РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. Велико Търново, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110102333 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен ревандикационен иск, с правно основание
чл.108 от ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения, че с фактура***** ищецът закупил от
****движими вещи-инвентар, съгласно приложение №1 от предварителен договор за сумата
2000лв. Сочи се, че движимите вещи се намират в имоти, собственост на ответното
дружество в с.П, а именно: *****. Ищецът заявява, че отправил нотариална покана до
ответника да му предаде движимите вещи и част от тях били предадени на ищеца, но
останала част, не били предадени, а именно: инструментарен куфар, ел.мотор за компресор,
мотор за бормашина, сандъци метални, цистерна-3бр., цистерни4бр.-номер *** децимал,
бормашина-2бр., апарат резитбен, шмиргел-2бр.- номер ***, телфер-номер ***, чук
въздушен, ковашки вентилатор, точило с ел.мотор, шанц за рязане, наковалня ковашка.
Ищецът твърди, че въпреки многобройните покани, движимите вещи не били върнати на
ищеца. С оглед изложеното ищецът отправя искане за осъждане на ответника да отстъпи
собствеността и предаде на ищеца владението върху горепосочените движими вещи.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в която
искът е оспорен като неоснователен и недоказан. Ответникът заявява, че в имотите, негова
собственик се намират само следните вещи от процесните: цистерни-три броя, телфер,
струг,пневматичен чук, бормашина-един брой, шмиргел-2бр. Сочи, че останалите движими
вещи не се намират в имотите, негова собственост. За посочените в отговора движими вещи
1
заявява, че са негова собственост. Заявява, че с протокол от *****“ е признало, че дължи на
ответника сумата 23 038,16лв., като срещу тази сума се споразумели кооперацията да се
издължи като даде на ответника движимото си имущество, намиращо се в закупените от
ответника сгради. За движимото имущество съставили списък, неразделна част от
протокола, в който са описани и част от вещите, предмет на настоящото производство, като
за счетоводно отразяване ответникът издал на посочената кооперация фактура от
21.12.2012г. Ответникът твърди, че е придобил част от процесните вещи на основание чл.65
ал.2 от ЗЗД, по силата на „даване вместо изпълнение/плащане/“. Ответникът навежда и
друго основание на придобиване на собствеността върху движимите вещи, посочени от
него, а именно: давностно владение, започнало през 2012г, от момента на закупуване на
сградите, в които се намирали вещите. Ответникът твърди, че ищецът не е собственик на
процесните движими вещи. Оспорва представените с исковата молба предварителен договор
и приложение №1 към предварителния договор за покупко-продажба. С оглед изложеното
отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен препис от предварителен договор от ****г., между ******“ в
качеството продавач и З***** в качеството купувач, относно недвижими имоти, описани в
предварителния договор и Приложение №1 към предварителния договор за покупко-
продажба на движими вещи, собственост на **** в ликвидация, като представения по
делото екземпляр от предварителния договор не съдържа подписи на „продавач“ и
„купувач“.
По делото е представена фактура от ***. за сумата 2000лв.-стойност на движими
вещи-инвентар, съгласно Приложение №1 по предварителен договор, по която получател е
З****“.
С договор за покупко-продажба от ***оформен с нотариален акт ****, ****“ продава
на „****недвижими имоти, сред които: сграда „*****
Видно от протокол *** между *** и ЗППК **** дружеството „***** е заплатило
задължения на З****, посочени в протокола по вид и размер, като след извършено
прихващане се установило, че към ***г. задължението на **** към **** е в размер на ****.,
като ****решила да се издължи с движимо имущество, намиращо се в закупените сгради и
друга техника, по приложен списък.
По делото е представена фактура на стойност *** за движими вещи и имущество по
списък към протокол от ***., на която е посочено, че стоката е получена на ***** от И И, а
плащането е чрез прихващане.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г Б Б, И Б И,
М В М, В К С, Д. В. Г. и М. Т. Б.. Свидетелят Б, син на **** разпитан каза, че му е известно,
че кооперацията е закупила вещи от ***, които посочва. Тези движими вещи се намирали в
имоти, собственост на ответника, като преди това са били собственост на ****“. Свидетелят
2
каза, че след 2020г са водени разговори с управителя на ответното дружество, но той
отказвал да даде вещите. Свидетелят И, разпитан каза, че от председателя на ищцовата
кооперация разбрал, че са купили цистерни за нафта-7бр., шкаф за инструменти, телфер,
електромотори за ел.двигатели, въздушен чук и че тези вещи били налични. Свидетелят
каза, че той е виждал само цистерните. Свидетелят М заяви, че познава управителя на
ответното дружество, който стопанисва имоти, които преди това били собственост на
З*****. Свидетелят каза, че **** платило задължения на кооперацията и срещу това
получило в собственост недвижими имоти-******, както и движими вещи. Свидетелят С,
разпитан каза, че кооперация „П“ имала задължения и за да не фалира, ответникът се
задължил да ги погаси, срещу което получил недвижими имоти и движими вещи.
Свидетелят Г. заяви, че бил председател на „П“ и понеже имали големи задължения,
управителят на „**** се съгласил дружеството да ги изплати и срещу това от страна на
кооперацията му предоставили сгради, сушилня, част от кравеферма, техника, трактори.
Свидетелят каза, че вещите в Протокол от ***ги е имало към момента на съставянето му,
като вещите били на кооперацията. Свидетелката М. Б., ликвидатор на кооперацията в с.П,
разпитана каза, че председателят на кооперация „В“ се съгласил да закупи недвижими имоти
на кооперация „П“, както и движими вещи, по списък изготвен от председателя на „****
Свидетелката каза, че тя не е виждала всички движими вещи, за част от които разбрала, че се
намират в имоти на „****ЕООД.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че липсват данни за водена счетоводна отчетност от ***** през 2012г., 2018г. и
2019г. и не може да се установи дали процесните движими вещи са се водили в
счетоводството на ****. Вещото лице е посочило, че в съставения счетоводен баланс на
горепосочената кооперация към ****. не се съдържат данни за заведени преди тази дата
активи. В **** са заприходени движими вещи на стойност 2000лв. съгласно фактура от ***
Вещото лице е посочило, че от ответното дружество в полза на *** е платена сума в размер
на **** за погасяване на задължения.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, но
разгледан по същество е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
Ревандикацията е вещен иск, чиято цел е да се установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение като елемент от правото на собственост
върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това да се иска от ответника, който я владее
или държи без основание, да я предаде в натура във владение на ищеца. Тежестта на
доказване в производство с предмет иск по чл.108 от ЗС, се свежда до главно и пълно
доказването на три предпоставки от страна на ищеца, а именно, че е собственик на
процесната вещ, че ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се осъществява
от него без основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по
някой от законно установените способи активната си легитимация, т.е. правото си на
3
собственост върху вещта. А от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т.е. че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на
основание да я държи следва да му я върне. Ако не се докаже наличието на тези
предпоставки, ревандикацията следва да се отхвърли, с оглед липсата на доказване на
релевантните по делото факти.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства не се установи, че
ищцовата кооперация е собственик на процесните движими вещи. Твърденията на ищцовата
страна е, че е придобила собствеността върху вещите на основание покупко-продажба от
ЗППК „***** в ликвидация. В случая не се установи праводателят на ищеца да е
собственик на процесните вещи към твърдяния момент на покупко-продажбата от ****. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че липсват данни за водена
счетоводна отчетност от З*******преди ****. Вещото лице е посочило, че не се съдържат
данни за заведени активи към края на **** и не е предоставена инвентарна книга, от която
да се установи дали процесните вещи са били заприходени в *****. Обстоятелството, че
ищцовата кооперация ги е заприходила не е достатъчно, за да се приеме, че е възникнала за
нея собственост върху движимите вещи, още повече, че не се твърди, те да са преминавали
във владение на ищцовата кооперация. Ищецът не доказа и, че всички движими вещи, които
претендира да бъдат ревандикирани се намират във владение на ответника. Разпитаните
свидетели не бяха категорични относно съществуването понастоящем на всички движими
вещи, предмет на делото. Свидетелят И заяви, че е виждал само цистерните. Свидетелят Б
каза, че е виждал част от вещите, като уточни, че последно преди няколко години е влизал в
помещенията, където се твърди, че се намират вещите. От своя страна свидетелката Б.-
ликвидатор на ***** разпитана каза, че не се е уверила лично в съществуване на вещите, за
които се твърди ,че са продадени на ищцовата кооперация, като вещите са фигурирали в
списък, който е бил съставен от предишния председател на кооперацията.
За да е основателен иска за ревандикация на движима вещ, то тя следва да
съществува към момента, в който се иска нейното ревандикиране, а в случая, при липса на
други безспорни доказателства, може да се приеме, че налични са само тези движими вещи,
за които ответникът прави признание в отговора на исковата молба, а именно: цистерни-три
броя, телфер, струг, пневматичен чук, бормашина-един брой и шмиргел-2бр., за които
ответникът признава, че се намират в негово владение, но навежда възражение, че е
собственик на тези движими вещи. Съдът намира, че ответникът доказа, че е придобил
собствеността върху посочените от него движими вещи, част от процесните. Продажбата на
движими вещи е неформален договор и в случая, съдът приема, че представените по делото
писмени доказателства- фактура от *****. и списък на вещите към протокол за прихващане
на вземания на ответника към ****** са доказателства за продажбата на движимите вещи.
Във фактурата е посочено, че стоката е получена на **** като е представен списък, в който
фигурират вещите. Освен това не е спорно, че още към момента на придобиване на
недвижимите имоти от ответника, през **** той е установил фактическа власт и върху
движимите вещи, намиращи се в тях, като съгласно чл.80 ал.1 от ЗС, с изтичане на пет
4
годишен срок вещта се придобива по давност от упражняващия върху нея фактическа власт.
В случая този срок е изтекъл още през **** , т.е. преди твърдяната от ищеца дата за
закупуване на вещите от друго лице.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото се установи, че вещите които
ответникът призна, че са в негово владение са собственост на ответното дружество. Ищецът,
от своя страна не установи, че е придобил собствеността върху процесните движими вещи,
поради което искът по чл.108 от ЗС подлежи на отхвърляне като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
С оглед неоснователност на предявения иск на ищеца не следва да се присъждат
разноски.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 150лв. за възнаграждение за вещо лице, 30лв. за
възнаграждение за свидетел при призоваване и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *****“, ЕИК*****, със седалище ***, представлявана от
председателя Б Г. Б против „М****“ЕООД, ЕИК ****, със седалище г***** представлявано
от управителя И А И, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане ответника да
отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението върху следните движими вещи:
инструментален куфар, ел.мотор за компресор, ел.мотор за бормашина, сандъци метални,
цистерни-3 броя, цистерни-4броя-номер *****, децимал, бормашина-2бр., апарат резитбен,
шмиргел-2бр.-номер ***, телфер-номер ***, чук въздушен, ковашки вентилатор, точило с
ел.мотор, шанц за рязане, наковалня ковашка, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ******* ДА ЗАПЛАТИ на *****, със седалище *******, представлявано
от управителя И А И, сумата общо 780лв./седемстотин и осемдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждение за вещо лице, за свидетел при призоваване
и за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6