Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 19.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като разгледа
докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 149 по описа за 2020 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
С
решение №216 от 06.12.2019 г. по гр.д.
№467/2019 г. Кнежански Районен съд е:
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
И.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, че дължи на ищеца Н.С.Н., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сумата по Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с №343/19 от 31.05.2019 г., издадена по ч.г.д.
№368/2019 г. – 2 000 лв. /две хиляди лева/ главница, законна лихва до
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на 102.79
лв. /сто и два лева и седемдесет и девет ст./, от 26.11.2018г. до 20.05.2019г.,
както и законна лихва върху главницата от 20.05.2019 г. до изплащане на
задължението.
ОСЪДИЛ И.Б.И., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: *** да заплати на Н.С.Н., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** сумата от 43.00 лв. /четиридесет и три лева/ - деловодни разноски по
заповедното производство.
ОСЪДИЛ И.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** да заплати на Н.С.Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** сторените
в настоящето съдебно производство съдебни и деловодни разноски от общо 464.20 лв.
/четиристотин шестдесет и четири лева и двадесет ст./, от които адвокатски
хонорар – 300 лв. /триста лева/, депозит за вещо лице – 60 лв. /шестдесет
лева/, 43 лв. /четиридесет и три лева/ -доплатена д.т. за образуване и водене
на делото и нотариална такса за връчена нотариална покана от 61-20 лв. /шестдесет
и един лев и двадесет ст./.
Недоволен
от решението е останал ответникът И.Б.И. и е подал въззивна жалба срещу него, в
която моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго решение, с
което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции като неоснователни.
Въззивникът твърди, че няма доказателства той
едностранно да е изменил условията на първоначалната устна договорка. Сочи, че
възникналият спор с Н.С.Н. касае подпрозоречните первази. Твърди, че те не са
били предмет на първоначалната договорка и че заблудата на Н.С.Н. относно обема
и вида на поръчката не може да се третира като основателна причина по смисъла
на чл.268 от ЗЗД. Счита, че право на отказ от договора има само изправната
страна срещу неизправната страна.
Във
въззивната жалба се сочи още, че Кнежански Районен съд не е изготвил
проекто-доклад по делото и че ако го беше направил, щеше да приеме, че се касае
до иск „за връщане на сума след твърдяно
упражнено право за разваляне на договора“ и да укаже на ищеца, че е в
негова тежест да докаже, че той е изправна страна, а ответника – неизправна.
Въззивникът
е поискал от Плевенски Окръжен съд, ако намери ищцовите претенции за
основателни, да компенсира търсените суми с направените от него разходи за изпълнение
на поръчката в размер на 2 029 лв., съгласно неоспорената фактура
№**********/05.12.2018 г., издадена от „***“ООД-гр. Враца.
И.Б.И.
претендира направените в двете инстанции разноски.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Н.С.Н. на 17.01.2020 г., но в указания срок –
до 31.01.2020 отговор не е депозиран.
С
определение №213 от 13.02.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната
жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.
В о.с.з. на 11.06.2020 г. И.Б.И.
заявява, че първоначалната уговорка с Н.С.Н. не включвала подпрозоречните
первази. Твърди, че на 26 ноември сутринта поръчал на врачанската фирма
дограмата, която трябвало да бъде доставена на 06.12.2018 г. на обекта на Н.С.Н..
По-късно същия ден в разговор по телефона попитал Н.С.Н. дали иска первази за
всички прозорци срещу 250 лв. Последният бил „стресиран“ от цената, развикал се
и затворил. И.Б.И. разбрал това поведение като отказ да се правят первази.
Твърди, че в съботата след 26 ноември Н.С.Н. му се обадил и си поискал капарото
обратно. Тогава И.Б.И. разбрал, че се отказва от поръчката за дограмата. Тя
обаче била доставена на 06.12.2018 г. на обекта, но се оказало, че друга фирма
вече поставя дограма.
Въззивникът претендира направените във
въззивното производство разноски за ДТ.
В о.с.з. на 11.06.2020 г. процесуалният
представител на въззиваемия адв. Р. М. е заявил, че клиентът му е считал, че
договорената обща цена от 5 000 лв. вкл. и первазите и затова го развалил,
когато въззивникът поискал още пари, променяйки по този начин параметрите на
договора.
Въззиваемият претендира направените във въззивното
производство разноски за адв. възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намираза установено следното:
В исковата молба Н.С.Н. твърди, че на
24.11.2018 г. с И.Б.И. са сключили устно договор в присъствието на В.К.и Е.М.,
по силата на който И.Б.И. се е задължил да изработи и монтира прозорци от
ПВЦ-дограма и врати от алуминиева дограма срещу възнаграждение за изработката и
монтажа в размер на 5 000 лв.
Ищецът твърди, че част от общодължимите
5 000 лв., а именно – сумата от 2 000 лв. е платил авансово на
24.11.2018 г. на И.Б.И..
Ищецът твърди, че на 26.11.2018 г. ответникът
му се обадил по телефона и му казал, че не може да изпълни поръчката за
5 000 лв., тъй като се нуждае от още средства /техният размер не се сочи/.
При това ново условие, ищецът заявил на ответника, че се отказва от уговорката и
не желае изработката и монтажа на прозорците и вратите.
За доказване на твърденията си ищецът е
поискал и съдът е допуснал разпита на В.К.и Е.М..
Св. В.К.твърди, че И. дошъл на обекта да
вземе мерки за дограмата и след изчисления направил оферта за 5 000 лв.,
от които като аванс поискал 2 000 лв. Твърди, че Н. платил веднага този
аванс. След два дни чул Н. да разговаря по телефона и да казва на някого да
спре, да не прави нищо, че му е писнало от промяната на цените. След разговора
самият Н. му казал, че И. иска
допълнителни пари за дограмата, над уговорените.
Св. Е.М. заявява, че на 24.11.2018 г. Н.
извикал И. на обекта да вземе мерки за дограмата. Тогава Н. дал на И.
2 000 лв. капаро от общо договорените 5 000 лв. за дограмата. След ден-два
свидетелят чул разговор на Н. по телефона, при който той се ядосал и казал на
другия нищо да не прави. После Н. пояснил, че е разговарял с И., който започнал
да променя цената на дограмата. Свидетелят разбрал, че промяната се състои в
това, че 5 000 лв. не били крайна цена, а цена без ДДС и без да включва
подпрозоречни первази.
И двамата свидетели не знаят след разговора
по телефона И. да е идвал на обекта да монтира готовата дограма. Такава била
монтирана, но от друга фирма.
Ищецът твърди, че изпратил на ответника нот.
покана, връчена на 05.03.2019 г., с която потвърдил, че е развалил договора поради
това, че ответникът не може да изпълни работата според първоначалната уговорка.
Видно от нот. покана, в нея Н. заявява, че
още на 26.11.2018 г. – след като И. поискал още средства за дограмата „развалил
уговорката“ и го уведомил, че не желае изпълнение на поръчката.
В исковата молба се смесват отказа от
договора и развалянето на договора, но в крайна сметка ищецът сочи, че счита
договора за развален поради неизпълнението му от ответника по първоначално
уговорения начин и че претендира връщане на сумата от 2 000 лв. на
основание чл.55 от ЗЗД във вр. с чл.262, ал.2 от ЗЗД.
Ответникът не е подал отговор в срок.
Без да изготви определение по чл.140 от ГПК и
да изготви проекто-доклад по делото, с разпореждане от 09.09.2019 г. Кнежански
Районен съд е насрочил делото в о.с.з. на 08.10.2019 г.
На 03.10.2019 г. ответникът е депозирал
писмена молба по делото, в която признава, че с ищеца са сключили устен договор
за изработка, доставка и монтаж на дограма на обща стойност 5 000 лв.,
както и че на 24.11.2018 г. е получил от ищеца аванс от 2 000 лв. Следва
да се отбележи, че ответникът не твърди устния договор да е сключен от него в
качеството му на представляващ търговско дружество.
Ответникът твърди, че в телефонния разговор на
26.11.2019 г. е предложил на ищеца да поръча допълнително подпрозоречни
ПВЦ-первази за 250 лв., но ищецът заявил, че не желае первазите, защото цената
им е висока. С това разговорът приключил.
Ответникът твърди, че нито на 26.11.2018 г.,
нито по-късно ищецът му е заявявал, че отказва от поръчката.
Ответникът твърди, че дейността си по
изработка и доставка на дограма извършва чрез „***“ЕООД-гр. София, в което е
едноличен собственик на капитала и Управител. Твърди, че „***“ЕООД заплатило на
„***“ООД-гр. Враца сумата от 2 029.06 лв. за изработката на поръчаната от Н.С.Н.
дограма, съгласно фактура №**********/05.12.2018 г.
В подкрепа на твърденията си, ответникът е
представил фактурата и касов бон за сумата от 2 029.06 лв. и е поискал разпита
на Н. С..
Св. Н. С. заявява, че работи при И. като му
помага в поставянето на дограми. Твърди, че знае за поръчката на ищеца, но не е
присъствал при договарянето какво точно ще се прави и при взимането на
размерите. Твърди, че знае, че първоначната поръчка на ищеца не включвала
подпрозоречните первази. За тях И. и ищецът разговаряли после по телефона, като
свидетелят бил с И. в колата по време на разговора. Парите били повечко за
ищеца и той отказал поръчката, но според свидетеля тя вече била направена.
Свидетелят не си спомня датата на телефонния разговор. Твърди, че дограмата
била изготвена във Враца, доставена оттам и складирана в дома му август или сепетмеври
2018 г. Уточнява, че една седмица след като дограмата била стоварена в дома му
се провел разговора по телефона за подпрозоречните первази.
Видно от фактура №**********/05.12.2018 г.,
тя е издадена от „***“ООД-гр. Враца и е с получател „***“ЕООД-гр. София с МОЛ И.Б.И..
Фактурата е за 2 029.06 лв. с ДДС, явяващи се стойност на 30.06 кв.м. ПВЦ
дограма по поръчка №492/28.11.2018 г.
След разпита на св. Н. С. ответникът И.Б.И. е
заявил, че на 17.11.2018 г. е извършен оглед на сградата, на база на който е
изготвен проект за дограмата. На 19.11.2018 г. ответникът направил по телефона
оферта на ищеца за 5 000 лв. На 24.11.2018 г. двамата се срещнали, ищецът
потвърдил поръчката /по-скоро приел офертата/ и платил капаро 2 000 лв.
При тази фактическа обстановка, И.Б.И. твърди, че поръчката е „взета“ по-рано,
а на 24.11.2018 г. „преговаряли“ по нея и получил капарото. Във връзка с тази
си защитна теза /а не с цел доказване кога е проведен телефонния разговор, за
който и тримата свидетели говорят/, И.Б.И. направил доказателствено искане,
целящо да се установи на кои дати през ноември и декември 2018 г. е разговарял
по телефона с Н.С.Н., но искането е оставено без уважение от Кнежански Районен
съд.
На фона на тези твърдения и с оглед така
ангажираните доказателства, ответникът дефакто отрича да е изменил едностранно
уговорката и по този начин /според разбиранията на ищеца/ да не я е изпълнил, т.е.
да е дал основание за разваляне на договора.
Ако все пак се приеме, че е налице хипотезата
на чл.268 от ЗЗД, ответникът счита, че ищецът не е имал основателни причини да
се откаже от договора и че му дължи разходите по изпълнението на поръчката. В
молбата от 03.10.2019 г. обаче не е формулирано изрично искане за прихващане
между претендираните от ищеца суми и разходите на ответника по изпълнението на
поръчката.
В обжалваното решение Кнежански Районен съд е
приел, че е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, като решаващите му мотиви са и във
вр. с чл.268 от ЗЗД, и във вр. с чл.262, ал.2 от ЗЗД. Според Плевенски Окръжен
съд, точната правна квалификация на иска е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.262,
ал.2 и чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. Непрецизността на първата инстанция при
определяне на правната квалификация на иска не се е отразила на точното
приложение на материалния закон като краен резултат. Действително ищецът говори
и за разваляне, и за отказ. Неговите твърдения дават основание да се приеме, се
касае за разваляне на договора по
смисъла на чл.262, ал.2 от ЗЗД /разпоредба, която изрично е посочена в исковата
молба/ и за отказ от изпълнението на
разваления договор, който е напълно естествена последица от развитието на
облигационните отношения. В исковата молба, а и в хода на делото, не са
изложени никакви фактически твърдения във вр. с „основателни причини“ по
смисъла на чл.268 от ЗЗД. Обикновено такива причини за отказ от договора стоят
в полето на отказващия се и зависят от неговото поведение, а основанията за разваляне
на договора се черпят от неизправността на насрещната страна в облигационната
връзка. В случая ищецът се позовава именно на изявление на ответника, от което
му е станало ясно, че той няма да може да изпълни поръчката за 5 000 лв. и
което определя като неизпълнение на договора.
Въпреки, че липсва доклад по делото в
първоинстанционното производство и че Кнежански Районен съд не е бил прецизен в
правната квалификация на иска, не се е стигнало до пропуск при определянето на
подлежащите на доказване факти и при събирането на относими за спора
доказателства. Въведените от ищеца като основание на иска му правнорелевантни
факти са обсъдени в обжалваното решение. Кнежански Районен съд не е обсъдил
невъведени от страните факти и обстоятелства и не се е произнесъл по
ненаправени от тях искания. Уважил е всички техни доказателствени искания, с
изключение на това на ответника, направено в о.с.з. на 19.11.2019 г., целящо да
се установи на кои дати през ноември и декември 2018 г. е разговарял по
телефона с Н.С.Н.. То обаче не е подновено пред въззивния съд.
Анализът на доказателствата сочи, че тезата
на Н.С.Н. за съдържанието и развитието на облигационната връзка се подкрепя от
показанията на ангажираните от него свидетели В.К.и Е.М.. Обясненията на И.Б.И.
са вътрешно противоречиви и не кореспондират с представената от него фактура.
Според данните в последната, поръчката е направена не от И.Б.И. /с когото
именно е договарял Н.С.Н./, а от трето лице – „***“ЕООД-гр. София. Освен това,
поръчката е направена на 28.11.2018 г. /от тази дата е нейният номер/, а не
както твърди въззивника – на 26.11.2018 г. и то преди разговора с Н.С.Н..
Показанията на свидетеля Н. С. заявява са непълни и не кореспондират с данните
по делото – той не е присъствал на договарянето /т.е. не знае какъв е обема на
поръчката/; не помни датата на разговора по телефона между страните и твърди,
че дограмата била доставена от Враца и складирана в дома му август или септември
2018 г., при положение, че уговорката е от ноември 2018 г.
Въззивният съд намира, че Н.С.Н. е доказал, че има договор от 24.11.2018
г.; че той е изправна страна по него /давайки капаро в размер на 2 000 лв./;
че ответникът е неизправен като е заявил, че иска още средства за дограмата; че
договора е развален на 26.11.2018 г. и че се дължи връщане на даденото
капаро /аванс/. Освен това ответникът не е доказал в подкрепа на защитната
си теза /че на 26.11.2018 г. Н.С.Н. е отказал не цялата поръчка, а само
первазите/ да е изпълнил неотказаната поръчка и да е поискал съдействие от
ищеца за монтажа ѝ. Няма никакви доказателства, че на 06.12.2018 г. на
обекта на Н.С.Н. е била доставена договорената като вид, обем и стойност
дограма; че приемането на тази доставка и монтажа на дограмата са били отказани
от Н.С.Н. и че така нереализираната дограма е била складирана в дома на
свидетеля Н. С..
Относно размера на претендираната лихва за
забава в първоинстанционното производство е прието експертно заключение, според
което лихвата за забава върху сумата от 2 000 лв. е изчислена за периода
от 26.11.2018 г. до 29.05.2018 г. /когато е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ в размер на 102.78 лв. В о.с.з. на 11.06.2020 г. И.Б.И.
призна, че в съботата след 26.11.2018 г., т.е. на 01.12.2018 г., Н.С.Н. му се
обадил и си поискал капарото обратно. Ето защо и на основание чл.86, ал.1 във
вр. с чл.84 от ЗЗД, според Плевенски Окръжен съд, лихва за забава се дължи, но
считано от 01.12.2018 г. до 29.05.2018 г. и в размер на точно 100 лв. – отново
на база заключението на ВЛ Д.П..
В заключение –
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно в частите му, с
които е признато за установено, че се дължат главницата в размер на 2 000 лв. и лихвата за забава в размер
на 100 лв., начислена за периода от 01.12.2018 г. до 29.05.2019 г. Решението
следва да бъде отменено като неправилно в частта му, с която е признато за
установено, че разликата от 100 лв. до 102.79 лв. се дължи като лихва за
забава, начислена за периода от 26.11.2018 г. до 30.11.2018 г.
Кнежански Районен съд не е приемал, че е
сезиран с възражение за прихващане и не се е произнасял по такова. Според
Плевенски Окръжен съд, при положение, че се касае до разваляне на договора, а
не до отказ от договора, евентуално възражение за прихващане на ответника във
вр. с чл.268 от ЗЗД би било неотносимо. Доколкото фактите, имащи
отношение към такова възражение, са били изложени от ответника не в отговора на
исковата молба, а по-късно, правилно не са дадени указания за формулиране на
съответен петитум за прихващане. Иначе казано – към 03.10.2019 г. подобно
възражение се явява преклудирано. Тук
е мястото да се каже, че възражение за прихващане с конкретен петитум, каквото
се съдържа във въззивната жалба, не може да бъде заявено за първи път пред
въззивната инстанция, защото насрещното вземане /това на И.Б.И./ е спорно /по
арг. от т.4 от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В
случая Н.С.Н.
е направил по ч.гр.д. №368/2019 г. по описа на Кнежански Районен съд разноски за ДТ в размер на 43 лв. и е поискал в
заявлението присъждането на тези разноски.
В исковото
производство пред
първата инстанция Н.С.Н. е направило
разноски за ДТ в размер на 43 лв. и за депозит за ВЛ – в размер на 60 лв. Няма доказателства договореното адв. възнаграждение в размер на 370 лв. да
е платено от Н.С.Н.. Това не е отразено в договора. Разноските за изпращане
на нот. покана в размер на 61.20 лв. не са съдебни, а и доказателствата за тях
са представени след приключване на съдебното дирене. И.Б.И. е
направил разноски за адв. възнаграждение в размер на 300 лв.
Във
въззивната фаза на исковото производство Н.С.Н. е
направил разноски за адв. възнаграждение в размер на 200 лв., а И.Б.И. – за
ДТ в размер на 43 лв.
При този изход на спора по същество, И.Б.И. следва да бъде осъден да
заплати в полза на Н.С.Н. сумата от 42.94 лв.,
явяваща се разноски, направени в заповедното производство, сумата от 102.46
лв., явяваща се разноски,
направени в първоинстанционното исково производство и сумата от 199.67
лв., явяваща се разноски,
направени във
въззивното исково производство
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение №216 от
06.12.2019 г. по гр.д. №467/2019 г. по
описа на Кнежански Районен съд в частта му, с която е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на ищеца Н.С.Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №343/19 от
31.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. №368/2019 г. по описа на Кнежански Районен
съд, РАЗЛИКАТА от 100 лв. до 102.79 лв.
като законна лихва върху главницата от 2 000 лв., начислена за периода
от 26.11.2018 г. до 30.11.2018 г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от Н.С.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** срещу И.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***
иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД с петитум: да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца по Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с №343/19 от 31.05.2019 г., издадена по ч.гр.д. №368/2019
г. по описа на Кнежански Районен съд, сумата
от 2.79 лв. като лихва за забава върху главницата от 2 000 лв.,
начислена за периода от 26.11.2018 г. до 30.11.2018 г.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение №216 от
06.12.2019 г. по гр.д. №467/2019 г. по
описа на Кнежански Районен съд в частта му, с която е ОСЪДЕН И.Б.И., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** РАЗЛИКАТА от 42.94 лв. до 43 лв. като деловодни разноски
по заповедното производство.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК
като НЕПРАВИЛНО решение №216 от
06.12.2019 г. по гр.д. №467/2019 г. по
описа на Кнежански Районен съд в частта му, с която е ОСЪДЕН И.Б.И., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** РАЗЛИКАТА от 102.46 лв. до 464.20 лв. като разноски в
първоинстанционното исково производство.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК
като ПРАВИЛНО решение №216 от
06.12.2019 г. по гр.д. №467/2019 г. по
описа на Кнежански Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА
И.Б.И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: *** сумата от 199.67 лв., явяваща се разноски във
въззивното производство по компенсация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: