№ 6221
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511441 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. П. Ц. срещу Решение № 9387/20.05.2024 г. по
гр.д. № 11106/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 37-ми състав, с което е
уважена претенцията на непълнолетната му дъщеря М. М. Ц., родена на 30.03.2009 г., с
правно основание чл. 150, във вр. чл.143, ал.2 СК за увеличаване на присъдената й с
решение № 281844/21.11.2019 г. по гр.д. № 58915/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав
месечна издръжка за разликата над 240 лева до определения с първоинстанционното
решение размер от 400 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
атакувания съдебен акт. Въззивникът желае отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде опредЕ. месечна издръжка на
дъщеря му М. в размер на 240 лева. Представя писмени документи и претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. М. Ц., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Е. П. Р., е депозирала отговор, с който
оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди първоинстанционното
решение. Претендира присъждане на разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 9387/20.05.2024 г. по гр.д. № 11106/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 37-ми състав е изменен размерът на опредЕ.та с Решение №
281844/21.11.2019 г. по гр.д. № 58915/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав в полза на
детето М. М. Ц., родена на 30.03.2009 г., месечна издръжка като бащата М. П. Ц. е осъден да
й заплаща месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 28.02.2024 г. до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, платима по посочена банкова сметка, открита
на името на майката Е. П. Р.. Със същото съдебно решение М. П. Ц. е осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 374,40 лева, а в полза на
непълнолетната си дъщеря М. М. Ц. – сторените за първоинстанционното производство
разноски в размер на 500 лева. Първоинстанционният съд е допуснал предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Страните не спорят и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства
се установява, че въззиваемата е родена на 30.03.2009 г. от майка Е. П. Р. и от баща М. П. Ц..
С влязло в законна сила на 21.11.2019 г. решение № 281844/21.11.2019 г. по гр.д. №
58915/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав е утвърдено постигнато споразумение, по
силата на което е прекратен сключеният между М. П. Ц. и Е. П. Ц. граждански брак,
постановено е след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име Р.,
родителските права по отношение на роденото от брака дете М. М. Ц. са предоставени на
майката, на бащата е разписан режим на лични отношения с детето, определено е
последният да заплаща на детето М., чрез нейната майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 140 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска и е
фиксирано, че издръжката е дължима до петнадесето число на месеца, за който се дължи.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът следва да съобрази
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може
да се основава едновременното и на увеличение на нуждите на детето и на възможностите
на родителя му.
Несъмнено е налице трайно увеличение на нуждите на детето М. от средства за
съществуване, образование и социално-културно развитие от времето, когато е опредЕ.
месечната му издръжка от 140 лева (21.11.2019 г.). През изминалия период от близо пет
години въззиваемата е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили нейните
2
потребности, които не могат да бъдат задоволявани с издръжката в досегашния й размер.
Към момента на определяне на издръжката М. е била на десет навършени години, а към
момента на постановяване на атакувания съдебен акт тя е на четиринадесет години.
Понастоящем тя е ученик в девети клас на Национална търговско – банкова гимназия и
нуждите й са обичайни за децата на нейната възраст. Въз основа на приетия като писмено
доказателство амбулаторен лист от 03.02.2024 г. се установява, че при непълнолетната е
констатирана ювенилна остеохондроза на пателата, причиняваща болка в двете коленни
стави, неповлияла се от физиотерапия и показана за провеждане на артроскопия без данни
по делото за конкретен разход в тази връзка или нужда от конкретна поддържаща терапия.
От представените пред СРС платежни нареждания и фискални бонове и изготвеното
социално проучване от АСП, Д „СП“ – Люлин по чл.21, т.15 във вр.с чл.15, ал.6 ЗЗДет се
установява, че М. посещава курсове по чуждоезиково обучение по английски и немски език,
изискващи среден месечен разход от общо 173,33 лева. Установяват се нарасналите нужди
на детето за дрехи и извънкласни образователни дейности.
Съдът съобразява, че в периода след първоначалното определяне на издръжката се е
повишила инфлацията в страната. Видно от публично достъпната информация на
електронна страница на Националния статистически институт (www.nsi.bg, виж калкулатор
на инфлацията) индексът на потребителските цени за месец 09.2024 г. спрямо месец 11.2019
г. e 133.2%, т.е. инфлацията е 33.2%. Отражението на развиващите се в периода след
първоначалното определяне на размера на издръжката на детето М. инфлационни процеси
съдът съобразява с оглед отражението им върху средствата, необходими за издръжката на
подрастващата, но и върху доходите на въззивника.
С оглед установените по делото нужди на детето М. въззивният съд приема, че
месечната издръжка на същата възлиза на 580 лева.
Спорът пред въззивния съд е съсредоточен върху възможностите на въззивника да
покрие неудовлетворените нужди на непълнолетната си дъщеря М. над размера от 240 лева.
Съдът намира, че издръжка в размер на 320 лева съответства на реалните нужди на
детето и на възможностите на бащата, преценени с оглед цялата доказателствена съвкупност
по делото.
Въззивникът е в трудоспособна възраст, липсват доказателства да е с влошено
здравословно състояние, намаляващо работоспособността му и изискващи разходи за
лечение, не се твърди и доказва да има алиментни задължения към непълнолетни лица или
разходи за задоволяване на жилищни нужди. Необходимостта от подпомагане на родителите
на въззивника не следва да се осъществява за сметка на нуждите на неговата дъщеря. Въз
основа на трудов договор № 93/24.01.2022 г. се установява, че въззивникът е нает по трудово
правоотношение с шестмесечен срок на изпитване на длъжност водопроводчик с основно
месечно трудово правоотношение 919,80 лева. С оглед постъпилата по делото справка от ТД
на НАП – София – град съдът приема, че срокът на изпитване е изтекъл и трудовото
правоотношение, по което страна е въззивникът понастоящем е безсрочно. От приетите по
3
делото като писмени доказателства служебни бележки се установява, че в периода
01.03.2023 г. – 29.02.2024 г. средният месечен доход на въззивника възлиза на 1 236,62 лева.
Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че същият е завършил
СПТУ по железопътен транспорт и е преминал курс за външни водоснабдителни и
канализационни мрежи. Допълнителната квалификация е дала възможност на въззивника да
придобие компетенции с широко приложение и му позволява да реализира и допълнителни
доходи. Същевременно установеният размер на месечните доходи на бащата не позволява
извод за възможност същия да отделя без особени затруднения над средствата за
собствената си издръжка и претендираната с исковата молба сума за издръжка на дъщеря си
М.. Съдът съобразява, че М. Ц. следва да осигурява издръжката на детето и в режима на
лични отношения с него, когато е необходимо той да полага непосредствените грижи за
девойката.
С оглед доводите във въззивната жалба следва да се посочи, че ирелевантни за
предмета на доказване в настоящото производство са доходите на прародителите на детето
М..
Горепосоченият размер на дължимата от бащата издръжката е съобразена и с
установените доходи на майката, ангажирана с грижите по непосредственото отглеждане и
възпитание на детето (за периода месец 02.2023 г. - месец 01.2024 г. месечният дохода на
майката на въззиваемата възлиза на 1 121,85 лева, видно от служебна бележка от 09.02.2024
г.).
Изменението на присъдената от съда издръжка е от датата на исковата молба –
10.08.2022 г. (т.21 от ППВС № 5/1970 г.).
Поради изложеното първоинстанционното решение, с което въззивникът е осъден да
заплаща на детето М. М. Ц. издръжка за разликата над 320 лева до присъдения размер от 400
лева следва да бъде отменено, както и в частта в която е осъден да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса за разликата над
259,20 лева до размера от 374,40 и в частта, в която, на основание чл.78, ал.1 ГПК, е осъден
да заплати на дъщеря си М. М. Ц., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител Е. П. Р. разноски по делото за разликата над 346,15 лева до размера от
500 лева. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на възраженията относно присъждане на разноски в полза на ищеца,
сега въззиваема страна, за производството пред първоинстанционния съд следва да се
посочи, че доказателства за сторените разноски са представени с исковата молба (виж
договор за правна зашита и съдействие от 23.02.2024 г., служещ като разписка по чл.77 ГПК
за заплащане на сумата в брой) и искане за присъждането им е своевременно релевирано
(инкорпорирано е още в исковата молба).
За първоинстанционното производство на ответника се следват разноски по
правилото на чл.78, ал.3 ГПК. Същият е сторил разноски в размер на 1 200 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение и с оглед отхвърлената част от претенцията му се следват
4
разноски от 369,23 лева.
За въззивното производство Ц. е сторил разноски в размер на 1 187,20 лева, от които
1 000 лева адвокатско възнаграждение за чието заплащане към въззивната жалба е
представен договор за правна защита и съдействие, служещ като разписка по чл.77 ГПК за
заплащане на сумата в брой и 187,20 лева държавна такса. С оглед изхода от спора на същия
се следват разноски за въззивното производство в размер на 593,60 лева.
Въззиваемата е сторила разноски в размер на 500 лева за заплащане на адвокатско
възнаграждение и й се следват разноски в размер на 250 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9387/20.05.2024 г. по гр.д. № 11106/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 37-ми състав, В ЧАСТТА, в която е уважен искът на М. М. Ц.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител
Е. П. Р., ЕГН **********, за увеличаване на опредЕ.та й с Решение № 281844/21.11.2019 г.
по гр.д. № 58915/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав месечната издръжка, дължима от
М. П. Ц., ЕГН **********, за разликата над размера от 320 лева до претендирания размер от
400 лева, считано от 28.02.2024 г., както И В ЧАСТТА, в която М. П. Ц. е осъден да заплати
на М. М. Ц. разноски за първоинстанционното производство над 346,15 лева до 500 лева И В
ЧАСТТА, в която М. П. Ц. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд
държавна такса над 259,20 лева до размера от 374,40 лева, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. Ц., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител Е. П. Р., ЕГН **********, срещу баща й
М. П. Ц., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 150 във вр. чл.143, ал.2 и чл. 146
СК за увеличаване на месечна й издръжка, опредЕ. с Решение № 281844/21.11.2019 г. по
гр.д. № 58915/2019 г. по описа на СРС, ГО, 92-ри състав за разликата над сумата от 320 лева
до пълния претендиран размер от 400 лева, считано от 28.02.2024 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9387/20.05.2024 г. по гр.д. № 11106/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 37-ми състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. П. Ц., ЕГН **********, да заплати на М. М. Ц., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Е. П. Р., ЕГН
**********, сумата от 250 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. М. Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Е. П. Р., ЕГН **********, да заплати на М. П. Ц., ЕГН
**********, сумата от 369,23 лева разноски за първоинстанционното производство и 593,60
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6