№ 3955
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Петя Попова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100510337 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на И. З. В. и Е. К. Д. срещу Решение №
8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав.
С въззивната си жалба ответникът в първоинстанционното производство И. З. В.
излага оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което претенцията му с правно основание чл.127, ал.2 СК да бъде
уважена като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата Ж.И. В.а, родена на ******* г., и И.И.В., родена на ******* г., местоживеенето на
двете малолетни да бъде определено при него, да бъде разписан режим на лични отношения
на майката Е. К. Д. с децата Ж.И И. съгласно посоченото във въззивната жалба и последната
да бъде осъдена да заплаща на двете деца месечна издръжка в размер на по 200 лева за всяко
от тях, считано от 01.07.2021 г. до настъпване на законово основание за нейното изменение
и прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума. Претендирано е
присъждане на разноски, сторени във въззивното производства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство Е. К. Д. е
подала отговор, с който оспорва въззивната жалба и излага доводи за нейната
1
неоснователност.
Д. е подала насреща въззивна жалба срещу Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. №
57061/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158-ми състав в частта, в която е определен режим на
лични отношения между двете деца и бащата И. З. В. „всяка четна седмица от годината,
като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за времето от
10:00 ч. в събота до 18:00ч. в неделя“. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3, изр.2 ГПК, И. З. В. е депозирал отговор на насрещната
въззивна жалба, с която оспорва последната.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК, респ. по
чл. 263, ал. 2 ГПК от страни, притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа на СРС, ГО, 158-
ми състав, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по
отношение на децата Ж.И. В.а и И.И.В. е предоставено на тяхната майка Е. К. Д., при която
е посочено те да живеят, определен е режим на лични отношения на бащата И. З. В. с двете
деца (бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка четна седмица от
годината, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за
времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е; през месеците юли и
август за по десет последователни дни във всеки от тези месеци /общо двадесет календарни
дни/, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като съботно-
неделният режим, посочен по-горе, спира да действа в тези месеци за период, различен от
десетте последователни дни, в които бащата има право да бъде с децата, който период не
може да бъде по-дълъг от двадесет последователни календарни дни; за великденските и
новогодишните празници във всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на Разпети
петък, респективно на 30 декември, до 18,00 часа на Светли понеделник, респективно на 01
януари, като в нечетните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за
времето на коледните празници /от 24 декември до 27 декември/; за коледните празници във
всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември до 18,00 часа на 27 декември,
като в четните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на
великденските и новогодишните празници /съответно - от Разпети петък до Светли
понеделник, и от 30 декември до 01 януари/, за рождените дни на всяко от децата - 16 април
за детето И., и 12 август - за детето Ж., в съботата, следваща съответния рожден ден, за
времето от 10,00 часа до 18,00 часа, а ако съответният рожден ден е в събота - в неделята,
следваща съответния рожден ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; за рождения ден на
бащата - 20 февруари, в съботата, следваща рождения ден на бащата, за времето от 10,00
часа до 18,00 часа, а ако рожденият ден на бащата е в събота - в неделята, следваща
рождения ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; за рождения ден на майката - 25
ноември, съботно-неделният режим, посочен по-горе, не действа в съботата, следваща
2
рождения ден на майката, а ако рождения ден на майката е в събота - не действа за времето
до 18,00 часа в събота) и същият е осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 300
лева за детето Ж. и 250 лева за детето И., платима по банкова сметка, открита на името на
майката в “Първа инвестиционна банка” АД с IBAN *******, считано от 20.07.2021 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от дена на забавата до окончателното
погасяване. С първоинстанционното решение И. З. В. е осъден да заплати в полза на СРС
сумата от 792 лева, представляваща държавна такса върху опредЕ.та издръжка.
От представените пред първоинстанционния съд два броя удостоверения за раждане
се установява, че страните са родители на децата Ж.И. В.а, родена на ******* г. и И.И.В.,
родена на ******* г.
Не е спорно в производството, че страните не са сключвали граждански брак, не
съжителстват заедно от 20.07.2021 г. и понастоящем двете деца живеят при тяхната майка.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема страна И. З. В. поддържа искане да му бъде възложена родителската отговорност
по отношение на двете му дъщери, тъй като помежду им има обич и разбирателство и
тримата се наслаждават на времето, прекарано заедно, а интересът на малолетните е
единствен приоритет за него. Споделя, че е добронамерен и търпелив в отношенията с
майката, но тя отказва комуникация с него, отчита връзката на двете сестри с другия
родител и няма намерение да ограничава контактите помежду им и счита, че следва да
осъществяват такива през поне десет дни от месеца. Посочва, че житейският му опит,
придобитите от него умения и изградените контакти ще благоприятстват за правилното
развитие на двете деца. Опасява се, че майката отглежда децата в незаконна сграда, което
поставя малолетните в риск. За незаконния статут на сградата, в която се намира жилището
на майката узнал по време на съвместното съжителство на страните в същото. Сочи, че
живее сам в голямо и просторно тристайно жилище в центъра на столицата, в което е
обособена стая за двете му дъщери. Споделя за не съвсем сериозна връзка с жена, която
децата познават, но не все още не им е представена като негов партньор. Посочва, че
понастоящем няма регулярни доходи, но е финансово добре обезпечен. Трудовата му
ангажираност е свързана с интелектуална дейност, като сам определя заетостта си с оглед
нуждите на децата. Излага възможност при отглеждане на децата да ползва подкрепата на
своите родители, майка му живее в гр.София и е хабилитиран лекар, а баща му и неговата
партньорка, които живеят в гр.Етрополе, имат готовност да го подпомагат. Споделя
притеснения, че двете деца трудно се адаптират към контакт с нови хора и времето му с тях
е недостатъчно, за да упражнява ефективно родителската си функция. Твърди, че майката
ограничава контактите на децата с него, родните му и приятелския му кръг.
При изслушването от въззивния съд въззиваемата и въззивник по насрещна въззивна
жалба Д. посочва, че живее сама с двете деца в самостоятелен апартамент, изграден в
многофамилна сграда, собственост на нейния баща. В същата постройка се помещават и
жилището на родителите й. Заявява, че понастоящем няма партньор. Счита, че следва да й
3
бъде възложена родителската отговорност, доколкото най – добре познава техните
особености, съобразява се с тях, без да желае да променя характерите им, способна е да
отговори на нуждата им от подкрепа и с оглед пола им е в състояние по – добре да
откликне на потребностите им и необходимостта, породена от тяхната възраст за изграждане
и затвърждаване на хигиенни навици. Посочва, че отделя време и внимание на децата за
образователни занимания. Счита, че децата следва да се виждат с бащата всяка първа и трета
седмица за времето от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя, а коледните и
новогодишни празници са се поделят от двамата родители. Твърди месечната издръжка на
децата да възлиза на по 500 лева и декларира месечен доход в размер на 2 000 лева.
Споделя, че трудовата й ангажираност е съобразена с отглеждането на децата, тъй като
може да работи и от дома си. При предоставяне на родителските права на бащата счита, че
подходящо за тях е да осъществяват контакти с нея пред поне двадесет дни месечно.
Посочва, че при отглеждане на децата може да разчита на подкрепата на родителите си и
лелите си по бащина линия. Законността на строежа, в който се намира жилището й не й
създава притеснения, тъй като е виждала документите на сградата.
Въз основа на заключението на изготвената за нуждите на въззивното производство
Комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че
майката има необходимия родителски капацитет. Въпреки базисната родителска годност на
бащата, са налице аспекти от родителската грижа, в които той има нужда от подкрепа за
развитие на по-добри умения и усъвършенстването им. По отношение на базисните грижи
за децата (физически нужди; медицински грижи, храна, подслон, чистота, дрехи, хигиена),
стимулиране на децата и грижата за тях и двамата родители имат годност и умения да
осигурят грижи за децата си и сигурна среда, да създават условия за стимулиране на
учебния процес, за правилното им развитие, за поставяне на граници в поведението на
малолетните. Страните са способни да са емоционално отзивчиви към дъщерите си, като
майката откликва съобразно специфичните потребности на малолетните достатъчно
чувствително. Бащата има изцяло положително емоционално и грижовно отношение към
тях, но на моменти експертие са наблюдавали прекомерно интрузивно поведение към
малкото дете като не успява да съборази достатъчно чувствително миговете, в които детето
има потребност от това да се оттегли от активност или не желае контакт. Двамата родители
се нуждаят от подкрепа по психосоциален път за регулиране на отношенията помежду им.
По отношение на осигуряването на подходящ модел за подражание, като аспект от
родителския капаците, вещите лица са констатирали наличие на данни, че бащата не
съумява по подходящ начин да управлява взаимоотношенията с другия родител.
Експертизата е заключила, че и двете момичета имат добра емоционална и доверителна
връзка майката. Детето Ж. е изградило положителна близка емоционална връзка с бащата и
проявява на моменти ясен афинитет към него, тъй като той за нея е значима и важна фигура.
И. също има изградена добра емоционална връзка с баща си, но в определени моменти е
резервирана към него. Вещите лица не са констатирали психични разстройства при двамата
родители, които притежават характерни личностови особености, поставящи ги в широката
гама на популацията. Понастоящем експертите не са отчели непосредствен риск за двете
4
сестри, но са направили извод, че личностовите особености при майката носят потенциално
по-нисък риск спрямо тези при бащата. Развитието на двете деца и емоционалното им
състояние са характерни и типични за възрастта им. При децата не е отчетен конфликт на
лоялност или данни за родителско отчуждение. При съобразяване на факторите, свързани с
възрастта, пола и семейната история експертизата заключва, че подходящо за съхраняване
на психо- емоционалното състояние на малолетните е понастоящем те да бъдат отглеждани
основно от майката като на бащата да бъде определен сигурен и регулярен контакт с тях.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда. Изводите
в експертното изследване в значителна степен кореспондират с тези в приетата от
първоинстанционния съд съдебна психологична експертиза и допълнителната такава.
От разпита на вещото лице А. се установява, че бащата притежава базисна
родителска годност, но отделни аспекти от родителския му капацитет, посочени в
експертизата, следва да бъдат доразвити и подкрепени. Той среща трудност да сътрудничи с
другия родител по повод комуникацията относно децата, като настоява да се изпълнява
вземаните от него решения и проявява желание да взема еднолични такива, което
рефлектира върху аспекта на родителско сътрудничество. На моменти този родител не
проявява в достатъчна степен чувствителност по отношение на емоционалните нужди на по
– малкото дете.
От заключението на приетата от въззивния съд съдебна техническа експертиза (СТЕ)
се установява, че жилището на майката е разположено в жилищна сграда, изградена на
приземен, етаж, на който са разположени три гаража и четири жилищни етажа.
Апартаментът, който въззиваемата страна и въззивник Д. обитава с децата се намира на
втори етаж и заема източната част на сградата. Състои се от дневна с кухненски бокс, две
спални, баня с тоалетна, входно антре и балкони. Жилището е изцяло завършено, изпълнени
са настилки с ламинат в дневната и двете спални, с гранитогрес в кухня и антре; стени на
латекс върху гипсова шпакловка, изпълнени са окачени тавани с гипскартон с вградено
осветление с лунички; поставена е ПВЦ дограма, отопление се осигурява посредством с
котле на пелети с монтирани алуминиеви радиатори; в кухня има изграден кухненски фронт
по мярка от място. Стълбищната клетка е с изпълнена настилка от плочи по стълбищни
рамене и площадки, поставени са дървени парапети, а на стените - латекс. Отвън по
фасадата е положена топлоизолация с минерална мазилка и цокъл от камък. Дворното
място, в което е изградена жилищната постройка е оградено с ограда от метални
декоративни пана, стъпили на монолитна стоманобетонна основа. При огледа на място
вещото лице не е констатирало наличие на пукнатини или деформации по сградата.
Експертът инженер е констатирал, че последната е изградена въз основа на разрешение за
строеж от 14.09.2006г. на главния архитект на Столична община - район „Панчарево“, въз
основа на одобрени проекти и е въведена в експлоатация, като е издадено необходимото за
това удостоверение от 2023 г. от Направление „Архитектура и градоустройство“ на главния
архитект на гр.София. Предвид извършените при огледа на имота констатации и въз основа
на проучванията на издадени строителни книжа, сертификати, протоколи, декларации за
5
съответствие на материалите, договор за присъединяване към електропреносната мрежа,
становища за съответствие, протокол за контрол на мълниезащитни и заземителни уредби,
сертификат за енергийна ефективност и пр. СТЕ е направила извод, че сградата и
полизаното от майката жилище са годни за обитаване и не представлява риск за живущите в
нея.
СТЕ е обективно и компетентно изготвена и се възприема от съда.
От изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Младост се установява, че
страните по делото живели съвместно с двете деца в жилището по актуално местоживеене
на майката до месец юли 2021 г., когато бащата бил отстранен въз основа на съдебен акт във
връзка с упражнено домашно насилие по отношение на Е. Д.. Последната е споделила пред
социален служител, че децата ходят с желание при баща си, а тя добросъвестно изпълнява
постановените по делото привременни мерки относно контакта на малолетните с другия
родител. Понастоящем непосредствените грижи за двете подрастващи се полагат от майката,
която е подкрепяна от разширеното си семейство, а от бащата – по време на режима на
лични отношения. Прародителите по майчина линия на децата Ж. и И. живеят в същата
сграда, в която се намира и жилището на майката. В последното е осигурено всички
необходимо за задоволяване на потребностите за двете малолетни. Детето Ж. е на пет
навършени години, а детето И. - на три навършени години. Двете момичета посещават
******* „Е.“. По – голямото от тях е ангажирано с допълнителни занимания по йога,
плуване, английски език, модерни и народни танци в детското заведение. Ж. е много добре
социализирана и адаптирана в заведението. Сестрите посещават и допълнителни уроци по
музика.Те имат избран личен лекар, когото редовно посещават с майка си за профилактика и
консултации, не боледуват често, а оплакванията са предимно от риновируси. По данни на
лични лекар на децата отглеждащият родител е грижовна и изпълнява дадените й лекарски
указания по отношение на двете деца. Спазен е имунизационния календар при всяко от тях.
По време на социалното проучване е наблюдавана близка емоционална връзка между
майката и двете деца и позитивни отношения на малолетните с техните прародители по
майчина линия. Направените от социалното проучване изводи са за наличие на безопасна и
подходяща за правилното психо – емоционално развитие на децата семейна и социална
среда на майката.
Въз основа на проведеното за нуждите на въззивното производство социално
проучване от АСП, Д „СП“ – Лозенец се установява, че между страните липсва контакт,
отношенията им са влошени. Понастоящем двете деца се отглеждат от майката, която
спазва определения режим на лични отношения на малолетните с бащата, но помежду им
има напрежение относно часа на връщане на момичетата в дома на Д.. По данни на бащата
майката ограничава контактите на дъщерите му с него и близките му. Бащата прекарва
времето с децата в игри и образователни дейности. В дома му по – голямото дете се храни с
висококачествена приготвена от него храна или закупена от биомагазин или се храни в
заведение с детски кът. По – малкото момиченце се храни със закупено от него адаптирано
6
мляко. Въззивникът и въззиваема страна В. обитава наето жилище, обзаведено модерно и с
вкус, в което се поддържат добри хигиенни и битови условия и е оборудвано за нуждите на
децата. Заплащаният от бащата месечен наем възлиза на 1 200 лева. Бащата упражнява
свободна професия и организира трудовите си ангажименти съобразно с потребностите на
дъщерите му. Децата поддържат контакт с роднините си по бащина линия в режима на
лични отношения на В.. Направен е извод, че бащата би могъл да упражнява родителските
права спрямо малолетните. Наблюдава се емоционална връзка между бащата и двете деца.
С влязло в законна сила на 04.07.2023 г. решение по в.гр.д. № 1766/2022 г. по описа
на СГС срещу въззивника и въззиваема страна В. в полза на въззиваемата и въззивник Д. е
издадена заповед за защита от домашно насилие, с която му е наложена мярка по чл.5, ал.1,
т.1 ЗЗДН.
Въз основа на изисканата от въззвния съд справка от НАП се установява в
производството, че в периода 01.09.2022 г. – 23.10.2023 г. няма данни за действащи трудови
договори и осигуряване по трудови и извънтрудови правоотношения на въззивника и
въззиваема страна В., по отношение на същия няма подаден годишни данъчни декларации
по чл.50 ЗДДФЛ за 2022 г. и справки по чл.73 от същия нормативен акт. Въззиваемата
страна и въззивник Д. има сключен трудов договор като осигурителният й доход за
горепосочения период възлиза на 715,83 лева.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия
интерес на двете малолетни дъщери на страните, включващ в най-широк смисъл
добруването и благоденствието им и с оглед конкретните обстоятелства по делото,
настоящата инстанция намира, че местоживеенето на децата Ж.И. В.а и И.И.В. следва да
бъде при тяхната майка Е. К. Д., която да упражнява родителските права.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на двете малолетни деца и притежават родителски
капацитет. Въз основа на заключението на приетата от въззивния съд КСППЕ и разпита на
вещите лица се констатира, че по отношение на родителското сътрудничество, като част от
аспект стабилност на родителския капацитет, бащата се нуждае от доразвИ.е и подкрепа.
Експертното заключение дава основание на съда да приеме, че двамата родители притежават
съпоставими възпитателски качества. По делото лисват доказателства, че майката умишлено
7
е ограничавала контактите на децата с бащата или такива, които еднозначно и мотивирано
да бъдат свързани с нежелание на майката да зачита постановените по делото привременни
мерки, с опит за осуетяване на контактите между бащата и децата и между последните и
родините им по бащина линия или непризнаване на ролята на бащината фигура в живота на
подрастващите, което да показва дефицит в родителския капацитет на въззиваемата и
въззивник Д., каквато теза се поддържа от въззивника и въззиваема страна В.. Доказва се в
производството, че след раздялата на страните, от когато основните грижи за отглеждане на
двете деца се полагат от майката същата не е прекъснала връзката им с техния баща и не е
допуснала отчуждаването им от него, не е негативизирала бащиния образ.
Установява се изградена емоционална връзка на двете деца с всеки от двамата
родители като моментите на наблюдаваната от експертите проява на резервираност на
детето И. съдът отдава на възрастта на същото.
При нито една от страните не се констатират преки или косвени данни за
непосредствени рискови фактори за отглеждането на децата. При преценка на този критерий
съдът отчита допускането на КСППЕ, че личностните особености на майката носят по –
малък потенциален риск за подрастващите спрямо тези на бащата.
Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във
фактическо съжителство. При преценка на възможностите на родителите да ползват
помощта на трети лица – близки на родителите съдът отчита, че бабата и дядото по майчина
линия на двете малолетни живеят в непосредствена близост до дома на майката. Въз основа
на социалните проучвания се установява, че прародителите по майчина линия на двете
сестри са в състояние да подпомагат майката при отглеждането им. Съдът отчита, че дядото
по бащина линия на двете малолетни живее в друго населено място, макар и разположено на
недалечно разстояние от това, в което се намира дома на бащата. По делото отсъстват данни
социалното обкръжение на двамата родители да представлява риск за подрастващите.
Безспорно се установява, че и двамата родители са полагали грижи за двете деца при
тяхното отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, понастоящем – от
майката, а от бащата – при осъществяване на личните си отношения с подрастващите, в
който смисъл е отразеното в социалните доклади.
Майката установява невисок, но стабилен месечен доход и възможност да организира
трудовите си ангажименти с оглед потребностите на децата, като при необходимост
(каквато е пораждала заболявания при малолетните) същата може да работи от дома си.
Бащата не установява регулярен месечен доход, но декларира финансова обезпеченост.
Последният не е обвързан от спазване на работен график, заявява ангажираност с
интелектуален труд, позволяващ организиране на работно време съобразно нуждите на
децата. Съдът приема, че доходите на страните позволяват на всяка от страните без
съществени затруднения да покрие собствените си и на децата материални нужди.
Двамата родители разполагат с подходящи за отглеждане на децата битови условия, в
домовете им подрастващите разполагат с обособена стая, оборудвана с необходимото
съобразно пола и възрастта им. Не могат да бъда споделени доводите на въззивника, че
8
майката поставя двете си дъщери в риск като отглежда същите в незаконна сграда. Въз
основа на заключението на СТЕ се доказва в производството, че сградата и полизаното от
майката жилище са годни за обитаване и не представлява риск за живущите в нея.
Действително, по делото са приобщени писма от 10.11.2022 г. на Столична община,
Направление „Архитектура и благоустройство“, Дирекция „Общински строителен контрол“,
от Столична община – район „Панчарево“ от 14.11.2022 г., в което е посочено, че не е
установено удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата с административен
адрес с.Панчарево, ул. „Шуманец“ № 25А, но при проведеното за нуждите на техническата
експертиза проучване вещото лице строителен инженер е констатирала издадено
разрешение за въвеждане на сградата в експлоатация от 2023 г., издадено от Столична
община, Направление „Архитектура и благоустройство“. По отношение на възраженията
във въззивната жалба на И. В. във връзка с производството по чл.193 ГПК по оспорване на
представения пред първоинстанционния съд технически паспорт на сградата следва да се
посочи, че решаващият съдебен състав на първоинстанционния съд не е основал изводите си
въз основа на този документ, както такива не прави и въззивния съд. В атакуваното
първоинстанционно решение не е налице произнасяне в диспозитива на решението по
чл.194, ал.2 ГПК. Липсва също и инициирано от въззивника производство по реда на чл.250
ГПК за допълването му, поради което настоящият състав е длъжен за първи път да
постановява диспозитив по оспорването, равнозначно на инцидентен установителен иск
(Определение № 1635 от 4.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3797/2023 г.). Целта на
производството по чл.193 ГПК е във висящия исков процес да се определи
доказателствената стойност на представено писмено доказателство и това има значение за
определяне обсъждането или не на този документ при изграждането на фактическите и
правни изводи на решаващия съд. Нарочното определение по чл.194, ал.2 ГПК е от значение
единствено за доказването. Ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните
прения, той обсъжда този въпрос в мотивите на решението, както е сторил и въззивния съд
в случая, а отделният диспозитив в решението не представлява допуснато процесуално
нарушение (Решение № 135 от 3.06.2010 г. по гр. д. № 820/2009 г. на ВКС, IV г.о.). В
настоящия случай изводът за риск за живота и здравето на децата в дома на майката не се
доказва.
Упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни следва да
бъде възложено на тяхната майка с оглед пола и възрастта им. Този родител, от когото
децата никога не са се отделяли, следва да изгради женския модел на поведение, който в
голяма степен се отличава от бащиния такъв. В тази връзка съдът отчита и задължителните
разяснения, дадени в т.II, б.е от ППВС № 1/1974 г. за дължимата преценка за годността на
родителите да отглеждат и възпитават децата от женски и от мъжки пол.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста на
местоживеенето на децата, доколкото с развода отпада съвместното упражнение на
родителските права и целесъобразно е децата да живеят при този от родителите, на когото е
възложено упражняването на тези права, доколкото липсват важни обстоятелства, които да
9
правят допустимо отделното живеене на децата.
С оглед заключението на КСППЕ, разпита на вещите лица, изявленията на страните
следва да бъде определен режим на лични отношения на бащата с двете малолетни с бащата
съгласно диспозитива на настоящото решение. Децата следва да прекарват с бащата личните
празници на същия. Нарочен диспозитив за рождения ден на детето Ж. не следва да бъде
постановяван, доколкото празникът на детето попада в определения летен режим,
разпределен между двамата родители.
Съблюдаването на горния режим ще позволи В. да участва пълноценно в живота на
дъщерите си, да се включва в подготовката на децата за образователния им процес и така
ефективно да подпомага прогреса на близначките. Този режим би предоставил оптимална
възможност Ж. и И., с оглед развитието на същите, да растат под грижата и с подкрепата и
на двамата им родители и би предоставил възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между двете деца и бащата като по този начин ще съхрани
емоционалната връзка помежду им. Същевременно режимът ще внесе недрастична промяна
в живота на децата спрямо изпълнявания до момента такъв, приет от вещите лица за
задоволяващ потребностите на децата от общуване с бащата. По този начин би се избегнала
рязка промяна, която да предизвика тревожност и нарушение на изградения ритъм на двете
деца. Чрез въвеждане на ясна регламентация би се постигнало потушаване на напрежението
между страните, с което да се елиминира конфликта, в който въвличат двете подрастващи, в
каквато насока са експертните изводи, приети от въззивния съд. Именно с оглед постигането
на тази цел двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би
осигурило спокойствието и благополучието на собствените им деца. За това е необходимо и
двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските
права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога
помежду си. С израстването на децата и успокояване на родителския конфликт режимът
подлежи на адаптиране в съответствие с нуждите и интересите на малолетните.
Присъдената от първоинстанционния съд издръжка на двете деца не е предмет на
въззивното обжалване.
Водещ в настоящото производство е принципът за защита на най-добрия интерес на
детето, което не е страна по него. Съдебното решение изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на двете малолетни и ползва и двамата родители, респ.
близките на детето, като внася яснота в отношенията и на двамата. Доколкото в случая
съдът не уважава въззивната жалба на бащата за възлагане на родителската отговорност, но
постановява режим на лични отношения на децата с този родител съобразно установения
интерес на двете подрастващи, съобразявайки законовите критерии при комплексна оценка
за целесъобразност, който режим не е напълно идентичен и с посоченото в насрещната
въззивна жалба, то с оглед задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3
от 27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, разноските следва да останат за
страните, както са сторени.
10
производството Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 158-ми състав, в частта, с която на основание чл.127, ал.2 СК е
определен режим на лични отношения на бащата И. З. В., ЕГН **********, с децата Ж.И.
В.а, ЕГН **********, и И.И.В., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата И. З. В., ЕГН **********, с
децата Ж.И. В.а, ЕГН **********, и И.И.В., ЕГН **********, през който бащата има право
да вижда и взима децата, както следва:
- всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 19.00
часа в неделя с преспИ.е /този режим не важи (не се прилага) за времето от 10.00 часа на
двадесет и пети ноември до 10.00 часа на двадесет и шести ноември на всяка година; за
времето от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети юли на всяка нечетна
година и за времето от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети август на
всяка четна година; всяка нечетна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на
Светлия понеделник; всяка четна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до
18.00 часа на двадесет и шести декември; всяка нечетна година от 19.00 часа на тридесети
декември до 19.00 часа на втори януари на следващата четна година, но се прилага наред със
определения по –долу специален режим на бащата по време на официалните празници (трети
март, на двадесет и четвърти май и на двадесет и втори септември, на първи май, на шести
май и на шести септември), ако съответният празник непосредствено предхожда или следва
втората или четвъртата съботата или неделя от месеца/;
- всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети
юли;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети
август;
- всяка четна година от 18.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия
понеделник;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на
двадесет и шести декември;
- всяка четна година от 19.00 часа на тридесети декември до 19.00 часа на втори
януари на следващата нечетна година;
- всяка година от 10:00 часа (а ако децата са на училище, респ. детско заведение –
след края на учебните занятия, респ. заниманията в детското заведение) на двадесети
февруари до 10:00 часа (а ако децата са на училище, респ. детско заведение – до началото на
учебните занятия, респ. заниманията в детското заведение) на двадесет и първи февруари;
- всяка година от 10:00 часа (а ако децата са на училище, респ. детско заведение –
11
след края на учебните занятия, респ. заниманията в детското заведение) на седми януари до
10:00 часа (а ако децата са на училище, респ. детско заведение – до началото на учебните
занятия, респ. заниманията в детското заведение) на осми януари;
- всяка четна година от 09.00 часа до 19.00 часа – на трети март, на двадесет и
четвърти май и на двадесет и втори септември;
- всяка нечетна година от 09.00 часа до 19.00 часа – на първи май, на шести май и на
шести септември;
- всяка нечетна година на шестнадесети април, когато денят не съвпада със
седмичния режим на бащата, за времето от 10:00 часа до 16:00 часа, а ако децата са на
училище, респ. детско заведение – след края на учебните занятия, респ. заниманията в
детското заведение до 20:00 часа.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 158-ми състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12