Определение по дело №28192/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25025
Дата: 18 юни 2024 г. (в сила от 18 юни 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110128192
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25025
гр. София, 18.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110128192 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 18.06.2024 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На осемнадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 28192 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. К. Д., с ЕГН **********, от гр.
София, ул. „.......................“ № 20, против „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК ...................., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „.............“, ул. „...............“ № 52-54,
представлявано от управителя З.С. Р., за установяване по отношение на ответника, че
клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договор за паричен заем №
********** от 25.09.2018 г. е нищожна поради противоречие със закона, а при условие на
евентуалност като противоречаща на добрите нрави, съответно заобикаляща закона, както и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80,49 лв., представляваща платена
1
от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на исковата молба - 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане плащане,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.09.2018 г. сключил с ответника договор за
заем в размер на 200 лв., която сума следвало да бъде върната до 17.10.2018 г. Съгласно
договора годишният процент на разходите бил в размер на 49,8 %, при лихвен процент от
40,9 % и размер на лихвата за срока на договора от 4,93 лв. В договора било записано, че
кредитополучателят дължи и сума в размер на 31,33 лв., представляваща такса за бързо
разглеждане. На 01.10.2018 г. между страните бил сключен анекс, по силата на който на
кредитополучателят била отпусната допълнителна сума от 120 лв., като дължимата такса за
експресно разглеждане се променяла на 55,26 лв. На 06.10.2018 г.бил сключен друг анекс
към договора, по силата на който била отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв.,
като дължимата такса за експресно разглеждане била променена на 72,47 лв. На 09.10.2018
г. между страните бил сключен трети анекс към договора, по силата на който на ищеца била
отпусната допълнителна сума от 50 лв., а дължимата такса за експресно разглеждане била
променена на 80,49 лв. Излага твърдения, че е платил сумата по договора в размер на 559,22
лв., с включена такса за експресно разглеждане. Излага съображения за нищожност на
договора, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – годишен процент
на разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителният, който е
по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че
невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет
услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между
страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на
такса за експресно разглеждане на кредита като нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК, като твърди, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на
кредита заобикаля закона. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, направено са доказателствени
искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции
като неоснователни. Твърди, че на 25.09.2018 г. между „4финанс“ ЕООД и ищеца бил
сключен договор за кредит № **********, по силата на който на ищеца бил предоставен
кредит в размер на 200 лв. за 22 дни, с падеж 17.10.2018 г. По договора била начислена
лихва в размер на 4,93 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно
разглеждане в размер на 31,33 лв., като общият размер на кредита възлизал на 236,26 лв.
При сключване на договора на ищеца бил предоставен стандартен европейски формуляр.
Сумата била предоставена на ищеца чрез Изипей. Сочи, че допълнителната услуга за
експресно разглеждане не била задължително условие за получаване на заявената сума.
Също така твърди, че договорът бил сключен при общи условия, като по силата на
2
сключения между страните договор ищецът е разполагал с възможност да заяви и изтегли
допълнителни суми, като при заявяването на допълнителни суми се извършвала
установената процедура за отпускане на кредит. Не спори сключването на анекси към
процесния договор, като дължимата от ищеца сума възлизала на общо 559,22 лв., от която:
сумата от 470 лв. – главница, сумата от 8,73 лв. – договорна лихва и сумата от 80,49 лв. –
такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане. Не спори, че
задължението било изцяло погасено и в срок. Оспорва изложените в исковата молба
твърдения за нищожност на договора, като се позовава на предоставена предварителна
информация. Твърди, че в ГПР не се включват заявяването на допълнителни и
незадължителни услуги, което било в съответствие със закона. Излага подробни
съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. С отговора на исковата молба са
представени писмени доказателства.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции от И. К. Д. против „Вивус.БГ“ ЕООД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане от договор за паричен заем № ********** от 25.09.2018 г. е нищожна поради
противоречие със закона, а при условие на евентуалност като противоречаща на добрите
нрави, съответно заобикаляща закона, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 80,49 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
25.05.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1
от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
наличието на имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца
на името на ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите,
на които основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен
при индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона,
както и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
С оглед на изразените твърдения на исковата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
3
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като относими, допустими и необходими. Исканията на ищеца по
чл. 186 от ГПК, чл. 190 от ГПК и за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като
основателни следва да бъдат уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 28192/2023 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 08.10.2024 г., от 10,30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговорите на исковата молба да се връчат на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от И. К. Д. против „Вивус.БГ“ ЕООД за
установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за експресно
разглеждане от договор за паричен заем № ********** от 25.09.2018 г. е нищожна поради
противоречие със закона, а при условие на евентуалност като противоречаща на добрите
нрави, съответно заобикаляща закона, както и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 80,49 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба -
25.05.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответното дружество „Вивус.БГ“ ЕООД, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни, излагат се подробни съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл. 21, ал. 1
от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за паричен заем № ********** от 25.09.2018 г. и анекси към него;
изплащане от ищеца на сумата от общо 559,22 лв.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
4
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличието на
имуществено разместване между страните, извършване на плащане от ищеца на името на
ответника и размера на платената сума, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: наличие на действителен договор, сключен при
индивидуално договорени условия, съответствие на клаузите на договора със закона, както
и основание за извършеното от ищеца плащане в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства за предоставяне на потребителя
на стандартен европейски формуляр.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗДАДЕ исканото от ищеца съдебно удостоверение след представяне на
доказателство за внесена по сметка на СРС държавна такса в размер на 5 лв.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответника най-късно в съдебно
заседание да представи исканата в исковата молба справка.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на посочените документи, съдът ще
цени по реда на чл. 161 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 400 /четиристотин/ лева, който да се внесе от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд,
като в същия срок се представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Ангелина Тодорова Божилова, с адрес: гр.София,
ж.к.”Левски-В”, бл.9А, вх.В, ап.42, тел. 9805264, **********, като вещото лице се призове
след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6