Решение по дело №1097/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.29, ал.8 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във вр. с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Калдес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя К. П., чрез адв. М. О. от АК – Бургас, против мълчалив отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по заявление с вх.№ 08-00-835-(68)/27.05.2024 г.

В жалбата се излагат възражения, че са налице двете нормативно предвидени предпоставки за обезсилване на заповед № 735/19.03.2020 г. на кмета на община Бургас на основание чл.29, ал.8 от ЗОС. Твърди се, че ответникът не се е произнесъл в 14-дневния срок от подаване на заявлението за обезсилване, поради което се иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката със задължителни указания. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява управителя П. и адвокат О., която поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ответникът, кмет на община Бургас, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт. Представена е административната преписка. Оспорва се жалбата и се иска същата да бъде отхвърлена. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Факти:

По делото не се спори, че с влязло в сила решение № 46-17/28.08.2018 г. на общински съвет – Бургас е одобрен подробен устройствен план – план за улична регулация (ПУП-ПУР) и изменение на план за улична регулация на кв. 10, кв. 11 и кв. 36 по плана на ПЗ „Север“, [населено място], в предвидено разширение на строителните граници на [населено място] в устройствени зони 12/Смф, 16/Смф и 8/Пп по одобрения ОУП на [населено място], с което се обособяват нови квартали 63, 64 и 68, изменят се трасета и габарити на обслужващи улици, предвидени с действащ план за улична регулация и се предвиждат трасета на нови обслужващи улици, променят се частично улично регулационните граници на УПИ в бивши масиви 143 и 146 по КВС, землище [населено място] и се урегулират нови УПИ, отредени: „за ТП“ и „за инженерно-техническа инфраструктура и озеленяване“ (л.35).

Със заповед № 735/19.03.2020 г. на кмета на община Бургас е отчужден ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в местност „Мадика“, целият с площ 338 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, собственост на „Калдес“ ЕООД, ЕИК *********, и е определен размер на обезщетение.

Заповедта е оспорена по съдебен ред, като в жалбата срещу нея (л.18) е посочена банкова сметка за изплащане на обезщетение с титуляр К. П. П.. С решение № 443/23.03.2021 г. по адм.д. 937/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас заповед № 735/19.03.2020 г. на кмета на община Бургас е изменена в частта, с която е определено обезщетението в полза на „Калдес“ ЕООД, като същото е увеличено с 41 064 лв., която сума представлява стойността на подобренията, в останалата й част заповедта е потвърдена.

Във връзка с влязлото в сила съдебно решение до жалбоподателя е изпратено писмо с изх.№ 08-00-835/59/27.04.2021 г. (л.23) за представяне на банкова сметка за превеждане на сумата, определена от съда. Писмото е изпратено до процесуален представител на жалбоподателя и е получено от него (л.24).

В заявление с вх.№ 08-00-835-(68)/27.05.2024 г. (л.7) е посочено, че определената със заповед № 735/19.03.2020 г. и с решението на Административен съд – Бургас сума на обезщетението, общо в размер на 77 310,74 лв., не е преведена в сроковете по ал.6 и 7 на чл.29 от ЗОС, както по открита на правоимащото лице сметка в „Общинска банка” АД, така и по посочената от него банкова сметка в ТБ „ЦКБ“ АД. В тази връзка се твърди, че са налице предпоставките по чл.29, ал.8 от ЗОС, за издаване на заповед, с която да се обезсили издадената заповед № 735/19.03.2020 г. за отчуждаване на притежавания от „Калдес” ЕООД ПИ имот с идентификатор по КК 07079.602.488.

Кметът на община Бургас не се е произнесъл по заявлението, поради което на 19.06.2024 г. „Калдес” ЕООД подава жалба срещу мълчалив отказ.

Ответникът е представил оборотна ведомост към 30.06.2024 г. (л.38) и оборотна ведомост към 28.04.2021 г. (л.39), видно от които сумата, определена по заповедта, е налична в сметка на община Бургас на името на носителя на правото на собственост.

В писмо изх.№ 276/10.10.2024 г. (л.50) изпълнителният директор на „Общинска банка” АД посочва, че към 08.10.2024 г. „Калдес” ЕООД не е клиент на банката.

Правни изводи:

Производството по чл.29, ал.8 от ЗОС е с предмет обезсилване на невлезли в сила административни актове за отчуждаване на имоти, собственост на физически или юридически лица. Както гласи чл.29, ал.3 от ЗОС, имотът се смята отчужден след превеждането на предвиденото в заповедта за отчуждаване парично обезщетение по сметката на правоимащите. Заповедта за отчуждаване влиза в сила едва след изпълнение на посоченото условие, поради което е допустимо да бъде обезсилена, ако обезщетението на правоимащите не бъде преведено в определения от закона срок. Обезсилването на невлезлия в сила акт може да бъде поискано не само от собственика на отчуждения имот. Невлезлият в сила акт може да се оттегли и по инициатива на административния орган, който е извършил отчуждаването.

В чл.29 от ЗОС не са предвидени специални правила относно срока за произнасяне на органа, респ. такива относно оспорването на изричен отказ за отмяна на влезлия в сила акт или ред за защита при непроизнасяне в срок по искането. При това положение следва да бъдат съобразени общите правила на АПК.

Според чл.58 от АПК, мълчалив отказ се формира в производствата по издаване на индивидуални административни актове по Глава пета, Раздел I, когато сезираният административен орган не се произнесе в срок.

По правилото на чл.149, ал.2 от АПК мълчаливият отказ подлежи на съдебно оспорване в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административния орган е бил длъжен да се произнесе. Съгласно чл.97, ал.1 от АПК в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, компетентният да разгледа жалбата орган се произнася с мотивирано решение. Предвид липсата на произнасяне в този срок е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.

Жалбата до съда е регистрирана с входящ номер от 19.06.2024 г., т.е. същата се явява подадена в законоустановения срок за оспорване, считано от 10.06.2024 г., на която дата е изтекъл срокът за произнасяне на административния орган. При това положение жалбата се явява допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл.29, ал.8 от ЗОС, ако в срока по ал.7 не бъде предявено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва.

Обезсилването на отчуждителната заповед не настъпва по силата на закона, то е резултат от осъществяването на две нормативно предвидени условия, а и от гледна точка на правната сигурност, е необходима преценката на административен орган, която да бъде обективирана с издаване на писмен административен акт. Липсата на нормативна уредба в този смисъл следва да бъде преодоляна с прилагането на разпоредби, отнасящи се до подобни случаи по аргумент на чл.46, ал.2 от Закон за нормативните актове. Такава е разпоредбата на чл.29, ал.6 от ЗОС, чието указание се отличава от указанието на чл.29, ал.8 от ЗОС по това, че отмяната се извършва не служебно, а по искане на собственика.

Правилата на чл.29, ал.6 и ал.8 от ЗОС регламентират самостоятелна процедура по отмяна на заповедта за отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на общински нужди, респ. нейното обезсилване. Единствена предпоставка за провеждане на процедурата в тези случаи е фактът на неизплатено в 6-месечен срок, от влизане в сила на заповедта по чл.25, ал.2 или на съдебното решение, дължимото парично обезщетение по сметка на собственика на имота. Искане за отмяна на заповедта за отчуждаване може да се предяви в тримесечен срок от изтичането на срока за изплащане на обезщетението, ако до предявяването му дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота. В този смисъл ако в тримесечния срок не бъде направено искане за отмяна на заповедта за отчуждаване и в този срок дължимото парично обезщетение заедно с лихвите не бъде преведено по сметка на собственика на имота, заповедта за отчуждаване се обезсилва.

В настоящия случай са налице двете предпоставки по чл.29, ал.8 от ЗОС. Не се твърди и не се доказва, жалбоподателят да е предявил искане за отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на ал.6 на чл.29 от ЗОС. На следващо място в производството пред съда не бяха представени доказателства, от които да се направи извод, че дължимото на жалбоподателя обезщетение, заедно с лихвите е преведено по негова сметка. Не се установява, нито се твърди определеното обезщетение да е било платено на собственика в деветмесечен срок, считано от датата на постановяване на решението на съда, с което е определено – 23.03.2021 г., от когато същото решение е в сила.

Не могат да бъдат споделени възраженията на ответника, че в случаите на непосочване на банкова сметка, по която да се изплати дължимото обезщетение, следва да се прилага хипотезата на чл.29, ал.2 от ЗОС, съгласно която когато собственикът на имота не може да бъде установен или е с неизвестен адрес, както и в случаите, когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в банката по сметка на общината. В тези случаи банката изплаща обезщетението на лицето, което установи правата си по съдебен ред, по нареждане на кмета на общината. Уведомяването на жалбоподателя чрез процесуалния му представител, че следва да представи банкова сметка, по която да се преведе обезщетението, е само един от възможните варианти за събиране на тази информация. Административният орган се е ограничил само с един опит да получи информация за банковата сметка на собственика, след което е приел за приложим реда по чл.29, ал.2 от ЗОС. В конкретния случай собственикът на имота е установен, същият има адрес, вписан в Търговския регистър и липсва спор между няколко лица за правото върху дължимото обезщетение или за права върху отчуждавания имот. Не на последно място по делото не се доказва жалбоподателят да е информиран, че дължимото му обезщетение е преведено по нарочна банкова сметка на община Бургас. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не следва да се приема, че с внасянето на дължимото обезщетение по банковата сметка на община Бургас е изпълнено условието за изплащане на обезщетението, респективно за влизане в сила на заповедта за отчуждаване.

Административният орган нито твърди, нито представя доказателства дължимото на оспорващия обезщетение заедно с лихвите да е изплатено към датата на подаване на заявлението, респ. към изтичането на срок за произнасяне или към настоящия момент. Задължението за обезсилване на заповедта не е обвързано със спазване на каквито и да е процесуални срокове, а единствено с факта на неизплатеното обезщетение.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че формираният от кмета на община Бургас мълчалив отказ да разгледа подаденото от жалбоподателя заявление е незаконосъобразен.

Отказът следва да бъде отменен и преписката по заявление вх.№ 08-00-835/68/27.05.2024 г. следва да бъде изпратена на кмета на община Бургас за решаване на искането по същество, при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Съгласно чл.174 от АПК, когато задължи органа да издаде административен акт, съдът определя и срок за това. Предвид факта, че срокът за произнасяне на органа е 14-дневен, съдът следва да определи същия срок за ново произнасяне.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски от оспорващата страна е основателно. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебноделоводни разноски в общ размер на 1050 лв., от които държавна такса за образуване на дело 50 лв. и 1000 лв. възнаграждение за процесуален представител на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на от „Калдес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ [населено място], [жк], [адрес], представлявано от управителя К. П., мълчалив отказ на кмета на община Бургас да се произнесе по заявление с вх.№ 08-00-835-(68)/27.05.2024 г.

ВРЪЩА преписката по заявление с вх.№ 08-00-835-(68)/27.05.2024 г. за произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.174 от АПК 14-дневен срок за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА община Бургас да плати на „Калдес“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ [населено място], [жк], [адрес] разноски в размер на 1050 лв.

Решението може да се обжалва от всяка от страните пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.