РЕШЕНИЕ
№ 1014
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110208517 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Х. С.С.“ АД против наказателно
постановление (НП) № Р-10-389/20.05.2021 г. на заместник-председател на
Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, с което на основание чл.221, ал.8, т.2, предл. 1 от
ЗППЦК на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева за нарушение на чл. 100е, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл.
100е, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от ЗППЦК, вр. § 45, т. 1 от ПЗР на ЗМДВИП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че не е извършено нарушение на
чл.100е, ал.2, предл. първо от ЗППЦК, като е представен дължимият отчет
пред КФН, а евентуално не е изпълнено в цялост задължението по чл.100е
ал.1, т.2 от ЗППЦК, която обаче не е вменена като нарушена разпоредба в НП.
С оглед на това счита, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е ограничило правото му на защита.
Алтернативно излага доводи за наличието на маловажен случай по смисъла на
1
чл.28 от ЗАНН, тъй като не са причинени имуществени вреди от нарушението
и същото се дължи на особеностите на работния процес при дистанционната
работа извън офис. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Генова,
моли процесното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Излага доводи, че в хода на административнонаказателното производство не е
допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила,
нарушението е формално, безспорно е доказано и не се оспорва от
жалбоподателя. Посочва, че дружеството е изпълнило своето задължение
едва след съставяне на АУАН, предвид което счита, че чл. 28 от ЗАНН не
следва да се прилага, както и отбелязва, че законодателят е взел предвид
пандемичната обстановка, с оглед на което е удължил срока за представяне на
въпросния отчет. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
подробни писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
„Х. С. С.“ АД е вписано под № РГ-05-32 в регистъра на публичните
дружества и други емитенти на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от Закона за
Комисията за финансов надзор, воден от КФН, като емитент на емисия
облигации с ISIN код BG2100019194, допусната до търговия на регулиран
пазар. Емисията е в размер на 20 000 000 (двадесет милиона) лева.
В проспекта за публично предлагане на ценни книжа на „....... АД,
потвърден с Решение № 147 - Е от 18.02.2020 г. на КФН, е отразено, че
емитентът спазва финансови показатели на консолидирана база.
Свидетелката Д.И. А. – старши експерт в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална цел“ на
2
КФН, извършила проверка в единната система за представяне на информация
по електронен път, изградена и поддържана от КФН - e-Register, на
постъпилите в КФН по реда на чл.100т, ал.4 от ЗППЦК, отчети от емитенти,
изготвящи консолидирани отчети, които са се задължили да спазват
финансови показатели на консолидирана база. В хода на проверката било
установено, че .......АД не е предоставило в КФН отчета за изпълнение на
задълженията си по на облигационна емисия с ISIN код BG2100019194 на
консолидирана база за второ тримесечие на 2020 г., в законоустановения срок
за 2020 г., а именно - до 30.09.2020 г. С оглед на това на дружеството-
жалбоподател била връчена покана изх. № РГ-05-32-19/01.12.2020 г. за
съставяне, подписване и връчване на акт за установяване на административно
нарушение.
Свидетелката Д. И.А. съставила срещу ......“ АД акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № Р-06-991/14.12.2020 г. за нарушение
на чл.100е, ал.2, предл. първо, във вр. с чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза втора от
ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП, извършено на 01.10.2020 г. в гр.
София. Актът бил съставен в присъствието на изпълнителния директор на
дружеството и му бил връчен на същата дата. Срещу акта било подадено
възражение, в което са изложени доводи за маловажност на твърдяното
нарушение.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
така съставения АУАН, на 20.05.2021 г. заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ издал
процесното НП, с което наложил на „Холдинг Света София“ АД имуществена
санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 221, ал. 8, т. 2, предл. първо от
ЗППЦК за нарушение на чл.100е, ал.2, предл. първо, във вр. с чл.100е, ал.1,
т.2, хипотеза втора от ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа показанията на свидетелката Д. И. А., както и от
приобщените по делото писмени доказателства – извлечение от електронния
регистър на КФН относно облигационна емисия с ISIN код BG..... и проспект
на дружеството-жалбоподател, писмо изх. № РГ-05-32-19/01.12.2020 г.,
възражение с вх. № 91-01-901/17.12.2020 г., разпечатки от e-Register, отчет по
чл.100е, ал.1, т.2, вр. чл.100е, ал.2 от ЗППЦК, входиран в КФН на 23.12.2020
3
г., заповед № 3-249/20.10.2020 г. на заместник- председателя на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Свидетелката А. в съдебно заседание потвърждава в цялост
констатациите по АУАН и съдът дава вяра на показанията й, доколкото
същите са последователни и логични. Събраните по делото доказателства
единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените
източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им
анализиране.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН следва по силата на заеманото длъжностно качество и
правомощията, делегирани му с приложената по делото заповед, а
компетентността на АНО следва по изричната разпоредба на чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и
в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като са
посочени и нарушените законови разпоредби. Неоснователни са доводите в
жалбата за неправилна правна квалификация на извършеното нарушение.
Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и
законните разпоредби, които АНО е приел, че са били нарушени. Както в
АУАН, така и в НП е посочено, че се ангажира
административнонаказателната отговорност на дружеството за нарушение на
4
чл. 100е, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл.100е, ал.1, т.2, хипотеза втора от
ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП. Именно в чл.100е, ал.2, предл. от
ЗППЦК е уредено задължението на емитента да предостави отчета на
Комисията за финансов надзор, като се препраща към ал.1, т.2 относно
съдържанието му и срока за депозирането му. С оглед на това правилно АНО
е посочил и двете норми при изписване на правната квалификация на
вмененото на дружеството нарушение.
На следващо място, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. От обективна страна се установява, че „Холдинг Света София”
АД е емитент на емисия облигации с ISIN код BG2100019194, изготвящ
консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели
на консолидирана база. Като такъв е длъжен съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2,
хипотеза втора от ЗППЦК да предоставя в срок 60 дни от края на всяко
тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на
облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от
облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за
състоянието на обезпечението. С § 45, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП този срок през
2020 г. е удължен до 30.09.2020 г. На основание чл.100е, ал.2, предл. първо от
ЗППЦК емитентът следва да предоставя посочения отчет на Комисията за
финансов надзор. „........ АД обаче не е изпълнило задължението си и не е
представило пред КФН в срок до 30.09.2020 г. посочения отчет за емисия
ISIN код BG2100019194 за второто тримесечие на 2020 г., с което от
обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение.
Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие в
законоустановения срок и е извършено на 01.10.2020 г. - в деня, следващ
изтичането на срока за представяне на отчета.
Правилно е определен субектът на наушението – юридическото лице,
емитент на емисия облигации, вписано като такова в регистъра по чл. 30, ал.
1, т. 3 от ЗКФН. Ангажирана е обективната и безвиновна отговорност на
юридическото лице, поради което въпросът за вината не е предмет на
обсъждане в настоящото производство, доколкото е безспорно установено
осъществяване на нарушението от обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.8, т.2, предл.1 от ЗППЦК за така
5
извършеното нарушение е предвидено административно наказание
имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. АНО е наложил наказание
в законоустановения минимум, който според настоящия съдебен състав се
явява справедлив и съответен на извършеното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че случаят не може да се
квалифицира като маловажен, тъй като не са налице смекчаващи
обстоятелства, сочещи по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от този вид. В тази връзка следва да се има предвид, че
закъснението не е незначително. Отделно от това, касае се за облигационната
емисия, допусната до търговия на регулиран пазар, в голям размер, а именно
от 20 000 000 (двадесет милиона) лева. Нарушението е формално и не
предвижда настъпване на общественоопасни последици, поради което
неоснователни са доводите на жалбоподателя, че именно липсата на вредни
последици характеризира нарушението като маловажно. Извършеното
нарушение засяга нормативни изисквания, които изначално са завишени,
доколкото са относими към дейността на публичните дружества, важността
на които самият законодател е отчел, въздигайки в административно
нарушение неизпълнение на въведено безусловно формално задължение, без
изобщо да е предвидил като съставомерен признак причиняването на реални
вреди. Изпълнението на задължението е скрепено със срок, защото
динамиката на отношенията, разкриващи се на пазара на финансови
инструменти е достатъчно висока, като по този начин се гарантира
своевременността и актуалността на информацията. По тази причина,
обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет,
за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред,
а не представлява маловажен случай. Усложненията в обществения живот,
причинени от пандемията от COVID-19, са взети предвид от законодателя и е
удължен срокът за представяне на процесния отчет и не следва повторно да
обуславят по-ниска степен на обществена опасност. Следва да се има предвид
също така, че нарушението е било отстранено едва след намесата на КФН.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателното
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира
6
същото за основателно. Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-389/20.05.2021
г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на
основание чл.221, ал.8, т.2, предл. 1 от ЗППЦК на „Х. С. С.“ АД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл.100е, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл.100е, ал. 1, т. 2, хипотеза втора от
ЗППЦК, вр. § 45, т.1 от ПЗР на ЗМДВИП.
ОСЪЖДА „Х. С. С.“ АД, ЕИК ..........да заплати на Комисия за
финансов надзор сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7