РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 28.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, XXXVI състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3348 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД („МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД) срещу Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), в която се твърди, че между ищеца „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД, в качеството на лечебно заведение за оказване на болнична помощ по Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и ответника НЗОК, чрез директора на РЗОК-Пазарджик, в качеството на осъществяващ по силата на задължително здравно осигуряване, е сключен Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. (индивидуален договор - ИД), с предмет: оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП), изменен и допълнен със следните допълнителни споразумения, по които има неизплатена дейност: Допълнително споразумение № 33/10.06.2016 г., Допълнително споразумение № 44/23.12.2016 г., Допълнително споразумение № 45/13.01.2017 г., Допълнително споразумение № 46/16.01.2017 г., Допълнително споразумение № 49/13.03.2017 г. и Допълнително споразумение № 51/12.04.2017 г.
В изпълнение на задълженията си по Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, ищецът „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД извършил медицински дейности, в периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2016 г., на обща стойност 259 641 лв. и за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. на обща стойност 3 032 394 лв. Голяма част от тези суми била изплатена на ищеца от ответника, като дължима останала сумата в общ размер на 14342,00 лв., от които: сумата от 3754,00 лв. - за месец декември 2016 г., сумата от 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и сумата от 10 101,00 лв. - за месец март 2017 г.
Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните ИД и допълнителни споразумения към него, НЗОК се задължила да заплаща дейностите по оказване на болнична медицинска помощ по договорени цени за отделните КП, като стойността на посочените дейности се определяла съобразно правила, приети на основание Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК). На основание правомощията на НЗОК да определя общи месечни стойности и обеми на медицинската дейност по договора, били сключени допълнителни споразумения, с които било налице изменение на определените стойности на медицинските дейности. Последните не били резултат от договаряне между страните, а били едностранно определени от НЗОК. Измененията на договора, породили действието си по силата на допълнителните споразумения, които не позволявали да бъдат фактурирани извършените медицински дейности над установения лимит, противоречат на закона, поради което били нищожни, въвеждането на лимити за заплащане на медицинските дейности не се основавало на закона и противоречи на Конституцията и на добрите нрави.
Ищецът счита, че осъществената болнична помощ следва да бъде заплатена в изпълнения обем, като излага подробни съображения в тази насока. Разпоредбите в ИД между лечебното заведение и НЗОК, които предвиждат лимит за заплащане на извършените медицински дейности противоречат на чл. 35 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и като такива са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД. В договора не само не била предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по него дейности, но и изрично било въведено изискване лечебното заведение, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти и да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност. От посочените основни задължения на изпълнителя на болнична медицинска помощ се установявало, че НЗОК е възложила на ищеца изпълнението на дейностите, предмет на договора, като не било поставено ограничение на приема на здравноосигурени лица, съобразно лимита на договорените средства, а напротив - въведена била забрана да се изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, предмет на договора. Поради това всяка извършена дейност, предмет на договора, следвало да бъде заплатена от възложителя. Липсвало както законово, така и договорно основание да се отказва предоставяне на болнична помощ на здравноосигурените лица, поради което няма и основание да се отказва заплащането на така предоставената медицинска помощ. Съгласно чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Това право било в основата на дейностите по осъществяване на държавната здравна политика и има приоритет пред икономическите съображения за ефективност на здравните грижи и минимизиране на разходите.
Ищецът твърди, че изпратил покани до НЗОК за заплащане от страна на ответника на сумите, дължими по отчетената и извършена медицинска дейност за месец декември 2016 г., за месец февруари 2017 г. и за месец март 2017 г. в общ размер на 14 342,00 лв., но било отказано извършването на плащане.
Сочи, че по отношение на процесните вземания в размер на 3754,00 лв. - за месец декември 2016 г., 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и 10101 лв. - за месец март 2017 г. ответникът е в забава, считано от деня, следващ деня на изпращане на поканите за извършане на плащанията до окончателното изплащане на посочените суми. В тази връзка посочва, че дължимата мораторна лихва върху сумата от 3754,00 лв. е 982,29 лв. за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, дължимата мораторна лихва върху сумата от 487,00 лв. е 119,32 лв. за периода от 21.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, а дължимата мораторна лихва върху сумата от 10 101,00 лв. е 2390,57 лв. за периода от 20.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в общ размер на 17 834,18 лв., от които: 14342,00 лв. – главница по Договор за оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-410 от 25.02.2015 г. и допълнителните споразумения към него за извършена и неразплатена медицинска дейност за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г. и сумата от 3492,18 лв. – мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, формирана от следните суми: 982,29 лв. - за периода от 20.01.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, 119,32 лв. - за периода от 21.03.2017 г. до датата на подаване на исковата молба и 2390,57 лв. за периода от 20.04.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
Формулирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искови претенции. Не оспорва, че между НЗОК и ищеца е сключен Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №33/10.06.2016 г., както и че ищецът е отчел сумите посочени в исковата молба с платежните документи отразени в нея. Поддържа, че съгласно чл. 34, ал.1 и чл. 37, ал.1 от ИД и чл. 55а, ал.1 от ЗЗО, НЗОК била длъжна да закупува само дейността, отчетена в рамките на определените по ИД месечни стойности, посочени в приложение № 2 към него. Претендираните от ищеца суми били отчетени в превишение на тези стойности, поради което не влизали в предмета на ИД. В този смисъл без значение били твърденията на ищеца, че реално е извършил дейностите, чието заплащане претендира. НЗОК не можела неограничено да заплаща всяка отчетена дейност, а трябвало да следи и контролира спазването на финансовите рамки, заложени в ЗБНЗОК. Това ставало посредством определянето на месечни бюджети на лечебните заведения. Определянето на тези бюджети не нарушавало разпоредбите на ЗЗО или на Конституцията на Република България. Определянето на бюджети, делегирани от НЗОК посредством изменения на определените в Приложение № 2 средства, не накърнява правата на пациентите на достъпна медицинска помощ. Напротив - осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по такъв начин, че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година. Изтъква, че ищецът е бил наясно е условията на Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. и на Допълнително споразумение № 33/10.06.2016 г. и доброволно се е съгласил с тях при подписването им, като по този начин е поел задължението да ги спазва. Оспорва твърденията на ищеца, че НЗОК едностранно определяла стойностите, заложени в Приложение № 2 към договора. Сочи, че определянето на бюджети, делегирани от НЗОК посредством изменения на определените в Приложение № 2 средства, не възпрепятствало лечебните заведения да изпълняват своите задължения, свързани с 24 часовото оказване на медицинска помощ. Закупуването на дейността, отчетена в превишение на средствата определени в Приложение № 2 по договора се извършвало при наличието на определените в ЗБНЗОК и договора предпоставки. Твърди, че закупуването на неограничени по обем здравни услуги (надлимитни такива) с ограничени и предварително рамкирани (бюджетни) средства било икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение разходната част на бюджета на НЗОК, които нямало основание да се считат за стоящи в противоречие с конституционните разпоредби.
Моли исковата молба да бъде оставена без уважение. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г., по силата на който ответникът НЗОК, представляван от директора на РЗОК – Пазарджик, в качеството на възложител е възложил на ищеца да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурените лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. и на лицата по § 7, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40/24.11.2004 г. за определяне основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ищецът, в качеството на изпълнител, е поел задължението да оказва на посочените лица болнична медицинска помощ по договорените клинични пътеки. Посочено е, че изпълнителят осъществява дейността по договора, съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2015 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Ответникът е поел задължение да заплаща дейностите съгласно Постановление № 94 от 24.04.2014 г. на Министерски съвет за приемане на методики за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, Методиката за остойностяване на дейностите в болничната помощ по приложение № 2А към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014 г., Методиката за заплащане на дейностите в болничната помощ по приложение № 2Б към чл. 2 на ПМС № 94/24.04.2014 г. и Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обемите и цените на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и болничното лечебно заведение. В чл. 18 от договора е уговорено, че възложителят заплаща на изпълнителя договорената по чл. 1, ал. 1, извършена и отчетена от изпълнителя болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и вложените при изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия, до съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, утвърден с Решение на НС на НЗОК РД-НС-04-61/10.06.2014 г. Съгласно чл. 20, т. 6 от договора възложителят заплаща на изпълнителя за всеки отделен случай по клиничната пътека при условие, че извършената и отчетена дейност по КП е в рамките на стойностите, посочени в приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ (БМП)“. В чл. 28 е уговорено, че възложителят заплаща договорената и извършена дейност по КП на изпълнителя след представяне на описаните в т. 1-3 първични медицински и финансовоотчетни документи, като в чл. 30, ал. 1 е предвидено, че стойността се заплаща ежемесечно, след проверка на документите по чл. 28 и по чл. 52, ал. 1 от договора. Съгласно чл. 30, ал. 2 от договора отчетните документи не се приемат в следните четири случая: когато сумите по фактурите и спецификациите не отговарят на изискванията на чл. 40, когато отчитането е извън регламентирания в чл. 29, ал. 1 от договора срок, при липса на някой от задължителните отчетни документи и ако отчетните документи не са изготвени съгласно изискванията и реквизитите, посочени в тях. Според чл. 32 от договора изпълнителят ежедневно отчита по електронен път в утвърдени от НЗОК формати оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на договора. Според ал. 11 на същата разпоредба, отчетената в ежедневно подадените електронни отчети дейност се обработва в информационната система на НЗОК и след окончателната обработка за календарен месец в срок до 16,00 ч. на петия работен ден, следващ отчетния месец, РЗОК изпраща по електронен път на изпълнителя на БМП месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на КП, както и основанията за това. Основанията за отхвърляне на заплащане на оказаната медицинска помощ се съдържат в клаузата на чл. 32, ал. 13 от договора, сред които са и дейности, надвишаващи стойността по чл. 42 договора – определените стойности на изпълнетиля по реда на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2015 г., посочени в Приложение № 2. В чл. 35 е предвидено, че плащанията на изпълнителя се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на тези, за които е предвиден друг срок. Съгласно чл. 29 от НРД за 2015 г. лечебното заведение, изпълнител на медицинска помощ има право да получи в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между страните договор. Неразделна част от договора е приложение № 2 „Стойности на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на болнична медицинска помощ“, в което приложение са посочени месечните стойности, в рамките на които възложителят НЗОК изплаща на изпълнителя – ищеца извършената и отчетена дейност.
Процесният Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. е бил изменен Допълнително споразумение № 33/10.06.2016 г., сключено на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗО във връзка с Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК за оказване на клинична помощ по клинични пътеки, съгласно Приложение № 9 към чл. 1 на Наредба № 2/2016 г. за определяне основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно което ответникът НЗОК, представлявана от директора на РЗОК – Пазарджик, в качеството на възложител е възложил на ищеца да оказва на здравноосигурени лица, на здравнонеосигурените лица по § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. и на лицата по § 8, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки от Приложение № 9 към чл. 1 на Наредба № 2/2016 г. за определяне основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Ищецът, в качеството на изпълнител, е поел задължението да оказва на посочените лица болнична медицинска помощ по договорените клинични пътеки. Посочено е, че изпълнителят осъществява дейността по договора, съгласно изискванията на ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО, ЗБНЗОК за 2016 г., подзаконовите нормативни актове по прилагането им, Кодекса на професионалната етика и НРД за МД за 2015 г. Впоследствие Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. и Допълнително споразумение № 33/10.06.2016 г. към него са изменени с Допълнително споразумение № 44/23.12.2016 г., Допълнително споразумение № 45/13.01.2017 г., Допълнително споразумение № 46/16.01.2017 г., Допълнително споразумение № 49/13.03.2017 г. и Допълнително споразумение № 51/12.04.2017 г., с които са утвърдени стойности за заплащане на дейностите за болнична помощ, касаещи период, в който попада исковия – месец март 2016 г. и месеците февруари 2017 г. и март 2017 г.
С Решение № 333/10.01.2020 г. по адм. дело № 6284/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав – II колегия е оставено в сила Решение № 1341/21.01.2019 г. адм. дело № 8647/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е обявена нищожността на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО, издадено от Надзорния съвет на НЗОК, обн. в ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г., като издадено при липса на подписан Национален рамков договор за медицинските дейност (НРД) за 2016 г.
По делото е обявено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е извършил медицинските дейности през месец декември 2016 г., чието заплащане се претендира в исковата молба.
Не се спори между страните по делото, а и това се установява от представеното придружително писмо с изх. № 57/12.01.2017 г. и придружително писмо с изх. № 73/19.01.2017 г., че в изпълнение на сключения договор за 2015 г., ищецът „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД е извършил и отчел съответните медицински дейности за месец декември 2016 г., като е представил на ответника цялата финансово-отчетна документация за посочения период, както и че не се касае за „отхвърлена от заплащане дейност” по смисъла на Методиката за заплащане.
От представеното писмо с изх. № 13/29-02-138/16.01.2017 г., се установява, че в отговор на писмо с изх. № 57/12.01.2017 г., Директорът на РЗОК-Пазарджик е уведомил ищеца, че след извършване на анализ, съгласно чл. 16, ал. 3 от Правилата ще бъде информиран за възможността за закупуване на извършената и отчетена от ищеца дейност на стойност 25751,00 лв. за месец декември 2016 г., надвишаваща утвърдената му месечна стойност, съгласно Приложение № 2 от „Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2017 г.“, приети с Решение на НЗОК № РД-НС-04-173/20.16.2016 г. (Правилата).
С писмо с изх. № 13/29-02-162/18.01.2017 г. на Директора на РЗОК-Пазарджик ищецът е уведомен, че след извършен анализ РЗОК-Пазарджик има възможността за закупуване на извършена и отчетена от „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД дейност над утвърдената на ищеца месечна стойност за спешни случаи в размер на 21 997,00 лв.
Видно от представените придружителни писма с изх. № № 217/13.03.2017 г., 231/20.03.2017 г., 339/19.04.2017 г., в изпълнение на сключения договор за 2015 г., ищецът „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД е извършил и отчел съответните медицински дейности за месец февруари 2017 г. и за месец март 2017 г., като е представил на ответника цялата финансово-отчетна документация за посочения период.
От представеното писмо с изх. № 13/29-02-676/14.03.2017 г., се установява, че в отговор на писмо с изх. № 217/13.03.2017 г., Директорът на РЗОК-Пазарджик е уведомил ищеца, че след извършване на анализ, съгласно чл. 16, ал. 3 от Правилата ще бъде информиран за възможността за закупуване на извършената и отчетена от ищеца дейност на стойност 10447,00 лв. за месец февруари 2017 г., надвишаваща утвърдената му месечна стойност.
С писмо с изх. № 13/29-02-703/17.03.2017 г. на Директора на РЗОК-Пазарджик ищецът е уведомен, че след извършен анализ РЗОК-Пазарджик има възможността за закупуване на извършена и отчетена от „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД дейност над утвърдената на ищеца месечна стойност за спешни случаи в размер на 9960,00 лв.
Видно от писмо с изх. № 13/29-02-897/13.04.2017 г., Директорът на РЗОК-Пазарджик е уведомил ищеца, че след извършване на анализ, съгласно чл. 16, ал. 3 от Правилата ще бъде информиран за възможността за закупуване на извършената и отчетена от ищеца дейност на стойност 12703,00 лв. за месец март 2017 г., надвишаваща утвърдената му месечна стойност.
С писмо с изх. № 13/29-02-916/19.04.2017 г. на Директора на РЗОК-Пазарджик ищецът е уведомен, че след извършен анализ РЗОК-Пазарджик има възможността за закупуване на извършена и отчетена от „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД дейност над утвърдената на ищеца месечна стойност за спешни случаи в размер на 1710,00 лв.
За неизплатените от ответника дейности по клиничните пътеки по договора за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г., ищецът издал следните фактури, дебитни и кредитни известия и спецификации към тях, а именно: фактура № **********/12.01.2017 г. и дебитно известие към нея с № **********/19.01.2017 г.; фактура № **********/12.01.2017 г. и кредитно известие към нея с № **********/19.01.2017 г.; фактура № **********/13.03.2017 г. и дебитно известие към нея с № **********/20.03.2017 г.; фактура № **********/13.03.2017 г. и кредитно известие към нея с № **********/20.03.2017 г.; фактура № **********/12.04.2017 г., фактура № **********/12.04.2017 г., дебитно известие № **********/19.04.2017 г. и кредитно известие № **********/19.04.2017 г.
В хода на производството е изслушано заключение по допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено от вещото лице. От същото се установява, че договорените стойности (лимити) за медицински дейности и услуги по Договор за оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. и допълнителните споразумения към него за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г. са както следва: за месец декември 2016 г. - 255 887,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 238 595,00 лв., за месец март 2017 г. – 237 598,00 лв. Вещото лице е посочило, че ищецът е подал към ответника следните данни за извършени медицински дейности и услуги: за месец декември 2016 г. – 259 641,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 249 011,00 лв., за месец март 2017 г. – 250 301,00 лв., от които отхвърлени за заплащане по причини различни от надлимит са 1000,00 лв. Стойността на реално заплатените по Договор за оказване на болнична помощ по КП № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. медицински дейности, услуги и изделия за периода месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г. са следните: за месец декември 2016 г. ответникът е превел на ищеца сумата в размер на 255 887,00 лв. на 24.01.2017 г., за месец февруари 2017 г. – превел сумата в размер на 248 524,00 лв. на 28.03.2017 г., а за месец март 2017 г. – превел сумата в размер на 239 200,00 лв. на 25.04.2017 г. Разликата между договорени суми за медицински дейности и услуги и отчетени като извършени такива е: за месец декември 2016 г. – 3754,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 10416,00 лв., за месец март 2017 г. – 11703,00 лв. Разликата между договорени суми за медицински дейности и услуги и заплатени такива е: за месец декември 2016 г. – 0 лв., за месец февруари 2017 г. – 9929,00 лв., за месец март 2017 г. – 1602,00 лв. Разликата между отчетени като суми за извършени дейности и заплатени такива е: за месец декември 2016 г. – 3754,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 487,00 лв., за месец март 2017 г. – 10101,00 лв. Съгласно експертното заключение мораторната лихва за забава на плащане на главницата от 3754,00 лв. за периода 20.01.2017 г. - 19.08.2019 г. е 982,38 лв., а за периода 20.01.2017 г. до 21.08.2019 г. – 984,46 лв. Мораторната лихва за забава на плащане на главницата от 487,00 лв. за периода 21.03.2017 г. - 19.08.2019 г. е 119,32 лв., а за периода 21.03.2017 г. до 21.08.2019 г. – 119,60 лв. Мораторната лихва за забава на плащане на главницата от 10101,00 лв. за периода 20.04.2017 г. - 19.08.2019 г. е 2390,76 лв., а за периода 20.04.2017 г. до 21.08.2019 г. – 2396,37 лв.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните еднолична съдебномедицинска експертиза по писмени данни № Д – 11/2020 г., вещото лице по която е посочило, че на базата на представената при проверката на място в лечебното заведение медицинска документация и материалите по делото, през месец февруари и през месец март на 2017 г. са извършени дейности, отчетени като клинични пътеки, общо 20 броя, както следва: КП № 104 – 1 брой; КП № 29 – 5 броя; КП № 84 – 2 броя; КП № 48 – 5 броя; КП № 98 – 3 броя и КП № 219 – 2 броя. След проверка на представените истории на заболяване вещото лице е установило, че не са вложени медицински изделия във връзка с дейностите, чието заплащане се претендира. След проверка на представените истории на заболяване експертът установил, че е налице изпълнение на диагностично-лечебния алгоритъм на клиничната пътека. Спазени са изискванията за минимален болничен престой и за завършена клинична пътека.
Съдът кредитира заключението на извършената еднолична съдебномедицинска експертиза, тъй като намира същата за обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице.
По делото в качеството на свидетел е разпитан С. С. – ординатор на вътрешно отделение в „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД. Същият сочи, че със заповед на управителя на болничното заведение при негово отсъствие изпълнява длъжността „заместник-управител”, както и че през последните години болницата има незаплатена от НЗОК надлимитна медицинска дейност. Твърди, че в болничното заведение няма случай на неоказване на спешна медицинска помощ на пациент, независимо, че лимитите са изчерпани, тъй като Хипократовата клетва не позволява това на съответния медицински специалист. Сочи, че във вътрешното отделение приемат само спешни случаи на непланово болни, както и че в такива случаи лечението на пациента, което е над лимитната дейност, се поема изцяло от здравното заведение, което се отразява на фонда работна заплата на персонала, който полага грижи за съответните пациенти. Твърди, че в болничното заведение на плановите пациенти, които не се нуждаят от спешна помощ им обясняват, че ще бъдат приети на по-късен етап, тъй като лимитите са изчерпани, като уточнява, че винаги се съобразяват с моментното състояние на пациента и оказването на медицинска помощ се отлага само при наличието на възможност за това с оглед конкретния случай.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО е обусловена от отговора на въпроса дължи ли ответникът - възложител заплащане на реално извършените и отчетени от ищцовото болнично заведение – изпълнител, на основание индивидуалния договор по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, дейности, които са в обхвата на медицинската помощ, в случаите когато стойността им надвишава нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената за съответното болнично заведение бюджетна рамка. Възраженията на ответника се основават на твърдения за недължимост на претендираните суми, тъй като въпросните дейности са извършени извън обхвата на договора.
Спорът между страните е правен и касае тълкуване на постигнатото между страните съгласие по процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка с относимата към отношенията им императивна правна уредба, предвид защитимия обществен интерес по осигуряване на достъпна медицинска помощ и безплатно използване на медицинско обслужване от здравноосигурените лица – чл. 52 от Конституцията на Република България.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на валидно сключен, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки.
Между страните е обявено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че през месец декември 2016 г. ищецът е извършил медицинските дейности, чието заплащане претендира. От събраните по делото доказателства, в т.ч. приетото и неоспорено от страните заключение по извършената еднолична съдебномедицинска експертиза се установява по категоричен начин, че ищецът през месец февруари 2017 г. и през месец март на 2017 г. реално е предоставил на здравноосигурени лица медицинска помощ по клинични пътеки, включени в основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК през месец февруари и през месец март на 2017 г., които претендира да му бъдат заплатени от ответника, строго съобразени с алгоритъма, съдържанието и изискванията на съответните клинични пътеки.
От представените по делото писмени доказателства и от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че са останали незаплатени следните суми за медицински дейности и услуги за исковия период: за месец декември 2016 г. – 3754,00 лв., за месец февруари 2017 г. – 487,00 лв., а за месец март 2017 г. – 10101,00 лв.
Няма спор, че ищецът „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД е представил на възложителя отчетните документи, съгласно реда, условията и сроковете, утвърдени в Методиката за остойностяване на дейностите в болничната помощ и сключения между страните договор, както и че нито една от отчетените дейности не е отхвърлена като неизпълнена.
Действително в разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 6 и чл. 40, ал. 2 от процесния договор, е предвидено, че възложителят НЗОК изплаща на изпълнителя извършените медицински услуги по клинична пътека, ако извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“, съгласно чл. 24, ал. 4, т. 2 от НРД за 2015 г., неразделна част от ИД. Подобни ограничения във връзка със заплащането стойността на извършените и отчетени от изпълнителите медицинските дейности се съдържат и в разпоредбата чл. 40, ал. 3 от договора, която не допуска изпълнителят да отчита с финансово-отчетни документи, дейности, лекарствени продукти и/или медицински изделия, които са на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2, освен ако не са налице случаи на спешна диагностика и лечение.
Съгласно чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Конституццията на Р. България обаче гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени със закон. Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници, при условия и ред, определени със закон. В основния закон е установен принципът за закрила от държавата на здравето на гражданите - чл. 52, ал. 3 от Конституццията на Р. България.
Прокламираните с Конституццията на Р. България принципи и основни права на гражданите във връзка с опазване на тяхното здраве са нормативно изразени в Закона за здравето (ЗЗ) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В разпоредбата на чл. 2 от ЗЗ опазването на здравето на гражданите, като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, е обявено за национален приоритет, гарантирано от държавата чрез прилагане на принципите на равнопоставеност при ползване на здравни услуги; на осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, вкл. на държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.
Според чл. 81 от ЗЗ всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на ЗЗО, като същата се осъществява при прилагане на посочени принципи, в т.ч. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, зачитане правата на пациента.
В чл. 2 от ЗЗО е дадена дефиниция на задължителното здравно осигуряване, съгласно която то е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности и се осъществява от НЗОК и нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Законодателят изрично е посочил, че задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Според ал. 3 на цитираната правна норма на НЗОК е вменено задължение да закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности, определени по вид, обем, цена и съответстващи на критерии за качество и достъпност в съответствие със ЗЗО.
Правата на здравноосигурените лица да получат здравна помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от НЗОК и разписан в чл. 45 от ЗЗО, правото им на избор на лекар, както и правото им да получат спешна здравна помощ там, където се намират, са уредени в чл. 35, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. Един от основните принципи при осъществяването на задължителното здравно осигуряване е свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ, залегнал в чл. 5, т. 10 от ЗЗО.
Съгласно чл. 53 от ЗЗО за осъществяване на дейностите, предвидени в ЗЗО, НЗОК и Българският лекарски съюз приемат чрез подписване Национален рамков договор, който според дефиницията му в чл. 4а от ЗЗО е нормативен административен акт, имащ действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. В него се определят реда за предоставяне на медицинска помощ и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ, гарантирана като пакет по чл. 45 ЗЗО от бюджета на НЗОК, критериите за качество и достъпност, вкл. своевременност на помощта. Според императивната разпоредба на чл. 55, ал. 3 от ЗЗО националните рамкови договори не могат да установяват изисквания за условия, възпрепятстващи свободния избор от осигурения на изпълнители на медицинска помощ, сключили договор с РЗОК.
В нормата на чл. 59 от ЗЗО е предвидено, че за осъществяване на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания пакет по чл. 45 ЗЗО се сключват договори между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Заплащането на оказаната на осигурено лице медицинска помощ се извършва с пари от бюджета на НЗОК от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ – арг. чл. 47 от ЗЗО, като съгласно чл. 51 от ЗЗО не се заплаща само медицинска помощ извън обхвата на чл. 45 ЗЗО и договореното в НРД.
В настоящия случай, процесният индивидуален договор е сключен именно във връзка с осъществяването на дейността по оказване на медицинска помощ в съответствие с гарантирания пакет по чл. 45 от ЗЗО между НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - Пазарджик и „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД, като изпълнител на медицинска помощ, който отговаря на условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО и на критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в от ЗЗО.
Анализът на горепосочените правни норми води до извода, че опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на редица принципи, сред които е осигуряването на качествена и своевременна здравна помощ. Ищецът „МБАЛ - Проф. Д. Ранев” ООД при провеждане на леченията в разглежданите случаи е изхождало от този принцип в съответствие с критериите за добра клинична практика.
Противоречащи на императивните норми на ЗЗО и на основните принципи на задължителното здравно осигуряване са договорки между изпълнител на медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО и РЗОК по сключваните договори за оказване на болнична помощ по КП, с които се ограничава броя на изпълняваните от лечебното заведение медицински дейности в рамките на гарантирания от НЗОК пакет до определена месечна сума като твърд горен размер на дължимите от НЗОК плащания за реално извършени медицински дейности по отношение на здравноосигурени лица – арг. чл. 2 от ЗЗ и чл. 52 от Конституцията.
Определянето на лимит на заплащаните от НЗОК дейности, предвидени в индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ, е в противоречие с принципите на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗО – предоставяне на гражданите на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ и свободен избор на изпълнители на медицинска помощ, което право е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.
Клаузите на ИД и споразуменията към него, съгласно които НЗОК заплаща само извършената и отчетена дейност по КП, чиято месечна стойност не надвишава утвърдения болничен бюджет, са в противоречие с изискванията на ЗЗО и предвидените в него права на здравноосигурените лица.
Съдът счита, че следва да се извърши плащане и на надлимитните дейности. В процесния договор не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати извършването на определените по договора дейности. Напротив, съгласно клаузата на чл. 5 от договора ищецът, в качеството му на изпълнител, е поел задължението постоянно да осигурява договорената безплатна медицинска помощ на здравноосигурените лице - да осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение на лечебната дейност, да разполага по всяко време на изпълнение на договора с медицински специалисти. Не е поставено ограничение на лечебното заведение на приема на пациенти, съобразно лимита на договорените средства. В чл. 5, т. 10 от договора изрично е посочено, че изпълнителят на болничната помощ не може да изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, предмет на настоящия договор, освен в посочените в букви „а“ и „б“ изключения, от което следва изводът, че всяка извършена дейност по оказана медицинска помощ по договора извън отразените изключения следва да бъде заплатена от възложителя.
Противно на закона е и прехвърлянето на отговорността по здравното осигуряване и гарантиране на правото на своевременна и качествена медицинска помощ от държавата в лицето на НЗОК и РЗОК на частноправните субекти – изпълнители на медицинска помощ. Ако се приеме, че последните са обвързани от определените от НЗОК лимити за дейността им, то това означава, че би следвало да финансират оказаната от тях медицинска помощ на здравноосигурени лица, от които, от една страна, не могат да поискат заплащане на гарантираните им с бюджета на НЗОК медицински дейности, а от друга - не могат да откажат да им предоставят своевременно и качествено лечение, заложено в ЗЗО, ЗЗ и медицинските стандарти.
За ищеца, в качеството му на изпълнител по договора, не съществува правна възможност да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни дейности, гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му лимитиран бюджет. С факта на извършване от болничното заведение на съответната медицинска услуга възниква и задължението за нейното заплащане от НЗОК, в съответствие с нормата на чл. 45 от ЗЗО. Отговорност на НЗОК като орган, натоварен с провеждането на държавната политика в здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения (чл. 6, ал. 1 от ЗЗО) e да изготви и реализира финансов план за набиране и разходване на паричните средства на задължителното здравно осигуряване, който да гарантира на здравноосигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване, както и пакет от медицински дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ. В изпълнение на това свое задължение НЗОК следва да съобразява при разпределянето на средства за сключването на индивидуалните договори с изпълнителите годишната стойност на разходите за видовете медицинска помощ, които изплаща от бюджета за съответната година така, че да не останат неразплатени медицински услуги, извършени от изпълнителя по определените в договора клинични пътеки.
Следва да се отбележи, че нито в ЗЗО, нито Националния рамков договор за 2015 г., се предвижда възможност изпълнителят на болнична медицинска помощ да поиска и получи заплащане за извършената от него надлимитна дейност от друго лице извън НЗОК. Тъй като от една страна НЗОК е единственият платец на оказаната болнична медицинска помощ и бюджета ѝ се формира от здравноосигуритените вноски, а от друга - на здравноосигурените лица е гарантиран пакет от здравни дейности, то следва да се приеме, че извършената в изпълнение на договора надлимитна дейност подлежи на заплащане от НЗОК, доколкото няма основание тя да остане в пасив на болничното заведение, тъй като изпълнителят на болнична медицинска помощ не е длъжен да оказва такава за своя сметка.
С императивна правна уредба законът вменява задължение на НЗОК, чрез своя бюджет, да гарантира на здравноосигурените лица достъп до своевременно и качествено здравеопазване, както и пакет от медицински дейности, които здравноосигурените лица да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с РЗОК, без да дължат сами плащане на изпълнителя, а такова да бъде извършено от НЗОК.
Действително, съгласно приетата методика с ПМС № 57/16.03.2015г. (чл. 21, ал. 4 от Приложение № 2Б към чл. 2) при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет на изпълнителя на болнична медицинска помощ за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, следва да се формира листа на чакащите. За случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят на болнична медицинска помощ може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличаване на размера на месечната стойност на разходите за дейностите по болнична медицинска помощ в приложение № 2 от индивидуалния договор за сметка на стойностите за следващите месеци от тримесечието или утвърдените стойности за следващото тримесечие в размер до 5%. Стриктното прилагане на тази разпоредба в много случаи би означавало на практика отказ от предоставяне на болнична помощ и виновно неизпълнение от страна на болничното заведение на основното му задължение, очертано в чл. 1 от ИД, да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица. Затова неспазването на изискването за включване на пациентите в листата на чакащите не може да аргументира извод за недължимост на плащане за оказаната медицинска услуга.
Отчитайки факта, че определените обеми и стойности на изпълнителите на болнична медицинска помощ са прогнозни и е възможно те да бъдат надхвърлени, без изпълнителите на помощта да могат да влияят на това, законодателят в ЗЗО е заложил в бюджета на НЗОК резерв, средствата от който следва да се разходват за заплащане на непредвидени и неотложни разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства - чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, като решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от надзорния й съвет съобразно приети от него правила.
По изложените съображения съдът намира, че извършените над определения лимит дейности са извършени от лечебното заведение по повод изпълнение на неговите задължения по договора, поради което лечебното заведение се явява изправна страна по същия и следва да бъде възмездено за извършената престация - предмет на исковата претенция. Установи се, че не са констатирани нарушения при осъществяване и отчитане на медицинската дейност от ищеца, както и че извършените през месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г. дейности са отчетени пред НЗОК. Следователно НЗОК следва да изпълни законово вменените й задължения да заплати на ищеца реално извършената от него медицинска помощ. По делото е безспорно установено, че част от направените от ищеца действителни разходи за оказана болнична медицинска помощ през месец декември 2016 г, равняваща се на 3754,00 лв., през месец февруари 2017 г. в размер на 487,00 лв. и през месец март 2017 г. в размер на 10101,00 лв. не са възстановени на ищеца.
По тези съображения, съдът намира, че предявените искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО се явяват основателни и доказани в пълен размер и исковата претенция следва да бъде уважена за сумата в общ размер на 14342,00 лв., представляваща неизплатената стойност на извършена медицинска дейност по лечение на здравноосигурени лица по клиничните пътеки по сключения между страните Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/РД-29-410/25.02.2015 г., от която: 3754,00 лв. - за месец декември 2016 г., 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и 10101,00 лв. - за месец март 2017 г.
Следва да бъде уважено и заявеното искане за присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата претенция с депозиране на исковата молба в съда – 20.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, тъй като същото се явява законна последица от уважаването на исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно клаузата на чл. 35 от процесния договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки плащанията на изпълнителя на медицинска помощ се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от договора. Нормата на чл. 31 от договора касае хипотези различни от процесните, поради това и вземанията на ищеца за възнаграждение за оказана медицинска помощ по въпросните фактури са с уговорен в полза на длъжника НЗОК срок или до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Следователно в случая за извършените медицински дейности и услуги през месец декември 2016 г. НЗОК следва да извърши плащане до 30.01.2017 г., за месец февруари 2017 г. – до 30.03.2017 г., а за месец март 2017 г. – до 30.04.2017 г. След изтичане на така уговорения между страните срок, на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, считано от 31.01.2017 г. до 19.08.2019 г. – датата предхождаща датата на подаване на исковата молба, длъжникът НЗОК изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на престираната по процесния договор медицинска помощ за месец декември 2016 г. и дължи обезщетение за забавата по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 970,90 лв., изчислено служебно от съда с онлайн-калкулатор на НАП - nraapp03.nra.bg. За заплащането на извършените от ищеца медицински дейности за месец февруари 2017 г. – ответникът е в забава, считано от 31.03.2017 г. до 19.08.2019 г. и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, равняващо се на 117,97 лв., а за месец март 2017 г. - ответникът е в забава, считано от 01.05.2017 г. до 19.08.2019 г. и дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва, равняващо се на 2359, 89 лв., изчислени служебно от съда с посочения онлайн-калкулатор на НАП.
Не следва да бъдат уважавани претенциите за присъждане на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за датата на подаване на исковата молба. Съгласно изрично формулираното от ищеца искане за присъждане на законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, следва, предвид основателността на исковете по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 59 от ЗЗО, от тази дата – 20.08.2019 г. да се присъди в полза на ищеца законната лихва върху исковите суми за главница, като законна последица от уважаването на исковете. Не следва да се присъжда и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД за 20.08.2019 г., тъй като това би довело до двойна имуществена санкция на ответника за едно и също неизпълнение, а и текуща (законна) лихва върху уважения размер на мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не се дължи.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че размерът на дължимото обезщетение за забава за неизпълнение на задължението за месец декември 2016 г. е 970,90 лв. за периода от 31.01.2017 г. до 19.08.2019 г., като в този размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като за разликата над 970,90 лв. до претендирания размер от 982,29лв. и за периода от 20.01.2017 г. до 30.01.2017 г. и за 20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба следва да бъде отхвърлена като недоказана. Размерът на дължимото обезщетение за забава за неизпълнение на задължението за месец февруари 2017 г. е 117,97 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 19.08.2019 г., като в този размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като за разликата над 117,97 лв. до претендирания размер от 119,32 лв. и за периода от 21.03.2017 г. до 30.03.2017 г. и за 20.08.2019 г., следва да бъде отхвърлена като недоказана. Размерът на дължимото обезщетение за забава за неизпълнение на задължението за месец март 2017 г. е 2359,89 лв. за периода от 01.05.2017 г. до 19.08.2019 г., като в този размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, като за разликата над 2359,89 лв. до претендирания размер от 2390,57 лв. и за периода от 20.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и за 20.08.2019 г., следва да бъде отхвърлена като недоказана.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат и двете страни по съразмерност.
Ищецът е претендирал и доказал заплащането на разноски в общ размер на 2343,36 лв., от които: 713,36 лв. – за държавна такса, 330,00 лв. – за депозит на съдебно-счетоводна експертиза, 300,00 лв. – за депозит за съдебно-медицинска експертиза и 1000,00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждения, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От претендираната сума в общ размер на 2343,36 лв. ответникът дължи на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, сумата от 2337,58 лв.
Разноските, сторени от ответника, възлизат в общ размер на 607,50 лв., от които: 157,50 лв. – за депозит за съдебно-медицинска експертиза и 450 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. От тази сума, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 1,50 лв.
Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „К.“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Ц.“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 59 от ЗЗО, сумата в общ размер на размер на 14342,00 лв. - главница, представляваща неизплатената стойност на извършена медицинска дейност по лечение на здравноосигурени лица по клинични пътеки за месец декември 2016 г., месец февруари 2017 г. и месец март 2017 г. по Договор № 13/РД-29-410/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, от която: 3754,00 лв. - за месец декември 2016 г., 487,00 лв. - за месец февруари 2017 г. и 10101,00 лв. - за месец март 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 20.08.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „К.“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Ц.“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 970,90 лв., за периода от 31.01.2017 г. до 19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху незаплатената главница в размер на 3754,00 лв., дължима за месец декември 2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 970,90 лв. до претендирания размер от 982,29 лв. и за периода от 20.01.2017 г. до 30.01.2017 г. и за 20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „К.“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Ц.“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 117,97 лв., за периода от 31.03.2017 г. до 19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху незаплатената главница в размер на 487,00 лв., дължима за месец февруари 2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 117,97 лв. до претендирания размер от 119,32 лв. и за периода от за периода от 21.03.2017 г. до 30.03.2017 г. и за 20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „К.“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Ц.“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 2359,89 лв., за периода от 01.05.2017 г. до 19.08.2019 г., представляваща мораторна лихва върху незаплатената главница в размер на 10101,00 лв., дължима за месец март 2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2359,89 лв. до претендирания размер от 2390,57 лв. и за периода от 20.04.2017 г. до 30.04.2017 г. и за 20.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „К.“ № 1, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Ц.“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 2337,58 лв. (две хиляди триста тридесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение - Проф. Д. Ранев” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Д.Ц.“ № 42, със съдебен адрес:*** – адв. Й.Н., да заплати на Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407, ул. „К.“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 1,50 лв. (един лев и петдесет стотинки) – разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: