РЕШЕНИЕ
№ 260046/18.1.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4001/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от „А.В.“ ЕООД
***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №23-0000617 от 22.06.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по
чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер 2000.00 лв.
Въззивникът оспорва
процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че АУАН и НП са издадени
от некомпетентни органи, несъответстващи на визираните такива според актуалния устройствен правилник на ИА „Автомобилна администрация“.
Твърди също, описанието на твърдяното нарушение е непълно и неточно като са
неправилно посочени датата и мястото на извършване на нарушението, липсва
описание на категорията и вида на конкретните МПС и ППС, за да се установи,
попадат ли същите в приложното поле на чл.6, ал.3, т.1 ЗАвП,
вр. чл.17, ал.2 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. и не
е посочено, въз основа на кой международен договор се изисква издаване на
международно разрешително за извършване на превоз между Република Турция и
Република България.
Въззиваемата страна,
чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила и твърдяното нарушение е доказано
по надлежния ред като претендира НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, както и да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт.
След преценка на доводите на страните
и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2020 г. гл. инспектор Б.Г.
при РД „Автомобилна администрация“ Варна установил при документална проверка,
че въззивното дружество „А.В.“ ЕООД, притежаващо
валиден лиценз на Общността №17149 от 23.03.2017 г. за международен автомобилен
превоз на товари, не е отчело в законоустановения
срок, изтичащ на 01.03.2020 г. в административната сграда на РД "Аавтомобилна администрация“, получено разрешително №097757,
издадено на въззивника по реда на раздел III от Наредба №11 от 31.10.2002 г., за превоз
на товари от гр. Анкара, Р. Турция до гр. Варна, Р. България, приключен на
17.10.2019 г. съобразно представена CMR-товарителница
от 14.10.2019 г., при което в присъствие на упълномощен представител на въззивника съставил АУАН №272106 от 20.05.2019 г., подписан
от пълномощника без възражение.
В срока по чл.44 ЗАНН
възражения пред наказващия орган не били направени и въз основа на АУАН
директорът на РД „Автомобилна администрация“ Варна издал оспореното НП. С него
била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правната
квалификация на нарушението, за което на въззивника
било наложено наказание „имуществена санкция” в размер 2000.00 лв.
Визираната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – жалба вх.№52-00-51-6084 от 28.09.2020 г., НП №23-0000617 от 22.06.2020 г., АУАН №272106 от 20.05.2020
г., справка от регистър за лицензи при ИА “Автомобилна администрация”,
разрешително №097757, CMR-товарителница
от 14.10.2019 г., пълномощно рег.№1168 от 13.03.2017 г. по опис на Нотариус
№225 Илко Кънев и Заповед Заповед №РД-08-30
от 24.01.2020 г.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това
жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
НП е издадено от компетентен
орган – директор на РД „Автомобилна администрация“ Варна, въз основа на
приложената Заповед №РД-08-30 от 24.01.2020
г.
на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията като АУАН
също е съставен от компетентно лице, съгласно разпоредбата на чл.91 ЗАвП.
АУАН е съставен в присъствието
на упълномощен представител на нарушителя и свидетел, присъствал при съставяне
на акта, доколкото същото е установено от актосъставителя
чрез документална проверка.
АУАН и издаденото въз основа на
него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1
и ал.3 ЗАНН.
Съдът не констатира нарушение и
на разпоредбите на чл.42 ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Съществените
за процесното нарушение обстоятелства са получаването
от въззивника на конкретното разрешително за
международен превоз, извършването на превоза и неотчитане на разрешителното в
установения срок. В този смисъл, липсата на данни, отнасящи се до наличието на
основание за издаване на разрешението – категория и вид на превозното средство
и конкретния международен договор, включващ изискване за издаване на съответно
разрешение, са ирелевантни при описание на
констатираното нарушение.
Не се оспорва от въззивника и се установява от представените документи, че
съответното разрешително е издадено и международния превоз на товари е
осъществен, с оглед на което и съгласно разпоредбата на чл.25 от
Наредба №11 от 31.10.2002 г., същият е дължал отчитане пред РД
"Автомобилна администрация" Варна на посоченото разрешително до
01.03.2020 г. Доколкото съответната дата е била неприсъствен ден (неделя),
съобразно чл.184, вр. чл.183, ал.1, ал.2 и ал.4 НПК,
срокът се счита за изтекъл към 24.00 ч. на 02.03.2020 г., до когато въззивникът е могъл да осъществи представяне в
регистратура, изпращане по поща/куриер или по електронен път на съответния
отчет. Следователно, от 00.00 ч. на 03.03.2020 г.
нарушението се счита за осъществено и обстоятелството, че съответния ден е
неприсъствен не променя тази констатация.
Като не е реализирал дължимото
според закона действие, дружеството-превозвач безспорно е осъществило състава
на нарушението по чл.25 от
Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, което е
било установено при извършената проверка от контролните органи.
Санкцията за извършеното
нарушение правилно е определена на основание административно-наказателната
разпоредба на чл.99, ал.4 ЗАвП. Доколкото санкционираното лице е търговско
дружество и наложената административна санкция е определена в твърд размер,
съдът не следва да разглежда въпроса относно индивидуализацията на същата.
От друга страна, извършеното
административно нарушение по чл.25 от
Наредба №11 от 31.10.2002 г., не може да се третира като маловажно
такова по смисъла на чл.28 ЗАНН,
тъй като невръщането в срок на разрешителното води до нарушаване регламентирания
ред за отчитане. Санкционираното в случая деяние не се отличава с нищо
по-особено от обичайните случаи на това нарушение, като освен това, доколкото
съставът на нарушението от обективна страна не изисква конкретни вредни
последици, липсата на такова увреждане, само по себе си не би могло да обоснове
извод, за наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
правилно не е била приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
С оглед изложеното, подадената
жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно,поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143 ал.1 АПК,
съдът намира, че следва на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа
на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е
предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120лв. Поради това и като прецени продължителността
на делото и неговата сложност, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение
в минимален размер 80.00 лв.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1, пр.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №23-0000617 от 22.06.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по
чл.25 от Наредба №11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, на „А.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер 2000.00 лв.
ОСЪЖДА
„А.В.“ ЕООД ***, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), на
основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: