Районна
прокуратура – Харманли е внесла срещу подсъдимите С.
Г.А., обвинителен акт, с
който му е повдигнато обвинение
престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 предл.2, т.5
и т.7, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК и
А.М.С., с който му е повдигнато обвинение за престъпление по престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 предл.2 и
т.5, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.»а» от НК.
Твърди се в акта на обвинението, че с оглед
установената по досъдебното производство фактическа обстановка от обективна и
субективна страна обвиняемият С.Г.А. и на неустановен ден през м.март 2015г. до
16.03.2015г. в землището на село Преславец, общ.Харманли на км.265+832 в
междугарието Харманли-Симеоновград, повторно в немаловажен случай, след като
предварително се сговорил с А.М.С. ***, чрез използване на техническо средство
/права лопата, лопата и ножовка/ отнел чужди движими вещи: 25 /двадесет и пет/
метра магистрален кабел тип МККЖ 4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност 1071,00 лева от
владението на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна
инфраструктура” ССТ-Пловдив, представлявано от Б.И.Л. от гр.Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
Твърди
се в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство
фактическа обстановка от обективна и субективна страна обвиняемият А.М.С. На неустановен ден през м.март 2015г. до
16.03.2015г. в землището на село Преславец, общ.Харманли на км.265+832 в
междугарието Харманли-Симеоновград, при условията на опасен рецидив, в
немаловажен случай, след като предварително се
сговорил със С.Г.А. ***, чрез използване на техническо средство /права
лопата, лопата и ножовка/ отнел чужди движими вещи: 25 /двадесет и пет/ метра
магистрален кабел тип МККЖ 4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност 1071,00 лева от
владението на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна
инфраструктура” ССТ-Пловдив, представлявано от Б.И.Л. от гр.Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
В
съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна
прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение и на двамата
подсъдими. По отношение вида и размера на наказанията, представителят на
държавното обвинение, счита, че следва наказанието да бъде определено по реда
на чл.58а, ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимият С.Г.А., адв. Г.Я. ***,
защитникът на подс. А.М.С., адв. Г.С. *** пледират, с оглед процесуалния ред,
по който протича производството по делото в съдебна фаза, продиктувано от
процесуалното поведение на подзащитните им, недвусмислено установената
фактическа обстановка и авторството деянието, считат, че за определяне на
наказанието на подсъдимите следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.1 НК, като съдът извърши редукцията предвидена в закона.
Подсъдимият С.Г.А. разбира обвинението и се признава за виновен
по него, като
на съдебното следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, както и вината
си и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и обстоятелства. В
хода на съдебните прения се придържа към заявеното
от неговия защитник. В даденото
му право на последна дума
изразява съжаление за стореното и моли за по – леко наказание.
Подсъдимият
А.М.С. разбира обвинението и се признава
за виновен по него, като на съдебното следствие
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения се придържа към заявеното
от неговия защитник. В даденото
му право на последна дума
изразява съжаление за стореното и моли съда за справедливо наказание.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.Г.А. е роден на ***г*** като е посочил
адрес за призоваване – гр.Харманли, ул.“Спартак“ № и
ул.“Хан Аспарух“№ , ром, български гражданин, неграмотен - без образование,
неженен и безработен, осъждан, ЕГН
**********.
Видно
от справката му за съдимост, последният е осъждан двукратно. Така по пункт 1 от
справката му за съдимост по НОХД № 531/2013г. на Районен съд гр.Харманли със
Споразумение № 448/11.12.2013г., в сила от 11.12.2013г., за престъпление по
чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.28
ал.1 от НК му е било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни
мерки по чл.42а ал.2 т.1, т.2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ
адрес“ за срок от 8 (осем) месеца, като на основание чл.42б ал.1 от НК се
определя периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице – 2 (два) пъти седмично и „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 8 (осем) месеца.
Наказанието „пробация“ е изтърпяно на 20.08.2014г. Деянието, предмет на
настоящия обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-годишния срок
посочен в чл.30 ал.1 от НК.
Подсъдимият подсъдимия А.М.С. е роден на ***г***, с
посочен адрес за призоваване – гр.Харманли, ул.“Нестор Марков“ № , българин,
български гражданин, неграмотен – без образование, неженен и безработен,
осъждан, ЕГН **********. Видно от справката му за
съдимост , последният е осъждан многократно за кражби като по пункт 4 от
справката му за съдимост по НОХД № 220/2010г. на Районен съд гр.Харманли със Споразумение № 176/21.06.2010г., в сила от
21.06.2010г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр.
чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, извършено на
18/19.04.2010г. му е било наложено наказание „лишаване от свобода за срок от
една година” което следва да изтърпи при първоначален строг режим като
наказанието си е изтърпял на 22.03.2011г. Деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт е извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30
ал.1 от НК.
Ощетено
юридическо лице по делото е: Държавно предприятие „Национална Компания
Железопътна инфраструктура“ ССТ Пловдив, представлявано по досъдебното
производство от св. Б.И.Л. (л.35) пълномощно - л.36;
Двамата
подсъдими - С.Г.А. и А.М.С. се познавали отпреди осъществяване на деянието. В
началото на месец март 2015г., в неустановен с точност ден (до 16.03.2015г.)
двамата обвиняеми се намирали с кон и каруца в село Преславец, където събирали
дърва. На връщане към гр.Харманли забелязали в землището на село Преславец,
община Харманли на км.265+832 в междугарието Харманли – Симеоновград, под мост
до реката, че има изкопани дупки и от тях излизал кабел. Взели решение да
изкопаят и отнемат също от положения кабел, но не носели в себе си инструменти
и отложили изпълнението на планираната кражба за следващия ден. Помолили св. Д С
А (л.34, л.43) да ги откара от гр.Харманли до
село Преславец и той се съгласил. Не му споделили за намеренията си да копаят и
отнемат чуждия кабел. Така на следващия ден св. Д с л.а.“Форд Транзит“ с рег.№
Х 11 87 АВ ги откарал по асфалтовия път за гр.Симеоновград като ги оставил в
землището на село Преславец, в близост до мястото, където предния ден двамата
обвиняеми забелязали дупките. Този път носели в себе си инструменти – ножовка и
лопати, едната от които права лопата „бел“. С помощта на тези инструменти
(технически средства) успели да изкопаят 25 /двадесет и пет/ метра магистрален
кабел тип МККЖ 4х4х1,2+15х4х1,2. Извадили го от земната повърхност, на место
отстранили гумената му обвивка, навили го и го поставили в чувал след което се
насочили към асфалтовия път, където ги оставил св. Де . Така двамата обвиняеми установили своя фактическа власт върху чуждите
вещи. Обадили му се отново и последният дошъл да ги вземе. След като се
прибрали в гр.Харманли, подс. С.Г.А. се прибрал в дома си, а подс.А.М.С.
отнесъл чувала с кабела у тях. Предложил на св. Де Ал да го закупи, но последният отказал. Няколко дни след това, на 26.03.2015г., св. Д
и подс. А.М.С. отишли в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в
гр.Любимец, стопанисван от „Братя Димови 2012“ ООД с управител – св. Д К М (л.38) като св. Де предал свое старо желязо,
а подс.А.М.С. предал чрез св. Александров стопения без обвивка кабел, за което
бил издаден договор за покупко-продажба на отпадъци № 1180/26.03.2015г. (л.40),
а подс.А.М.С. получил сума в размер на 90,00 лева, които разделил с подс.С.Г.А..
Отнетият кабел бил собственост на Държавно
предприятие „Национална Компания Железопътна инфраструктура“ ССТ Пловдив, видно
от писмо с изх.№ 2216/18.11.2015г. на
ДП“НКЖИ“ ССТ Пловдив (л.50) и справка за дълготраен актив на кабел МККЖ
и представлявал част от съобщителната мрежа и кабелно трасе. Служел за
осъществяване на съобщителна връзка между гарите Симеоновград и Харманли,
връзка с прелези и влаков диспечер. На 16.03.2015г. св. Я – техник механик жп
транспорт към ДП“НКЖИ“ ССТ Пловдив, св. Николай Нейчев Николов – телефонен
техник към ДП“НКЖИ“ ССТ Пловдив и св. М – ръководител участък ССС към ДП“НКЖИ“
ССТ Пловдив получили заведен в 06,20 часа при диспечер ССТ – Пловдив сигнал за прекъснати
съобщителни връзки между гарите Симеоновград и Харманли. Нямало автоматична
система, която да подава сигнал при прекъсване на кабела. Тримата на км.265+832
в междугарието Харманли – Симеоновград установили липсата на 25 метра
магистрален кабел тип МККЖ 4х4х1,2+15х4х1,2. Подали временна връзка за
възстановяване целостта на съобщителните връзки, за да се осигури движението на
влаковете. На 24.03.2015г. св. Я сезирал РУ Харманли за случая, видно от жалба
(л.8). След извършванена проверка било образувано Досъдебно производство №
229/2015г. по опис на РУ Харманли. И двамата обвиняеми признали пред св. Я участието
си в извършване на престъплението.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза общата
стойност на 25 метра магистрален кабел тип МККЖ 4х4х1,2+15х4х1,2 възлиза на
1071,00 лева.
Извършената
от двамата обвиняеми кражба не представлява маловажен случай, предвид
обстоятелството че деянието е осъществено при редица квалифициращи
обстоятелства – чрез използване на технически средства, след предварително
сговаряне и планиране на осъществяването й, в условията на повторност по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК спрямо подс.
С.Г.А. и извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал.1 б.“а“ спрямо подс.А.М.С..
Всичко тези факти, обсъдени съвкупно обосновават извод на висока обществена
опасност както на самото деяние - далеч над типичната такава, проявявана при
прояви по основния състав на кражба по смисъла на чл.194 ал.1 от НК, а освен
това – и на извършителите, спрямо които извършената кражба се явява рецидивна,
характеристичните данни за личността и на двамата обвиняеми са изключително
негативни.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени
на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по
реда на чл. 281
и чл. 283
от НПК, писмени материали, съдържащи
се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, от заключенията на вещото лица по назначената на
досъдебното производство оценителна експертиза, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимите по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от тях в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият С.Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано по състава на престъпление по
-
престъпление по престъпление по чл. 195 ал.1 т.4
предл.2, т.5 и т.7, вр. чл. 194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК за което с повдигнатото
му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на
На неустановен ден през м.март 2015г. до 16.03.2015г. в землището на село
Преславец, общ.Харманли
на км.265+832 в междугарието
Харманли-Симеоновград, повторно
в немаловажен случай, след като предварително
се сговорил с А.М.С. ***, чрез използване на техническо средство
/права лопата, лопата и ножовка/ отнел чужди движими
вещи: 25 /двадесет и пет/ метра магистрален
кабел тип МККЖ
4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност
1071,00 лева от владението на Държавно
предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура” ССТ-Пловдив, представлявано от Б.И.Л. от гр.Пловдив, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните доказателства
е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както
авторството на престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото.
Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда
самопризнания, нито от защитата му.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е извършено
умишлено, при пряк умисъл, т.е
съзнавал е, че с деянието си лишава
от фактическа власт владелеца на чужди вещи,
предвиждал преминаването им в негова фактическа
власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението, както и да извлече
имуществена облага чрез това.
Извършената от
подсъдимия А. кражба не представлява маловажен случай, предвид обстоятелството
че деянието е осъществено при редица квалифициращи обстоятелства, след
предварително сговаряне с А.М.С., чрез използване на техническо средство /права лопата, лопата и ножовка/, в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.Всичко
тези факти, обсъдени съвкупно обосновават извод на висока обществена опасност
както на самото деяние - далеч над типичната такава, проявявана при прояви по
основния състав на кражба по смисъла на чл.194 ал.1 от НК, а освен това – и на
извършителят, спрямо който извършената кражба се явява осъществена повторно по
смисъла на чл.28 ал.1 от НК, а и характеристичните данни за личността му са
изключително негативни.
Престъплението,
извършено от подс. С.Г.А. следва да се квалифицира
като престъпление, извършено повторно по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, тъй
като е извършено (неустановен ден през месец март 2015г. до 16.03.2015г.)
преди да изтече 5- годишния срок по чл.
30 ал.1 от НК поради следното:
Видно
от справката му за съдимост (л.105-106), по пункт 1 от справката му за съдимост
по НОХД № 531/2013г. на Районен съд гр.Харманли със Споразумение №
448/11.12.2013г., в сила от 11.12.2013г., за престъпление по чл.197 т.3 вр.
чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл.28 ал.1 от НК му е
било наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки по чл.42а
ал.2 т.1, т.2 от НК – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 8
(осем) месеца, като на основание чл.42б ал.1 от НК се определя периодичност за
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице – 2 (два) пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ за срок от 8 (осем) месеца. Наказанието „пробация“ е
изтърпяно на 20.08.2014г. Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е
извършено преди изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението.
При индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е осъждан
към датата на деянието и е с изключително обременено съдебно минало
към настоящия момент, като за същия са събрани
и негативни характеристични
данни за личността му. Изложеното
обосновава извода за завишена степен на обществена опасност
на дееца, следва да бъдат
отчетени от съда като отегчаващо
отговорността с оглед личността обстоятелства. Съдът
не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценявайки поотделно и в съвкупност
гореизложеното,съобразявайки принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът
счете, че наказанието за подсъдимия С.Г.А. следва да бъде
определено
при условията на чл. 54 от НК, с
оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 1 НК. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът
прие да бъде наложено за срок от 1 година и като редуцира така определеното наказание с една трета,определи наказание “лишаване
от свобода” за
срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от Наказателния
кодекс отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години.
Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от
гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК.
На следващо място, детайлният анализ на фактите,
установени в хода на съдебното производство,
потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, води до недвусмисления извод, че подсъдимият А.М.С. е осъществил от обективна
и субективна страна престъплението, субсумирано по състава на
престъпление по - престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.4 предл.2 и т.5, вр. чл. 194 ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б.»а» от НК, за което с повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна
отговорност, тъй като на неустановен ден през м.март 2015г. до 16.03.2015г. в
землището на село Преславец, общ.Харманли на км.265+832 в междугарието
Харманли-Симеоновград, при условията на опасен рецидив, в немаловажен случай,
след като предварително се сговорил със С.Г.А.
***, чрез използване на техническо средство /права лопата, лопата и ножовка/
отнел чужди движими вещи: 25 /двадесет и пет/ метра магистрален кабел тип МККЖ
4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност 1071,00 лева от владението на Държавно предприятие
„Национална компания „Железопътна инфраструктура” ССТ-Пловдив, представлявано
от Б.И.Л. от гр.Пловдив, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
От събраните
доказателства е безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на осъществяването му, както авторството
на престъплението, а именно, че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство,
което не се оспорва от него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито
от защитата му.
Престъплението е
извършено от подсъдимия С. при пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, а именно че лишават св. Националната компания „
Железопътна инфраструктура” ССТ- Пловдив от
упражняване на фактическа власт върху собствените си вещи, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от осъщественото от тях –
установяване на своя фактическа власт върху тях, пряко е целел този резултат
като намерението му е било след противозаконното присвояване безпрепятствено да
се разпореди фактически или юридически с отнетите вещи – да ги продаде или да
ги консумира, както е сторили.
Освен умисъла за
осъществяване на намисленото престъпление, всеки от двамата обвиняеми се е
отнасял и съзнателно към участието на другия извършител – и двамата са се
намирали на местопроизшествието и заедно и при разпределение на ролите са
осъществявали елементи от фактическия състав на престъплението, действайки при
пряк умисъл и относно съучастническата си дейност. В съзнанието на дейците са
съществували и реални представи относно всички квалифициращи признаци на
претендираното престъпление.
Извършената от
подсъдимия А.М.С. кражба не представлява маловажен случай, предвид
обстоятелството че деянието е осъществено при редица квалифициращи
обстоятелства чрез използване на техническо средство /права лопата, лопата и ножовка/, в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ НК.
Престъплението, извършено
от подсъдимия А М.С. следва
да се квалифицира като престъпление, извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като е извършено (неустановен ден
през месец март 2015г. до 16.03.2015г.) преди
да изтече 5- годишния срок по чл. 30 ал.1 от НК поради следното:
Видно
от справката му за съдимост (л.101-103), по пункт 4 от справката му за съдимост
по НОХД № 220/2010г. на Районен съд гр.Харманли
със Споразумение № 176/21.06.2010г., в сила от 21.06.2010г., за
престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, извършено на 18/19.04.2010г. му е било
наложено наказание „лишаване от свобода за срок от една година” което следва да
изтърпи при първоначален строг режим като наказанието си е изтърпял на
22.03.2011г. Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено преди
изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера
на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид:
от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както
и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност
на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение
за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Подсъдимият е извършил престъплението,
след като е бил осъждан на
лишаване от свобода за
срок от една година, което следва да изтърпи при първоначален строг режим, с изключително
обременено съдебно минало към настоящия момент, като за същия са
събрани и негативни характеристични данни за личността му.
Изложеното обосновава извода за завишена степен
на обществена опасност на дееца,
следва да бъдат отчетени от съда като
отегчаващо отговорността с оглед личността обстоятелства. Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, изхождайки от предвидено за
гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът
счете, че наказанието за подсъдимия А.М.С. следва да бъде
определено
при условията на чл. 54 от НК, с
оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 1 НК. По този начин
предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът
прие да бъде наложено за срок от 3 / три/ години и като намали така определеното наказание с една трета,определи наказание “лишаване
от свобода” за
срок от 2 / две/ години, като същото на основание чл. 60, ал. 1
и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от гледна точка целите, визирани в чл. 36 от
НК.
Веществени доказателства не са приобщени по делото и
съдът не се произнася.
По отношение на
разноските:
С оглед обстоятелството, че и двамата подсъдими: С.Г.А. и А.М.С. са признати за виновни
в извършване на престъпленията, за които са привлечени
към наказателна отговорност, в тяхна тежест на
основание чл. 189, ал. 3 НПК следва
да се възложат разноските
по делото, като всеки един
от тях бъде
осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР - Хасково сумата в размер от по 34,96 лева,
представляваща направени по делото разноски
в хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо лице
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: