РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. ХАСКОВО, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Г.Т. К.
в присъствието на прокурора Ц. Л. И.
като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-Димитрова Частно
наказателно дело № 20235600200267 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи
лишаване от свобода.
Образувано е по повод постъпили молба от осъденото лице М. С. Д. чрез защитника
му адв. Г. Г. и Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008год. за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, както и
приложено към него Решение № 18/13.05.2021год. на тричленен състав на наказателен съд
Тракия, Р Гърция и решение от 10.03.2023год. по наказателно дело №44/2023год. на
петчленен състав на Апелативен съд Тракия, Република Гърция, вписано на 23.10.2023год. в
общата книга на вписванията на АС- Тракия.
Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на Република Гърция
наказание "лишаване от свобода" относно *** гражданин М. С. Д. и изпълнението на
остатъка от него в Република България.
Осъденото лице М. С. Д., редовно призовано по настоящото производство на
21.02.2024год. чрез компетентния орган на издаващата държава – Апелативната прокуратура
- Тракия /Комотини/, Република Гърция лично и чрез упълномощения си защитник адв. Г. Г.
не изразява различно от формулираното в първоначалната молба становище по повод
признаването и изпълнението на наложеното му в Република Гърция.
Адв. Г. пледира за удовлетворяване на направеното искане и постановяване на акт,
по силата на който изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да
продължи на територията на Република България, тъй като именно такава било и
депозираното пред българския съд искане, посочено в удостоверението. Защитникът счита,
1
че не са налице основания за отказ от признаване на осъдителното решение, а са налице
условията за адаптиране на наложеното наказание към предвиденото за същото
престъпление в националния ни закон.
Становището на взелия участие в настоящото производство прокурор от ОП-
Хасково е същото. Според него приспособяване на наказанието е наложително, тъй като за
същото престъпление българският наказателен кодекс предвижда наказание "лишаване от
свобода за срок до шест години". Не са налице пречки за признаването на постановената в
друга държава–член на ЕС присъда и липсват основания за отказ на изпълнението й, а
възможността за подобряване на ресоциализация на лицето в Р България била налице.
Съдът, след преглед на събраните по делото доказателства, констатира следното:
В Окръжен съд - Хасково и след молба от осъдения М. Д., подадена чрез защитника
му адв. Г., е постъпило Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета, издадено на 28.12.2023год. от Заместник апелативен прокурор. Според същото на
10.03.2023год. Петчленен Апелативен съд за тежки престъпления – Тракия, 2- ра степен ,
Комотини, е постановил съдебен акт – Решение 44/2023год. Посочено е, че този съдебен акт
е влязъл в сила на 23.11.2023 г. и според него **** гражданин М. С. Д., роден през *****., е
бил осъден за престъпление, извършено на територията на Република Гърция.
Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като
съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на
приложените законови разпоредби, по които Д. е бил признат за виновен. Така, съгласно
съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против
М. Д. наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната
дейност: в широкия район на район на гр. Суфли, област Еврос в периода от м. юни
2018год. до 25.10.2018год. е учредил и се е включил като член на организирана група от
повече физически лица заедно със съобвиняемите му Е.С., А.К. ******* , С. А. и други
неизвестни лица в структурирана група, която учредил и управлявал съобвиняемият му
чужденец с името Д., които са се държали в качеството на държавни служители и не в
организирана и с продължително действие група от трима и повече лица, която цели
извършване на повече престъпления за улесняване влизането и противозаконното
транспортиране и вземане на граждани от трети страни на поне 137 граждани на трети
страни, като са описани общо 19 деяния, с цел извличане на печалба и предоставяна на
основна информация и материални средства с цел улесняване и подпомагане на
организацията да извърши престъпленията, както и транспортиране от чужбина до Гърция
на граждани от трети страни, които нямат право да влизат на гръцка територия , улесняване
транспортирането им и вземане от външните пунктове от шофьора на транспортното
средство на граждани то трети страни, които нямат право да влизат на гръцка територия и
транспортирането им на територията на страната , извършено на професионална основа от
двама и повече извършители, действащи съвместно с цел печалба и многократно под
формата на опит и довършено от извършители със статут на държавни служители или не..
Престъпленията представляват посоченото по- горе , изброено в 2 пункта и са
квалифицирани по чл. 1, 5 пар. 1, 12, 14, 18, 26 пар. 1а, 27, 45, 94, пар. 1, 98,187, пар.3 и 30
пар. 1 т. б-а7, 10 , 11 от 3,4251/2014 от закон 4251/2014год. Отбелязано е, че престъпното
поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква –
подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната. Декларирано е, че осъденият
се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен осъдителния акт. Представеното
удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното наказание. Според тях за
гореописаното престъпление Д. е осъден на лишаване от свобода за срок от 20 години .
Началото на наказанието е 03.12.2020год., от който срок следвало да се приспадне времето
на задържане, считано от същата дата до 30.11.2023год./ две години, 11 месеца и 27 дни/,
включително 5 години и 6 дни от работа, изчислени към 31.10.2023год. Видно от
представената от съдебните власти на Република Гърция справка за изчисление на наказание
по Решение № 44/10.03.2023год. на Петчленен апелативен съд Тракия, изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 20 години е започнало на 03.12.2020
2
г. – деня на задържане на лицето, изтича на 03.12.2040г., остатъкът му към 30.11.2023год. е
14 години, 11 месеца и 24 дни, след приспадане от работа, като съгласно отбелязаното били
изтърпени 5 години и шест дни (действително изтърпяно наказание и изтърпени с изчислени
надници в полза на осъдения към 31.10.2023год.) Според посоченото в удостоверението
осъденото лице се намира на територията на Република Гърция, където в затвор Амфиса
изтърпява наказанието "лишаване от свобода". Последното потвърждават и останалите
събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е предприето
настоящото производство. Наред с това, издаващият орган е потвърдил и възможността за
по-пълноценна ресоциализация на осъдения в държавата по произход, като се е позовал на
проведените предварителни консултации с компетентния орган на изпълняващата държава,
т. е. с настоящия съд. В удостоверението не е декларирано за кои обстоятелства, свързани с
изпълнението на наказанието в Република България, издаващата държава желае да бъде
информирана. Удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение е придружено с препис от
съдебния акт, постановен от Петчленен апелативен съд, РГърция № 44/10.03.2023год.,
удостоверение съгласно Приложение 2 от Рамково решение 2008/909/ПВР; справка - таблица
относно срока на наложеното наказание "лишаване от свобода" и определената от него част
за ефективно изтърпяване, доклад относно лишеното от свобода лице М. Д. от социален
служител при Министерство на гражданската защита на затвор Амфиса, социална служба.
Преценката за съответствие между удостоверението и постановения съдебен акт, въз
основа на който е наложено наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта
да бъде определен приложимият закон в аспекта на правната квалификация на описаното
престъпление според националното ни право, изисква анализ на съставомерните факти,
изложени от осъждащия орган. Както вече се посочи, описаната в удостоверението, а и в
самия съдебен акт на Петчленен апелативен съд-Тракия фактическа картина сочи, че Д.
района на гр. Суфли, обл. Еврос , в периода от м. юни 2018год. –о 25.10.2028год. е участвал
в организирана група, в която участвали повече от три до пет физически лица и държавни
служители, ръководена от неустановено лице на име „ Д.", като поел и превеждал в страната
граждани на трети страни , които нямат право на влизане на гръцка територия , факт, който
му е бил известен, за да ги задвижи към вътрешността на страната, множество лица- повече
от 137 граждани на трети страни, с цел имотна облага. Или иначе казано Д. е подпомогнал
повече от 137 граждани на трети страни да влезнат и пребивават в територията на
Република Гърция, като е съдействал за превозването на същите вътре в територията й,.
Дадената от осъждащата държава правна оценка на престъплението е " Оказване на помощ
за незаконно влизане и престой".
Така изложените в удостоверението и съдебния акт факти обосновават на първо
място извода, че между съдържанието на двата документа е налице пълно съответствие
относно съществените за престъпната дейност фактически елементи, поради което и съдът
прие, че допълнителни уточнения в тази насока не са наложителни, а формалното изискване
за идентичност между съдържащото се в удостоверението и в съдебния акт описание на
съставомерните факти е изпълнено. В контекста на казаното най-същественият в случая
въпрос е формулираният в чл. 13 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, а именно: налага ли се
приспособяване на наложеното наказание "лишаване от свобода". Решаването му е
предопределено от правната квалификация на извършеното, която съгласно разпоредбата на
чл. 12, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът следва да направи в производството по
признаване на съдебния акт. За да бъде определен приложимият в изпълняващата държава
национален закон от значение е т. н. "фактическо обвинение" доколкото обуславящите по-
тежка или по-лека квалификация норми безспорно не са идентични в различните правни
системи. За квалифицирането на деянието са относими фактите, за които лицето е признато
за виновно и осъдено, а в случая според тях престъплението, за което Д. е осъден от
гръцката държава е изцяло идентично на това, съдържащото се в диспозицията на нормата в
чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК на Р България. Съгласно основния законов текст
наказуемо е деянието, изразяващо се в противозаконно подпомагане на чужденец да
пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено с цел набавяне за
себе си или за другиго на имотна облага – чл. 281, ал. 1 от НК. По-тежко наказуемите
3
състави са уредени ал. 2 на чл. 281 от НК, като част от тях включват използването на
моторно превозно средство,организирано то група или организация и/ или в изпълнение на
решение на организирана престъпна група, извършено по отношение на повече от едно
лице. Последните четири обективни елемента, квалифициращи престъплението по-тежко
спрямо основния състав са относими към описаната в съдебния акт и в удостоверението
дейност, т. е. за извършеното от осъдения са налице всички обективни и субективни
признаци, визирани както в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от НК, така и в по-тежко
квалифицираните състави на чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 5 от НК. Ето защо, съдът прие, че
приложимият национален закон са именно горепосочените текстове от българския
Наказателен кодекс. За престъплението по чл. 281, ал. 2 вр. ал.1 НК на Република България
предвижда наказание "лишаване от свобода за срок до шест години" към момента на
извършване на престъплението- м. юни 2018год.- 25.10.2018год. Българският наказателен
кодекс в цитираната разпоредба е предвиждал максимално наказание „ лишаване от свобода
до 6 години“ Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 НК за всяко престъпление се прилага този
закон, който е бил в сила по време на извършването му, а съгл. ал.2, ако до влизане в сила
на присъдата последват различни закони, се прилага по- благоприятният закон за дееца,
което очевидно е към момента на деянието -2018год. Очевидно наложеното от осъждащата
държава наказание е "лишаване за срок от 20 години", което е по-тежко от максималното
предвидено, което може да бъде наложено за престъплението съгласно българското
законодателство. Затова и на осн. чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС вр. чл. 2 НК
наложеното в осъждащата държава наказание следва да бъде намалено до предвидения в
разпоредбата на чл. 281, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 2 НК на РБ максимален размер, а именно
"лишаване от свобода за срок от шест години", предвидено към датата на деянието. На
основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС от това наказание следва да бъде
приспадната изтърпяваната в Република Гърция част, считано от считано от 03.12.2020 год.,
както и 5 години и 6 дни от работа към 31.10.2023год. съгл. разпоредбата на чл. 12, ал.9 от
Закона. Изложеното налага извода, че всички формални условия за признаване и
изпълнение на постановената в Република Гърция присъда /решение/ са налице. Не се
констатират и посочените в чл. 15 от ЗПИИСАННЛСМВЛС основания за отказ. Не е налице
и визираната в чл. 15, ал. 1, т. 8 от същия закон хипотеза, доколкото тя урежда
възможността за отказ при оставащи по-малко от шест месеца за изтърпяване от наложеното
в издаващата държава, а не от приспособеното в изпълняваща държава наказание.
Възможността за по-ефективна ресоциализация на лицето в Република България се
установява от извършен социален доклад в РГърция за ресоциализацията му в РБългария е
потвърдена и от приложения допълнителен доклад, и между проведените от органите
консултации, в резултат на които беше формирано становището, че изтърпяването на
наказанието в Република България прогнозира по-високо ниво на реинтеграция, предвид
социалната, семейна, културна и езикова обвързаност с държавата по произход и
отсъствието на такива кореспонденции с обществените условия на държавата, постановила
осъждането.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение № 18/13.05.2021год. на тричленен
състав на наказателен съд Тракия, Р Гърция, потвърдено с Решение № 44/10.03.2023год.,
постановено от Петчленен апелативен наказателен съд за тежки престъпления - Тракия,
Република Гърция, влязло в сила на 23.11.2023 г. (по издадено на 28.12.2023 г. от Заместник
апелативен прокурор – Тракия удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета), с което на *** гражданин М. С. Д., ЕГН **********, роден в гр. ***, с постоянен и
настоящ адрес ****, ****, ***** за престъпление по чл. 1, 5 пар. 1, 12, 14, 18, 26 пар. 1а, 27,
45, 94, пар. 1, 98,187, пар.3 и 30 пар. 1 т. б-а7, 10 , 11 от 3,4251/2014 от закон 4251/2014год е
наложено наказание "лишаване от свобода за срок от двадесет години", като квалифицира
4
престъплението по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 2,т. 5, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс на Република
България и на осн. чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и чл. 2 НК НАМАЛЯ размера на
наложеното наказание на "лишаване от свобода за срок от шест години", което да се изтърпи
при първоначален "строг" режим.
На осн. чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС ПРИСПАДА от определеното
наказание "лишаване от свобода за срок от шест години" изтърпяваната в осъждащата
държава част, считано от 03.12.2020год., както и 5 години и 6 дни от работа, изчислено към
31.10.2023год.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 14-дневен срок
от днес.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
5