Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 / 24.01.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕЕВА
при секретар Антоанета Лазарова и с участието
на прокурора Галя Александрова разгледа докладваното
от съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 546/2021 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Предмет на касационно обжалване е решение
№ 63/14.09.2021 г., постановено по АНД № 562/2021 г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата /ЗП/ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, НТУ –
гр. София, с който на „М.т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.Д.Д., чрез адвокат К.И.А. – АК Хасково, е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание чл. 187а,
ал. 1 и ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Недоволен от така постановеното решение, касаторът „М.т.“ ЕООД ***, представлявано от С.Д.Д., чрез адвокат К.И.А. – АК Хасково, го обжалва, като развива доводи, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови решение, с което да бъде отменен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, НТУ – гр. София като незаконосъобразен. Претендира разноски по делото.
Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев, оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да се потвърди решение № 63/14.09.2021 г. по АНД № 562/2021 г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, НТУ – гр. София на „М.т.“ ЕООД. Подробни доводи излага в писмена защита, която представя. Претендира разноски по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият съдебен състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА
За да потвърди наложеното
административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. на
юридическото лице „М.т.“ ЕООД ***, въззивният
съд е приел, че е налице безспорно установено административно нарушение. Така
мотивиран е счел, че при установяване на нарушението не са допуснати съществени
нарушения, които да опорочават воденото административнонаказателно
производство, поради което е потвърдил издадения електронен фиш.
Настоящата съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
В случая пред въззивния съд е обжалван електронен фиш на АПИ, НТУ – гр. София като са направени възражения за съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Не са представени писмени доказателства с които да се оспори твърдяното за извършено нарушение.
При постановяване на решението въззивният съд е обсъдил направените възражения, обсъдил е представените писмени доказателства. Съдът, въз основа на представената информация от АПИ, правилно е установил, че за процесното МПС е била налично бордово устройство към момента на нарушението, като съгласно доклада и снимковия материал е установено, че е платената такса за по-ниска категория от измерената такава, или всъщност липсва плащане на дължимата тол такса. Видно от снимковия материал деклариран по делото, към влекача е било прикачено ремарке, чийто оси не са били декларирани. Наличното бордово устройство е било настроено за две оси, а в състав с ремаркето общият им брой е пет. Безспорно е установено, че заплатената сума от 133 лв. е платена за да може ППС да напусне пределите на страната и, че същата представлява такса за изминато разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-краткия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща максимална такса според Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа. По делото безспорно е установено, че заснетото МПС се е движело по маршрут, по който е следвало да има заплатена пътна такса, а доказателства за нейното предварително заплащане не са ангажирани. Нарушението е установено с предвидените в закона способи, тъй като е използван образец на електронен фиш, който отговоря на всички изисквания за съдържание и форма. Обсъдени са всички факти и обстоятелства, но предвид безспорно установеното, че МПС се е движело по маршрут, за който не е заплатена дължимата тол такса, което е от съществено значение за правилното приложение за посочената като нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП с текст: „Движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ и „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, а именно “Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.“. Доколкото въззивният съд правилно е установил, че за определения маршрут това МПС не е имало платена пътна такса, всички останали доводи, без да са подкрепени с доказателства са ирелевантни.
Издаденият електронен фиш е по утвърден образец, от който става безспорно ясна същността на нарушението, като същото е точно индивидуализирано по време и място на установяването му, както правилно са посочени нарушените законови разпоредби.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя тези мотиви на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги преповтаря, като намира, че същите изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето решение.
Относно твърдението на касатора, че административният орган не е представил доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено спорното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че такива не следва да бъдат събирани. Съгласно разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове на НТУ се издават за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която по своята същност представлява електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата. Системата не измерва конкретна величина, която да бъде сравнявана с други от същия вид, подари което и не е обект на проверка от Българския институт по метрология. Не се установява предвидено законово изискване за сертифициране или одобрение на Системата.
Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК, касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В настоящия случай, предвид събраните доказателства, настоящият състав споделя изложеното становище за безспорно установено нарушение, като не намира законно основание за събиране на допълнителни доказателства. Счита, че обжалваното решение отговаря на процесуалните изисквания за постановяването му. В съдебния акт са изложени мотиви по съществото на спора.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.
С оглед този изход на спора, в полза на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление, съгласно чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/.
На основание изложеното, касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила решение № 63/14.09.2021 г., постановено по АНД № 562/2021 г. на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА „М.т.“ ЕООД ***, представлявано от С.Д.Д. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално тол управление към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: