РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Пловдив, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора И. Г. Д.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600217 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Определение № 1694/20.03.2024г. по нохд № ""/24г. състав на П.
районен съд е одобрил споразумение между прокурор от Районна
прокуратура П. и адв. Г. И., по силата на което осъденият К. Г. С. се е признал
за виновен в извършване на две отделни престъпления по чл. 343б, ал.3 НК и
по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК.
За престъплението по чл.343б, ал.3 НК на С. било наложено наказание
по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК осем месеца лишаване от свобода, глоба в
размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет
месеца.
За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК му било наложено
наказание по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК осем месеца лишаване от
1
свобода и глоба в размер на 500 лв.
На основание чл.23, ал.1 НК било наложено едно общо най – тежко
наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на това наказание било
отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
определението.
На основание чл.23, ал.2 към така наложеното общо наказание в размер
на осем месеца лишаване от свобода било присъединено и наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, а на основание
чл.23, ал.3 НК било присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв.
Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и се
разпоредил с веществените доказателства и разноските.
Определението влязло в законна сила от датата на постановяването му -
20.03.2024г.
Срещу влязлото в сила определение е постъпило искане от главния
прокурор за възобновяване на делото. Изложените в искането доводи
очертават касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК.
Оплакванията за нарушение на материалния закон са свързани с
неправилното определяне на размера на на наказанието глоба, наложено за
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК. Според главния прокурор,
когато наказанието е глоба и размерът му се определя по реда на чл.55, ал.2
НК, то може да се слезе под най – ниския предел най – много с една втора. За
посоченото престъпление законодателят е предвидил като кумулативна
санкция глоба от 2000лв. до 10000лв. и при тази ситуация определения размер
на това наказание не може да бъде по – малък от 1000лв. Така като е наложил
наказание глоба в размер на 500лв. съдът е нарушил материалния закон, което
нарушение е намерило отражение и при приложението на чл.23, ал.3 НК.
В искането се твърди, че като е одобрил споразумението в нарушение
на материалния закон, съдът е допуснал и съществено нарушение на
процесуалните правила, като е следвало да констатира, че споразумението не
отговаря на изискванията по чл.382, ал.7 НПК, да предложи промени в него
съгласно правомощията си по чл.382, ал.5 НПК и ако същите не бъдат приети,
да не одобрява споразумението.
2
С искането се претендира възобновяване на делото, отмяна на
постановеното определение № 1694/20.03.2024г. само в частите, относно
престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК и относно приложението на
чл.23, ал.1 НК и връщане на делото за ново разглеждане в отменените части
от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
поддържа искането по изложените в него съображения. Сочи, че законът е
приложен неправилно и това е довело до съществено процесуално
нарушение, налагащо отмяна на определението съобразно направеното
искане.
Касаторът С. не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него
аргументация искането е основателно, но поради липса на процесуален
механизъм за удовлетворяването му не може да бъде уважено.
Оплакването за съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е
основателно, тъй като води до извод, че законът е приложен неправилно.
Изначално нарушението на закона е било предпоставено от прокурора и
защитника на обвиняемия, които сключвайки споразумението още в хода на
досъдебното производство са постигнали съгласие за престъплението по
чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК на С. да му бъде наложено наказание по реда на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер
на 500 лв.
Наказанието лишаване от свобода в размер на осем месеца е определено
в рамките на закона и нарушение не се установява.
При определяне на размера на кумулативно предвиденото за това
престъпление наказание обаче, прокурорът и защиткът не са съобразили, че
когато то е глоба и размерът му се определя по реда на чл.55, ал.2 НК
/какъвто е и настоящия случай/, то тогава може да се слезе под най – ниския
3
предел определен в закона най – много с една втора. За посоченото
престъпление законодателят е предвидил като кумулативна санкция глоба от
2000лв. до 10000лв. и при тази ситуация определения размер на това
наказание не може да бъде по – малък от 1000лв.
Така като са постигнали съгласие наказанието глоба за престъплението
по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК да бъде в размер на 500лв. страните са сключили
споразумението в нарушение на материалния закон.
Съдът от своя страна е бил длъжен да констатира, че със
споразумението неправилно е приложен материалния закон и да изпълни
правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи съобразена със закона
промяна, която да се обсъди от страните и като не е сторил това е допуснал
съществено нарушение на разписаната в НПК процедура.
Тези съображения налагат извода, че касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т.2 НПК са налични, тъй като в тази част на определението
материалния закон не е приложен правилно.
Така посоченото нарушение на закона е намерило отражение и при
приложението на чл.23, ал.3 НК, но същото не може да бъде отстранено от
касационната инстанция.
Независимо от изразеното в съдебното заседание становище на страните,
че производството подлежи на възобновяване, респ. на ново разглеждане
единствено в частта, относно престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК и
относно приложението на чл.23, ал.1 НК, настоящият съдебен състав намира,
че такава частична отмяна на атакуваното определение е процесуално
недопустима.
На първо място, характерът на наказателното производство не
позволява постановяване на частичен съдебен акт при новото разглеждане на
делото, в каквато насока е искането на главния прокурор. Това е така, защото
делото е приключило със споразумение, то отразява съгласието на страните
по него за решаване на въпросите по виновността и наказанието по всички
обвинения, като споразумението се одобрява със съдебен акт при наличие на
предвидените в закона предпоставки. Не е възможна намеса по реда на
извънредния способ за проверка на влезлия в сила акт само по отношение на
част от въпросите или за някой от престъпленията, за които са се
споразумели страните, защото това би влязло в противоречие с волята им и с
4
постигнатото съгласие.
При това положение, за да бъде отстранено нарушението на
материалния закон в частта за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК,
атакуваното определение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в частта,
касаеща престъплението по чл.343б, ал.3 НК, доколкото това престъпление е
едното от съвкупността, за която е приложен и чл.23 НК.
В тази част обаче определението е влязло в законна сила и отмяната му
би могла да стане само при наличието на съответно искане от главния
прокурор, каквото в случая очевидно липсва.
При положение, че процесуалният закон не позволява частична отмяна
на атакуваното определение и няма искане за отмяната му в частта, в която е
влязло в сила, то тогава липсва процесуален механизъм за удовлетворяване на
претенцията на главния прокурор и пред настоящия състав не остава друга
възможност освен да я остави без уважение.
В случая няма и възможност да се санира допуснатото нарушение на
материалния закон, чрез радикална отмяна на неправилно определеното
наказание "глоба", с каквито правомощия настоящата инстанция разполага по
силата на чл.425, ал.1, т.4 НПК, защото наказанието е определено в
изпълнение на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета НПК,
в рамките на която то се договаря между прокуратурата и защитника на
обвиняемия. Именно специалната процедура, по която е приключило
наказателното производство - със споразумение, определя и невъзможността
на касационната инстанция директно да промени неговите параметри и да
пререши въпроса с приложението на кумулативното наказание "глоба"
отделно от всички останали, представляващи предмет на споразумението и
уредени с нормата на чл. 381, ал. 5 НПК.
Това не може да бъде сторено от настоящия състав и по друга причина.
Определеното наказание „глоба“ в конкретния случай е част от
кумулативната санкция на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 НК,
включваща и наказанието "лишаване от свобода". Частичното възобновяване
на производството и отмяна единствено на наказанието "глоба" на практика
би обезмислило принципите за индивидуализация на наказанието, тъй като
съгласно чл. 57, ал. 2 от НК при хипотезата на кумулативна санкция
/включваща две или повече наказания, които се налагат задължително/
5
страните, сключили споразумението и съдът се ръководят от правилата на
чл.54 и чл.55 НК и определят размера на всяко едно от тях така, че те в своята
съвкупност да отговарят на целите, посочени в чл. 36. Следователно,
процесът на индивидуализация на комплексната санкция не може да бъде
разкъсван нито от страните по споразумението, нито от съда, което не
позволява в настоящето производство допуснатото нарушение на
материалния закон да бъде санирано, като неправилно определеното
наказание „глоба“ бъде изцяло отменено на основание чл.55, ал.3 НК,
независимо, че такъв процесуален подход е в интерес на осъдения.
Обобщено, при положение, че процесуалния закон не допуска частична
отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и в
предложението на главния прокурор липсва съответно искане за отмяната му
и в частта, досежно престъплението по чл.343б, ал.3 НК, то претенцията за
отмяна на определението само в частта досежно престъплението по чл.354а,
ал. 3 НК и приложението на чл.23, ал.3 НК е процесуално неудовлетворима.
Поради това липсват основания за възобновяване на наказателното
производство по делото и отмяна на влезлия в закона сила съдебен акт, при
постановяването на който макар и да са допуснати нарушения на материалния
закон, на този етап те не могат да бъдат отстранени по съобразен с правилата
на НПК начин.
Ето защо искането на главния прокурор за възобновяване на
производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за
възобновяване на нохд № ""/24г. на П. районен съд.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7