501.727.10;
Друг нежилищен имот – администрация, с идентификатор 501.727.12, построени в
имот № 501.727, за който са образувани УПИ I, II, VI, в квартал № 601
по изм. на кадастралния план и ПУП-ПР на гр. Р., ЕКАТТЕ 62075, Община Р.,
одобрен със Заповед № АБ-20 от 17.03.2008г. на Кмета на Община Р., площта на
имот № 501.727 е 13 485 кв. м., отредени за обществено застрояване, който
имот № 501.727 има следните съседи: Поземлен имот № 501.1905 на „КОНПАКС“;
Производствен терен № 501.731 на Община Р., Производствен терен № 501.730 на Община
Р., Производствен терен № 501.729 на „ИП-ХАКО“ ЕООД и др. и улица № 501.9581 на
Община Р. по отношение на Л.Я.С., ЕГН ********** с адрес: *** и В.Л.С., ЕГН
********** ***.С решението се отменя на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
нотариален акт от 10.04.2014г. за собственост върху недвижими имоти по
обстоятелствена проверка № 79, том 1, рег. № 1682, дело № ***г., вписан в СВ
като акт № 100, том 25, вх. рег. № 9335 от 10.04.2014г.Осъжда се „Агройокон-92“
ООД, ЕИК *********, Л.Я.С., ЕГН ********** и В.Л.С., ЕГН ********** да заплатят
в полза на „Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 230, 56 лева
разноски за първата инстанция.
В жалбата се твърди, че постановеното
решение е неправилно, необосновано, противоречащо на събраните по делото
доказателства.Оспорва се извода на съда, че В. С. не е установила при условията
на главно и пълно доказване осъществяването на фактическия състав на
придобивната давност, въз основа на която се легитимира като собственик на
процесните имоти по отношение на „Агройкон-92“ ООД.Като неправилен се оспорва и
извода на съда, че от представените документи, подадени до Басейнова дирекция -
гр. Пловдив, била приложена декларация от Л.С., като управител на „Агройкон-92“
ООД, че дружеството било собственик на „сондажния кладенец“ и „поземления
имот“.Неправилно според жалбоподателя били възприети и показанията на
разпитаните по делото свидетели.Първоинстанционният съд едностранчиво възприел
приетите по делото доказателства и по този начин постановил неправилно
решение.Моли се същото да бъде отменено в частта му, с която е установено по
отношение на В.Л.С., че „Агройкон-92“ ООД притежава правото на собственост
върху процесните сгради.
Л.Я.С. – необходим другар на
жалбоподателката В.Л.С., не е се е явил в съдебно заседание, редовно призован,
не е изразил становище по делото.
С писмения отговор на „Мото-Пфое“
ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Т.В. се изразява становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на
районния съд като правилно, обосновано и законосъобразно, да бъде
потвърдено.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „Агройокон-92“
ООД не е подало писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК.
По отношение валидността и допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил
сезиран.
При това положение
следва да се приеме, че
решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд като
прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
иск с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК от
„Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, като процесуален субституент на „Агройокон-92“
ООД, ЕИК ********* против Л.Я.С., ЕГН ********** и В.Л.С., ЕГН **********, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че „Агройокон-92“ ООД е
собственик на: Производствен обект – цех за безалкохолни напитки, представляващ
едноетажна масивна стоманобетонна промишлена сграда, със застроена площ от 354
кв. м., с идентификатор на сградата № 501.727.8; Производствен обект – котелно,
представляващ едноетажна масивна стоманобетонна сграда, със застроена площ от
69 кв. м., с идентификатор на сградата № 501.727.9; Промишлен обект – сондажен
кладенец, представляващ едноетажна масивна промишлена сграда, със застроена
площ от 12 кв. м., с идентификатор на сградата № 501.727.10; друг нежилищен
имот – администрация, представляващ едноетажна масивна стоманобетонна
промишлена сграда, със застроена площ от 287 кв. м., с идентификатор на сградата
№ 501.727.12, като и четирите сгради са построени в имот № 501.727, за който са
образувани УПИ I, II,VI, в кв. № 601 по изм. на кадастралния план и ПУП-ПР на
гр. Р., ЕКАТТЕ: 62075, Община Р., одобрен със Заповед № АБ-20 от 17.03.2008г.
на Кмета на Община Р., площта на имот № 501.727 е 13 485 кв. м., отредени
за обществено застрояване, който имот № 501.727 има следните съседи: Поземлен
имот № 501.1905 на „КОНПАКС“, Производствен терен № 501.731 на Община Р.,
Производствен терен № 501.730 на Община Р., Производствен терен № 501.729 на
„ИП-ХАКО“ ЕООД и др. и улица № 501.9581 на Община Р., както и иск за отмяна на
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка
№ 79, том 1, рег. № 1682, дело № ***г., вписан в СВ като акт № 100, том 25, вх.
рег. № 9335 от 10.04.2014г. на основание чл. 357, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба са изложени
обстоятелства, че „Агройокон-92“ ООД е длъжник на „Мото-Пфое“ ЕООД по договор
за отдаване на автомобили при условията на финансов лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 03.04.2006г. и поръчка №
1/03.04.2006г. с реф. № 25551 и поръчка № 3/03.04.2006г. реф. № 2553 към
него.За вземанията на лизингодателя били образувани заповедни производства,
продължили по общия исков ред по чл. 422 от ГПК.Въз основа на постановените
решения по гр. д. № 2779/2012г. и гр. д. № 3374/2012г. на 06.03.2014г. били
издадени изпълнителни листове и образувано изпълнително дело срещу длъжника
„Агройкон-92“ ООД № 296/2014г. по описа на ЧСИ Мария Цачева, рег. № 840, с
район на действие СГС, впоследствие изпратено по компетентност на ЧСИ Петко
Илиев, с рег. № 821 КЧСИ, с район на действие – ОС Пловдив, образувано под №
443/2015г.Твърди се, че „Агройокон-92“ ООД не разполага с достатъчно имущество,
към което да бъде насочено принудителното изпълнение, поради което вземанията
на „Мото-Пфое“ ЕООД още не са удовлетворени.На 10.04.2014г. с нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка № 79 от 2014г.,
вписан в СВ като акт № 100, том 25, вх. рег. № 9335 от 10.04.2014г. ответниците
били признати за собственици в режим на СИО по давностно владение повече от 10
години върху процестните имоти.Твърди се, че единствен собственик на тези имоти
е „Агройокон-92“ ООД, чийто управител е Л.Я.С., като същите са придобити с
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 21, том VII, рег. № 9713,
дело № 1170 от 2005г. по описа на нотариус Светлана Запрянова, рег. № 179 на
НК, вписан в СВ като акт № 140, том 99, дв. вх. рег. № 29075 от 27.10.2005г.По
този начин имуществото на длъжника било намалено до такава степен, че не било
налично друго имущество, от което да се удовлетворят вземанията на
кредитора.Към датата на подаване на исковата молба неизплатената част от дълга
по изпълнителното дело била в размер на 28 832, 56 лв.Дружеството
бездействало, което било разбираемо с оглед свързаността на лицата, не
предявявало иск по чл. 124 от ГПК, което заплашвало интересите на кредитора и
увреждало правата му.
С писмения отговор на
ответницата В.С. по реда на чл. 131 от ГПК е изразено становище за
недопустимост, респ. неоснователност на предявения иск.Оспорва твърдението в
исковата молба, че длъжникът не разполага с достатъчно имущество за погасяване
на дълга си към кредитора.Освен това имотите, описани в нотариален акт № 21, т.
VII, рег. № 9713, дело № 1170 от 2005г., не били идентични с
имотите, на които тя била собственик, описани в нотариален акт № 079, т. I, рег. № 1682, дело № 0***г.От своя страна твърди, че владее
процесните сгради от началото на 2001г. непрекъснато, спокойно, несмущавано и с
ясното съзнание, че са нейни, като никой, вкл. и „Агройокон-92“ ООД в
продължение на 17 години, не бил предявявал претенции към тези сгради.В
началото на 2001г. те представлявали полуразрушени сгради в покрайнините на кв.
„***“ гр. Р.С., със собствени средства тя ги възстановила, правила ремонти,
като никой не й пречел и всички съседи знаели, че тя е собственик.Не се
намирала в наемни или други отношения с „Агройокон-92“ ООД по отношение на тези
постройки.Обстоятелството, че тя е владелец и собственик на процесните сгради
било известно и на управителите на „Агройокон-92“ ООД – Л.С. и Б. Б.Всички
работници, които наела, работели в тези сгради от 2001г.Твърди, че е станала
собственик на процесните имоти към 2011г. и досега.Тези постройки били
функционално свързани с цеха й за сладолед.Твърди, че при съставяне на
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 079, т. I, рег. № 1682, дело № ***г. заявител е само тя и само тя от
2001г. владее непрекъснато имотите.
Ответникът Л.С. в отговора
си по реда на чл. 131 от ГПК е изразил становище за недопустимост на
предявените искове, респ. за тяхната неоснователност.Поддържа, че собственик на
въпросните постройки е В.С., която ги владее и ползва от 17 години.
С разпореждане № 82561 от
10.09.2018г. по гр. д. № 3161 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, е
конституиран на основание чл. 134, ал. 2 от ЗЗД като задължителен необходим
другар – съищец „Агройокон-92“ ООД, ЕИК *********.
При постановяване на решението си
районният съд е приел на първо място, че е налице правен интерес за предявяване
на иск срещу новите собственици на процесните имоти от името на длъжника, за да
се установи, че същият не е изгубил собствеността, респ. че е налице
бездействие от негова страна, което заплашва удовлетворяването на кредитора,
тъй като това бездействие е довело до неупражняване на собственическите права
на дружеството по отношение на недобросъвестните владелци, които са заявили
самостоятелни права върху имотите по давностно владение.
Въз основа заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза по делото решаващия съд е направил
извод, че процесните имоти – така, както са описани в нотариалния акт от
27.10.2005г., са идентични на имотите, описани в нотариален акт от
10.04.2014г.Преценявайки събраните по делото доказателства решаващият съд е
достигнал и до извод, че ответниците не са установили при условията на главно и
пълно доказване възникването на фактическия състав на придобивната давност, въз
основа на която се легитимират като собственици на процесните имоти по
отношение на ищците.Взел е предвид, че ответникът Л.С. е управител на
„Агройокон-92“ ООД, поради което не би могъл да завладее и придобие по давност
имущество на дружеството, тъй като субективния елемент на владението –
своенето, се концентрира в едно физическо лице.Дори същият да е владял
процесните имоти, то субективната страна на владението е компроментирана, респ.
давност не тече между лица, чието имущество по закон е под управление, срещу
управителя, докато трае управлението – арг. от чл. 115, ал.1, б. „г“ от ЗЗД.На
следващо място въз основа на представените писмени доказателства районният съд
е приел за установено, че на 01.11.2007г. е подадено заявление за издаване на
разрешително за водовземане от подземни води до „Басейнова дирекция“, гр.
Пловдив към МОСВ от „Снеп груп“ ООД /собственост на ответника В.С./, към което
са приложени актове за собственост на „Агройокон-92“ ООД, както и декларация от
ответника Л.С., в качеството му на управител, че дружеството е собственик на
сондажния кладенец и на поземления имот.Следователно, към момента в който се
твърди, че имотите се своят и би следвало дружеството да се дезинтересира от
собствеността, последното заявява пред държавен орган, че е
собственик.Районният съд е приел още, че показанията на разпитаните свидетели
Л. М. и А. И., не могат да установят, че ответника В.С. е придобила процесните
имоти чрез 10-годишно давностно владение, тъй като свидетелите не посочвали, че
тя е манифестирала ясно и недвусмислено своенето пред „Агройокон-92“ ООД, респ.
свидетелите не посочвали, че са възприемали нея за собственик, а не
дружеството.Освен това е посочено, че свидетелите работят при С. от 2006г. и
2007г., при което дори да се приеме владение, то последното се удостоверявало
от този момент и не обхващало 10-годишна придобивна давност.Изложен е и довод,
че „Агройокон-92“ ООД не представяло доказателства, че владението е установено
от трето лице, дали счетоводно активите, които представляват процесните имоти,
са изключени от баланса на дружеството.По тези съображения искът е счетен за
основателен и уважен, както и обусловения от него иск с правно основание чл.
537, ал. 2 от ГПК.
Настоящият състав на съда
намира на първо място, че в случая са налице всички предпоставки за допустимост
на иска по чл. 134 от ЗЗД – процесуалният субституент твърди, че има качеството
на кредитор по отношение на длъжника „Агройокон-92“ ООД, произтичащо от сключен
между тях договор за отдаване на автомобили при условията на финансов лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост от 03.04.2006г.; твърди, че
длъжникът е титуляр на правата, които се защитават с иска и същият бездейства,
което заплашва удовлетворяването на
кредитора; претенцията е за признаване правата на длъжника по отношение на
ответниците.
С оглед наведените
оплаквания във въззивната жалба настоящият състав извърши собствен анализ на
показанията на разпитаните свидетели в първоинстанционното производство,
съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 21, том VII, рег. № 9713,
дело № 1170/27.10.2005г. „Биохран“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от
синдика М. М. К. продава на „Агройокон-92“ ООД, представлявано от Л. Г. Д.,
следните собствени на продавача обособени части – обособена част „Цех за
безалкохолни напитки“ – едноетажна сграда с метална конструкция със застроена
площ от 497 кв. м., обособена част „Котелно помещение“ – едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 72 кв. м., обособена част „Сграда сондажен
кладенец“ – едноетажна масивна сграда със застроена площ от 10 кв. м.,
обособена част „Складово помещение – администрация“ – едноетажна сграда метална
конструкция със застроена площ от 307 кв. м., обособена част „Портиерна“ –
едноетажна сграда с метална конструкция със застроена площ от 4 кв. м. и
обособена част „Тоалетна“ – едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4
кв. м., подробно описани в договор за лизинг и приложение № 1, неразделна част
от същия договор, сключен между същите страни на 21.03.2003г., застроени в УПИ
– частна държавна собственост, находящ се в гр. Р., кв. ***, ул. ***, Община
Р., Пловдивска област, целият с площ от 5 646 кв. м. по скица, съответстващ
на УПИ I – 1904 от кв. 601 по регулационния план, при граници на
имота: ул. „Михаил Добромиров“, УПИ IV – 1905 на насл. на П. Б. С., УПИ III – 2242 на Община
„**“ и УПИ II – 1904 на Държавата, за сумата от 31 500 лв.
С нотариален акт за собственост
№ 079, том I, рег. № 1682, дело № 078/10.04.2014г. ответниците по
настоящето дело – В.Л.С., ЕГН ********** и Л.Я.С., ЕГН **********, са признати
за собственици в режим на СИО, по давностно владение повече от 10 години и
покупка върху процесните сгради с административен адрес – гр. Р., Община Р.,
Област Пловдивска, ул. ***.
Видно е от приложеното в
първоинстанционното производство нотариално дело № 078/2014г. по описа на
нотариус Стойко Проданов, с рег. № 231 на НК, че молбата-декларация за издаване
на нотариален акт по обстоятелствена проверка, е подадена от ответницата
В.Л.С..Приложена е нотариална декларация от ответника Л.Я.С., като управител на
„Агройокон“ ООД, че дружеството никога не е считало процесните сгради – цех за
безалкохолни напитки, котелно, сондажен кладенец и масивна стоманобетонна
промишлена сграда, както и сграда за енергопроизводство, построени в имот №
501.727, за който са образувани УПИ I, II, VI в кв. 601 по
изм. кадастрален план на гр. Р., за свои.Декларирал е, че му е известно, че
В.Л.С. винаги е считала тези сгради за свои, владее ги явно, спокойно и
непрекъснато от 2001г. досега, без някой друг, вкл. „Агройокон-92“ ООД да са
имали претенции спрямо тях.
В първоинстанционното
производство е приложено като писмено доказателство и разрешително за
водовземане № 31530021/30.11.2007г., издадено на „Снеп груп“ ООД, въз основа на
подадено заявление от управителя Й. Л. С., за водоснабдяване на „Цех за
производство на кисело мляко и сладолед“ в УПИ II на кв. 601 на
гр. Р., отдаден под наем на фирма „Снеп груп“ ООД, гр. Р..Приложен е договор за
отдаване под наем на дълготрайни активи от 23.07.2004г., с който „Агройокон-92“
ООД, представлявано от Л.Я.С. отдава под наем на „Снеп груп“ ООД,
представлявано от управителя В. К., следните дълготрайни активи: обособена част
„Цех за сладолед“, обособена част „Трафопост“, обособена част „Цех за кисело
мляко“ срещу месечен наем в размер на 1600 лв. без ДДС, плюс всички разходи по
т. 13.Към преписката е приложена и декларация от Л.Я.С., като управител на
„Агройокон – 92“ ООД, че УПИ II от кв. 601 по регулационния план на гр. Р., е
собственост на дружеството, не е обременен с тежести по други закони и трети
лица нямат вещни права над него.Имотът е отдаден под наем на „Снеп груп“ ООД,
гр. Р..Към преписката е приложено и удостоверение изх. № АБУ-80, издадено от
Община Р., от което се установява, че УПИ I-727 в кв. 601 е
част от поземлен имот 501.727, със застроена и незастроена площ от 5647 кв. м.
по ПУП на кв. „***“, гр. Р., като в същия са построени – обособена част „цех за безалкохолни напитки“, обособена част
„котелно помещение“, обособена част „сондажен кладенец“, обособена част
складово помещение „администрация“, обособена част „портиерна“ и обособена част
„тоалетна“.УПИ II-727 в кв. 601 е част от поземлен имот 501.727, със
застроена и незастроена площ от 5916 кв. м. по ПУП на кв. „***“, гр. Р., като в
същия са построени „Цех за сладолед“ и „Цех за млечни произведения“.
В първоинстнационното
производство е приложено и копие от материалите по изп. дело № 20148400400296
по описа на ЧСИ Мария Цачева, с рег. № 840, с район на действие СГС, образувано
по молба на „Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа на издаден изпълнителен
лист по гр. д. № 2779/2012г. по описа на РС Пловдив срещу „Агройокон-92“ ООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Л.Я.С..По изпълнителното дело е
приложен заверен препис от Акт № 2787 за частна държавна собственост от
02.11.1999г. на Цех за безалкохолни напитки, включващ сгради по Приложение № 1,
неразделна част от АДС: Цех за безалкохолни напитки, метална конструкция, със
застроена площ 497 кв. м., котелно помещение, масивно, с площ 72 кв. м., сграда
сондажен кладенец, масивна, с площ от 10 кв. м., складово помещение
/администрация/, метална конструкция, с площ 307 кв. м., метален павилион, с
площ 10 кв. м., портиерна, метална, с площ 4 кв. м., тоалетна, масивна, с площ
4 кв. м. и трафопост, масивна, с площ 37 кв. м., построени в парцел I „Биохран“ ЕООД,
кв. 132, кв. „**“ по плана на гр. Р. от 1990г., при описани граници.
От показанията на св. М.,
разпитан по настоящето дело, се установява, че В.С. му е леля, а той работи в
цеха й за сладолед.Към цеха били включени и сгради за безалкохолно, котелно,
сондажен кладенец и администрация, които били собственост на В.С. от
2001г.Знае, че тя си ги ползвала.Административната сграда била доста стара,
дървена.Чувал, че В.С. иска да й прави ремонт.Друг собственик не знае да
има.Целият цех имал СОТ и достъп до сградата имала само ответницата.Порталът се
заключвал.За „Агройокон-92“ ООД св. М. знаел, че са земеделски производители,
занимавали се с обработка на земя.Не му е известно те да имат нещо общо със
сградите, не бил виждал техни представители там.На 17.12.2018г. дошло вещо
лице, на което отключила съпругата му, която също работела в цеха за
сладолед.Той имал трудов договор със „Снеп груп“ ООД, което било собственост на
В.С..Цеха за безалкохолно бил празен.От В. знаел, че тя е собственик.Преди
доста години правели ремонти и тя плащала на майсторите.Всички разходи за
консумативи, който правели там – за ток, вода, също плащала тя.Той работел там
от 2006г.
Свидетелката А. И. също
работела в „Снеп груп“ ООД от 2007г., а В.С. познавала още преди 2001г., когато
я викала като консултант за производство на сладолед, а сега й била
шеф.Сградите за безалкохолно, котелно, сондажен кладенец и администрация се
намирали в близост до цеха за производство на сладолед.Офисът се намирал в
началото на цеха.Помпата се намирала на 2-3 м. от цеха, където работела.Нейното
работно място било в бившия цех за безалкохолни напитки.Ключ за него й дала
В..От две години имали СОТ.С. И. не била виждала служители на „Агройокон-92“
ООД там.Това положение било от 2001г. до сега.Цехът за безалкохолни напитки не
се използвал, а административната сграда била порутена и също не се
използвала.
При тези данни изводът на
районния съд, че ответниците В.Л.С. и Л.Я.С. не са установили при условията на
главно и пълно доказване възникването на фактическия състав на придобивната
давност, въз основа на която се легитимират като собственици на процесните
имоти по отношение на „Агройокон-92“ ООД, респ. по отношение на ищеца, е
правилен.
На първо място не е
установено по делото, как е придобита фактическата власт по отношение на
процесните сгради от жалбоподателката В.С., налице ли е било правно основание
за установяването й или не.В показанията си св. М. и на св. И. твърдят, че от
2001г. тя ползвала сградите и от нея първият свидетел знаел, че е
собственик.Установяват същевременно, че работят в „Снеп груп“ ООД, което било
собственост на В.С..Работното място на св. И. било в цеха за безалкохолни
напитки и ключ за там и дала собственичката на дружеството.В показанията на
свидетелите не се съдържа информация обаче, че лично В.С. е ползвала процесните
сгради като физическо лице.Самата ответница в писмения си отговор по чл. 131 от ГПК е твърдяла, че всички работници, които е наела, работели в тези сгради от
2001г.Т. е. данните са в насока, че сградите са ползвани за осъществяване стопанската
дейност на дружеството, чийто собственик е В.С..От друга страна в показанията
на свидетелите се констатира противоречие, тъй като същите сочат, че цехът за
безалкохолно е празен и не се използвал, а административната сграда е порутена
и също не се използвала.
Не се установява по делото и
твърденето в отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК на В.С., че
процесните сгради са функционално свързани с цеха за сладолед.От писмените
доказателства по делото в тази насока е видно, че тези сгради са част от цех за
безалкохолни напитки, актуван като частна държавна собственост с Акт № 2787 от
02.11.1999г., построени в УПИ I-727 в кв. 601, който е част от поземлен имот 501.727,
със застроена и незастроена площ от 5647 кв. м. по ПУП на кв. „***“, гр. Р., а
„Цех за сладолед“ и „Цех за млечни произведения“ са построени в УПИ II-727 в кв. 601,
част от поземлен имот 501.727, със застроена и незастроена площ от 5916 кв. м.
по ПУП на кв. „***“, гр. Р., като не е установено дали двата урегулирани
поземлени имота са отделени с ограда.Не е установено също кога и какви ремонти
е правила В.С. по отношение на процесните сгради, като показанията на
свидетелите в тази насока не са конкретизирани.
Следователно не се
установява по делото по безспорен начин от кой момент и в продължение на 10
годишен давностен срок В.Л.С. да е владяла процесние сгради явно,
необезпокоявано, непрекъснато с намерение да ги свои лично за себе си.Такъв
извод не може да се направи и по отношение на Л.Я.С. по изложените от районния
съд съображения, които се споделят от настоящия състав на съда.Същевременно
„Агройокон-92“ ООД, представлявано от Л.Я.С. се легитимира с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 21, том VII, рег. № 9713,
дело № 1170/27.10.2005г., поради което собствеността на дружеството по
отношение на процесните сгради следва да бъде призната.
Предвид гореизложеното решението на
районния съд, с което е уважен предявеният сурогационен иск, е правилно и
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Съгласно задължителните разяснения в
ТР № 3/2012г. на ВКС, с постановяването на съдебно решение, което със сила на
присъдено нещо признава правата на трето лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се
отмени на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.Отмяната на констативния нотариален
акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение,
с което се признават правата на третото лице.Поради това нот. акт от
10.04.2014г. за собственост върху недвижими имоти по обстоятелствена проверка №
79, том I, рег. № 1682, дело № ***г., вписан в СВ като акт № 100,
том 25, вх. рег. № 9335 от 10.04.2014г. правилно е отменен от районния съд.
С оглед изхода на делото пред
въззивната инстанция в тежест на жалбоподателката В.Л.С. следва да се възложат
направените разноски от въззиваемото дружество „Мото-Пфое“ ЕООД за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1500 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 961 от
11.03.2019г., постановено по гр. д. № 3161 по описа за 2018г. на Пловдивски
районен съд, XVII гр. с.
ОСЪЖДА В.Л.С.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Мото-Пфое“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Сливница“ № 444 направените разноски
във въззивното производство в размер на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните
- при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.