ПРОТОКОЛ
№ 354
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Димитър Ив. Махмудиев
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600413 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Обвиняемият В. С. А. се явява лично и с адв. М..
Явява се представител на Апелативна прокуратура П. – прокурор
МАХМУДИЕВ.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.М.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам искания.
Адв. М.: Нямаме искания за отводи и нямаме и доказателствени
искания.
1
ОБВ. А.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
частната жалба без уважение и да потвърдите определението на Окръжен съд
П., с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо
обв. А.. В подадената жалба не се оспорва наличието на обосновано
предположение за извършване на деянието, поради което няма да се спирам
на него, като моля да споделите мотивите на първата инстанция в тази насока.
Считам, че при действието на по-лека мярка за неотклонение е налице
опасността от извършване на друго престъпление, както поради презумпцията
на чл. 63, ал.2, т.1 НПК, която не се оборва по никакъв начин, тъй като
обвиняемият е с много дълго съдебно минало, а последните му две осъждания
са за същото по вид престъпление. Единственият аргумент, който се сочи в
жалбата за изменението на мярката за неотклонение е здравословното
състояние на обвиняемия А., което не му позволявало да престоява в
условията на ареста. По тази логика обвиняемият не може да бъде задържан
за каквото и да е престъпление, извършено от него. Окръжният съд в своето
определение е съобразил представения пред него документи от медицинско
естество и според мен правилно е преценил, че на този етап няма никакви
индиции обвиняемият А. да не може да пребивава в ареста. Също така
известно е, че на задържаните под стража се оказва необходимата медицинска
помощ и това подробно е обяснено от прокурора пред първата инстанция.
Като съобразите всичко това, моля да потвърдите определението.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите
определение, с което спрямо подзащитния ми А. да бъде взета по-лека мярка
за неотклонение от Задържане под стража. Да, действително в жалбата съм
изложил доводи, които касаят единствено здравословното му състояние, но
това е именно поради факта, че подзащитният ми още от началото на
започването на досъдебното производство е съдействал на органите му.
Предал е доброволно веществата, които се намират у него. Впоследствие е
дал и обяснения, като е готов и в по-нататъшния етап от производството да
даде още по-подробни обяснения. С тези свои действия той показва, че е
2
готов да съдейства на разследването. Освен това съм цитирал именно тежкото
му здравословно състояние, което действително изобщо към момента не е
добро. Да, действително, на хартия, в ареста гр. П., както и СББАЛС, т.е.
Затворническата болница гр. С. се предоставят условия, които са добри за
задържаните, но това е само по книга. Всички са насяно за какви условия
става въпрос там и как на същите не се оказва медицинска помощ. Както е
видно А. е пенсионер по болест, а също така и с 91 % затруднена
работоспособност. Именно в тази насока считам, че една по-лека мярка за
неотклонение, без значение дали Гаранция или Домашен арест, би била много
по-целесъобразна за мерките на производството. На последно място,
единствено бих искал да отбележа, че така задържаното количество
амфетамин е в изключително нисък размер и в крайна сметка не може да се
направи обоснованото предположение, че то е служило именно за
разпространение. Още повече, че един от свидетелите – Н.Г. е дал показания
и свидетелства единствено, че в периода през 2019 г. е закупувал наркотични
вещества от А., но не и към този момент. Ето защо моля да постановите свое
определение, с което да измените така наложената мярка за неотклонение
Задържане под стража в по-лека такава.
Обв. А. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Имам постоянен адрес, на който пребивавам. Той е гр. П., ул. „С.С.“ №**,
ап.**
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обв.А.: На първо място искам да кажа, че изразявам изключително
съжаление, съжалявам за стореното. Искам да допълня някои неща за
заболяването си. Аз не оспорвам, че в ареста няма условия за медицинска
помощ. Има лекар, като се наложи ще извикат Бърза помощ и т.н. но тук
въпросът е, че самото обслужване, в случая дълги години бях с диабет, а от
април месец тази година след прекаран тежък инсулт получих частична
пареза на левите крайници и ми е трудно, губя равновесие, което още не е
овладяно. В такъв вид съм, че е на бърза помощ да дойде да ми помогне.
Трябваше да постъпя за рехабилитация, но след 2 месеца още не се
установило от какво естество е това губене на равновесие. Искам да помоля
3
от хуманна гледна точка да ми измените мярката за неотклонение, дори и
домашен арест, независимо, че трябва за всяко излизане да искам
разрешение, но въпреки това считам, че домашният арест е приравнена на
задържането. Придвижването е ограничено било могло с гривна или както
постановите. Затова искам да Ви помоля с цел да улесните обслужването ми.
Там е трудно в ареста. На тоалетната няма предвидена седалка. Така е
направен ареста. Клякам, а аз като клекна и залитам. Аз не отричам, че не
може да пребивавам в ареста. Искам домашен арест или по-лека мярка за
неотклонение, с оглед здравословното ми състояние. От хуманна гледна
точка Ви моля. От правна гледна точка всичко си е налице.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът обяви на страните съдебният си акт.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната от обв. В. А. жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – надлежно упълномощен от обвиняемия защитник,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество - ОСНОВАТЕЛНА.
Няма спор, че спрямо В. А. е повдигнато обвинение за извършване на
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода. Обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемия към инкриминираното деяние е налице и се
извлича от всички събрани по делото доказателства, които са еднопосочни и
кореспондиращи помежду си и окръжният съд коректно ги е отразил в
атакуваното определение. Сам обвиняемият не оспорва, че е автор на
деянието, разкриването на което се дължи в голяма степен и на оказаното от
него съдействие на органите на разследването. Споделят се напълно и
съображенията на окръжния съд относно формалното наличие на опасност от
извършване на престъпление, която се извлича от изключително
обремененото съдебно минало на А., в това число и от осъжданията му за
идентични като сега инкриминираното престъпление.
Не може да има спор обаче и по отношение на здравословното
4
състояние на обвиняемия, данни за което се извличат от приложеното по
делото решение на ТЕЛК, с което му е определен 91% нетрудоспособност.
Вярно е, че липсва медицинско заключение, според което А. не може да
престоява в условията на арестните помещения и че разпоредбите на ЗИНЗС
гарантират оказването на своевременна и адекватна медицинска помощ на
лишените от свобода в случай на необходимост. Но, отразените в решението
на ТЕЛК тежки заболявания, от които Апмов хронически страда и
определеният му процент нетрудоспособност сами по себе си са мотив да се
приеме, че за обвиняемият ще е съществено затруднено задоволяването на
елементарни потребности в ареста. Ето защо, в казуса баланса между
обществения и личния интерес може да се постигне с мярка за неотклонение
„Домашен арест“, която според трайната съдебна практика е приложима
именно по хуманни съображения и е приравнена по тежест със „Задържането
под стража“, а в същото време отчита влошеното здраве на обвиняемия. С
тази мярка за процесуална принуда, обезпечена и с поставяне на електронно
устройство за наблюдение и проследяване, ще се парира всяка, дори и
хипотетична възможност А. да се укрие или да извърши престъпление,
респективно, ще се гарантира срочното и безпрепятствено провеждане на
наказателното производство.
Мотивиран от казаното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1227/07.10.2022г., постановено по ЧНД №
1820/2022г. по описа на Окръжен съд – П. и вместо това:
ОСТАВЯ без уважение искането на ОП – П. за вземане на мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ спрямо В. С. А. и вместо това:
ВЗЕМА спрямо В. С. А. - обвиняем по дос. пр.№***/2022г. по описа на
2 РУП при ОД на МВР - П., с ЕГН **********, мярка за неотклонение
"ДОМАШЕН АРЕСТ", която да се изпълнява на адрес: гр. П., ул. С.С., №**,
ап.**, като същата се контролира от ОД на МВР гр. П., както и чрез средства
за електронно наблюдение от ГД "Изпълнение на наказанията", Областна
служба "Изпълнение на наказанията" - гр.П..
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението за незабавното му
5
изпълнение по факс на Началника на Затвора – П., Началника на ОД на МВР –
П. и ОС "Изпълнение на наказанията" – П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.19 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6