Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II „Е” състав в публично заседание на тридесет и
първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от
съдия Сантиров гр. д. № 15484/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 439167 от 27.06.2018 г., постановено по
гр. дело № 24233/2018 г., описа на СРС, 141 състав, е уважен предявения от
ищеца И.Т.П. срещу ответника Поделение за п.п. София към „БДЖ-п.п.“ ЕООД конститутивен
иск и е отменено наложеното на ищеца със Заповед № Д-77/08.12.2017 г. на
изпълняващия длъжността директор на Поделение за п.п. София към „БДЖ-п.п.“ ЕООД
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Със същото решение ответникът
е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото
в размер на 300,00 лв., както и в полза на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 80,00 лв., представляваща държавна такса.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Поделение за п.п.
София към „БДЖ-п.п.“ ЕООД, чрез пълномощника си – юриск. К.Д., с надлежно
учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че наложеното на ищеца с
процесната заповед дисциплинарно наказание е съразмерно на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като за същото нарушение – неявяване на
работа на ищеца вече е било наложено най-лекото дисциплинарно наказание
„забележка“, със Заповед № Д-76 от 08.12.2017 г. Сочи, че по делото не са
ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че ищецът е бил
препятстван да се яви на работа на 13.10.2017 г., като нарушение било безспорно
установено. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск.
Въззиваемият
ищец - И.Т.П., чрез пълномощника си – адв. К.Т., с надлежно учредена
представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на
въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи.
Моли съда да остави без уважение жалбата и потвърди обжалваното решение, като
претендира разноски.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането
за съдебна защита.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна
по следните съображения:
В конкретния случай, за да уважи предявения конститутивен
иск СРС е приел, че ищецът е извършил визираното в процесната Заповед №
Д-77/08.12.2017 г. на изпълняващия длъжността директор на Поделение за п.п.
София към „БДЖ-п.п.“ ЕООД нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не се е
явил на работа на 13.10.2017 г., но е приел, че наложеното наказание „предупреждение
за уволнение“ е несъответно.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Ето защо основаният
въпрос, по който въззивната инстанция дължи произнасяне е свързан с преценка на
критериите по чл. 189 КТ.
В тази връзка следва да се посочи, че неявяването на
работа без уважителна причина е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ. От показанията на свидетеля Д.М., които преценени по
реда на чл. 172 ГПК, съдът намира за правдиви и обективно дадени и кредитира с
доверие, се установява, че неявяването на ищеца на работа на 13.10.2017 г. по
график не е първото му нарушение от този вид, тъй като през месец септември
2017 г. също не се е явил на работа, за което му било наложено наказание
„забележка“.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В конкретния случай по делото е установено, че извършеното от ищеца
нарушение, което той е признал в съдебно заседание от 19.06.2018 г. на СРС не е
първото провинение на ищеца, доколкото макар и да е обжалвана пред съда Заповед
№ Д-76 от 08.12.2017 г., с която му е било наложено наказание „забележка“, то от
показанията на св. М.се установява едно устойчивост и упорство на извършените
от ищеца нарушения свързани с
неявяването му на работа, още повече че същата е свързана със съставен от
работодателя график. Обстоятелството, че законодателят в разпоредбата на чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ е предвидил
възможност за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ при неявяване на работа в течение на два
последователни работни дни, обоснова извод, че наложеното на ищеца наказание
„предупреждение за уволнение“ за неявяването му на работа на 13.10.2017 г. е съответно на нарушението и е съобразено с
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Ето защо така предявеният иск за отмяна на наложеното
на ищеца със Заповед № Д-77/08.12.2017 г. на изпълняващия длъжността директор
на Поделение за п.п. София към „БДЖ-п.п.“ ЕООД дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции
не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено и се постанови нова, с
което предявеният конститутивен иск се отхвърли.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.
1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на въззивника ответник следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 50,00 лв. за всяка
една от инстанциите.
С оглед на правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 439167 от
27.06.2018 г., постановено по гр. дело № 24233/2018 г., по описа на СРС, 141
състав, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Т.П., ЕГН **********,*** срещу Поделение за п.п. София към „БДЖ - п.п.“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, иск за отмяна на наложеното
му със Заповед № Д-77/08.12.2017 г. на изпълняващия длъжността директор на
Поделение за п.п. София към „БДЖ-п.п.“ ЕООД дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
ОСЪЖДА И.Т.П., ЕГН **********,*** да
заплати на Поделение за п.п. София към „БДЖ - п.п.“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК общо сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
производството пред СРС и СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: