Р Е Ш Е Н И Е
№ 649/7.10.2019г. 07.10.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 01.10
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 1006 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да
бъде прието за установено по отношение на ответника Д.Х.Х.,
че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***г.
на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че между страните е бил сключен договор за
потребителски заем от 05.07.2017 год., по силата на който ищецът предоставил на
ответника сумата от 6000 лв. Кредитът следвало да бъде погасен на 60 месечни
вноски, включващи – главница, лихва и
годишен процент оскъпяване на разходите. Плащането било преустановено на
05.10.2017 год., като били погасени две месечни вноски. Кредиторът изпратил
покана на адреса на кредитополучателя. Претендира се уважаване на претенциите,
както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска.
Посочва, че между страните бил сключен договор за кредит, както и че е получил сумата по същия. Не оспорва и че
след втората вноска е преустановил
плащането. Оспорва включването на претенцията за годишен процент разходи в
общата претендирана сума, т.к. след обявяване на
кредита за предсрочно изискуем тези разходи реално преставали да се правят от
кредитора. Претенцията не била формулирана точно и ясно. Иска се отхвърляне на
иска.
В съдебно , ищецът не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя исковите суми. Предвид
постъпило в законоустановения срок възражение по чл.
414 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е
предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за потребителски
паричен кредит plus – ***г., сключен между ищеца и ответника
, по силата на който на последния е отпуснат кредит в общ размер на 6000 лв. и закупуване на застраховка от 2016 лв.
Уговорено е изплащането да стане на 58 броя погасителни месечни вноски всяка от
по 216,25 лв. или общо плащания на стойност 12 987 лв., както и размерът на
лихвата и годишен процент на разходите.Представен е и погасителен план инкорпориран в договора.
Приложено е застрахователно
уведомление с посочен в същото застраховател „Кардиф ОЗ-клон България“ и
застрахован кредитополучател ответника, с посочени покрити рискове и застрахователна сума, ОУ за
застрахователна програма и др., като всички документи са подписани от ответника
в графа застрахован.
Прието е още копие от Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация , както и извлечение по
кредита .
По искане на ищеца по делото е
назначена и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която след
запознаване с материалите по делото и справка при ищеца е посочило, че уговорената по кредита сума е усвоена на
05.07.2017 год. Общият размер на платените от ответника суми по кредита е 486,
45 лв., с които са погасени частично – главница, възнаградителна
лихва, застрахователна премия и законна лихва. Определен е и размерът на
задълженията към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
Съдът счита, че експертизата следва да бъде кредитирана като
пълна, компетентно изготвена и неоспорена от страните.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Страните не спорят, а и се
установява безспорно от събраните по делото доказателства, че са били във
валидно облигационно отношение по сключен договор за потребителски кредит.
Безспорно е още, че сумата , предмет на договора е реално предадена по начина
уговорен в същия,включително е закупена застраховка в посочен в договора размер
по избрани от ответника застрахователни рискове.Според съда се установява от
доказателствата по делото, че преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита е надлежно съобщена на длъжника,
посредством писмо, изпратено с обратна разписка на адреса, посочен в договора и
получено на 27.04.2018 год.На посочената дата е и настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, а не както се твърди от длъжника на 05.11.2017 год.
Настоящият съдебен
състав приема, че процесният договор за кредит по свята правна същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. В процесния случай не
се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от
страните, а представеното по делото копие е със шрифт по-малък от 12, което е
самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите,
но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само
годишен лихвен процент. Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
В процесния договор /в който
е инкорпориран и погасителен план/ са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските,
следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се
съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде
извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от
ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е достатъчно,
следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК,
според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент,
и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Предвид изложеното до тук и на основание чл.22 ЗПК
сключеният между страните договор за потребителски кредит от 05.07.2017 г. е
недействителен и като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения
за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са
императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Установената
съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите
в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесния случай
отпуснатия на ответника кредит е в размер на 6000 лв., а според заключението на
вещото лице същия е внесъл сума в размер на 486, 45 лв., с която след като
договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК, следва да се
погаси част от главницата и в тази връзка ответникът дължи връщане на разликата
между отпуснатата и платена сума или сумата от 5513, 55 лв. Именно за
посочената сума е основателен предявеният иск, а за разликата над нея до пълния
предявен размер от 6147, 50 лв. , както и за сумата 4689,45 – възнаградителна лихва и 695, 79 – мораторна
лихва за забава следва да бъде отхвърлен.
В горния смисъл практиката на ОС –
Я., обективирана в решение от 29.03.2019 год.по
в.гр.дело № *** год. и др.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в намален размер, предвид
частичното уважаване на иска, а именно – 134,17 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл.
78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за
настоящата инстанция в размер на 240, 38 лв.
Разноски от ответника не са претендирани.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Х.Х., ЕГН **********,
че дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС” ЕАД гр. С. с ЕИК: ***, сумата от 5513, 55 лв. – главница, представляваща задължение по договор за
потребителски паричен заем, сключен на 05.07.2017
г., , ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.01.2019 г. до
изплащане на вземането, като иска за главница за разликата над 5513, 55 лв. до пълния предявен
размер от 6147, 50 лв. , за сумата
от 4689,45 лв. - възнаградителна лихва за периода от
05.10.2017 г. до 05.07.2022 г. и сумата
от 695, 79 лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2017 г. до
14.01.2019 г., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.Х.Х., ЕГН **********
да заплати на
“БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД гр. С. с ЕИК: ***
сумата от 134, 17 лв. – разноски в заповедното производство, както и
сумата 240, 38 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: