Р Е Ш Е Н И Е
№ ...
гр. София, 29.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, 3 състав, в публично
заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Евгения Гачева, като разгледа т.д. № 8354/2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договори за наем, сключени с
ответника, предоставил ползването на недвижим имот – помещения и движими вещи –
медицинско оборудване за високоспециализирани изследвания, а ответникът не
заплатил изцяло дължимата наемна цена, с начислена индексация, съобразно
уговореното между страните и изпаднал в
забава. Поддържа, че неплатената част от индексираната наемна цена на
отдадените под наем помещения възлиза на 28 620,66 лв. /което е разликата
между заплатената от ответника неиндексирана наемна цена и тази с отчетен
инфлационен индекс/ за посочения в исковата молба период, а за медицинското
оборудване – на 45 980,66 лева/което също представлява разликата между
заплатената от ответника неиндексирана наемна цена и такава с отчетен
инфлационен индекс/, а лихвата за забава върху общата сума за посочения от
ищеца период възлиза на 11 233,41 лв. Твърди, че няма пречка да претендира
индексираната наемна цена за целия период на договора накуп, поради което намира
за неоснователно възражението за давност. Претендира посочените суми, както и
законна лихва от предявяване на иска до погасяването и разноски.
Ответникът
твърди, че е заплащал дължимите наемни цени в
цялост и в срок през целия срок на действие на договорите, включително и след
индексация. Твърди, че страните са уговорили промяната на цената да става само
посредством допълнителни споразумения, като липсата на такива следва да се
приравни на липса на постигнато съгласие. Твърди, че преизчислението на
наемната цена е станало след прекратяване действието на договорите, поради
което претендираните суми са недължими. Прави възражение за погасяване по
давност. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, направи следните фактически и правни
изводи:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. Чл. 232, ал. 2
пр. 1 ЗЗД:
Претендира се
заплащане на наемна цена по договор за наем. За основателността на иска в
тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е
съществувало наемно правоотношение, по силата на което на ответника е
предоставено безпрепятствано ползване на наетата вещ, както и размера на
дължимата наемна цена. Посоченото се отнася и за двата договора за наем,
предмет на настоящия спор.
Страните не
спорят, а и се установява от представените по делото доказателства, а именно:
Договор за наем на недвижими имоти вх. №
13038/18.09.2007 година и Договор за наем на медицинска апаратура вх. № 4488/20.03.2009 година, че ищецът
и ответникът са обвързани от облигационни правоотношения по силата на двата
наемни договора, считано от 01.02.2009 година по договора за медицинско
оборудване и считано от 01.09.2007 година– по договора за наем на помещения.
Доколкото няма
спор, съдът приема, че договорите са прекратени през 2014 година, като
последната дължима сума е била тази за м. 09.2014 г. и по двата договора, като
ответникът е заплатил всички дължими, съобразно първоначално уговорения размер,
наеми. Тоест, е изпълнил задължението си за заплащане на наемите, но без
корекци във връзка с инфлационния индекс. Посоченото се установява и заключението
на вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано и компетентно.
Основният спорен
въпрос по делото е дали е била дължима коригирана
с инфлационен индекс наемна цена и по двата договора.
В чл. 4 от
Договора от 01.09.2007 година е посочено, че наемната цена се актуализира
годишно въз основа на инфлационния индекс за страната по данни на НСИ. Изрично
е договорено, обаче, и актуализацията да се извършва с анекс към договора.
Съгласно
задължителната практика, установена с решение № 89 от 17.07.2009 г. по
т. д. № 523/2008 г. на II т. о., решение № 54 от
23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о., решение № 16 от 28.02.2013 г. по
т. д. № 218/2012 г. на II т. о. и др., Върховният касационен съд се е
произнесъл, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в
договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните
относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора
общо съгласие и целените с договора правни последици, като тълкуването се извършва съобразно
критериите на чл. 20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля и прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във
връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда
от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се
подменя формираната при сключване на договора и обективирана в
съдържанието му воля на договарящите.
В случая,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата на чл. 4 от договора не се нуждае
от горния вид тълкуване, доколкото е достатъчно ясна и точна. Със същата страните са установили ред за изменение на наемната цена - само чрез изрично писмено съгласие /анекс към договора/ и
то по избрания от тях обективен критерий – изменение в инфлационния индекс. Тоест, до сключването на такова допълнително
споразумение, остава действаща уговорената с договора
първоначална цена и следва да се прилага при липса на друга приложима
актуализирана цена. Така и за двете
страни, особено за наемателя ще има яснота за точния размер на наемната цена,
която дължи, както и моментът, от който се дължи коригираната сума. Именно
поради тази причина, страните ясно са изразили воля за необходимостта от
писмено съгласие при всяка актуализация в цената, а при липса на такава,
меродавна е първоначално уговорената цена. Следва да се посочи, че
неактуализирането на цената не фигурира в договора, като неизпълнение на нечие
задължение, нито като основание за прекратяване на договора, тоест, не е
третирано от страните като съществено условие за действие на договорните
правоотношения. Или, предвид горните изводи и липсата на допълнителни
споразумения /за което страните не спорят/, ответникът е дължал първоначално
уговорения размер на наема, който и е изплащал в цялост и в срок по време на
действие на договора. Последното обстоятелство, освен, че е безспорно, е видно
и от съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като мотивирана,
обективна и компетентно изготвена.
По отношение на
Договора от 01.02.2009 година, размерът и условията, при които се дължи
наемната цена по него се съдържат в чл. 4 от същия. Страните не спорят и вещото
лице дава заключение за това, че ответникът е заплатил всички дължими от него
наеми и по този договор, в срока на действие на последния, изчислени, съобразно
цената по чл. 4.1. В чл. 4.2 се съдържа отново уговорка за актуализиране на
наема ежегодно, към 01.03., с общия индекс на потребителските цени по данни на
НСИ за предходната година. Макар тук да не е посочено изрично, че изменението
следва да се договоря в нарочно писмено допълнително споразумение, при
тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 съдът намира следното. В цитираната разпоредба на чл. 4.2. са заложени критериите за
актуализацията на наемната цена. В договора, обаче, липсва уговорка за автоматична
промяна на наемната цена и
начин по който да се отрази това. В чл. 15 от договора е предвидено, че изменения и
допълнения на настоящия договор могат да се правят със съгласието на двете
страни и то изразено в писмена форма. Или, съдът приема за действителна волята
на страните изменението на наемната цена съобразно инфлационния индекс
/съответно, увеличение или намаление/ да се приема при писмено изразено, нарочно
съгласие на страните - под формата на анекс, допълнително споразумение към
договора/. При липсата на такива, ответникът дължи уговорения в договора размер
на наем. Като и тук важи гореизложеното във връзка с договора от 2007 година.
Предвид
изложеното, исковете се явяват неоснователни, което прави безпредметно и
обсъждане възражението за давност.
При извод за липса
на главно вземане, неоснователна е и акцесорната претенция за обезщетение за
забава.
По разноските:
Предвид изхода от
производството, разноски са дължими само на ответника, като по представения
списък и доказателства в тази връзка, ищецът следва да заплати 4000 лева за
адвокат на ответника.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.А., ЕИК: ******* срещу СМДЛОД А.АД, ЕИК: *******
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД: 1. за
сумата от 28 620,66 лв.,
представляваща непогасената част от актуализирана наемна цена по договор за
наем от 01.09.2007 г. за периода 18.09.2007 г. – 30.06.2014 г. и 2. сумата от 45
980,66 лева, представляваща
непогасената част от актуализирана наемна цена по договор за наем от 01.02.2009 г.,
които суми са дължими и съгласно фактура № 29323/23.12.2015 г., както и искът с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата
от 11 233,41 лв., представляваща
лихва за забава за периода 01.07.2014 г. – 23.12.2015 г. върху сбора от
посочените по-горе две главници.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, В.А., ЕИК: ******* да заплати
на СМДЛОД А.АД,
ЕИК: ******* сумата от 4000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: