Р Е Ш Е Н И
Е
№ /09.05.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 2533 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5625/27.08.2019г.
от Н.П.Л., ЕГН **********, с адрес ***, aп.1, срещу решение
№ 3354 от 17.07.2018г., постановено по гр.д. № 2990/2018г. по описа на ВРС,
ХІХ-ти състав, с което е прието за установено, че въззивницата дължи на
Етажна собственост на сграда в УПИ с идентификатор № 10135.2526.1059, с
административен адрес в гр. Варна, ул. „Уста Генчо Кънев" № 44,
представлявана от управителя Д.И.Д., ЕГН **********, сумата от 559.43 евро /в левова равностойност 1090,88
лева/, представляваща неплатена такса за управление и поддръжка на
общите части на сградата за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.10.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, което вземане е предмет на заповед № 9044/31.10.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16605/2017г.
по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.
В жалбата е изложено
становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като
постановено при противоречие с материалния закон и със събраните по делото
доказателства, както и при допуснати съществени нарушения на материалния закон.
Намира за доказани предпоставките на чл.51, а.2 от ЗУЕС, поради което да не
дължи процесната сума. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция,
както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е
изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването
му. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от Етажна
собственост на сграда в УПИ с идентификатор № 10135.2526.1059, с
административен адрес в гр. Варна, ул. „Уста Генчо Кънев" № 44 срещу Н.П.Л.
иск с правно основание по чл. 422 от ГПК, с искане до съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 559.43 евро /в левова равностойност 1090.88 лева/, представляваща неплатена
такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК в съда - 30.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на
апартамент № 14, с кадастрален идентификатор № 10135.2526.1059.3.14, находящ се
в гр. Варна, м-ст „Свети Никола", ул. „Уста Генчо Кънев" № 44,
разположен на ет.2, с площ от 66.54 кв.м., съгласно НА №45, том II, per. № 2622, дело № 227 от 2006г. На
16.09.2009г. е проведено Общо събрание на собствениците на обекти в
гореописаната жилищна сграда, на което с решение по т. 2 от дневния ред, е взето
решение разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части
на сградата между собствениците на обекти да е пропорционално на площта на
обектите, като е определена годишна такса за поддръжка на общите части в размер
на 7.50 евро, без ДДС, за кв. м. от площта на всеки от обектите в сградата.
Взето е решение таксата да се заплаща годишно, разпределена на четири равни
вноски с падежи съответно: I вноска на 31 март, II вноска на 30 юни, III вноска
на 30 септември, IV вноска на 31 декември на съответната година, за която се
отнася. Общото събрание е решило, че отсъствието на собственик или ползвател на
отделен имот за определен период от време, не освобождава собственика му от
задължението да заплаща пропорционално на собствеността си, разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата. Размерът и дължимостта на
определената през 2009г. годишна такса за поддръжка на общите части на сградата
е останал непроменен и до настоящия момент, вкл. същият е потвърден и с Решения
на ОС на ЕС от 18.06.2016г. и от 17.06.2017г. Приетите решения са валидно
взети, при спазване на законовите разпоредби, респ. същите обвързват ответника
и пораждали задължения за него. Решенията не са оспорени от етажните
собственици в преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, поради което същите
влезли в законна сила и обвързват всички етажни собственици. Решенията на ОС са
задължителни за всички етажни собственици. На основание чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10
от ЗУЕС, ответникът, в качеството си на собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост, е длъжен да изпълнява решенията на
органите на етажната собственост и своевременно да заплаща определените от
Общото събрание вноски за разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата. Според изготвената от лицензиран оценител таблица за
определяне на квадратурата и идеалните части на обектите в сградата, съгласно
Наредба № 7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, общата квадратура на апартамент № 14,
собственост на ответника, с включените идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, възлизали на 74.59 кв.м.
Посочва се, че съобразно размера на определената вноска за поддръжка на общите
части от 7,50 евро на кв.м., ответникът дължал на етажната собственост, годишна
сума в размер на 559.43 евро /в левова равностойност 1090,88 лева/ за поддръжка
и управление на общите части на сградата, като падежът на задълженията за
2016г. е в края на календарната година, за която се дължат. Таксите, дължими за
първите три тримесечия за 2017г. в общ размер от 419,57 евро /в левова
равностойност 818,16 лева/, останали дължими и незаплатени от ответника. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответникът депозирал възражение срещу
издадената срещу него заповед за изпълнение № 9044/31.10.2017 г. по ч.гр.д. №
16605/2017г. на ВРС, като представил и платежно нареждане от 07.12.2017г. за
заплащане на сумата от 560 евро - годишна такса за поддръжка на общите части на
сградата за 2017г. Така ответникът изчистил задължението си към етажната
собственост за цялата 2017г., заплащайки пълния размер на дължимата такса от
560 евро., вкл. и дължимата четвърта вноска. С оглед на това, претендираната
сума в размер на 1909.04 лв., за която е издадена заповед за изпълнение №
9044/31.10.2017г. по ч.гр.д. № 16605/2017г. на ВРС, следвало да се редуцира до
сумата от 559.43 евро /в левова равностойност 1090.88 лева/, представляваща
дължима такса за управление и поддръжка на общите части за 2016 г.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответницата е подала отговор на
исковата молба. Оспорва иска, като посочва, че действително е собственик на
описания в исковата молба обект в етажна собственост. Признава, че не е
заплатила такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016
година. Въпреки това счита, че тази такса не се дължи, тъй като е пребивавала в
апартамент 14 по - малко от 30 дни за цялата 2016 година. Посочва, че живее
постоянно в гр. Барселона, Испания, като там упражнявала и трудовата си
дейност. В България пребивавала обичайно по-малко от месец през годината, като
това обстоятелство е известно на живущите в ЕС. Прави възражение за нищожност,
поради противоречие със закона, на приложените към исковата молба решения на
Общото събрание на етажната собственост от 16.09.2009г., 18.06.2016г. и
17.06.2017г., досежно приетото, че отсъствието на етажен собственик за
определен период от време не го освобождавало от задължението му да заплаща
разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, а именно:
решение № 2 по т. 2 от дневния ред, отразено в протокола от проведеното Общо
събрание на 16.09.2009г., решение по т. 3 от дневния ред, отразено в протокола
от проведеното ОС на 18.06.2016 г., решение 3.5. по т. 3 от дневния ред,
отразено в протокола от проведеното ОС на 17.06.2017г.
С обжалваното решение е уважен
предявеният положителен установителен иск.
Варненският окръжен съд, с оглед
наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
От приложеното ч.гр.д. №
16605/2017г. по описа на ВРС се установява, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Етажна собственост на
сграда в УПИ с идентификатор № 10135.2526.1059, с административен адрес в гр.
Варна, ул. „Уста Генчо Кънев" № 44, представлявана от управителя Д.Д., е
издадена заповед № 9044/31.10.2017г., с която е разпоредено длъжникът Н.П.Л. да
заплати на заявителя сумата от 1909,04 лева - главница, представляваща
незаплатени такси за поддръжка на общите части на Етажната собственост,
съобразно взетите решения на общото събрание за периода от 01.01.2016г. до
30.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 30.10.2017г. до окончателното изплащане на
задължението. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на
17.01.2018 г., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал писмено възражение
срещу същата. За възражението заявителят е уведомен на 03.02.2018г., като в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявил настоящия положителен установителен иск.
Между страните не се спори, а и от договор
за покупко-продажба се установява, че Н.П.Л. е собственик на апартамент № 14,
находящ се в гр. Варна, м-ст „Свети Никола", разположен на ет. 2, с площ
от 66.54 кв.м, ведно с припадащите му се 2.9267 % ид. части от общите части на
сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот.
От представения по делото протокол
от ОС на собствениците на апартаменти и гаражи в сграда, с адрес гр. Варна,
местност Свети Никола в УПИ IV - 733, 734, в кв. 23, се установява, че на
16.09.2009г., след проведено ОС, е взето решение разпределението на разходите
за управление и поддръжка на общите части на сградата между собствениците на
обекти е пропорционално на площта на обектите, с годишна такса за поддръжка на
общите части в размер на 7.50 евро, без ДДС, за кв. м. от площта на всеки от
обектите в сградата. Определено е таксата да се заплаща годишно, разпределена
на четири равни вноски, с краен срок за плащане 31 декември на съответната
година, за която се отнася. От протокол от ОС на 18.06.2016г. е видно вземането
на решение размерът и начинът на плащане на вноските за поддръжка да са в
размер на 7.50 евро на кв.м. В протокол от ОС на 17.06.2017г. е обективирано решение
на собствениците размерът и начинът на плащане на вноските за поддръжка да са в
размер на 7.50 евро на кв.м., с падежи: I вноска на 31 март, II вноска на 30
юни, III вноска на 30 септември, IV вноска на 31 декември на съответната
година.
От представената справка за
регистрация (л. 39) се установява, че Н.П.Л. има адресна регистрация в Община
Барселона, считано от 05.08.2014г., и с дата на регистрация в регистъра на
населението от 11.10.2013г.
От представеното по делото
удостоверение за трудова заетост се установява, че ответникът е с работодател
МТС Глобус 4 Услуги ООД (Испания), считано от 10.03.2005г., с платен годишен
отпуск от 30 дни.
По делото е представена резервация
за полет София - Варна - София - 07.07.2016 г. - 26.07.2016 г.
От представената справка от МВР се
установява, че Н.Л. няма регистрирани влизания и излизания през границата на РБ
за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016г.
От представената фактура от
12.09.2016г. се установява, че за периода от 24.07.2016г. до 23.08.2016г., за
въпросния обект има отчетени показания, както за нощна, така и за дневна
тарифа. От представената фактура от 10.08.2016 г. се установява, че за периода
24.06.2016 г. до 23.07.2016 г., също има отчетени показания за нощна и дневна
тарифа.
От разпита на св. Стефан Георгиев
Костадинов се установява, че познава страните по делото. Фирмата, в която
работи свидетеля, обслужвала комплекс „Свети Никола", на ул. Уста Генчо
Кънев № 44. Свидетелят бил пазач на бариерата на комплекса. От единадесет
години фирмата осъществявала поддръжката в комплекса. Апартаментът на Н.Л. се
ползвал лично от нея, предимно около 15-20 дена през летния сезон. Идвали
нейните дъщери по отделно с приятелите си, родителите й, нейна приятелка също.
Апартаментът се ползвал целогодишно, но Н.Л. идвала само през летния сезон.
Апартаментът се ползвал през различно време, защото бил малък. През 2016г. Н.Л.
била за около двадесет дни, след което дошла едната й дъщеря с приятеля си.
След като Н. си тръгнала, дошла дъщеря й, около една седмица, после заминала, и
за два - три дни пак дошла. Нейната сестра имала изпити, и след това и тя дошла
за около десетина -дванадесет дни. Свидетелят е виждал да идва и нейна
приятелка. Виждал е апартамента вечер да свети за няколко дни. Родителите на Н.
живеели в Бургас, но и те идвали, почти всяка година, отсядали през 2016г.,
ползвали басейна и барбекюто. През 2016г. идвали родителите и сестрата на
ответницата.
От разпита на св. Д. Георгиева
Палазова се установява, че ответницата й е приятелка от много години. Н.
живеела в Испания, но имала имот на „Траката“, апартамент, за който
свидетелката имала ключ. Посочва, че посещава апартамента, когато се наложи да
погледне дали има течове на терасата, когато искала да прави ремонт, да се
боядиса цялостно, да прави снимки. Родителите на Н. били в Бургас. За 2016 г.
ответницата пристигнала във Варна за два - три дни, после заминала за Бургас.
След Бургас за три - четири или пет дни се върнала във Варна. Дъщерите й
отсядали в апартамента на техните роднини в Левски, но се случвало да отсядат и
в процесния апартамент.
От разпита на св. Елена Георгиева
Иванова се установи, че познава Н.Л. от много години. През 2016г. се срещнали
преди да си замине, като по - малко от седмица била във Варна. Когато си идвала
в България, по дълго време била в Бургас. През 2016г., може би за по - малко от
двадесет дни била във Варна. Д. Палазова имала ключ от апартамента. Възможно
било дъщерите й да са идвали във Варна, но те отсядали в апартамента на баща
си.
Гореизложената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Искът е допустим, доколкото е
предявен по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Предмет на предявения иск е
установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, като
тежестта на доказване съществуването на вземане срещу длъжника е на ищеца. Съгласно
чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната собственост,
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание. За успешното му провеждане в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е собственик на обект в етажната собственост, както и че
е налице решение на Общото събрание за размера на месечната вноска за управление
и поддръжка на общите части в сградата. В тежест на ответника е да докаже
надлежното изпълнение на задължението си за заплащане на месечните вноски или
наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС
от компетентността на общото събрание е да определя размера на паричните вноски
за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Разходите
за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно според
броя на собствениците, ползвателите и обитателите /чл.51, ал.1 от ЗУЕС/.
Легална дефиниция на понятието „разходи за управление и поддържане” е дадена в
§ 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС и това са разходите за консумативни материали,
свързани с управлението, за възнаграждения на членовете на упр. и контр. органи
и за касиера, както и за ел. енергия, вода, отопление, почистване, абонаметно
обслужване на асансьор и др. разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Влезлите в сила решения на общото
събрание са задължителни за етажните собственици /по арг. от чл. 40 от ЗУЕС/ и
по отношение на тях съдът не разполага с възможност да осъществява косвен
съдебен контрол за законосъобразност или нищожност на решенията на ОС на ЕС. Съобразно
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не се заплащат разходите за управление и
поддържане на общите части на ЕС за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както
и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.
В конкретния случай между страните
не се спори, че сграда, находяща се в УПИ с идентификатор № 10135.2526.1059, с
административен адрес в гр. Варна, ул. „Уста Генчо Кънев" № 44, е в режим
на етажна собственост, поради което приложимия материален закон е ЗУЕС, както и
че ответницата е собственик на самостоятелен жилищен обект в тази сграда.
Единственото възражение на ответницата е да е пребивавала в имота, лично или
чрез трети лица, повече от 30 дни през 2016г., което обаче остана недоказано.
От събраните писмени доказателства
се установява, че ОС на етажните собственици е взело решения относно
разпределението на разходите за управление и поддръжка на общите части на
сградата между собствениците на обекти да е пропорционално на площта на обектите,
както и е определило годишна такса за поддръжка на общите части за кв. м. от
площта на всеки от обектите в сградата, платима на четири равни вноски, с краен
срок за плащане 31 декември на съответната година, за която се отнася.
От събраните гласни доказателства се
установява, през 2016г. имотът на ответницата е ползван както лично от нея,
така и от двете й дъщери, родителите й и нейна приятелка през различни периоди
от летния сезон, които надвишават 30 дни. Горното се установява и от
представените фактури, издадени от Енерго Про Продажби, от които се вижда, че
за периода от 24.06.2016г. до 23.08.2016г., за въпросния обект има отчетени
показания за потребена ел.енергия по дневна и нощна тарифа.
С оглед на гореизложената нормативна
уредба и анализът на събраните доказателства се налага изводът, че ответницата
дължи претендиралата сума от 559.43 евро /в левова равностойност 1090.88 лева/,
представляваща неплатена такса за управление и поддръжка на общите части на
сградата за 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 30.10.2017 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Предвид съвпадението на правните
изводи на настоящата инстанция, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивницата следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред настоящата инстанция,
които представляват 350 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съставът на
Варненския окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3354
от 17.07.2018г., постановено по гр.д. № 2990/2018г. по описа на ВРС, ХІХ-ти
състав, с което е прието за установено,
че Н.П.Л., ЕГН **********,***, aп.1 и съдебен
адрес ***, чрез адв. В. Г., дължи на Етажна собственост на сграда в УПИ с
идентификатор № 10135.2526.1059, с административен адрес в гр. Варна, ул. „Уста
Генчо Кънев" № 44, представлявана от управителя Д.И.Д., ЕГН **********,
сумата от 559,43 евро /в левова
равностойност 1090,88 лева/, представляваща неплатена такса за
управление и поддръжка на общите части на сградата за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда -
30.10.2017г., до окончателното изплащане на сумата, което вземане е предмет на
заповед № 9044/31.10.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 16605/2017г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422, ал.
1 от ГПК.
Осъжда Н.П.Л., ЕГН **********,***, aп.1 и съдебен адрес ***, чрез адв. В. Г. да заплати на Етажна собственост на сграда в УПИ с идентификатор
№ 10135.2526.1059, с административен адрес в гр. Варна, ул. „Уста Генчо
Кънев" № 44, представлявана от управителя Д.И.Д., ЕГН **********, сумата
от 350
лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени разноски пред
въззивната инстанция за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: