Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 22.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на единадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря
: С.Ц.като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 8444 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Постъпила е искова молба от „Т.П.” ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***Й.В.против Б.И.Б.
с ЕГН **********,***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 69,08лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до
31.03.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на 9,81 лв. за периода
от 05.01.2015г. до 15.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №4484/17г. на *** до
окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответницата, като
съсобственик на топлоснабден имот, находящ се в ***е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г.
не е погасила съответната на правата й част от задълженията към ищцовото
дружество за ползвана топлинна енергия за процесния топлоснабден имот –
апартамент с ***възлизаща в размер на 69,08лв. Сочи се, че сумите били
изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – „Т.П.” *** на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата
на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи
условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на
падеж, ответницата дължала и лихва за забава, изчислявана в размер на 9,81 лв.
за периода от 05.01.2015г. до 15.06.2017г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК
в производството по ч.гр.д.№4484/2017г. по описа на ***, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено
възражение от длъжника Б.Б. в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответницата за следните суми: 69,08 лв.
– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.
до 31.03.2017г. и лихва за забава върху главницата в размер на 9,81 лв. за
периода от 05.01.2015 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 4484/2017г.
на *** до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата Б.И.Б. е депозирала писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който признава, че е съсобственик на
процесния имот, но твърди, че през процесния период бил ползван единствено от
съсобственика П.В.И. Твърди също, че била заплатила претендираните от ищеца
главница и лихва.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
От приложеното ч.гр.д.№4484/2017г.
по описа на *** се установява, че *** *** претендирало по реда на чл.410 от ГПК
издаване на заповед за изпълнение срещу Б.И.Б., П.В.И.и Т.В.Д.за суми в размер
по 1/3 от натрупаното задължение за главница в общ размер на 425,40лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.01.2013г. до 31.03.2017г. до процесния имот в ***и лихва в размер на
110,41лв. за периода от 04.03.2013г. до 15.06.2017г.Заповед за изпълнение за
търсените суми е била издадена на 30.06.2017г., но срещу същата е постъпило в
законоустановения двуседмичен срок по чл.414 от ГПК писмено възражение от
длъжника Б.Б.. С разпореждане от 04.10.2017г. е указано на заявителя, че може
да предяви иск за установяване на вземанията си срещу възразилия длъжник. Искът
е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради
което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
Безспорно е между страните, че процесния
имот, представляващ ***, е бил съсобствен между ищцата Б.Б., П.В.И.и Т.В.Д.през
процесния период от време. Не се спори, че правата на ищцата са ***, които са й
били дарени от нейната баба, с оглед заявеното в съдебно заседание признание на
този факт.
Безспорно е също така, че за имота има открита партида при *** с ***,
водена през процесния период на името на тримата съсобственици.
Видно е от приложеното в заповедното
производство счетоводно извлечение, че през периода от 01.01.2013г. до 31.03.2017г.
по горната партида е била начислена сума в общ размер на 425,40лв. за
консумирана топлоенергия. Видно е от
същото извлечение, че за процесния в исковото производство период от време – от
01.11.2014г. до 31.03.2017г., начислената стойност на доставена до имота
топлинна енергия възлиза на 207,23лв.
При съобразяване разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Общите условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху
дължимите главници за процесния период и лихва за забавеното им плащане,
възлизаща в общ размер на 29,42лв. за периода от 05.01.2015г. до 15.06.2017г.,
видно от приложеното счетоводно извлечение.
Страните не спорят и това се
установява от приложеното нареждане за банков превод от 01.12.2017г., че след
завеждане на делото ответницата е заплатила на *** търсената в настоящото производство
сума за главница и лихва в общ размер на 78,89лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Предвид безспорния по делото факт,
че ответницата Б.И.Б. е била съсобственик на процесния имот в г***, който се
намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответницата има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, по презумпция на закона се смятат за потребители на
топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма
се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Стойността на топлинната енергия се
дължи от собственика, а в случая от съсобствениците, съобразно правата им на
собственост. От значение за възникване на задължението е единствено правото на
собственост, респективно принадлежността на вещното право на ползване. Обстоятелството,
че ответницата не е обитавала имота, а там е живял един от съсобствениците не я освобождава от задължението й по чл.
30, ал.3 от ЗС за заплащане на разходите, свързани с ползването на вещта, в
рамките на квотата й от собствеността. В случая, тя ***от начислената за
процесния период стойност на топлинна енергия, доставена до имота, съответно на
правата й на собственост или 138,15лв. (***.). Ищецът е претендирал по-малка по
размер сума за главница – 69,08лв., приемайки, че правата на собственост на
ответницата са ***от имота и тази му претенция се явява изцяло основателна.
Предвид на това, че главниците за
доставена топлинна енергия през процесния период не са били заплащани в
определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Установи се от
приложеното счетоводно извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 29,42лв.
за процесния период от 05.01.2015г. до 15.06.2017г. Ответницата дължи част от
нея, съответна на правата й в съсобствеността или 19,61лв. Ищецът е претендирал
по-малка по размер сума от 9,81лв., поради което претенцията му е изцяло
основателна.
Поради изложеното съдът приема за
установено, че към момента на образуване на производството по делото ответницата
е дължала на ищеца претендираните в настоящото производство вземания за
главница и лихва.
С оглед представените доказателства
и признанието на ищеца, съдът приема, че ответницата е заплатил след образуване
на делото и преди приключване на съдебното дирене дължимите за процесния период
главница и лихва. Поради това исковата претенция следва да се отхвърли като
погасена чрез плащане в хода на делото.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 от ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство. Ответницата дължи разноски, т.к. с
поведението си е станала причина за завеждане на делото, а погасяването на
задълженията й е станало в хода на производството по спора. В заповедното производство са направени от
ищеца разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за
юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на
чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 75лв. От тях ответницата ***, съразмерно
претендираните от ищеца права на собственост или 25лв. Направените в исковото
производство разноски за държавна такса в размер на 75 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП са изцяло дължими с оглед изхода на спора,
като плащането в хода на делото е ирелевантно за дължимостта им.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** ***, ***
против Б.И.Б. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответницата дължи в полза на ищеца сумата от 69,08лв.,
представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2014г.
до 31.03.2017г. и сумата от 9,81лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 05.01.2015г. до 15.06.2017г.,
които представляват част от вземанията, за които е издадена Заповед №3214 за
изпълнение на парично задължение от 30.06.2017г. по ч.гр.д.№4484/2017г. по
описа на ***, като погасен чрез плащане
в хода на делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Б.И.Б. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на *** ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 25лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и
сумата от 175лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: