№ 147
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500395 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 170 от 12.07.2021 година, постановено по гр.дело № 359 по описа за
2021 година, Ловешкият районен съд е признал за незаконно уволнението на И.. И.. Д., ЕГН
********** от с.М. община Ловеч, извършено със Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на
Община Ловеч и отменил заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение.Отхвърлил е предявения от И.. И.. Д. срещу ОБЩИНА ЛОВЕЧ иск с
правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата 2270.10 лв., представляваща
обезщетение за неспазено предизвестие за месеците февруари, март и април 2021 г., във
връзка с прекратеното трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба (12.02.2021 г.) до изплащането , като
неоснователен и недоказан. Осъдил е Община Ловеч да заплати на ищеца разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева съобразно уважения иск за
отмяна на уволнението, а ищеца- да заплати на ответника сумата 325. 00 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърления иск за заплащане на обезщетение.Осъдил е
ОБЩИНА ЛОВЕЧ, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 40.00 лв.,
представляваща държавна такса, както и 90.00 лв. - възнаграждение за вещо лице.
В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от И.. И.. Д., който
обжалва решението като незаконосъобразно, неправилно и необосновано в частта, в която е
отхвърлена претенцията му по чл.220, ал.1 КТ. Изразява несъгласие с мотивите на съда, че
възстановяване на трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало, е пречка за
1
уважаване на искането, тъй като това възстановяване не настъпва автоматично, а е
необходимо да бъде предявен и иск по чл.344, ал.1,т.2 КТ. В случая иск за възстановяване на
работа не е предявен от ищеца, порадискоето поддържа, че работодателят следва да бъде
осъден да носи отговорността по чл.220, ал.1 от КТ във вр. с т.12 от трудов договор
376/30.04.2020 г. и т.10 от Допълнително споразумение 064/18.01.2021 г.
На следващо място твърди, че обезщетението не се намира във възприетата от съда
зависимост от съществуването на юридическия факт от уволнението, респ. законността на
прекратената трудова връзка, а има самостоятелен характер. Аргументира се с факта, че
трудовото правоотношение възниква и се прекратява при условията на специалните
правила на Закона за личната помощ и Наредба № РД-07-7/28.06.2019 г., а нормите на КТ са
субсидиарни и затова последиците от отмяна на заповедта по чл.325,т.4 КТ, не могат да се
извеждат от практиката на съдилищата за отмяна на дисциплинарното уволнение.
Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него- постановено
друго, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата 2270.10 лева, на
основание чл.220, ал.1 КТ.
Съобразно резултата по делото моли да бъде отменено решението и в частта за
разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Община
Ловеч, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Основният аргумент е,
че дължимостта на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ е обусловено от съществуването на
юридическия факт на уволнението, респ.неговата законност. При уважаване на
конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ настъпват последиците от това, изразяващи се
в заличаване на уволнението и възстановяване на трудовото правоотношение във вида, в
който е съществувало, порадискоето не е налице основанието за дължимост на обезщетение
за неспазен срок на предизвестие.
Срещу решението е подадена и въззивна жалба и от Община Ловеч, която го
обжалва в частта, с който е отменена Заповед № 020/18.01.2021 г. на кмета на общината и в
осъдителната част досежно присъдените разноски.
Ответникът оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда, че
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение няма мотиви и че липсата им е
съществено нарушение от страна на работодателя при издаването . Посочва, че трудовият
договор с ищеца е прекратен на основание чл.325, ал. 1, т. 4 от КТ със заповед №
020/18.01.2021 г. на работодателя и е налице приложеното основание за уволнение по чл.
325, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като работата, за която е бил назначен ищецът, е завършена към
01.02.2021г., за което свидетелства депозирано заявление от потребителя В.П.В. с вх. №
9400-79/12.01.2021 г. до доставчика на личната помощ (кмета на Община Ловеч). Твърди , че
тристранното споразумение се прекратява по право със самото подаване на заявление от
потребителя, на основание чл.9, ал. 5 от тристранното споразумение № 271/28.04.2020г.,
което е в съответствие с чл.16, т. 2 от Закона за личната помощ. Поддържа, че вписаният в
трудовия договор краен срок - 13.04.2025 г. е приложим само в случаите, когато работата не
е завършена към крайната дата, т. е. когато тристранното споразумение не е прекратено и
все още се полагат грижи за посоченото в него лице. В случая вследствие на прекратеното
тристранно споразумение и трудов договор е било сключено ново тристранното
споразумение № 497/14.01.2021г. и нов трудов договор с поискания от ползвателя асисетент
(Д.Г.В.), считано от 01.02.2021 г.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени Решение №
170/12.07.2021г. по гр. дело № 359/2021 г. по описа на Районен съд - Ловеч в обжалваната
част и постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск от И.И. Д. иск с правно
основание чл.344, ал. 1, т. 1 от КТ като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат
присъдени сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
2
Ищецът И.И. Д. е подал своевременно отговор на въззивната жалба на Община
Ловеч, в който я оспорва като неоснователна. Твърди, че мотивите на съда, в частта, с която
се произнася по иска по чл.344, ал. 1, т.1 от КТ са съответни на изискванията на чл.12 и
чл.235,ал.2 от ГПК искореспондират със закона и възраженията и доводите, по които и
ищецът и ответникът са искали от съда да се произнесе с решение. Затова поддържа, че в
тази си част решението е правилно, обосновано и законосъобразно.
В съдебно заседание И.. И.. Д. се представлява от адвокат М.П., а Община Ловеч- от
адвокат И.Х., които поддържат подадените от тях жалби.
От приложените доказателства по гр.дело № 359/2021 г. на Ловешкия районен съд, от
събраните във въззивното производство писмени доказателства, като съобрази и
становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, съдът приема
за установено следното:
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259 ал.1 ГПК за
обжалване е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита, че е и
правилно.
Ищецът И.. И.. Д. е предявил срещу Община Ловеч обективно съединени искове по
чл.344, ал.1, т.1 и чл.220, ал.1 от КТ- за признаване незаконността на уволнение, извършено
със Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на Община Ловеч и за отмяната , както и за
изплащане на обезщетение за неспазения срок за предизвестие.
Ответникът е оспорил исковете.
От фактическа страна се установява следното:
На 28.04.2020 г. В.П.В. е подал до Кмета на Община Ловеч заявление- декларация за
включване в механизма лична помощ по реда на Закона за личната помощ, като е вписал
името на избрания асисетент- И.. И.. Д..
На 28.04.2020 г. в гр.Ловеч, на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ, е
подписано тристранно споразумение № 271/28.04.2020 г. между Кмета на Община Ловеч,
като "доставчик на лична помощ", И.. И.. Д., като "асисетент" и В.П.В., като "ползвател", с
предмет, посочен в чл. 1, ал.1, а именно: "предоставяне от асисетента на лична помощ на
дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален
характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на
ползвателя". В чл. 2 е предвидено, че споразумението се сключва за срок от 01.05.2020 г. до
13.04.2025 г., а броят на часовете месечно за предоставяне и ползване на личната помощ е
161 часа. В споразумението са уредени правата и задълженията на страните.
В изпълнение на чл.3,т.1 от споразумението и на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ
във вр. с чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от КТ, ПМС 350/19.12.2020 г., чл. 3, ал. 7 от Наредба № РД -07-7
от 2019 г. за включване в механизма за лична помощ, между доставчика на лична помощ-
Община Ловеч и ищеца е сключен Трудов договор № 376/30.04.2020 г., по силата на който
работодателят е възложил, а ищецът се съгласил да изпълнява длъжността "личен асисетент"
. Работното време е средно 8.00 часа на ден при 5-дневна работна седмица или 161 часа за
месеца, основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 706. 79 лева, а мястото на
работа: дома на потребителя на услугата В.П.В. –с.М.. Договорът е сключен за определен
3
срок- считано от 01.05.2020 г. и до завършване на определената работа за предоставяне на
дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален
характер, но не по-късно от срока на направлението – 13.04.2025 г. В т. 12 от договора е
уговорен тримесечен срок за прекратяване на договора, но не повече от остатъка на срока и
е еднакъв за двете страни.
С Допълнително споразумение № 064/18.01.2021 г., връчено на ищеца на 22.01.2021
г., е увеличен размерът на основното му месечно трудово възнаграждение на 756. 70 лева,
считано от 01.01.2021 г.
На 12.01.2021 година потребителят на социалната услуга „Личен асисетент“-В.П.В. е
подал заявление до Кмета на Община Ловеч с вх. № 94-00-79/12.01.2021 г., с което
позовавайки се на епидемиологичната обстановка в страната, здравословното си състояние и
напреднала възраст, обуславящо вИ.окия риск за здравето му, е поискал считано от
01.02.2021 година да бъде прекратен договора с асисетента И.Д. и да бъде сключен договор
с асисетент Д.Г.В..
Сключено е ново тристранно споразумение № 497/14.01.2021 г. между Кмета на
Община Ловеч, като "доставчик на лична помощ", ползвателя В.П.В. и Д.Г.В. като
"асисетент" за срок от 01.02.2021 г. до 13.04.2025 г. и при същите условия. Между Община
Ловеч и новия асисетент е сключен трудов договор № 021/18.01.2021 г., считано от
01.02.2021 г. до завършване на определената работа за предоставяне на дейности,
отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, но не
по-късно от срока на направлението – 13.04.2025 г. Работодателят е изпратил до НАП
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ.
На 22.01.2021 година на ищеца е връчена Заповед № 020/18.01.2021 година на Кмета
на Община Ловеч, с която е прекратено трудовото му правоотношение на длъжността
„Личен асисетент“ по механизма лична помощ , считано от 01.02.2021 година. Като причина
е посочено „Завършване на определена работа“.
При така изложените факти, следва да се направят следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и по
чл.220, ал.1 от КТ.
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, настоящата инстанция намира, че е
основателен.
Сключеният между страните трудов договор е основан на Закона за личната помощ
(ЗЛП). Според чл.5 от ЗЛП държавната политика за предоставяне на лична помощ се
осъществява от Министерството на труда и социалната политика, а предоставянето на лична
помощ се осъществява от доставчици на лична помощ по конкретно разписан ред. Община
Ловеч представлява доставчик на лична помощ по смисъла на чл. 18, ал.1 от Закона за
личната помощ.
Предпоставка за сключване на трудовия договор е подписването на тристранно
споразумение, съгласно чл.14, ал.3, т.2 от ЗЛП, в което са посочени редът и срокът за
предоставянето и ползването на личната помощ, както и правата и задълженията на
страните. Законът определя 7-дневен срок за сключване на трудов договор между
доставчика на лична помощ и асисетента. В чл.14, ал.6 от ЗЛП е регламентирано, че
4
споразумението, съответно договорът, се изменя при промяна на една от страните.
Трудовият договор на ищеца е сключен с Община Ловеч в изпълнение на тристранното
споразумение и на основание чл.68, ал.1,т.2 КТ и Наредба № РД -07-7 от 2019 г. за
включване в механизма за лична помощ.
В приложеното по делото тристранно споразумение от 28.04.2020 г. се съдържат
клаузи, прискоито то може да бъде прекратено с писмено предизвестие, след изтичането на
5 работни дни от получаването му. Това са случаите на неизпълнение на задълженията от
някоя от страните- чл.9,т.4 и чл.9.т.6- при съществена промяна на нормативните актове,
уреждащи отношенията, свързани с неговото сключване и изпълнение, както и при
настъпване на обективни причини, водещи до невъзможност за изпълнение на
предоставянето на личната помощ. И ако прекратяването при тези хипотези е уредено като
възможност, то в ал.5 е разписано, че споразумението се прекратява при смърт на
ползвателя на личната помощ, по искане на ползвателя на личната помощ до доставчика на
личната помощ, както и с изтичането на срока на направлението за предоставяне на лична
помощ и/или индивидуалната оценка на потребностите.
В заповедта за прекратяване на трудовия договор на ищеца е вписано правното
основание за издаването - чл.325, ал.1, т.4 от КТ и фактическото- завършване на
определената работа. В тежест на ответника- работодател е да докаже законосъобразността
на уволнението.
Посоченото основание е приложимо само при прекратяване на срочни трудови
договори за определена работа (чл.68, т.2 КТ), какъвто е сключеният между страните. Това
изисква още при сключване на договора работата да бъде достатъчно ясно и точно
определена по обем искачество. Завършването на определената работа означава завършване
на всиски трудови операции, отнасящи се до нейния обем и извършването с качество,
съгласно уговореното между страните. По делото няма спор, че ищецът е изпълнявал
вменените му съгласно трудовия договор и длъжностна характеристика задължения. Съдът
приема, че определената работа, за която е сключен процесният договор, не е завършена, тъй
като срокът не е изтекъл.
Видно е от приложените доказателства, че тристранното споразумение №
271/28.04.2020 г. по предоставяне и ползване на лична помощ е прекратено по искане на
ползвателя на услугата В.П.В..Това има за последица отпадане на основанието за
съществуването на трудовия договор, сключен между ищеца и доставчика на услугата-
Община Ловеч- чл.3а, ал.8 от Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. за включване в механизма
лична помощ. Това е и причината за прекратяване на трудовото правоотношение, а не
посочената в заповедта- „завършване на определената работа“. От заповедта е неясно каква
работа е завършена от ищеца искога. Фактът, обаче, че работата не е завършена се
потвърждава от подписаното впоследствие споразумение с друг асисетент, посочен от
потребителя на услугата, за същия срок. В този смисъл са основателни твърденията на
ищеца за допуснати съществени нарушения от работодателя при прекратяване на трудовия
договор, както и за липса на мотиви в заповедта, което е очевидно. Уволнението на И.. И..
Д., извършено с обжалваната заповед, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Вторият иск е за присъждане на обезщетение за неспазения срок на предизвестие с
правно основание чл.220, ал.1 от КТ.Според тази разпоредба страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече
срокът на предизвестието, прискоето дължи на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение на работника или служителя при неспазения срок на
предизвестието.
5
Спазването на предизвестието от страна на работодателя означава да остави
работника или служителя през този срок.В случая това е невъзможно, тъй като
прекратяването на тристранното споразумение, което става по силата на изявлението на
ползвателя на личната помощ и без предизвестие (арг. от чл.9,т.5 от споразумението)
означава прекратяване и на сключения въз основа на него трудов договор -чл.3а, ал.8 от
Наредба № РД-07-7 от 28.06.2019 г. Това следва и от характера на предоставената
специфична помощ и начина, по който е уредено заплащането на възнаграждението на
асисетента искоето става след изпълнение от негова страна на определени изисквания-
изготвяне на месечен отчет по образец за отработените часове, подписан и от ползвателя на
личната помощ- чл.27 от ЗЛП. Заплащане на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ каквото е
искането на ищеца, означава да получи възнаграждение за дейност, която не е осъществил
(чл.32 от ЗЛП) искоято не може да осъществи, поради това, че ползвателят на лична помощ
се е възползвал от правото си да поиска смяна на асисетента (чл.16, т.2 от ЗЛП). Причината
за прекратяване на трудовия договор стои извън желанието на страните, които са го
сключили.Затова и Община Ловеч не дължи обезщетение за неспазено предизвестие. В
противен случай би се получило и двойно плащане за една и съща дейност, което самият
ЗЛП не допуска.
Освен изложеното, в случая основанието за заплащане на обезщетение за недадено
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.220, ал.1 от КТ не е
налице, поради отмяна на уволнението като незаконно. В този смисъл е и
непротиворечивата практика на ВКС: Решение № 396 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1324/2009 г., III г. о., ГК; Решение № 808 от 5.XI.1990 г. по гр. д. № 732/90 г., III г. о.;
Решение № 1940 от 18.12.2001 г. на ВКС по гр. д. № 171/2001 г., III г. о. Ето защо
предявеният иск за обезщетение следва да се отхвърлискато неоснователен.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че решението на Ловешкия районен съд
е обосновано и законосъобразно, порадискоето следва да бъде потвърдено, като на
основание чл.272 ГПК препраща искъм мотивите му.
С оглед изхода на процеса разноските следва да останат в тежест на страните така,
както са ги направили. Неоснователно е оплакването на Община Ловеч във въззивната
жалба относно определения размер на присъдените от районния съд разноски, тъй като са
спазени разпоредбите на чл.78 от ГПК, предвид резултата по делото.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №170 от 12.07.2021 година, постановено по гр.дело №
359 по описа за 2021 година на Ловешкия районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.. И.. Д. и на Община Ловеч за присъждане
на разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7