Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 63 21.01.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на тринадесети януари
две
хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря И. Г.
с участието на прокурора Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното от съдията
Колева касационно наказателно административен характер дело № 2769 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Ц.В.Д., ЕГН **********, съдебен адрес
***, против Решение № 260915 от 30.07.2021 г., постановено по НАХД № 28/2021 г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление № 20-0346-000216/15.09.2020
г., издадено от началник група, РУ-Созопол към ОДМВР – Бургас, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание същата разпоредба, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв.
и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.
В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и
да отмени наказателното постановление. Твърди, че районният съд не е съобразил
здравословното му състояние, за което бил приложил доказателства. В условията
на алтернативност иска намаляне на наканието.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по касация, РУ Созопол към ОД на МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд –
Бургас е потвърдил наказателно постановление № 20-0346-000216/15.09.2020
г., издадено от началник група, РУ-Созопол към ОДМВР – Бургас, с което за
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание същата разпоредба, на Ц.Д. е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да
се управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР на водача са отнети 12
контролни точки. За да постанови
решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в
качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.174, ал.
3 от ЗДвП, за което законът предвижда две кумулативно дадени наказания –
лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от 24
месеца и глоба 2000 лв. Съдът е изяснил още, че размерът на глобата е
императивно определен в правната норма, поради което не може да бъде изменян.
Не били налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
В касационната жалба не се оспорва отказът на
Д., в качеството му на водач, да бъде тестван за наркотични вещества, както и,
че въпреки издадения талон същият не дал кръвна проба. Изведено е единствено
възражение, според което при разглеждане на спора, районният съд не е взел
предвид здравословното му състояние. Това възражение е неоснователно.
В
конкретния случай по делото не се съдържат доказателства, от които да е видно,
че към момента на проверката водачът е отправил възражение за влошено
здравословно състояние, което да е пречка за извършване на тест с техническо
средство за наличие на наркотични вещества. От приложеното медицинско
„медицинско направление/искане за:“ е видно, че именно в деня на нарушението
д-р А.И.e описала диагноза свързана с дихателните пътища на лицето, като е
уточнено, че пациентът редовно пътува и се наблюдава (диспансер), в Испания е
назначена терапия“. Съдът намира, че описаната от д-р Илиева диагноза не
предполага обективна невъзможност за извършване на тест за наличие на наркотични
вещества или за даване на кръвна проба за химичен анализ. Дори да е налице
медицинско предположение, че предвид назначената терапия, е евентуално възможно
тестът или кръвната проба да даде положителен резултат, но не вследствие
употреба на забранени вещества, а поради употребяваните медикаменти, то това не
освобождава водача от задължението да бъде изпробван по един от предвидените
начини – съответен тест или кръвна проба за химичен анализ, като евентуалният
резултат може да бъде оспорван след това. Извън посоченото, в хода на
настоящото производство не са ангажирани доказателства, че по други обективни
причини лицето не е могло да даде такава кръвна проба, в посоченото лечебно
заведение и в указания времеви диапазон.
Според
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Жалбоподателят, както
правилно е установил първоинстационният съд е осъществила състава на нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е наложена и предвидената
в закона санкция.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260915/30.07.2021г. постановено по НАХД № 28/2021г.
на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.