Определение по дело №12115/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 26240
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20191100112115
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

 

Номер                                       Година    2019                                  Град София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД        Първо гражданско отделение 30 състав  

 

На 14.10.                                                                                           Година 2019

 

В закрито  заседание  в следния   състав:                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА                           

като разгледа гражданско     дело  номер   №12115 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С предявената искова молба ищецът ЗД „Б.И.“ АД излага, че застрахован при него водач на лек автомобил – С.П.Ц., е реализирал ПТП на 28.10.2016г., при което е причинил вреди на пътничката на задна седалка в лекия автомобил А.Б.. Пострадалата е предявила иск срещу застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на деликвента, по който е образувано гр. дело № 10915 по описа на I – 22 на СГС за 2017г. Делото е приключило пред СГС с осъдително решение в полза на ищцата Б., а понастоящем е висящо пред САС по подадени въззивни жалби и от двете страни. В настоящото производство ищецът претендира виновният водач С.П.Ц. да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 50 000 лева, предявена като частичен иск от 70 000 лева, ако ЗД „Б.И.“ АД бъде осъдено да заплати посочената сума с влязло в сила решение по гр. дело № 10915/2017г. на СГС и ако заплати същата.

С разпореждане на съда от 25.09.2019г. на ищеца са дадени указания да поясни дали искането му до съда е да гледа делото, при кумулативно наличие на условията - ищецът бъде осъден с влязло в сила решение да заплати обезщетение по иска с пр. осн. чл.432, ал. 1 от КЗ, по който е образувано гр. д. №10915 по описа на СГС за 2017г.; ищецът е изплатил определеното обезщетение. С молба от 10.10.2019г. ищецът е заявил, че искането му е ответникът да бъде осъден да му заплати процесната сума, ако ЗД „Б.И.“ АД бъде осъдено да заплати същата с влязло в сила решение по гр. дело № 10915/2017г. на СГС и ако заплати същата.

         Съдът намира, че предявеният иск е недопустим. Това е така, на първо място, защото е недопустимо искането за осъждане на ответника да е поставено под условие, изпълнението на което, от своя страна, е поставено в зависимост от поведението на самия ищец /“..ако заплати..“/. На следващо място, регресното право на застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, да  получи от виновния водач платеното от него обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, при условията на чл.500 от КЗ, възниква едва след заплащането на обезщетението. Единственият вариант, при който е допустимо разглеждането на регресния иск преди застрахователят да е платил обезщетение, е когато претенцията е предявена като обратен иск от подпомаганата страна /застрахователя/ срещу третото лице-помагач /деликвента/ в процеса по предявения срещу застрахователя иск от увреденото лице. Тогава обратният иск, който е винаги евентуален, се разглежда само при условие, че главният иск бъде уважен и не е необходимо застрахователят фактически да е платил обезщетението /което би обезсмислило целия институт на обратния иск/, а осъждането е условно -  деликвентът се осъжда да плати при условие, че застрахователят  - ищец по обратния иск  заплати сумата, която е осъден да плати като ответник по първоначалния иск. Доколкото обратният иск е изключение, предвидено изрично в процесуалния закон, настоящият състав на съда намира, че извън тази хипотеза, регресните права на застрахователя, преди още да е платил обезщетение, не са възникнали и като преждевременно предявени, не следва да се разглеждат, респ. осъждане на ответника под условие не е възможно. Искът е недопустим, поради което на осн. чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено. Застрахователят следва да има предвид, че това по никакъв начин не ограничава правото му на защита, доколкото след плащане на обезщетението, за което евентуално бъде осъден, пътя му за предявяване на регресната претенция ще бъде открит, като давността тече от момента на плащане на застрахователното обезщетение на правоимащия.

         Така мотивиран, съдът

 

РАЗПОРЕДИ:

        

ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, искова молба на ЗД „Б.И.“ АД, по която е образувано гр. д. №12115 по описа на СГС, 30 с-в за 2019г. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

         Разпореждане може да се обжалва с частна жалба пред САС в 1 – седмичен срок от съобщението.

 

 

                                      СЪДИЯ: