Р
Е Ш Е
Н И Е №
279
гр.Враца,04.10.2018г.
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в открито съдебно заседание на 28.09.2018г.,в състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
при участие на секретаря В.Вълкова,като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.д.№ 385 по описа за 2018г.,за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се
движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба,подадена от ОТП“Факторинг България“ ЕАД,със седалище и адрес на
управление гр.София,против решение на РС Мездра от 16.04.2018г.,постановено по
гр.№ 1893/2017г.,в частта,в която са отхвърлени предявените от дружеството
осъдителни искове,предявени при условията на евентуалност/главен иск с правно
основание чл.422 ГПК/ с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД ГПК за дължими вземания
в полза на жалбоподателя по договор за потребителски кредит от 31.10.2008г.
Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните части е неправилно
- постановено при неправилно приложение на материалния и процесуален закон.Иска
се отмяна на решението и вместо него – постановяване на ново,с което се уважат
исковете и в отхвърлената им част.Навеждат се с въззивната жалба и доводи за
недопустимост на обжалваното решение.
Противната страна не е
ангажирала становище по въззивната жалба.
Пред въззивната
инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира
въззивната жалба за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по
чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против
акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по
същество същата се явява неоснователна.
„ОТП Факторинг България” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София,е предявило иск против Г.Г.С. с правно основание чл.422 ГПК за
установяване дължимост на вземане в полза на въззивника от ответницата Г.Г.С.,като
правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД за сумата от 9 567.50 лв. – главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на вземането и за
сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до
18.03.2011 г. включително, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
от 28.03.2011 г., съгласно които длъжницата Г.Г.С. е осъдена да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД цитираните суми.При условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,с който се иска да бъде
осъдена Г.Г.С. да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД,гр. София,като правоприемник
на „Банка ДСК” ЕАД сумата от 9 567,50 лв. – дължима и невърната главница
по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на вземането и сумата от 3 746,58 лева – договорна
лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително.Поддържа се в
исковата молба, че „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.София сключила с въззиваемата договор за
кредит,по който е изпълнила задълженията си, като е предоставила на
кредитополучателя сумата в размер на 10 000 лв., която сума е усвоена от
кредитополучателя на 31.10.2008 г. по разплащателна сметка № 14023647, посочена
в договора. За обезпечение към договора за кредит между „БАНКА ДСК“ ЕАД от една
страна и Г.Г.С. от друга на 31.10.2008 г. бил сключен договор за залог върху
вземания по трудово правоотношение. С договора ответницата е приела срок за
издължаване на кредита от 96 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорена
е падежна дата за издължаване на месечните вноски на 08-мо число от месеца. На
основание чл. 7 от Договора за кредит за предоставения кредит
кредитополучателят дължи заплащане на лихва, която се формира от базов лихвен
процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която
може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на
преференциален лихвен процент по програма Престиж Плюс. Към датата на сключване
на договора за кредит лихвеният процент по кредита бил общо 9.95 %. Годишният
процент на разходите е 10.91 %.Излага се също,че съгласно т. 19.1 от Общите
условия към договора за кредит при забава на плащането на месечна вноска от
деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се
олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта. Посочената наказателна надбавка не се прилага, ако
кредитополучателя погаси вноската до седмия ден след падежната дата. Според
т.19.2 от Общите условия при допусната в плащанията на главницата и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.Предвид допуснато
неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неплащане от страна на
кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, на 13.07.2009 г.
кредитът станал предсрочно изискуем съгласно т. 19.2 от Общите условия и „БАНКА
ДСК“ ЕАД ,предприела необходимите действия за събиране на вземането си по
съдебен ред. Въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване
на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч.
гр. дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София, 38 с-в. По посоченото
дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.03.2011 г., съгласно които
ответницата Г.Г.С., е осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД гр.София сумата от
9 567.50 лв. – главница по кредита, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на вземането,сумата от
3 746.58 лв. – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011
г. включително, както и направените по частното гражданско дело
съдебно-деловодни разноски в размер на 778.56 лв.Поддържа се също в исковата
молба,че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2012г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България“ ЕООД,понастоящем
„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,последното е придобило процесното вземане срещу Г.Г.С.,
ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се
потвърждава от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба извлечение
от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 06.03.2012 г. и потвърждение
от „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г.
Въз основа на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД, от ищцовото дружество са
изпратили от името на цедента уведомително писмо за цесията на Г.Г.С. на
адреса, посочен в договора за кредит. В подкрепа на тези твърдения са
представени уведомително писмо за цесията на Г.Г.С., ведно с обратната разписка
за връчването. В исковата молба се твърди също, че в съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползва от издадения в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от 28.03.2011 г., издаден по ч. гр.
дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София, 38 с-в. На основание
горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г.,„ОТП Факторинг България“ ЕАД е
образувало срещу ответницата изпълнително дело № 134/2016 г. по описа на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. След получаване
на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело е
постъпило писмено възражение от ответницата Г.Г.С. срещу издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
28.03.2011г. Възражението е изпратено на заявителя. В срока по чл. 415 ал.1 ГПК
цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД
е предявил настоящия иск.При условията на евентуалност, в случай, че се приеме
че не са изпълнени условията и предсрочната изискуемост на целия кредит не е
съобщена на кредитополучателя се иска да бъде осъдена Г.Г.С. да заплати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД гр.София сумата от 9 567.50 лв. – дължима и
невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба до изплащане на вземането и сумата от 3 746.58
лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително.
Ответницата
оспорва изцяло предявените искове.Прави възражение,че вземанията са погасени по
давност.
По делото са събирани
писмени доказателства.Приложено е ч. гр. дело № 11457/2011 г. по описа на
Районен съд – София.Назначена е и изслушана специализирана счетоводна
експертиза.
Установено е от
представения Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., че
„БАНКА ДСК“ ЕАД е предоставила на Г.Г.С. кредит в размер на 10 000.00 лв.
при условия, подробно уговорени с договора за кредит.
Установено
е,че Съгласно т. 19.1 от Общите условия към договора за кредит при забава на
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Посочената наказателна
надбавка не се прилага, ако кредитополучателят погаси вноската до седмия ден
след падежната дата. Според т.19.2 от Общите условия при допусната в плащанията
на главницата и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
По
делото е назначена и изслушана съдебно икономическа експертиза. Вещото лице е
изготвило своето заключение след извършена насрещна проверка на първичната
документация при ищцовото дружество, досието на договора за кредит за текущо
потребление с ответница в банка ДСК,
счетоводни извлечения по договора и договора за покупко-продажба на вземания
/цесия/ между „Банка ДСК” и ОТП „Факторинг България” ЕАД. Заключението не се
оспорва от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно.Възприема
се и от настоящия състав. Съгласно заключението Г.Г.С. е усвоила целия размер
на договорения кредит от 10 000 лева. Погасявала задълженията си по
договора за кредит за текущо потребление до 27.01.2010г, като внесената сума
възлиза на 1494,47лева. С така внесената сума са погасени такси, договорени
лихви, наказателна лихва и 432,50 лева от главницата. Според вещото лице
размерът на дължимата/невърната/главница е 9 567,50лева, а размерът на
договорена лихва е 3753,21лева.
При
така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд приел предявения установителен иск за допустим,но
неоснователен и го отхвърлил,излагайки подробни съображения към които
настоящата инстанция се присъединява и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.Налице е издадена заповед за изпълнение, подадено
е възражение по чл. 414 ГПК в двуседмичен срок от връчването на
заповедта,дадени са
указания от заповедния съд до заявителя и предявена
по реда на чл. 415 ГПК искова молба, като е спазен и
срокът за предявяване на установителния иск.
Исковете са предявени по реда на чл. 415 от ГПК от
ищеца в качеството му на цедент, каквато правна възможност съществува с оглед
приетото в т.10б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Безспорно
е установено,както се изтъкна, че отпуснатият кредит от 10000 лева е бил усвоен
изцяло от кредитополучателя. От съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че последното извършено плащане е станало на 27.01.2010г.
Към 19.03.2011 г.- датата на депозиране на заявлението
по чл.417 ГПК действително са били налице условията по чл. 19 т.2 от ОУ за
настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, т.к. посочената договореност
предвижда, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става автоматично
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. В случая обаче тези договорености
от общите условия противоречат на приетото
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422
ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Такова обявяване в конкретния случай не е
направено преди завеждане на заповедното производство, а и не се твърди да е
било сторено.Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за
надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на длъжницата, доколкото
на същата не се изпраща препис от заявлението, поради което банката не е
упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към
момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са
налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането. Не следва да
се приеме и че изискуемостта е обявена със самата искова молба, доколкото
според тълкувателното решение правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В
случая не е налице обявяване на кредита за предсрочно изискуем. И доколкото
кредиторът не е обявил писмено на кредитополучателя, че кредитът става
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, искът по чл.
422 ал.1 ГПК, съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение се
явява преждевременно предявен и съответно неоснователен.Като такъв следва да се
отхвърли и да се разгледа евентуално предявения иск, който е
осъдителен,както правилно е процедирал първоинстанционния съд. Предсрочната изискуемост на кредита
е била обявена с настоящата искова молба, получена от ответницата.От
представените договор за
покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕООД, извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 06.03.2012 г. относно процесното вземане, потвърждение от
„Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕООД за прехвърлянето на вземанията
съгласно договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., безспорно се
установява редовното прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК” ЕАД към настоящия
ищец. Според изискванията на чл. 99 ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР №
142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС прехвърлянето на вземане има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за станалото
прехвърляне, като съобщаването следва да бъде извършено от цедента (стария
кредитор). В случая за удостоверяване на
извършената цесия са представени пълномощно
от „Банка ДСК” ЕАД за уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията
на основание договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2012 г.,уведомително
писмо и обратна разписка за уведомяване на Г.Г.С. за прехвърлянето на вземането
срещу нея на основание договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г.
От обратната разписка не става ясно какво е връчено на ответницата, но съгласно трайната съдебната практика съобщаването за
сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към
същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба, са
приложени както договорът за цесия и уведомление до длъжника от името на
цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването. Така
изискването на чл. 99 ал.4 от ЗЗД е спазено.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните по делото се възприема от съда като обективно
и компетентно, ответницата има да връща по кредита,както се
изложи по-горе главница от 9 567,50лева, а
размерът на договорена лихва е 3753,21лева.
За този размер би следвало да се уважи предявения
евентуален осъдителен иск.В настоящото производство,обаче, следва да се обсъди
и направеното от въззиваемата възражение за изтекла погасителна давност. Вземането
произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Съобразно
разпоредбата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.В случая периодът на погасителния план е изтекъл на
31.10.2016 г., а съгласно заключението на вещото лице последното плащане по
кредита е направено на 27.01.2010г. Исковата молба е подадена на 21.10.2016 г.,
т.е. за неплатените вноски с падеж от 08.02.2010г до 21.10.2011г е изтекла 5-годишната
погасителна давност. Видно от погасителния план дължимата след вноската от
08.10.2011г. главница е в размер на 7056,29лева, до който размер следва да бъде
уважен иска за претендираната главница.
От друга страна, според разпоредбата на чл. 111 б."в" от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви. В исковата молба ищецът претендира сумата от 3 746.58
лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011
г.. Съгласно правилото на чл. 111 б."в" във вр. с чл. 114 ал.1 от ЗЗД, тригодишният давностен срок
за лихвите започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Към
21.10.2016 г., когато е депозирана исковата молба, вземането за тези лихви за
периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011г. е погасено по давност, поради което искът в тази му част следва да се отхвърли
като погасен по давност.
С оглед изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение – да се потвърди.
Изложените във въззивната жалба доводи
за неправилност на атакуваното решение,свързани с неправилно приложение на
института на погасителната давност,настоящият състав намира за
неоснователни.Според въззивника въззиваемата не била направила възражение за
погасителна давност по отношение на евентуалния иск,а само по отношение на главния установителен
иск,и съдът неправилно бил приложил това възражение и по отношение на
евентуалния иск.По повод връчената и заповед за изпълнение длъжницата е
направила възражение,че не дължи изпълнение,тъй като вземането и е погасено по
давност.С отговора на исковата молба,с която са предявени главен/установителния,който
е отхвърлен/ и осъдителен иск /уважен частично/въззиваемата-длъжница е
заявила,че оспорва предявения иск.Не е конкретизирала кой от двата иска оспорва
и по отношение на кой от двата прави възражение за давност,но настоящият състав
приема,че направеното възражение за погасителна давност касае и двата иска.Нещо
повече в отговора изрично е посочено да се отхвърли предявения иск за заплащане
на процесните суми,което изявление касае именно осъдителния иск,а не
установителния.
При този изход на делото
въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените от нея разноски по
водене на делото пред въззивна инстанция,но такива не се претендират.
Водим
от горното,ВОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на РС Мездра от 16.04.2018г.,постановено по гр.д.№ 1893/2017г.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1/
2/