№ 179
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Ол. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Снежана Душкова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600163 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на гл.33 от НПК, по искане от
осъдената Р. Г. Г. чрез упълномощените й защитници –адв.В. М. и адв.В. М.
за възобновяване НОХД 12182/20 год. на СРС (потвърдена по ВНОХД
2992/21г. на СГС), в което са релевирани доводи по чл.348,ал.1,ал.1-3 от
НПК и е заявено искане за възобновяване и отмяна на присъдата и
решението на въззивната инстанция .
В съдебно заседание защитниците на осъдената поддържат искането на
всички посочени в него основания. Осъденото лице редовно призовано не се
явява,поради влошено здравословно състояние.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на
искането.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени доводите на
страните, материалите по делата намира ,че предмет на искането е акт
попадащ в категорията на визираните в чл.419, чл.422,ал.1,т.5 от НПК,
същото е процесуално допустимо , разгледано по същество е неоснователно.
Доводите по релевираните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК не
са нови, били са поставяни пред двете инстанции разгледали делата и са
получили правилно разрешение в изготвените мотиви.
по довода за допуснати съществени процесуални нарушения:
1
Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния
закон - основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по
делото и е неоснователно. Изложените от осъдената оплаквания в
депозираното искане и в съдебно заседание срещу присъдата по същество се
свеждат до твърдение за неправилна оценка на събраните по делото
доказателства, което е довело и до неправилното й осъждане за
престъление,което не е извършила. Настоящият съдебен състав обаче счете,че
решаващите първоинстанционен и въззивен съдебен състави са направили
подробен и вемер анализ на доказателствените материали и са изяснили
правилно релевантните за предмета на делото факти. В случая същественото
е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са
допуснати нарушения на процесуалните правила.За да се счете, че се касае за
съществено нарушение по смисъла на закона и това да обоснове
възобновяване на производството, е необходима констатацията, че по този
начин са останали неизяснени факти от значение за отговорността на
подсъдимата. В процесния случай такъв извод не може да бъде направен.
Решаващите изводи на съда в тази насока се основават на безспорно
констатираното положение,че именно тя е е упражнявала фактическа власт върху
акцизни стоки без бандерол както в търговския обект ,така и в дома си.Без значение за
съставомерността на деянието е дали стоките са придобити или укрити от други лица.
Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем
процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на
доказване в процеса. Въз основа на направената оценъчна дейност на
доказателствената съвкупност, съдилищата са извели своите фактически
констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. Въззивната
инстанция изцяло е инкорпорирала фактологията, приета от първия съд.
Освен това, отговаряйки на възраженията, наведени с въззивната жалба, СГС
е дал и своята оценка на доказателствата, за които се твърди, че са спорни.
Основното възражение в искането на осъдената е във връзка с игнориране
показанията на свидетелите М. и Ц. Г. –/ нейни дъщеря и зет/. Заявеното от
двамата свидетели ,че инкриминираните акцизни стоки са тяхна собственост
и че те са ги скрили в спалнята на подсъдимата без нейно знание, по никакъв
начин не изключват отговорността й към вмененото й престъпление, още
повече, че както правилно е било прието от двете инстанции, на
инкриминираната дата именно тя се е намирала в търговския обект, в
работно време, заявила е и пред митническите служители ,че знае за
наличието на акцизни стоки без бандерол както в магазина, ( предала ги е с
протокол за доброволно предаване) , така и в дома си. От друга страна
липсва логично обяснение, защо останалите стоки са намерени укрити в
нейната спалня, след като са придобити от другите членове на
домакинството, при наличието на други свободни помещения. Правилно
съдилищата не са приели тези показания като достоверни, (относно
придобиването и разпореждането с акцизните стоки), а като изграждащи
2
защитна теза за подсъдимата. Този извод на съдилищата е бил направен не
поради наличието на роднинска връзка с подсъдимата, а поради съдържащата
се в тези показания неубедителност ,свързана с твърденията им ,че са укрили
стоките точно в спалнята на подсъдимата, въпреки наличието на други
свободни помещения , което води до извод за тяхната алогичност и стремеж
да се помогне на подсъдимата на всяка цена, включително и като набедят
себе си в извършването на престъпление. От доказателствата безспорно е
установено,че подсъдимата е упражнявала фактическа власт върху акцизни
стоки без бандерол, както в търговския обект ,така и в дома си.
Въпросът за доказаността на обвинението е била обсъдена и от
двете инстанции, подробно са анализирани показанията на разпитаните
свидетели, обсъдени са писмените доказателства. При това инстанциите не са
възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната
логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса
извършено ли е или не престъпление от осъдената, е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от
гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите,
приложените гласни и писмени доказателства, чрез които е установено точно
поведението и действията й на инкриминираната дата. След като е
установено по несъмнен начин, че осъдената е осъществила състава на
вмененото с обвинението деяние, правилно е била осъдена за това.
Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им
част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
В изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила
направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че съставът
на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова
възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е
неоснователно. Освен, че не са допуснати нарушения от решаващите
съдилища по оценка на доказателствената съвкупност, то правилният анализ
на доказателствата и доказателствените източници, е обусловил вярно
изясняване на значимата фактология и правилни правни изводи относно
съставомерността на деянието.
При извършената проверка не са констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдената. По
реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на
присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни
съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения
във въззивната жалба и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е
била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за
искания и устно изложение по направените доводи.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се
подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по
3
този довод се свеждат до твърденията, че осъдената не е осъществила състава
на инкриминираното с обвинението деяние.
При приетите за установени и от въззивния градски съд
фактически положения, материалният закон е приложен правилно и е
приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в
съдебният акт неправомерно поведение на осъденото лице, правилно е било
квалифицирано като по чл.234 ал.3,т.1вр.чл.28,вр.чл.26 ал.1 от НК. Правните
съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са
израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от
първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние.
Изводите за виновността на осъденото лице в осъществяване от обективна и
субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от
приложените по делото доказателства подробно изброени в мотивите.
Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти
и обстоятелства от въззивния съд, изводите за виновността на осъдената и за
правната квалификация, са напълно законосъобразни. Настоящата инстанция
споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на
осъдителната присъда. Мотивите на двете съдебни инстанции в нейна
подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани
доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки
от инкриминираните факти.
По довода за явна несправедливост на наказанието: По отношение
на наказанието, задълбочената преценка на всички обстоятелства, имащи
относимост към индивидуализацията на санкцията на подсъдимия налагат
извода, че определеното от СГС при условията на чл.54 НК не е прекомерно
завишено и явно несправедливо. Индивидуализацията му е съобразена със
законоустановените правила в нормата на чл.54 от НК, както и с визираните в
чл.36 от НК цели. Размерът на наложеното наказание е убедително мотивиран
от Софийския градски съд. Няма нарушение на правилата за
индивидуализация и същото не е завишено. Всички релевантни
обстоятелства са били обсъдени и прецизно посочени. Всички установени по
делото обстоятелства за личността на подсъдимата и за обществената
опасност на деянието са обсъдени и правилно оценени. Всички доказани и
приети по делото обстоятелства, относно реализацията на самото
престъпление, не са разгледани изолирано от обществената опасност на дееца
и само в аспекта на обществената опасност на деянието, като същото е
определено в справедлив размер. Гореизложеното дава основание на
настоящия съдебен състав да приеме, че не са налице основания за
възобновяване на наказателното производство. Необходимо е да се посочи, че
производството по глава 33 от НПК е извънреден способ , в който не се
събират доказателства и се отнася до съдебни актове, които не са проверявани
по касационен ред. С депозираното искане за възобновяване е била
приложена медицинска документация за влошено здравословно състояние на
4
осъденото лице и в тази връзка е била отправена и молба за спиране
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, (последното е било
уважено). В производството по възобновяване, апелативната инстанция е
следвало да провери дали съдилищата са отчели всички релевантни и
относими към предмета на доказване факти към момента на тяхното
произнасяне и доказателствата , които са били събрани по съответния
процесуален ред. Действително, от приложената към искането медицинска
документация се установява наличието на сериозно заболяване на осъденото
лице, но както беше посочено по-горе производството не може да бъде
възобновено и отменени постановените актове на съдилищата (районен,
въззивен съд) на това основание, тъй като към момента на решаване на
делото, това обстоятелство не е съществувало. В случая, след като не са
налице основания за възобновяване на производството и липсват допуснати
нарушения по смисъла на чл.348,ал.1, т.1-3 от НПК, следва да остави без
уважение искането на осъдената , а определението за спиране изпълнението
на наказанието лишаване от свобода по присъда на СРС постановена по
НОХД 12182/2020 год. следва да се отмени. При създалата се ситуация
осъдената има възможност да депозира молба до прокуратурата за отлагане
изтърпяването на наложеното наказание на посоченото по-горе основание.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Р. Г. Г. за
възобновяване на НОХД 12182/2020 г. на СРС.
Отменя определение от 17.03.2002 год. по описа на Софийски
апелативен съд за спиране изпълнението на наложеното на Р. Г. Г. наказание
лишаване от свобода по присъда на Софийския районен съд от 10.06.2021
год. постановена по НОХД 12182/20 г. ,(потвърдена с решение на СГС по
ВНОХД 2929/21 г. ).
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5