Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27 /гр. Варна, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на осемнадесети декември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. ЙОВЧЕВ
Н. ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Д. Чипева, като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев
в.т.д.№630/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на „ЕРГОС“ АД, със
седалище гр.Търговище, ЕИК ********* срещу решение №51/04.07.2019 г., постановено по т.д.№11/2019 год. по описа на ОС – Търговище, с което
въззивникът е осъден да заплати на „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата от
139 031.69 лева, представлявща незаплатена цена на продадено гориво по
фактури от м.01.2015 г., както и сумата от 43 282.47 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава за периода 20.02.2016 г. – 20.02.2019 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати
процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че в
резултат на извършената цесия от 14.10.2015 г., в отношенията между „ОМВ
БЪЛГАРИЯ” ООД и „ЕРГОС” АД е настъпило пълно или частично погасяване на
задълженията по всички неплатени фактури, включително по процесиите 10 бр.
Погасяването е настъпило до договорения между цесионера и цедента размер -
537 930.76 лв., представляващи 76.92 % от стойността на всяка от фактурите,
съгласно споразумението от 13.08.2015 г. и договора за цесия, като от датата на уведомяването на длъжника за
цесията, въззиваемото дружество - 18.11.2015 г., „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД е
престанало да бъде кредитор на „ЕРГОС”, за горницата над 32 088.51 лева.
Насрещната
страна „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, със седалище гр.София е подала писмен
отговор, в който оспорва жалбата.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в
съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По силата на договор за продажба и
доставка на петролни продукти от 16.06.2011 г., въззиваемото дружество „ОМВ
БЪЛГАРИЯ” ООД се е задължило за неопределен срок да продава и доставя
на въззивника и „ЕРГОС” АД петролни продукти
(битуми, гориво и смазочни материали). В чл.4.3 от договора страните са
уговорили тридесет дневен срок за плащане на дължимите по фактурите суми,
считано от датите на издаването им, а за битум и котелно гориво Лукойл - 40
дни. За обезпечаване вземанията по
договора, купувачът е предоставил учреди в полза на „ОМВ България“ ООД банкова
гаранция в размер на 300 000 лева и е издал запис на заповед за сумата от
1 100 000 лева.
На 28.04.2005 г. между ДЗИ „Общо
застраховане“ ЕАД и „ОМВ България“
ООД е сключен Договор за застраховане,
обективиран в застрахователна полица № 22080522295000002, с предмет:
застрахователна защита на вземанията на застрахованото дружество по сключени с
трети лица договори за доставка и продажба на петролни продукти, между които и вземанията
му към „Ергос“ АД, произтичащи от сключения договор за продажба и доставка на
петролни продукти от 16.06.2011 г. На 24.04.2015г. в ДЗИ „Общо застраховане“
ЕАД е регистрирана щета с № 220829500012/15 г. за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 699 309.99 лв, просрочени плащания на „Ергос“ АД,
по която застрахователят е признал задължение за плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 537 930,76 лв.
На 13.08.2015 г. е сключено
споразумение между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и „ОМВ България“ ООД, което
урежда взаимоотношенията на страните по него и последиците от изплащане на
застрахователното обезщетение, както и прехвърлянето на вземането срещу
„Ергос“, АД и авалистите по записа на
заповед, вкл. условията за снабдяване с изпълнителен лист и прехвърляне на правата
по него на „ОМВ България“ ООД. В изпълнение на същото на 18.08.2015 г.
застрахователят е изплатил на „ОМВ
България“ ООД застрахователно обезщетение в размер на 537 930.76лв.
Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, в полза на въззиваемото дружество е издадена заповед за незабавно изпълнение
от 27.08.2015 г. и изп.лист по ч.гр.д. №
10433/2015 г. на РС – Варна, 7 състав, с които „Ергос“, АД, С.Ч. и Ц. Ч. са
осъдени да заплатят солидарно на „ОМВ България“ ООД, сумата от 537 930.76 лв.
част от задължението общо в размер на 1 100 000 лв., дължима по запис
на заповед от 12.09.2012 г., с падеж на предявяване и предявен на 03.04.15г.,
ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.08.15 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата 21 077.37 лв. разноски в заповедното
производство.
На 14.10.2015 г., в изпълнение на споразумението от 13.08.2015 г.
е сключен договор за цесия, по силата на който „ОМВ България“ ООД е прехвърлило
на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД прехвърля на застрахователя вземанията си по
изпълнителния лист, издаден въз основата на записа на заповед подписан от
въззивника за обезпечаване на вземанията по договора за продажба и доставка на петролни продукти от 16.06.2011 г.
С оглед подадено от длъжника по
заповедта за изпълнение възражение, цесионерът ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД е
предявил срещу „Ергос“, АД, С.Ч. и Ц. Ч. иск с правно осноание чл.422 от ГПК. С
влязло в сила решение № 783/23.11.2017г. на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №188/2017 г. е признато
за установено по отношение на „Ергос“,
АД, С.Ч. и Ц. Ч., като оспорващи длъжници (издател и
авалисти), че вземането, удостоверено по Заповед за незабавно
изпълнение № 5373/27.08.2015г., издадена
в полза на цедент по гр.д.10433/15 на ВРС 7 с-в се дължи солидарно в полза на
правоприемник на заявителя по договор за цесия от 14.10.2015г, в размер на
сумата от 532 930.76лв , представляваща изискуема част от главница по запис
на заповед на предявяване, издаден на 12.09.2012г в гр. Варна за обща сума от
1 100 000лв, ведно със законна лихва от 25.08.15г върху изискуема
главница от 537 930.76 лв и от
15.06.2016 г върху изискуема главница от 532 930.76 лв до окончателно плащане на дълга.
След
извършеното от застрахователя плащане и цедиране на вземанията по издадения
изпълнителен лист, въззиваемият е закрил в счетоводството си най-обременителните
задължения на „ЕРГОС“ АД като е останало непогасено задължение в размер на 161
379 лева. След приключване на водено между „ОМВ България“ ООД и „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД исково производство, по търг.дело № 5794/2015 г. по описа на
СГС с предмет неизплатената част на предявената застрахователна претенция по
сключения между тях застрахователн договор, застрахователят е осъден да заплати
сумата от 21 347.54 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение,
като за разликата до пълният предявен размер 161379 лева, искът е бил отхвърлен.
От заключението на вещото лице по назначената
в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че в резултат на
извършената цесия и приключване на исково производство по търг.дело № 5794/2015
г. по описа на СГС, при въззивника „ЕРГОС“ АД се е водило салдо -
задължение към ОМВ в размер 139 03169 лв, формирано от остатъчните салда по
фактурите, въз основа на които е претендирано плащане от „ОМВ
България“ ООД. Тези фактури според заключението са осчетоводени при ответника, както и
са включени в дневник за покупките по ЗДДС за данъчния период, в който са
издаден, т.е. данъчният кредит по тях е усвоен. Размерът на законната лихва върху
главниците на процесиите фактури за периода 20.02.2016 г. - 20.02.2019 г. възлиза
на 43 282.47 лв.
От
заключението на вещото лице по назначената във въззивното производство ССчЕ се
установява, че на 30.06.2019 г., т.е.след даване ход на устните състезания в
първата инстанция, в счетоводството на „ЕРГОС“ АД са извършени промени, като по
партида ОМВ в кореспонденция на сметка 430/1 (вътрешни разчети) са отразени
нови счетоводни операции по намаление на задълженията на „ЕРГОС“ АД към „ОМВ
България“ ООД по процесните фактури с основание и забележка „разплащане по
документ – решение от 27.06.2019 г.“. При съпоставка на счетоводната справка
предоставена на вещото лице при изготвяне на първоначалното заключение и тази
представена във въззивното производство се установява, че салдото на задължението
в размер на 139 031.69 лева в първата справка е формирано като остатък по
10-те процесни фактури, докато във втората справка е формирано като остатъци от
множество фактури, включително и 10-те процесни, като задължението само по тях
е 28 879.47 лева. Икономическиярт смисъл на извършените нови счетоводни
операции е становището на въззивника, че в резултат на извършената цесия от 14.10.2015 г., в
отношенията между „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ЕРГОС” АД е настъпило частично
погасяване на задълженията по всички неплатени фактури, включително по
процесиите 10 бр. до размера - 537 930.76 лв., представляващи 76.92 % от
стойността на всяка от фактурите.
Съдът
намира тези доводи, които представляват и основното оплакване във въззивната
жалба за неоснователни.
Извършеното
преосчетоводяване е в отклонение от
един от основаните принципи в счетоводството, а именно
документалната обоснованост. Този принцип предполага, предприятията
да осъществяват счетоводство на основата на стопанските операции и факти, като
спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото
законодателство. Всяка стопанска операция трябва да бъде обезпечена
документално, като доказателство, че тя е извършена и условията, при които е
извършена.
В
случая за всички извършени доставки, са издадени съответните фактури, които са
надлежно осчетоводени от двете дружества. До едностранното преосчетоводяване от
30.06.2019 г. е налице пълна идентичност в счетоводното отразяване на разчетите
и при двете страни по дати, салда и основания. В резултат на извършената цесия
и след приключване на воденото между застрахователя и продавача дело, двете
страни „ОМВ БЪЛГАРИЯ” ООД и „ЕРГОС” АД, надлежно
са отразили настъпилите промени, в резултат на което задължението към „ОМВ
БЪЛГАРИЯ” ООД е намалено до размера от 139 031.69 лева,
формирано от остатъчни салда по процесните десет фактури. Недопустимо е в хода
на съдебното производство, купувачът едностранно да променя вече утвърдени
между страните разчети, без да е налице основание за извършване на ново осчетоводяване.
Предмет
на договора за цесия и сключеното между ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД и „ОМВ
България“ ООД, не са вземания по отделни
фактури, а това произтичащо от запис на заповед. Няма спор, че този запис на
заповед е издаден като обезпечение на вземанията по договора за продажба на
петролни продукти, но цедираното вземане запазва своя произход като такова
произтичащо от ценна книга. Обстоятелството, че застрахователят е признал и
платил само част от претенцията, не означава, че с признатия от него процент следва
да бъде намалено задължението по всяка от издадените между страните по спора
фактури, тъй като правата които са прехвърлени от продавача на застрахователя
по договора за цесия, не произтичат директно от договора за
продажба,
а от запис на заповед.
Предвид
изложеното по-горе, настоящият състав на ВАпС намира исковата претенция на „ОМВ
България“ ООД срещу „ЕРГОС” АД за основателна и
същата следва да бъде уважена изцяло.
По
изложените съображения, решението на ВОС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като въззивният съд препраща и към мотивите на
обжалваното решение на осн. чл. 272 ГПК.
С оглед на
гореизложеното и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 4242 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №51/04.07.2019
г., постановено по т.д.№11/2019 год. по описа на ОС – Търговище, с което
въззивникът е осъден да заплати на „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата от
139 031.69 лева, представлявща незаплатена цена на продадено гориво по
фактури от м.01.2015 г., както и сумата от 43 282.47 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава за периода 20.02.2016 г. – 20.02.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕРГОС“
АД, ЕИК *********, със седалище гр.Търговище и адрес на управление ул.“Георги
Бенковски“ 1, вх.А ет.2 офис 5, представлявано от изп. директор С.Ч. ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ България“ ООД, ЕИК *********, със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“Цариградско шосе“ 90, ет.20,
представлявано от управителя П. В., сумата от 4242 (четири хиляди двеста четиридесет и два) лева, представляваща
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: