№ 1893
гр. Пазарджик, 11.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220104323 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
М. Г. М. (ищец), редовно уведомена от предходното с.з., се явява лично
и с адвокат И. В. М.-Г. от АК - В. Т., надлежно упълномощен, с пълномощно
представено по делото.
С. Д. Н. (ищец), представляван от родител и законен представител М. Г.
М., редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез процесуалния
си представител, не се явява, за него се явява адвокат И. В. М.-Г. от АК - В. Т.,
надлежно упълномощена, с пълномощно представено по делото.
М. С. Г. (ответник), редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез процесуалния си представител не се явява, за нея се явява
адвокат Г. Л. Д., от АК - Пазарджик, надлежно упълномощен, с пълномощно
представено по делото.
АДВОКАТ М.-Г.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Д.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: молба вх. № 19767/05.08.2024 г. от адв. Г. Д. -
пълномощник на М. Г., ответник по делото, с която посочва имената на
свидетеля, който е допуснат за следващото съдебно заседание - С. Д. П., и
обстоятелствата, които той ще установява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и молба вх.№ 24623/07.10.2024 г. от М. Г. М., и от
С. Д. Н., действащ лично и със съгласието на своята майка М. Г. М., двамата
чрез процесуалния представител адв. И. В. М.-Г., ВТАК, с която се иска от
съда да отмени определение № 1469 от 12.07.2024г. по гр. дело № 4323 от
2023 г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик в частта му, с която е
допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С. Д.
П. поради това, че уточняването на ичето и обстоятелствата е направено след
дадения срок и затова е преклудирано.
АДВОКАТ Д.: – Госпожо съдия, поисканият и допуснат свидетел при
режим на довеждане формално, действително е изтекъл срокът за посочване
на неговите имена, но съдът го допусна, като в определението не е четено, че
след изтичане на срока, то ще бъде гледано без него.
В ГПК няма пречка да не бъде допуснат и да не го заличите, ако той се
е явил и делото не се отлага, тъй като е допуснат за опровергаване на факти,
които е изложил допуснатият свидетел на ищцовата страна и за оборване на
твърдения на ищцовата страна. Считам, че в тази насока изискването на чл.
158, ал. 1 ГПК е неприложима, ще Ви моля да оставите без уважение
искането, тъй като ако при условие, че се отложи делото, вярно, тогава имам
право да го поискам отново и да бъде разпитан, но вие може да го заличите
ако беше при режим на довеждане, т.е. при режим на призоваване не е успял
съдът да го призове,това е основание за отлагане на делото.
АДВОКАТ М.-Г.: – Няма какво да добавя поддържам искането.
Съдът намира, че не става дума за преклузия за възможността да се
уточнят имената и обстоятелствата, които свидетеля ще установява. Самото
искане макар и не напълно уточнено, е направено в първото с.з. По-
2
нататъшният срок, макар и точно определен, би следвало да се счита
непреклудиращ възможността уточнението да се направи и извън срока, чак
до днешното с.з., в което свидетелят ще бъде разпитан. От значение е, че
самото искане за разпита му е направено в първото по делото с.з. Даденият
срок преди заседанието има значение по-скоро за възможността другата
страна да подготви защитата си. Освен това съдебната практика приема в
преобладаващата си част, че ако една подобна нередовност на извършено
действие бъде поправена, преди последиците на непоправянето да бъдат
приложени, тя е редовно поправена и те не следва да се прилагат. Случаят не
е равностоен на направено за пръв път искане за разпит на свидетел извън
първото с.з.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането да не бъде допускан до разпит С. Д. П.
като свидетел.
ДОПУСКА като свидетел по делото С. Д. П. : за условията при
построяването на процесната сграда, прехвърлянето на идеалната си част от
Д.. Н. на М. Г., и отношенията между ищцата с Д.. Н. и сестра му. Контактите
на свидетеля на ищцата с Д.. Н. и други. за условията на построяването на
процесната сграда,
АДВОКАТ М.-Г.: – Доказателствено искане - представям една справка
по отношение на лицето Д.. Н. от Агенцията по вписванията, във връзка с
обстоятелството, че Д.. Н. е извършвал приживе много сделки с недвижим
имот и поради това твърдя, че той има много опит с изповядването на
сделките. В тази връзка представям и това писмено доказателство.
АДВ. Д.: - Не възразявам, да се приеме.
СЪДЪТ с оглед липсата на спор за приемането счита, че не е нужно да
се мотивира подробно за относимостта и допустимостта на доказателството, и
3
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената справка от Агенция по вписвания в имотния
регистър, представена от ищцовата страна.
АДВ. Д.: Представям списък на разноските.
АДВОКАТ М.-Г.: Представям също списък на разноските по делото.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С. Д. П. на *** г., роден на ***** г. в гр. Р., живущ в гр. Б., български
гражданин, женен, неосъждан, без родство с ищцовата страна по делото.
Зет съм на М. Г. - съпруг на нейната дъщеря.
На свидетеля се напомни възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 ГПК.
Свидетелят: – Желая да свидетелствам по делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
Значи след като аз отидох зет в този имот преди малко повече от 20
години, Д.. Н. живееше в гр. Пловдив и от време на време идваше в гр. Б..
Въпросната постройка я нямаше. Беше един гараж с нещо като да го наречем
плевня. Тъй като и той имаше автомобил, и аз, решихме да разширим тази
постройка и направихме втори гараж и отгоре етаж от две стаи.
Впоследствие Н., бог да го прости, се ожени, след това се разведе, след
това се разболя и почина.
2016 г., в края на годината, той заедно с майка си прехвърлиха целия
имот на сестра си М. Г.. Той живя в тази нова постройка, като беше гледан до
смъртта си от сестра си М. Г., и тя живее сега в тази постройка. Имаше в тази
връзка съдебно дело, което М. Г. спечели на първа и втора инстанция, и на
4
трета инстанция не се обжалваше. Тя се снабди с нотариален акт и до ден
днешен тя си живее в нейния имот.
Понеже аз живея повече от 20 години там, ищцата М. беше съпруга на
Д.. Н., идвала е в Б., преди да се разведат, един или два пъти за по ден-два,
преди да се разделят, пак бяха разделени. Той ходеше от време на време във В.
Т.. След смъртта на Н. тя дойде с майка си заедно, не си спомням името на
майката, дойдоха след смъртта, като М. им предаде вещите, които им беше
казал Д.. да им предаде. Поседяха 10-15 минути, след което аз ги закарах на
Гробищния парк в Б., за да видят гроба на Д.. Н.. След което вече ги виждам в
съдебна зала.
Официално диагнозата на Н. се постави вече след прехвърлянето 2017 г.,
но още от преди това – от 2016 г., той сподели, че не е добре здравословно,
официално диагноза рак на простата му се постави след това.
Присъствал съм на разговори какво ще става с тази къща - аз и М.,
сестра му, защото от заболяването до погребението М. се грижеше за него, а аз
го карах по болници в Панагюрище, Пловдив и София. Мога да кажа кои са
болниците, ако трябва.
Н. споделяше многократно, че е обезпечил сина си С. Н. и майка му с
банкови сметки и с магазин в гр. Пловдив. Дори извикахме „Еконт“, в който
той предаде на „Еконт“ ключове и нотариален акт на магазина в гр. Пловдив и
по „Еконт“ ги изпратихме на М.. Отделно от това имаше автомобил ******",
убягва ми номерът в момента, за който аз съдействах на М. и намерих
купувач. Закарах го във В. Т. и тя си получи стойността на автомобила.
Разговорите за новопостроените две стаи бяха, че тя остава на М. Г.,
като той беше уведомил М. М..
Д.. Н. се занимаваше с покупко-продажба на недвижими имоти и беше
от хората, които имат поглед върху покупко-продажбата на имоти.
АДВОКАТ М.-Г.: Господин П. по едно друго гражданско дело сте
споделили, че пак в разговор с М. сте казали, че половината къща е на сина им
и половината на М.?
АДВОКАТ Д.: Възразявам, защото този въпрос засяга друго дело.
5
СЪДЪТ счита, че няма пречка да бъдат засегнати във въпроса и
свидетелски показания по друго гражданско дело, това не е равносилно на
използването им пряко по това дело и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ ВЪПРОСА на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ: Това го казах от морална гледна точка на М.,
означаваше, че винаги ще бъдат добре дошли в тази къща. Обаче въпросната
госпожа ни сюрпризира с дела и тука, и в полицията.
По делото нямам спомен да съм го казвал.
Д.. Н.а не е извадил нотариален акт на къщата, защото тя не е негова.
Значи 2016 г. в края, повтарям след като Д.. Н. и майка му прехвърлиха имота
на М. Г., те прехвърлиха целия имот с всичко в него и тази постройка заедно с
още две-три.
Преди малко казах, че Д.. е казал, че къщата е на сестра му, а М. и сина
си ги е обезпечил с магазин и банкови сметки.
АДВОКАТ М.-Г.: – Д.. Н., преди да почине, пред Вас обади ли се на М.
да й каже, че тази къща половината ще бъде за сестра му и сина му?
СВИДЕТЕЛЯТ: Не.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме въпроси към свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
АДВОКАТ М.-Г.: –. – Нямам други искания. Да се приключи делото.
АДВОКАТ Д.: – Нямам други искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВОКАТ М.-Г.: – Уважаема госпожо съдия, поддържам така
депозираната ИМ относно обявяване на ид.ч. за собственост на ищцата и на
нейния син на процесния имот. Поддържам иска си от името на доверителката
ми и на нейния син по повод ид.ч. от собствеността на процесния имот и
отмяната на така съставения НА /нотариален акт/ за собственост.
Основният въпрос, и основният аргумент и основното твърдение в ОИМ
е приложимостта на чл.92 ЗН, касаещ приращението, но всъщност той казва
чл. 92 от ЗС: собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В смисъл
собственикът на земята е собственик и на постройките, освен ако е установено
друго.
Тук по делото е приложен и не се спори от страните акт от 2106 г., с
който Д.. Н. прехвърля на М. поземления имот. Преди съставянето на този акт,
собствеността на процесната къща е била на тримата - на Д.. Н., на сестра му
М. Г. и майка им.
По делото е спорен въпроса- какво се случва с тази къща след като тя не
е описана в този НА.
Съгласно най-новата съдебна практика, в тази връзка бих искала да
посоча решение № 553 от 05.10.2023 г. по гр. д.№ 1948/2022 на ВКС
задължителна съдебна практика по чл.290, според която резюмирам:
Презумпцията за приращението, би могла да бъде изключена, когато от
обстоятелствата по делото може да бъде направен несъмнен извод, че при
извършване на сделката, волята на страните е била да се създаде разделна
собственост върху сграда и земята върху която е построена.
В тази връзка само ще акцентирам на няколко обстоятелства и
доказателства по настоящия процес, които доказват по несъмнен начин и
оборват тази презумпция.
На първо място е самото съдържание на НА от 2016 г., в него освен
земята са описани и други сгради, но не и процесната, както посочи и
свидетеля Д.. Н. е с опит при сключването на сделките, в случай, че той е
искал да се включи тази сграда в сделката, той щял да я сключи.
7
Следващ факт - на 21,05,2018 г., т.е. много месеци преди неговата
смърт, той прави завещание, в което завещава на сина си всички свои
недвижими имоти. Също така по делото е представен официален документ по
делото на Община Б., в който се казва на 19.12.2018 г. лично Д.. Н. е подал
декларация за деклариране на процесния имот като е посочил за собственици
М. Г. и себе си - Д.. Стойчев Н.а, т.е. това е негова воля, той е запазил тази
къща.
На следващо място в свидетелските показания в предишното с.з., също
бе доказано договорката, която е била между Д.. и сестра му, че половината
къща е на сина му, а другата половина на сестра му.
Това обстоятелство безспорно се доказва от приложение писмен ОИМ
по гр.д. 541 / 2020 г. на РС - Пещера където е депозиран ОИМ на основание
чл. 131 ГПК на М. Г.. В този ОИМ тя изрично казва: "до смъртта на майка ми
ние притежавахме по 1/3, а след нейната смърт - по ½", тъй като никога не е
отричано правото на собственост става въпрос за Славомир Н.. В писмения
ОИМ са направени още няколко признания с идентично съдържание
В тази връзка госпожо съдия, считам, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, които да оборят презумпцията за приращение,
поради което моля да ми се бъде даден срок за писмени бележки в смисъла на
чл. 149 ал. 3. Съгласно представения по делото списък с разноските,
претендирам заплащането на същите от доверителя ми. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78 ал. 5
ГПК и моля да постановите съдебен акт, с който да уважите така предявения
иск изцяло. Благодаря Ви.
АДВОКАТ Д.: – Уважаема госпожо съдия, моля Ви да отхвърлите
предявения иск като неоснователен и недоказан предявен от ищците за
установяване на това, че те притежават описаните ид. ч. от процесния
недвижим имот.
НА /нотариален акт/ издаден по реда на чл. 587 ГПК- НА представлява
официален документ, който се ползва и доказателсвена сила за третите лица и
ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик. Имено този
Констативен НА, който оспорват ищците може да се атакува само ако те
оспорят самите доказателства и то от лице, което да покаже, да представи в
8
съда писмени доказателства, че е собственик на дадения имот. Ищците не
доказаха обратното на отразеното в атакувания НА.
Аз ще Ви моля да присъдите разноските направени от доверителката
М. Г. пи отхвърлянето на иска.
По отношение на направеното възражение за прекомерни посочени
разноски, аз също го правя, защото моите разноски са точно съобразени с
Наредба 1 от ЗАдвВ, нито лев повече, докато колежката е със 100 лв. отгоре.
По отношение на това, да прави възражения за разноски, че тя представя
доказателство, че е получила по-голям хонорар от моя, е неетично.
Моля да ми предоставите срок да писмени бележки.
РЕПЛИКА НА АДВОКАТ М.-Г.: – Моля съдът при постановяване на
съдебния акт и при кредитиране на показания на свидетеля дадени в днешното
с.з. да се има предвид факта, че същите по съдържание противоречат изцяло
на дадени от него показания приложеното по делото гр.д. № 561/ 2020 на РС
Пазарджик в заседание проведено на 4.11.2020 г.
ДУПЛИКА НА АДВ. Д.: Моля да имате предвид, че при разпита на
свидетеля П., процесуалният представител на ищцовата страна се опита да го
заплашва с други инстанции, ако имат претенции по отношение на неговите
показания сравнение, това вие ще го направите с вашия съдебен акт, ще ги
съпоставите, но не да използва трибуната или съда евентуално за
лъжесвидетелстване, ако искате пишете за жалби, където искате.
СЪДЪТ ДАВА двуседмичен срок на процесуалните представители на
страните да представят писмени бележки по делото.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения
едномесечен срок, считано от днес, а именно до 11.11.2024 година.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 14:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9
Секретар: _______________________
10