№ 7006
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503586 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу решение от
04.01.2024 г. по гр.д. №69026/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав, в частта,
в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу И. И. И. установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.430 ал.2 ТЗ вр. чл.9 ЗПК за разликата над сумата от
2000,00 лв. до пълния предявен размер от 2828,66 лв., или за размера от 828,66 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №********** от 17.10.2019 г.,
с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.430 ал.2 ТЗ за сумата от 1567,60 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.11.2019 г. до 15.06.2022
г., и с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1095,95 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 25.11.2019 г. до 19.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №42030/2022 г. по описа
на на СРС, 79 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при процесния договор за кредит не са
изпълнени изискванията на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК – ГПР е изчислен съгласно условията
на договора за кредит и закона. Поддържа, че разходите за сключване на застрахователен
договор не са задължително условие за сключване на договора за кредит, а допълнителна
услуга избрана от потребителя, поради което не представляват разходи по кредита и не се
включват при изчисляването на ГПР. Сочи още, че в договора липсват неясноти, които да
обуславят използването на допускания при изчислението на ГПР, поради което и такива не
са предоставяни като информация по договора. Оспорва уговореният в договора лихвен
процент да противоречи на добрите нрави и да води до неоснователно обогатяване за
кредитора. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна И. И. И. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която предявеният установителен
иск за главницата е уважен до посочения по-горе размер, поради което е влязло в законна
сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и пар.13 т.1 ДРЗЗП,
както и че процесният договор е за потребителски кредит, който попада под уредбата на
ЗПК, за което и по делото не се спори.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Въззивният съд споделя извода на първоинстанционният съд, че процесният договор
за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. В процесния договор е посочено единствено абсолютни
стойности на годишния лихвения процент /ГЛП/ - 31,95 % по заема и на годишния процент
разходи /ГПР/ на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по
кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 48,64 %. В този порядък следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит, т.е. по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай в процесния договор за кредит липсва
яснота относно посочените обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не
се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР
2
е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини са с различни математически
измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането
на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм,
по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които
го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях.
Освен това, съгласно разпоредбата на пар.1 т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги. В ЗПК е установена
забрана за уговаряне на такси и комисионни за присъщи на кредитора дейности по
отпускане на потребителски кредит – свързани с усвояването и управлението на кредита
/арг. чл.10а ал.2 ЗПК/, като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.
Застрахователната премия по сключен договор за застраховка е разход, пряко свързан
с договора за кредит, и следва да намери отражения в размера на ГПР, което в случая не е
сторено. Както е посочено горе, нарушаването на правилото на чл.10 ал.1 ЗПК е
самостоятелно основание за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, но
за пълнота следва да се изложи и че възражението на въззивника за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд относно застрахователната премия се явява
неоснователно.
Настоящият въззивен състав споделя решаващия извод на първоинстанционния съд,
че в чистата стойност на паричния заем, предмет на заемното правоотношение, не следва да
се включва еднократната административна такса за оценка на риска, тъй като същата е
начислена в противоречие с изискванията на чл. 10а ЗПК, което от своя страна е
самостоятелно основание за недължимост на същата.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК поставя като изискване към съдържанието на
договора за потребителски кредит наличието на погасителен план. В разглеждания случай, в
погасителния план са посочени падежите на погасителните вноски и общият размер на всяка
една от тях, но не и какви компоненти са включени в тях, както и каква е оставащата
непогасена главница и възнаградителна лихва след всяка отделна вноска, при което остава
неясен начинът за изчисляване на последната - върху каква сума и за какъв период се
начислява тази лихва - върху остатъчния размер по кредита, върху конкретната вноска или
по друг начин, при което за потребителя, към момента на сключване на договора, липсва
информация с всяка вноска по кредита, която би извършил, каква част от задълженията
погасява и каква част остана непогасена. Ето защо, следва да се приеме, че уговорката,
обективирана в процесния договор за потребителски кредит, не отговаря на императивните
изисквания на закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски, поради което и
по същество не представлява погасителен план по смисъла на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК.
Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК, т.е. страните не са
обвързани от сочения договор за кредит.
Въззивният съд споделя и извода на СРС, че уговорката за възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като надхвърля почти три пъти размера на законната
лихва поради което и противоречи на добрите нрави и в тази част договорът се явява
3
нищожен и на основание чл.26 ал.1 пр. 3 ЗЗД, което е самостоятелно основание за
недължимост на сумата, претендира от ищеца като възнаградителна лихва.
Правилата, уреждащи правните последици от недействителността на договорите за
потребителски кредит са уредени в разпоредбата на чл.23 ЗПК, която е императивна по своя
характер, а за приложението на императивните материално правни норми съдът,
включително въззивната инстанция, следи служебно. Съобразно чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В тази връзка, както е приел и първоинстанционният съд, ако недействителността се
установи в производство по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото
ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание
чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за
потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна
давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване,
в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК /така и
решение №50174 от 26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г., ІV ГО на ВКС и решение №60186
от 28.11.2022 г. по т.д. №1023/2020 г. на I ТО на ВКС/.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №162/04.01.2024 г., постановено по гр.д. №69026/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 79 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4