Р Е Ш Е Н И Е
№ 1521
гр. Русе, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №844 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 373, ал.1 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД.
Постъпила е искова молба „Деламод-България“ ООД срещу „Суифт
1“ ЕООД, в която се твърди, че между
двете дружества имало трайно установени търговски взаимоотношения по възлагането
на транспорт на различни товари. През м.юли.2016г. със заявка за международен
транспорт № *** от 07.07.2016г. ищецът възложил на ответника извършването на
транспортни услуги от името на техен възложител, а именно дружество „Йорг 2915“
ООД. Пратката била натоварена на 08.07.2016г. Изпращачът на стоките „Йорг 2915“
ООД възложил транспортирането на „Деламод-България“ ООД със заявка № *** от
06.07.2016г. Съставена била съответна товарителница и „Деламод-България“ ООД
заплатило изцяло на превозвача „Суифт-1“ ЕООД
възнаграждение за транспортната услуга по издадена фактура от 18.07.2016г.
Твърди се, че по
време на изпълнение на транспортната услуга от „Суифт 1“ ЕООД, в резултат на
извършена кражба на територията на Великобритания, била установена липса на
част от превозваните стоки, които са собственост на изпращача „Йорг 2915“ ООД.
Дружеството предявило рекламация, претендирало за обезщетение за претърпените
вреди, за които отговорен бил превозвачът „Суифт 1“ ЕООД. Тъй като превозвачът също
бил уведомен за претендираните вреди, той завел претенция пред свой
застраховател „Дженерали Застраховане“ АД,
който отказал да покрие настъпилите за увреденото лице щети. Поради това и наличието на основателна
претенция от страна на пострадалото от кражбата лице, ищцовото дружество било
принудено да предприеме всички необходими и правни фактически действия за
осигуряване на съответното обезщетение, с оглед на което ангажирал свой
застраховател, дружеството ***. Претърпените щети били обезщетени, като сумата
в размер на 5047,89лв. била заплатена на увреденото лице от страна на
„Деламод-България“ ООД, а сумата в размер на 10 837,23 британски лири, или
остатъкът до пълния размер на установената липса била заплатена от
застрахователя на „Деламод-България“ ООД.
Твърди се, че
увреденото лице „Йорг 2915“ ООД изцяло е прехвърлило претенциите и вземанията
си от превозвача „Суифт 1“ ЕООД произтичащи от извършената кражба на
„Деламод-България“ ООД. Правото на регресен иск срещу ответника прехвърлило на
ищеца и застрахователното дружество.
С оглед на
изложеното, „Деламод-България“ ООД претендира ответното дружество „Суифт 1“
ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 6806,40лв., претендирана частично от
30308,80лв. като обезщетение във връзка с извършеният превоз и установената липса на стоки и
представляваща част от платено обезщетение на собственика на стоките.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че му е било възложено извършването на транспорт и по време на
осъществяването на който, в резултат на извършена кражба, е установена липса от
превозваната стока. Кражбата била извършена през нощта на 14.07. към 15.07.2016
г. Извършителят на кражбата нямало данни да е установен. Твърди се обаче, че извършването
на транспортната услуга е възложено не
от ищцовото дружество, а от собственика на товара „Йорг 2915“ ООД. Липсвало
основание ищецът и неговия застраховател да заплатят обезщетение за
установените липси, а за заплащане на такова обезщетение ответникът не получил
искане от страна на увреденото лице. На следващо място се счита, че претенцията
е неоснователна, тъй като евентуално прехвърляне на вземането от страна на
увреденото лице и застрахователя на ищеца не е доказано, а и не е и надлежно
съобщено на ответника като задължено лице от първоначалния кредитор.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,
а и се установява от представените писмени доказателства, че ответното
дружество в качеството на превозвач е приело да извърши превоз от България до
Великобритания на стоки, собственост на трето за делото лице – „Йорг 2915“ ООД
по заявка №***/07.07.2016г. Възлагането на транспорта е направено от ищцовото
дружество в качеството му на спедитор, с когото ответникът като превозвач се е
намирал в трайни търговски отношения, но като товародател в товарителницата е
посочен собственика на товара. По време на транспорта, през нощта на
14-15.07.2016г. е извършена кражба от превозното средство на част от
превозваната стока собственост на „Йорг 2915“ ООД.
По делото е
представен договор за цесия, сключен между ****) в качеството на цедент и „Деламод-България“
ООД в качеството на цесионер, с който първият прехвърля на втория свои
вземания, посочени в Приложение №1(което не е представено) към договора, съгласно
уговорката на чл. 1 от същия. В чл. 4 е посочено, че цедентът се задължава да
съобщи на длъжниците в писмена форма за цесията съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД. В
чл. 7 от договора е посочено, че „цедираните вземания произтичат от цялостно
плащане и възстановяване на вредите нанесени от клиент на цесионера – „Йорг
2915“ ООД по време на транспортиране на стоки по заявки ***/06.07.2016г. и
5084/07.07.2016г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
С подаването на
заявка от ищеца и приемането на нейното изпълнение от ответника, между последния
и трето за делото лице – „Йорг 2915“ ООД, собственик на товар, е възникнало правоотношение
по договор за международен автомобилен превоз на стоки. С исковата молба и
нейното уточнение, ищецът е посочил, че договорът е сключен от него, но от
името на товародателя, в качеството на негов представител. От представените
писмени доказателства не се установява противното, а и в приложените CMR като товародател е посочено трето за делото лице – „Йорг
2915“ ООД, а превозвач – ответното дружество.
Съгласно чл. 17, т. 1 от
Конвенция CMR, превозвачът е отговорен за цялостната или частична
липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на
доставянето й, както и за забавата при доставянето й. С оглед на това, за
установените липси от товара ответникът действително дължи обезщетение,
доколкото няма спор по делото, че не е налице нито една от освобождаващите го
от отговорност хипотези по чл. 17, т.2 от Конвенцията. Правоимащ да получи
обезщетение за липсващия товар в конкретния случай по смисъла на Конвенцията е
товародателя - „Йорг 2915“ ООД.
В настоящото производство ищецът обаче е
основал претенцията си на обстоятелството, че част от дължимото на собственика
на товара обезщетение за липсата е изплатено от него, а другата част от негов
застраховател. От своя страна удовлетворения товародател и застрахователя са
прехвърлили вземането си от превозвача на ищеца, част от което последният
претендира за плащане в настоящото производство. Така предявен искът е
неоснователен по отношение на вземането „прехвърлено от товародателя“ и
недоказан по отношение на вземането „прехвърлено от застрахователя“.
Въпреки липсата на
доказателства за извършеното плащане от страна на ищеца на сумата от 5047,89лв.
за обезщетяване на причинените вреди от кражба на товара, дори и такова плащане
да е действително направено, то с него вземането на правоимащото лице
(товародателя) за липси е удовлетворено и той не е имало какво да прехвърли (цедира)
на ищеца. Поради това претенцията на ищеца в тази част се явява неоснователна на
заявеното основание – изрично посочено на стр. 3 от исковата молба, абзац 2
като „споразумение, по силата на което, след получаване на уговореното
обезщетение, Йорг 2915 ООД изцяло прехвърля претенциите и вземанията си от
превозвача Суифт – 1 ЕООД на Деламод – България ООД“.
Представения по
делото договор за цесия сключен между ищеца и LOHAM Group Limited не може да
послужи за достатъчно доказателство, по отношение на фактите кога е сключен
този договор, от кое лица представител на цесионера е подписан, какъв е размера
и основанието на прехвърленото вземане и кой е длъжник по вземането, които
обстоятелства са от значение при преценка налице ли доказателство за твърдяната
цесия. На следващо място дори и да не бъде споделено това становище на
настоящия съдебен състав, за да породи спрямо длъжника и ответник в настоящото
производство действие това прехвърляне, съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД то следва да
му е съобщено от предишния кредитор – цедента, каквото съобщаване не се
установява от доказателствата по делото, а и не се твърди. Друг е и въпросът,
че вътрешните взаимоотношения между спедитор – товародател и спедитор –
превозвач) не са изяснени, съответно не е установено какво е било и основанието
за плащане от това дружество на застрахователно обезщетение на собственика на
товара и дали действително такова е било платено, съответно дали е възникнало
правото на регресен иск за застрахователя спрямо превозвача, вземането по което
да може да бъде прехвърлено на ищеца в настоящото производство. Не е установено
и на какво основание ищецът е заплатил обезщетение на собственика на товара.
За пълнота на
изложеното следва да се отбележи, че представените по делото писмени
доказателства касаещи извършването на други транспортни заявки и плащането по
тях са неотносими към предмета на настоящото производство. Представените и
неподписани споразумения също не биха могли да бъдат доказателства в настоящото
производство за извършено извънсъдебно прихващане, признаване на факти и пр.
По изложените
съображения предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 6 807лв. на
посоченото от ищеца основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
При този изход на
спора в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски
в размер на 670лв. адвокатски хонорар.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Деламод
- България“ ООД, ЕИК131285897, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Малашевска“ №8, представлявано от управителя Йордан Стоянов Стоянов
срещу „Суифт 1“ ЕООД, ЕИК201660591,
със седалище и адрес на управление гр. Русе, бул. Ген. Скобелев“ №52, вх. В,
ет.6, ап.17, представлявано от управителя Весела Василева иск за заплащане на сумата от 6 807лв.,
претендирана частично от 30 308,80лв., представляващи прехвърлено на ищеца
вземане за обезщетение по договор за международен автомобилен превоз,
произтичащо от осъществена кражба на товар на 14-15.07.2016г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Деламод -
България“ ООД, ЕИК131285897, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Малашевска“ №8, представлявано от управителя Йордан Стоянов Стоянов да заплати на „Суифт 1“ ЕООД ЕИК201660591, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, бул. Ген. Скобелев“ №52, вх. В, ет.6, ап.17, представлявано от управителя
Весела Василева сумата от 670лв.
разноски за производството.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: