Решение по дело №2382/2023 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20 а от Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 26, ал. 1 от Постановление на МС № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 - 2020 г и чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19. 2 "Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие" на мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.

2. Образувано е по жалба на „Работим добре РД“ ЕООД, [ЕИК], адрес: [населено място], общ. Раковски, област Пловдив, [улица], представляван от управителя – Р. Й. Д., срещу заповед за отказ № 03-280-РД/333/20.03.2023г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено проектно предложение на бенефициента „Работим добре РД“ ЕООД

с наименование „Инвестиции в нови съоръжения за пункт за Годишен технически преглед и Авто-козметичен център“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти с код от ИСУН BG06RDNP001-19.156-0005 от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. в размер на 19713,60 лв. с ДДС.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че органът не е съобразил датата на подаване на заявлението за подпомагане и момента на закупуване на инвестицията, които предхождал регистрацията на дружеството по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Не се спори по факта, че към дата 01.08.2022г. дружеството е било регистрирано по ЗДДС, но се сочи че за закупените активи не е ползвано право на данъчен кредит. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител – юрк. Пенчева, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размера на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4 Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. От страна на „Работим добре РД“ ЕООД е подадено заявление за финансиране по мярка 19 "Водено от общностите местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., регистрирано с вх. № BG06RDNP001/18.01.2021г. Предмет на заявлението е предоставяне на безвъзмездно подпомагане за проектно предложение „Инвестиции в нови съоръжения за пункт за Годишен технически преглед и Авто-козметичен център“ на стойност 14785,20 лева, включващо закупуване на: газанализатор; димомер; уред за измерване на оборотите и температурата на двигателя; канелен подемник с ръчна хидравлична помпа; шкаф с ръчни инструменти; водоструйна машина; професионална прахосмукачка; небулизатор.

За удостоверяване на разходите по закупуване на оборудването, кандидатът е представил фактура № 202182/26.10.2021г. и фактура № 202183/26.10.2021г. за авансово плащане на обща стойност 14040 лева с ДДС, издадени от доставчика „Гар Агент“ ЕООД. Представена е също фактура № 202198/01.11.2021г. за доставка на стоките по фактура № 202182/26.10.2021г. с нулева стойност, а именно: система за анализ на изходящи газове; канален подемник; инстр. количка 7 чекмеджета, 3 оборудвани.

Закупеното оборудване е индивидуализирано в Приложение № 1 към Предварителен договор от 12.01.2021г., сключен между „Работим добре РД“ ЕООД и доставчика „Гар Агент“ ЕООД.

6. Със заповед за отказ № 03-280-РД/333/20.03.2023г. зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ отхвърлено изцяло проектно предложение на бенефициента „Работим добре РД“ ЕООД с мотив, че при направени справки в системата на НАП в регистър „Справка за лица, регистрирани по ЗДДС и лица, получили разрешение за прилагане на режим за касова отчетност на ДДС" е установено, че към дата 01.08.2022 г. кандидатът е регистрирана по ЗДДС. Това фактическо обстоятелство е отнесено към разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Постановление на МС № 189 от 28 юли 2016 г., според което не е допустими за съфинансиране от ЕСИФ възстановим данък върху добавената стойност. На това основание е прието, че включената в инвестицията сумата за ДДС от 3285,60 лв. се явява недопустим разход за финансиране, а допустими разходи за проекта са в размер на 16428 лв., но този размер на одобрените допустими разходи е под минималния размер на допустимите разходи съгласно СВОМР.

Посочено е, че съгласно т. 9 от Условия за кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Стратегията за водено от общностите местно развитие на МИГ Раковски, Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. - Процедура чрез подбор на проектни предложения с няколко крайни срока за кандидатстване BG06RDNP001-19.156 ”МИГ Раковски 6.4 Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности” от Стратегията за водено от общностите местно развитие на МИГ Раковски „Минимален и максимален размер на безвъзмездната финансова помощ за конкретен проект: Минималният размер на безвъзмездната финансова помощ за един проект е 14 625 лв. при минимален размер на общите допустими разходи за един проект -19 500 лв.

Прието е, че представената от кандидата фактура № 202198/01.11.2021г. не доказва закупуване на посоченото в нея оборудване, тъй като е без придружаващи документи, доказващи плащане.

7. По делото бе допусната съдебна експертиза с вещо лице – Д. К., чието заключение се прие без възражение от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът е установил, че по фактура № 202182/26.10.2021г. и фактура № 202183/26.10.2021г. оспорващият е направил авансово плащане на доставчика „Гар Агент“ ЕООД по банков път на обща стойност 14040 лева с ДДС. В подкрепа на това обстоятелство се сочи платежно нареждане от 26.10.2021г. към „Уникредит Булбанк“ АД /л.30/, с което кандидатът е наредил в полза на „Гар Агент“ ЕООД сума в размер на 14040 лева, с основание“ плащане по проформа фактури № 272 и № 273 от 25.10.2021г.; както и извлечение № 40 от 27.10.2021г. /л.34/ от разплащателна сметка на „Работим добре РД“ ЕООД в „Уникредит Булбанк“ АД, в което е отразено плащане от дата 26.10.2021 г. в размер на 14040 лева в полза на „Гар Агент“ ЕООД. Вещото лице установява, че „Работим добре РД“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на дата 28.07.2022г. с Акт за регистрация № 1604222032001793 от Националната агенция за приходите /л.547/. Регистрацията на дружеството е продължила до 13.02.2023г. За доставките по фактура № 202182/26.10.2021г. и фактура № 202183/26.10.2021г. от страна на „Работим добре РД“ ЕООД не е ползвано право на данъчен кредит.

8. За удостоверяване компетентността на ответника да издава актове от категорията на процесния се представя заповед № 03-РД/3089/22.08.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 20, ал. 4 ЗПЗП на зам. изпълнителния директор на Фонда са делегирани правомощията да издава решения, с които се отказва предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на бенефициенти по „Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г“.

IV. От правна страна:

9. Според чл. 60, ал. 4 от Наредба № 22 от 14.12.2015 г. изпълнителният директор на РА /Разплащателната агенция/ се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане.

Правилото на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП допуска изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредба № 22/14.12.2015 г. Държавен фонд "Земеделие" извършва проверка за спазване на процедурата по подбор на проектни предложения, финансирани изцяло или частично от ЕЗФРСР, в срок до 1 месец от изготвянето на доклада по чл. 44, ал. 3 от ПМС № 161 в ИСУН.

Според чл. 65, ал. 1, т. 2 от Наредба № 22/2015 г., за изпълнение на дейностите по стратегия ВОМР, за предоставяне на финансова помощ от ЕЗФРСР, ДФЗ извършва проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ.

Съгласно чл. 69, т. 3, б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета не са допустими за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове и от размера на подкрепата, прехвърлена от Кохезионния фонд в МСЕ разходи за данък върху добавената стойност, освен когато не е възстановим по националното законодателство за облагане с ДДС. Това правило намира отражение в националното ни законодателство - чл. 26, ал. 1, т. 3 от Постановление на МС № 189 от 28 юли 2016 г., според който не е допустими за съфинансиране от ЕСИФ възстановим данък върху добавената стойност. Последното понятие намира легална дефиниция в пар.1, т. 1 от ДР на ПМС № 189 от 28 юли 2016 г., а именно: „сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на Закона за данък върху добавената стойност лице има право да приспадне от задълженията си по Закона за данък върху добавената стойност, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило по реда на закона“.

В случая не може да има съмнение, че след като към датата на извършване на инвестицията кандидатът не е бил регистриран по ЗДДС, нито са налице данни да е полежал на задължителна регистрация, то същият не е имал и право на данъчно предимство по процесните фактури. Тоест, освен че кандидатът не е упражнил право на данъчен кредит по доставките от 26.10.2021г., то същият въобще не би могъл и да претендира такова предимство, предвид липсата на законоустановена абсолютна положителна предпоставка.

Необосновани се явяват и изводите на администрацията, че представените от кандидата фактури не са скрепени с доказателства за реално плащане към доставчика. Представените по преписката доказателства изцяло оборват позицията на ответника. Налице са доказателства както за извършените плащания по банков път, така и договори и спецификации, индивидуализиращи предмета на доставките и придобитите за нуждите на инвестицията стоки. Представените от жалбоподателя документи не са оспорени от ответника, поради което съдът не намира основание да дискредитира доказателствената им стойност.

След като сумата в размер на 3285,60 лева, представляваща включен ДДС в продажната цена на закупените активи, се установява допустими за съфинансиране от ЕСИФ, то необоснован се явява и решаващия извод на ответника, че предложението на кандидата следва да бъде изцяло отхвърлено на основание чл. 61г, ал. 6 от Наредба № 22/14.12.2015 г. За да намери приложение посочената разпоредба, следва да е налице несъответствие на допустимите разходи по проекта с определения минимален или максимален размер, определен в стратегията за ВОМР. Настоящият случай не е такъв.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

Съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

V. По съдебните разноски:

10. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 1230 лева, от които 50 лева държавна такса, 580 лева за възнаграждение на вещо лице и 600 лева за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. Съгласно чл.8, ал.1 вр. чл. 7, ал. 2. т. 3 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес от 10000 до 25000 лева минималното адвокатско възнаграждение е 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв. В случая претенцията на жалбоподателя е за присъждане на възнаграждение в значително по нисък размер, поради което възражението на ответника е неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за отказ № 03-280-РД/333/20.03.2023г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отхвърлено проектно предложение на бенефициента „Работим добре РД“ ЕООД с наименование „Инвестиции в нови съоръжения за пункт за Годишен технически преглед и Авто-козметичен център“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти с код от ИСУН BG06RDNP001-19.156-0005 от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. в размер на 19713,60 лв. с ДДС.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Работим добре РД“ ЕООД, [ЕИК], адрес: [населено място], общ. Раковски, област Пловдив, [улица], представляван от управителя – Р. Й. Д., сумата от общо 1230 лева (хиляда двеста и тридесет лева), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.