Р Е
Ш Е Н
И Е № 922
23.06.2016г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет
и трети две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове: Борис Илиев
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д.№ 1397/ 2016г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.437,
ал.1 и сл. ГПК.
Производството е
образувано по постъпила жалба с вх.№ 17802/ 09.06.2016г. при ПОС от Н.Г.И. и А.Д.И.
***, Пловдивска област чрез пълномощника си
адв.А.Г. ***, офис 211 срещу разпореждане от 27.04.2016г. на ДСИ – СИС -
при ПРС , VІІ район по изп.д.№ 7117 /2016г. и присъединените към това изп.д. №№ 7118/2014г. и 7003/2016г. по
описа на СИС при РС, с което е оставена
без уважение като неоснователна постъпилата молба от взискателите / Н.Г.И. и А.Д.И./
чрез общия им пълномощник – адв.А.Г. с искане за насрочване на опис на движими вещи на адрес : гр.П., ул.”***.
По формулирани доводи и оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалвания
отказ за извършване на опис на посочения адрес: гр.П., ул.”*** ,
ет.*, ап.*, като се претендира присъждане на разноски за настоящото производство в тежест на
длъжника.
Ответникът по жалбата
: „Листрой лимитед” ЕООД, представлявано от Х. Л. – длъжник в изпълнителното
производство, редовно уведомен при условията на чл.50, ал.2 ГПК, не взема
становище по жалбата.
Постъпили са мотиви
по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ДСИ при СИС – РС-Пловдив Ил.К., мотивира се
подробно становище в насока неоснователността на подадената жалба.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид представените по делото писмени доказателства, във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена от
надлежни като процесуално легитимирани страни по чл.436, ал.1 ГПК , същата се явява в законния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок, поради което като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателите в
качеството на взискатели са инициирали образуване на изпълнителното
производство за събирането на вземане по издаден на 29.08.2014г. изпълнителен
лист по гр.д.№ 639/ 2012г. по описа на
ПОС – ХХІІ гр.с. срещу дружеството-длъжник „Листрой лимитед” ЕООД,
представлявано от Х. Л., със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.”****.
В качеството на взискатели в хипотезата на чл.435, ал.1 ГПК същите се явяват
процесуално легитимирани да обжалват отказ на съдебен изпълнител да извърши
искано изпълнително действие.
Установява се по
комплектованата по изп.дело преписка, че в изпълнение на предходно постановено
от съда решение № 1961/21.12.2015г. по
гр.д.№ 2841/2015г. по описа на ПОС е бил
иницииран и насрочен с разпореждане на съдебния изпълнител опис на движими вещи
на длъжника на седалището и адреса на управление на дружеството-длъжник
„Листрой лимитед” ЕООД, представлявано от Х. Л. - гр.Пловдив, бул.”****, на
който адрес по отношение на описания
недвижим имот е било констатирано в процеса, че е собственост на трети лица.
След посещение и оглед на място на адреса
и с Протокол от 14.04.2016г. съдебният изпълнител е констатирал с
изложение на фактически обстоятелства по данни на живущи на адреса относно
извършващи се действия от новите собственици на имота по ремонт и обзавеждане
на същия със свои вещи, както и неосигурен достъп от третите лица до имота ,
имайки предвид неразпростриране на изпълнителната сила на решението по
отношение на тях, необходимостта от доброволно съдействие от третите лица. Във
връзка с последното и при надлежно мотивиране на основание чл.465 ГПК
във вр. с чл.69 ЗС след извършения на място оглед на движими вещи на адреса,
който се явява вписания в Търговския регистър седалище и адрес на управление на
дружеството, е постановен отказ за пристъпване към опис на движимите вещи на този
адрес, който отказ не е обжалван и влязъл в законна сила.
С молба от 22.04.2016г.
взискателите чрез проц.си представител адв.Ат.Г., позовавайки се на решаващите
мотиви по цитираното решение №
1961/21.12.2015г. по гр.д.№ 2841/2015г. по описа на ПОС във връзка с установяване собствеността на
вещите в жилището, независимо чия собственост се явява последното, е поскано
насрочване на опис на движими вещи на адрес: гр.П., ул.”****, който адрес бил
упоменат в постановено от съдебния изпълнител Разпореждане от 18.05.2015г. във
връзка с изпращане до длъжника на ППИ. В приложение на молбата са
представени НА № 84/27.12.2006г. на Н. П.
М., с район на действие ПРС, рег.№ 476 по РНК, видно от който дружеството „Листрой
лимитед” ЕООД, представлявано от Х. Л. е продало посочения недвижим имот на
този адрес : гр.П., ул.”**** на физическото лице – Х. Л. Л..
Впоследствие видно от представения НА за дарение на недвижим имот № 164/
04.11.2013г. Х. Л. Л. и съпругата му И. П. Л. са дарили имота на посочения
адрес на П. Х. Л..
При така представените доказателства
съдебният изпълнител е мотивирал обжалвания отказ за насрочване на опис на
движими вещи в цитирания имот на адреса : гр.П., ул.”****, ап.* по
съображенията за липса на данни дружеството-длъжник да се помещава на този
адрес, което е било видно и от върнатите по делото ПДИ до длъжника с
отбелязвания от връчителите, че на този адрес дружеството-длъжник няма офис и
служители, както и управителят не е живее на този адрес. Отделно от това
отказът е мотивиран и с оглед отразеното в представените нотариални актове, че
недвижимият имот е собственост на трето лице.
Отказът на съдебния изпълнител за насрочване на опис на
движими вещи в посочения от взискателите имот на адреса : гр.П., ул.”**** се обжалва от взискателите
с оплакване за незаконосъобразност по съображенията, че е отказано
съобразяването с влязъл в сила съдебен акт, приложен по делото, при което се
излага мотива относно възможността собственик на едно жилище да е едно лице, а
движимите вещи в същото жилище на друго
лице/ физическо или юридическо/, което се преценява от съдебния изпълнител. В
тази насока се аргументира, че презумпцията по чл.69 ЗС е оборима едва след
извършване на фактически констатации – извършване на проверка на място, а по
изп.дело като е налице присъединен взискател – Държавата чрез ТД на
НАП-гр.Пловдив от справките било видно, че този адрес бил данъчен адрес на
дружеството-длъжник.
Доводите са неоснователни.
Фактическите обстоятелства и предпоставките за преценка законосъобразността на
обжалваните от взискателите откази на съдебния изпълнител за насрочване и
извършване на опис на движими вещи в двата казуса по изп.дело не са идентични.
В предходния такъв, предмет на разглеждане по гр.д.№ 2841/2015г. по описа на
ПОС, спорът е бил предпоставен от изясняване на
въпроса дали на адреса, който е обявен в Търговския регистър като
седалище и адрес на управление, са налице движими вещи на дружеството – длъжник,
доколкото като такъв адрес следва или би могло да се предполага, че е
разположен офис на фирмата, в каквато насока и връзка е налице възможността за
наличие на движими вещи, собственост на дружеството, независимо от това, че
собствеността на имота е на трети лица. В разгледания предходен случай
обстоятелството , че този адрес е бил вписан като седалище и адрес на
управление на фирмата е такова, което е предпоставяло допускането, че имота се
намира във владение /държане/ на длъжника съобразно изискването на чл.465 ГПК.В настоящия
случай обаче допускането за наличие на движими вещи в
посочения имот на адреса : гр.П., ул.”**,
ет.*** не може да се предпостави от идентично на предходния казус
обстоятелство, а именно на този адрес да се помещава офис на
дружеството-длъжник, във връзка с което и
възможността за наличие на движими вещи, собственост на последния. В случая ирелевантно е обстоятелството, че по
удостоверените с представените нотариални актове нотариални сделки първоначално
към 2006г прехвърлител е бил настоящото дружество-длъжник с приобретател
физическото лице Х. Л., които принципно се явяват различни правни субекти, вкл.
и като носители на вещни права. Към момента на депозиране на молбата за
насрочване на опис на движими вещи в имота на този адрес безспорно имотът е
собственост на трето физическо лице, поради което презумпцията по чл.69 ЗС по
отношение на находящите се движими вещи в имота като собствени на собственика
на този недвижим имот, в случая третото лице по НА № 164/ 2013г., е приложима. Не е налице фактическо или правно
основание за иницииране на процесуални действия от страна на съдебния
изпълнител във връзка със събиране на данни или извършване на констатации с цел
оборване на тази презумпция, което принципно е в тежест и на взискателите.
Неоснователни се намират и доводите на жалбоподателите относно наличието на
данни за това, че така посочения адрес се явява данъчен такъв на дружеството.
Видно от представеното по делото удостоверение
изх.№ 160371401207175/ 01.10.2014г. на ТД на НАП за наличие или липса на
задължения и обезпечителни мерки / л.15 по делото/ посоченият адрес по чл.8 от ДОПК е този, вписан в Търговския регистър – гр.П., бул.”**, а не процесния, както
се твърди от взискателите : гр.П., ул.”***.
По кака изложените
съображения обжалваният отказ на
съдебния изпълнител за насрочване на опис на движими вещи на посочения от
взискателите адрес : гр.П., ул.”**”, №*,
***, не се явява незаконосъобразен, а депозираната жалба като неоснователна ще се остави без уважение.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба с вх.№ 17802/ 09.06.2016г. при ПОС от Н.Г.И. и А.Д.И. ***,
Пловдивска област чрез пълномощника си
адв.А.Г. ***, офис 211 срещу разпореждане от 27.04.2016г. на ДСИ – СИС -
при ПРС , VІІ район по изп.д.№ 7117 /2016г. и присъединените към това изп.д. №№ 7118/2014г. и 7003/2016г. по
описа на СИС при РС , с което е оставена
без уважение като неоснователна постъпилата молба от взискателите / Н.Г.И. и А.Д.И./
чрез общия им пълномощник – адв.А.Г. с искане за насрочване на опис на движими вещи на адрес : гр.П., ул.”****,
като неоснователна.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.ІІ, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: